Съставител и редактор
доц. д-р Ирена Бокова
доц. д-р Ирена Бокова
ISBN 978-619-233-130-6
Годишник на департамент "Антропология", том 4, 2010
Празник в кв."Лъджа"Васил Гарнизов
Фото-наблюдение, 14-те февруари 2010 г., кв. Лъджата на гр. Ивайловград (денят е и празник на града), към 12.30 ч.
Маскираните започват да обикалят горната част на селото от сутринта и по обед се стичат към площада "за официалната част", където започва и нашето наблюдение.
По пътя.
Площадът вече е пълен; чувствата на малките се движат между притеснение ...
... и любопитство.
В очакване на началото.
Началото.
Хорото, стъпката, чановете в ритъм; площадът вече е ограден - изпълнители и зрители са ясно раграничени.
Мечкарят, мечката и малкото мече, чието присъствие е сравнително нов елемент в ритуала (получава награда за най-млад участник).
Заораването.
Благословията на "бея".
Основните действащи лица: "бей" (вляво, избират го за една година; търси се човек сериозен, с лидерски качества), "поп" (вдясно) ...
"булка" (вляво), "младоженец" (вдясно),
"мечката" и "мечкарят" (те се закачат и тях ги закачат).
... както и дами с леко поведение (тях също ги задяват)
Трета е съоръжена с касетофон
Бъдещите основни играчи, единият определено предпочита да го приемат като недостъпен и сериозен, другият - като дружелюбен и весел; и двамата получават награда за маска във възрастовата си категория (всъщност всички млади участници получиха накаква награда от кмета на основата на решение на журито - от антрополози) .
Както и децата, така и девойките не са традиционни участници в "бей".
И въпреки крехкото телосложение, носят чановете, които тук понякога достигат до 20-30 кг.
Същата участничка (горния ред вляво) - с покрито лице с препарирано цяло "пиле", което също е нов момент по отношение на традицията.
По-близък до класиката образ (но с два чифта рога - коза и сръндак - и още един чифт рогца - за зъби).
Друг по-близък до класиката образ (с рога от овен).
Класически образи (без рога вляво и само с боядисани в червено рога от сръндак вдясно).
Класическа маска (без рога, но с голяма мартеница; макар че още е средата на февруари, мартеницата се появява често в "бей").
Маски (без рога, с пера вляво; без кожа пред лицето - с бял плат с нарисувани фигури, включително и крайно нетипичния кръст); толкова са разнообразни, че вместо да скриват и деиндивидуализират, разкриват (носителя си) и индивидуализират.
Разнообразие от маски (с рога от дива коза,в средата на заден план с четири къси рога вляво, без рога с бял плат с нарисувани фигури - в центъра и др.)
Различни варианти на маски
и още
и под маските
Под маските (какото и при хлапетата - едни предпочитат да ги виждат по-софт, а други по-хард)
Жегата под кожите е такава, че дори и през февруари, участниците са мокри след по продължителен танц
Една по-изчистена маска (без рога, пера, мартеници и пр.) и зрители (вляво)
С приближаването на дома започва танцът.
Когато дворът е по малък, част от процесията остава да чака навън.
Ръсенето на "попа".
Докато маскираните играят, домакините дават на младоженеца вино (в някои домове и ракия), а на младоженката - храна (в случая кюфтета, на други места - предимно сладки)
Посрещат ги по-младите; възрастната домакиня наблюдава отстрани, както и съседките; "мечката" присяда за по вино
Възрастната домакиня
"Мечката" и виното
Пред дома - "младоженеца" с бич, цигаре и ... вино.
Някои участнички изпитват по-слаб интерес към вино и ракия.
В друга къща - домакинята посреща с храна (предимно сладки).
В поредния дом - и отново домакинятя със сладките.
Подредени за благословията (от ляво надясно - маскиран мъж, домакиня, "младоженци", "бей", маскирана девойка, домакин, маскирани мъже, ентусиасти фотогографи, които се напъхват във всеки кадър).
"Беят" благославя; докато го прави ръси жито из двора, сякаш сее.
Сле което ги спешава да бързат, за да им стигне времето и за другита къщи; надписът на меча на маскираната девойка е "Бягай, луд съм".
В друг дом по време на благословията на "бея"; тук се вижда, че "поповете" са двама; така и не забелязах кога се е появил вторият (по-ниският) - нямаше го в началото на площада; селото е голямо и често групата се разделя, за да успеят да посетят повече семейства; но едната от групите в този случай е без "бей" и "благословия".
В друг дом - беят благославя; тук посреща възрастната жена (вдясно от нея са "младоженката" с храната е младоженеца).
През това време другите си почиват на малко площадче пред дома (надписът на меча отново е "Бягай, луд съм", но сега е съпроводен със свастика и знак на ин-ян .
Децата на оградата.
Някои наблюдават случващото се от двора - съпругата му е починала преди 8 месеца и не се чувства на място на площада сред музика, радост и шум, но не пропуска нищо от случващото се, тъй като домът му е недалеч от площада.
Докато маскираните обикалят селото на площада свири състав от Пловдив, непрестанно се играе хоро (предимно момичета), на което от време на време се хваща и някоя колега антрополог или друга - консултант.
И тук не липсват зрители, както радостни, така и скептични.
Които не са на площада, са в пивницата до него, включително и кметът на Ивайловград, който след като е приключил официалните си задължения, се отбива на по бира, преди да отиде да си посреща гостите за празника вкъщи (той е кв. Лъджата); тук и в този момент завършва наблюдението.
Маскираните започват да обикалят горната част на селото от сутринта и по обед се стичат към площада "за официалната част", където започва и нашето наблюдение.
По пътя.
Площадът вече е пълен; чувствата на малките се движат между притеснение ...
... и любопитство.
В очакване на началото.
Началото.
Хорото, стъпката, чановете в ритъм; площадът вече е ограден - изпълнители и зрители са ясно раграничени.
Мечкарят, мечката и малкото мече, чието присъствие е сравнително нов елемент в ритуала (получава награда за най-млад участник).
Заораването.
Благословията на "бея".
Основните действащи лица: "бей" (вляво, избират го за една година; търси се човек сериозен, с лидерски качества), "поп" (вдясно) ...
"булка" (вляво), "младоженец" (вдясно),
"мечката" и "мечкарят" (те се закачат и тях ги закачат).
... както и дами с леко поведение (тях също ги задяват)
Трета е съоръжена с касетофон
Бъдещите основни играчи, единият определено предпочита да го приемат като недостъпен и сериозен, другият - като дружелюбен и весел; и двамата получават награда за маска във възрастовата си категория (всъщност всички млади участници получиха накаква награда от кмета на основата на решение на журито - от антрополози) .
Както и децата, така и девойките не са традиционни участници в "бей".
И въпреки крехкото телосложение, носят чановете, които тук понякога достигат до 20-30 кг.
Същата участничка (горния ред вляво) - с покрито лице с препарирано цяло "пиле", което също е нов момент по отношение на традицията.
По-близък до класиката образ (но с два чифта рога - коза и сръндак - и още един чифт рогца - за зъби).
Друг по-близък до класиката образ (с рога от овен).
Класически образи (без рога вляво и само с боядисани в червено рога от сръндак вдясно).
Класическа маска (без рога, но с голяма мартеница; макар че още е средата на февруари, мартеницата се появява често в "бей").
Маски (без рога, с пера вляво; без кожа пред лицето - с бял плат с нарисувани фигури, включително и крайно нетипичния кръст); толкова са разнообразни, че вместо да скриват и деиндивидуализират, разкриват (носителя си) и индивидуализират.
Разнообразие от маски (с рога от дива коза,в средата на заден план с четири къси рога вляво, без рога с бял плат с нарисувани фигури - в центъра и др.)
Различни варианти на маски
и още
и под маските
Под маските (какото и при хлапетата - едни предпочитат да ги виждат по-софт, а други по-хард)
Жегата под кожите е такава, че дори и през февруари, участниците са мокри след по продължителен танц
Една по-изчистена маска (без рога, пера, мартеници и пр.) и зрители (вляво)
С приближаването на дома започва танцът.
Когато дворът е по малък, част от процесията остава да чака навън.
Ръсенето на "попа".
Докато маскираните играят, домакините дават на младоженеца вино (в някои домове и ракия), а на младоженката - храна (в случая кюфтета, на други места - предимно сладки)
Посрещат ги по-младите; възрастната домакиня наблюдава отстрани, както и съседките; "мечката" присяда за по вино
Възрастната домакиня
"Мечката" и виното
Пред дома - "младоженеца" с бич, цигаре и ... вино.
Някои участнички изпитват по-слаб интерес към вино и ракия.
В друга къща - домакинята посреща с храна (предимно сладки).
В поредния дом - и отново домакинятя със сладките.
Подредени за благословията (от ляво надясно - маскиран мъж, домакиня, "младоженци", "бей", маскирана девойка, домакин, маскирани мъже, ентусиасти фотогографи, които се напъхват във всеки кадър).
"Беят" благославя; докато го прави ръси жито из двора, сякаш сее.
Сле което ги спешава да бързат, за да им стигне времето и за другита къщи; надписът на меча на маскираната девойка е "Бягай, луд съм".
В друг дом по време на благословията на "бея"; тук се вижда, че "поповете" са двама; така и не забелязах кога се е появил вторият (по-ниският) - нямаше го в началото на площада; селото е голямо и често групата се разделя, за да успеят да посетят повече семейства; но едната от групите в този случай е без "бей" и "благословия".
В друг дом - беят благославя; тук посреща възрастната жена (вдясно от нея са "младоженката" с храната е младоженеца).
През това време другите си почиват на малко площадче пред дома (надписът на меча отново е "Бягай, луд съм", но сега е съпроводен със свастика и знак на ин-ян .
Децата на оградата.
Някои наблюдават случващото се от двора - съпругата му е починала преди 8 месеца и не се чувства на място на площада сред музика, радост и шум, но не пропуска нищо от случващото се, тъй като домът му е недалеч от площада.
Докато маскираните обикалят селото на площада свири състав от Пловдив, непрестанно се играе хоро (предимно момичета), на което от време на време се хваща и някоя колега антрополог или друга - консултант.
И тук не липсват зрители, както радостни, така и скептични.
Които не са на площада, са в пивницата до него, включително и кметът на Ивайловград, който след като е приключил официалните си задължения, се отбива на по бира, преди да отиде да си посреща гостите за празника вкъщи (той е кв. Лъджата); тук и в този момент завършва наблюдението.