Предисловие към „Кратко описание на Светата и преславна гора Атонска”


 

 

 

Предисловие

Тая велика, висока и преславна гора Атос, е полуостров, окръжен с море архипелсгско и населен с двадесет манастири великолепни и двадесет скитове. Тамо в старо време е било жилище елинско (идолопоклонско), а сега е пристанище монашеско. В това пристанище от околни страни прихождат некои на поклонение за очищение на греховете си, а други пак от презрение на мира и за изпълнение на евангелското слово: да возмет крест свой и полседует ми. Накъсо да речем, туй свято место е било определенно част жребна на Божия Матер от апостолите, когато ся разделиха за проповед. Божия Матер като тръгнала да иди да види нейното определенно место казала: сие место свято будет, и като приближила, паднал идола Атон, който бил поставен на връх гората, и ся славил за високото си седалище, гдето е сега църква на Святое Преображение. После много пъти ся е явявала, каквото на първаго Петра Атонскаго, тъй и на Святаго Атанасия.

Тая гора Атонска била пуста преди, и неслишно било там името Божие, но преблаженните отци населена я показаха с свещенни лаври и честни манастири и с различни постници я украсиха, не само това, но и ги убогатиха с имоти движими и недвижими, и мнозина монаси в тях събраха. Гдето живяха испърво зверови диви и скотови безсловесни, там сега живеят человеци не тъкмо словесни, но человеци, които с вещественно тяло се подвизават да достигнат живота на невещественните ангели, и да се уподобят с оня полк, когото видя Патриарх Иаков.

Тия са които ще ги кажем по име, и които докле бяха живи мнозина от монашеский чин наставиха на спасителен път, каквото и всякога наставляват нас духовните свои чада, като истинни пастири за словесното стадо, православните християни.

От тая югозападна славянобългарска страна не има друго никоеместо по-замечателно прочуто и познато както тая Света Гора, защото от нашите братя българи има редко в своя живот да не са ходили, или да не е казал некой: дали не ще ме Бог сподоби да ида на поклонение на това свято место. В старо време се е наричало от елините Акти, защото в времето на Тукидита в 400 години преди Христа езикът е бил размесен с елински и тракийски разговори, както сега гречески и български повече.

Трябва и ние братя да прибегваме с голямо усърдие към това свято место, в което непрестанно денонощо към Бога моление се съвършава; защото там светии отци своя живот изгориха, а нам прибежище оставиха, да последувами по техните заповеди и да наследим царството небесно в онийа свет и в неокончаемиа живот, амин.

 

Съчинено от свешеннодиакона А. Хилендарца, а исправено от А.П.П. Гранитскаго, Цареград, в типографията на Т.Дибичиана, 1853 г.