ГЛАВА V. Проблемът за дифузията
От втората половина на 19 век най-общо са съществували две общоприети обяснения за произходана културните промени, които се проявяват в археологическите извори в историята, и в съвременния свят.
Първото обяснение било, че културните промени се появяват поотделно и се развиват самостоятелно.
При второто обяснение се смята.че процесите и явленията се разпространяват от един район в друг чрез обмен, движение на хора или културни контакти.
Естествено не било необходимо непременно да се противопоставят тези обяснения едно на друго.
Pitt-Rivers, един от най-известните британски етнолози и археолози по това време, вярвал в истинността и на двете обяснения за произхода на културните промени.
Sir Edward Tylor, британски културен еволюционист, наречен “баща на британската антропология” също вярвал в истинността и на двете.
Според Sir Edward Tylor съществуват няколко фактора на културни промени като: способността на човека за иновации, кръвното родство, общуването.
Споровете започват, когато се появяват различни аргументи за относителната важност на съответните фактори на културните промени и когато се появяват учени, за които и едно обяснение е достатъчнo.
В това отношение е показателна теория за дифузия и нейната крайна форма известна като “хипердифузионизъм”
Един от привържениците на хипердифузионизма е известният по това време антрополог от началото на 20 век Elliot Smith, който сам се самоопределя “ като роб на антропологията"...
Elliot Smith имал възможност да изследва човешки останки от периода 4000 -2000 г. пр.Хр., а също така коптски гробове. В научните занимания на Elliot Smith влизало и изучаването на техниките на мумифицирането и балсамирането.
Според Elliot Smith техниките на мумифицирането и балсамирането били прекалено сложни, за да бъдат привилегия на някои друг освен на древните египтяни.
Elliot Smith смятал, че техниките на мумифицирането и балсамирането са се появили първо и единствено в Египет и след това са се разпространили и други части на света. За Elliot Smith дори и пирамидите били прототип на мегалитна архитектура. Той бил убеден, че и мумифицирането и мегалитите не са могли да бъдат изнамерени повече от веднъж.
Карта на Elliot Smith за културна разпространението на културната дифузия от Египет по света
Така се родила египтоцентричната хипердифузионна теория. Тя била представена в редица книги на Elliot Smith. Най-яростният последовател на Elliot Smith бил William Perry, преподавател по сравнително религиознание в Университета в Манчестер и после по културна антропология в Лондон.
William Perry виждал в теорията за дифузията основа на културното развитие. А за самият W.J. Perry се говорело като за "...един от главните носители на “дифузионистичната" теория за развитието на културата".
Elliot Smith и William Perry виждали развитието на цивилизацията, като придвижване на малки групи хора, или " деца на слънцето", тръгнали от Египет преди 5000 години да колонизират света.
Карта на разпространението на мезоамериканските цивилизации. До тук Elliot според Smith и William Perry трябвало да стига влиянието от Египет.....
Elliot Smith вярвал, че и цивилизациите в Централна Америка са произлeзли от Египет. В няколко от своите работи Elliot Smith твърдял, че Европа е люлка на човечеството и оттук тръгва вълната на окупация към Леванта, Египет и западна Европа, включително и Британските острови. Elliot Smith е известен именно с теорията си за дифузия, като особено акцентира върху Египет.
Съвсем естествено, на подобни теории се противопоставили американските етнолози и антрополози, както и много учени от Стария континент.
"Във физическата антропология Eliot Smith контролира фактите, добри или лоши, и неговите заключения вдъхват респект”, отбелязва един негов колега, докато в етнографията невежеството му е безгранично".
Според Elliot Smith и William James Perry Египет е изворът на всички културни иновации и връх в развитието на човешката цивилизация.
William Perry смятал, че Египет от 4000 г. пр. Хр. е оригиналният и единствен източник за селско стопанство, керамика, кошничарство, домашни животни, къщи и градове, и че идеите, практиките и примерите от Египет се разпространяват по целия свят.
Египетска керамика
Египетско земеделие
Древни египтяни
На другият край на света. Нещо съвсем различно. Градът на инките Machu Picchu
Според Elliot Smith “Man did not become truly erect until his brain had developed in a very particular way to make it possible for him to use his hands”, Това виждане е поддържане и от Arthur Keith, който се позовава на големия обем на мозък при в европейците и по.специално при кроманьонците - Cro-magnon -ците
Cro-magnon
Примерът с Elliot Smith и неговите последователи е поучителен. Тези теории, които днес изглеждат безумни в светлината на съвременните открития, със сигурност дори и сега биха намерили отделни последователи, ако бъдат отново лансирани. Подобни „антропологически” конструкции давали увереност на тези за които бързият и еднозначен отговор, независимо от това, колко е повърхностен е бил единственото и достатъчно обяснение за културното развитие. В известен смисъл този начин на опростяване на възгледите за социалното развитие и антропогенезиса ще намират винаги почва в една не малка и специфична част от „научната” публика в някои държави.
В края на краищата и легендата за Атлантида-потъналият остров, от който е дошла цивилизацията, никога няма да угасне. Проблемът е доколко професионалистите ще вярват в нея. И все пак този научен абсурд имал и известно оправдание. Това профанизиране на човешката история било и в резултат на недостатъчното нино на изследвания, сравнени с тези от втората половина на 20-ти век и началото на 21-ви. Революцията в археологията ще започне една след Втората световна война с навлизането на методите на атомната физика, естествените науки, физико-химическата характеризация на артефактите,компютрите и пр. В края на 19-ти век и началото на 20-ти все още били в сила схемите за стадиално развитие на J. Lubbock и неговата “Prehistoric Times”,
Както и конструкциите на G. de Mortillet
Пo това време нивото на развитие на науката като цяло и на археологията в частност, възможностите на археологията и самото качество на археологическия извор, предварително предопределят до голяма степен интерпретационните възможности в разглежданата област. Линеарният модел на развитие бил все още в сила. Един стадии или етап от човешкото развитие бил заместван от друг. Идеята за едновременност на различни култури ще си пробива път едва в първите десетилетия на 20-век, но не всички ще бъдат в състояние да я възприемат веднага. Всичко това улеснявало лансирането на теории, за това че всичко тръгва от една място, че всичко се разпространява от едно място и от едни и същи човешки групи...
Всъщност проблемът не бил в изкуствено поставената дилема: нито д?