ГЛАВА ІХ. Потопът
Потопът е легендарно събитие в човешката история, при което целият свят е потопен във вода и е загинал, с изключение на малцина избраници, които различните религиозни и митологични системи наричат по свой собствен начин и им приписват свои особени атрибути.
Потопът - Anoniem - De zondvloed.jpg
Идеята за всемирен потоп е толкова древна, че повечето изследователи са на мнение, че той засяга предисторическите времена на човечеството. Някои изследователи пък търсят началото на преданието за потопа в реално историческо събитие.
Във всички случаи обаче става дума за гигантски катаклизъм, причинил почти масово унищожение на всичко, съществуващо на земята, а по-късните интерпретации само преразказват историята на този катаклизъм и го свързват с определени исторически събития – например някое голямо наводнение се асоциира пряко към потопа.
Съществуващият преди потопа свят е загинал във водната бездна. Във всички случаи при древните източници потопът е свързан с нарушаването на приетия морал.
Митът е толкова древен, че някои учени го причисляват към първоначалните символи на човешкото мислене. Като се изключи възникването на легендата във всичките ѝ разновидности, общото е, че потопът има определени етични и религиозни последици.
Старият завет
Безспорно най-широко е разпространена библейската версия за световния потоп (Битие 6-9 глава). Поради греховете на човеците, Бог решава да унищожи живота от първоначалното си творение. Като писмени документи вавилонско-шумерската версия е по-стара от библейската.
Според някои изследователи библейската история е преразказ именно на тази по-стара легенда, според други и двете водят към един общ, още по-древен, най-вероятно незаписан, източник.
Гилгамеш е може би най-старата писана история на света.Идва от древен Шумер и е писана на 12 глинени плочки с клинообразно писмо. Описва се действията на исторически цар на Урук- около 2750 и 2500 BC.
Шумерските градове Cities of Sumer (en).svg Клинообразно писмо
Гилгамеш е бил петият цар на Урук (първа династия на Урук), управлявайки около 2700-2600 BC, според списъка на шумерските царе.
http://www.crystalinks.com/ziggurat.html
Гилгамеш е главната фигура в епоса за Гилгамеш – едно от най- известните произведения на най- ранната литература. Гилгамеш е описван като две трети бог и една трета човек.
http://www.qacps.k12.md.us/mms/george/gilgamesh.htm http://fusionanomaly.net/gilgamesh.jpg
През това време всяко живо същество, извън тези в „ковчега” на Ной, е загинало. Ковчегът на Ной в крайна сметка засяда при върховете на планината Арарат. Ной, семейството му и двойките животни, намиращи се в ковчега, излизат в света и дават неговото ново начало.
Потопът заема основно място в съвременното християнство, ислям, юдаизъм и индуизъм. За религиозното съзнание потопът е факт, а не мит. При него важно място заемат причините, породили потопа и неговите последици. Що се отнася доколко това е било глобално явление, кога точно се е то случило и изобщо конкретните му измерения – то те са на втори план.
Съвременните учени посвещават много сили и в работата си върху платоновата легенда за Атлантида. Интересното в тази версия е, че според учените, свързващи мита за Атлантида с мита за потопа, става дума за наистина глобален катаклизъм, който след това се е предавал през поколенията и едва впоследствие е приемал външната форма на една или друго регионално бедствие.
Християнството допълнително асоциира Ноевия ковчег с църквата, която води към спасение, ислямът в нравствен аспект го тълкува предимно като предупреждение към бъдните поколения.
Основният недостатък на тази теория е, че засега тя не разполага с никакви конкретни данни нито за Атлантида, нито с убедителни доказателства за съществуването на такъв глобален катаклизъм.
Някои изследователи на базата на общото между различните предания, приемат потопа почти буквално и се опитат да разгадаят неговата тайна с методите на съвременната археология - разкопки, въздушни и спътникови снимки и т. н.
Така за юдаизма потопът е важен като началото на „сключването” на „завет” между Бога и човека.
Християнството допълнително асоциира Ноевия ковчег с църквата, която води към спасение, ислямът в нравствен аспект го тълкува предимно като предупреждение към бъдните поколения.
В Библията се споменава за огромен потоп, който продължил 40 дни и 40 нощи, предизвиквайки огромни катаклизми и избивайки всички живи същества. В Библията се споменава за огромен потоп, който продължил 40 дни и 40 нощи, предизвиквайки огромни катаклизми и избивайки всички живи същества. Успели да се спасят само Ной, семейството му и по една двойка от всички видове животни и птици.
Nuremberg chronicles f 11r 1.png, http://www.mountararattrek.com/turkeytours.htm
Бог избира измежду всички хора Ной, поръчва му да приготви ковчег (кораб), в който да спаси себе си, семейството си, и избрани двойки от всички животински видове. През това време всяко живо същество, извън тези в „ковчега” на Ной, е загинало. Ковчегът на Ной в крайна сметка засяда при върховете на планината Арарат
Mount Ararat 1999 - Courtesy Rob Michelson, Mount Ararat 1999 - Courtesy Rob Michelson
Според тези, които искат непременно да ги видят – това са следите от ковчега на Ной на планината Арарат...
Ной, семейството му и двойките животни, намиращи се в ковчега, излизат в света и дават неговото ново начало.
thewordout.net
Потопът и съвременната наука
Интересна е теорията, която свързва преданията за потопа с образуването на днешното Черно море.
Преди около 7600 години природен катаклизъм разрушава естествените земни прегради на Черно море и го свързва със Средиземно море.
Някои изследователи на базата на общото между различните предания, приемат потопа почти буквално и се опитат да разгадаят неговата тайна с методите на съвременната археология - разкопки, въздушни и спътникови снимки и т. н.
Учените никога не са намирали, нито вероятно някога ще намерят доказателства дали Ноевия потоп в действителност е съществувал.
Все още няма доказателства за масово наводнение, което да е било причината за Ноевия разказ.
През 1993г. William Ryan и Walter Pitman от Columbia University’s Lamon – Doherty Earth Observatory вземат проби от седиментни скали от дъното на Черно море.
Според Ryan и Pitman сегашният външен ръб на Черно море някога е бил суша и морето е заемало две трети от сегашният си размер
На картата:Съвременната брегова линия на Черно море-светло синя.Тъмно синя- 5600 BC според хипотезата на Ryan и Pitman.
Освен това по цялото морско дъно има тънък еднороден пласт от утаечни скали, който може да се наслага само по време на потоп. Стратиграфията на дъното представлява пласт утаечни скали с останки от сладководни мекотели, а над него пласт от утаечни скали със соленоводни мекотели и черупки.
Пробите от най-долния, а следователно и най-ранен пласт са изследвани в лаборатория и датирани със С14. Взети са проби от вътрешностите на седиментните скали, чиито резултати съвпадат. Датировката е от преди 7 500 години (с допустимо отклонение 100 години) или около 5 600г.пр.Хр.
Мекотелите показват смяната от сладководно езеро в соленоводно и сходството в датите от двете проби показват, че това е станало за относително кратко време
Според W. Ryan и W. Pitman нещата са станали по следният начин:
Всичко е започнало около 12 500г.пр.Хр. в края на ледниковия период топящата се вода от отдръпващите се ледове се е изливала южно от черноморския басейн. Създало се е гигантско сладководно езеро, което се изливало в Егейско море през долината на Sakarya river, източно от Босфора, който тогава бил суша.
Sakaryarivermapfinal.jpg
Босфорът и връзката между Черно, Мраморно и Средиземно море
Deluge-nasa.jpg
Теорията на Ryana-Pitmana от 1996г. Според тази хипотеза около ареала около Черно море е бил залят. Преди този катакл