Книгите са от огромно значение за нас, хората. Като социални твари ние се учим и забавляваме с тях, те ни служат за вдъхновение, поука и утеха. Истории от един или друг вид ни заобикалят отвсякъде: кино, телевизия, вестници, списания, театър. Даже когато говорим с близки и приятели ние пак обменяме истории: как е преминал денят ни, какво се е случило, защо се чустваме по определен начин. Приказните истории са още по-важни за децата. Те говорят техния език и са близки до света, който обитават. Те са средство, с което да изследват света на големите и да споделят своя собствен фантастичен въображаем свят. Жаждата им за приказки е неутолима. Ето защо използването на приказки в ранното чуждоезиково обучение е уместно и разумно. Чудесна възможност да се възползваме от позната и любима детска форма, за да ги научим на желаното от нас.

Използването на детски приказки и книги има редица предимства. Те увличат децата, ангажират тяхното внимание и интерес. Приказките от една страна развиват въображението, но от друга – правят връзка между фантастичния и реалния свят, в който децата живеят.

Слушането на приказки в клас се различава от слушането на приказки у дома за лека нощ. То е съвместно изживяване и като такова развива усет на публика и чувство за съпреживяване, подтиква към споделяне и съпричастност. То допринася също и за повишаване на напрежението и динамиката на повествованието.

Когато слушат приказка на чужд език децата имат определена цел: стремят се да я разберат. Това е предизвикателство за тях, въпреки че са свикнали да правят същото на български. Мотивацията им е двустранна. Ако успеят да я разберат се чустват възнаградени за успеха си, ако ли не – мотивирани да положат повече усилия, за да успеят следващия път. И в двата случая са стимулирани със средствата на любопитството и интереса, а мотивацията им е изцяло положителна.

Детските книги предоставят богати възможности за развиване на уменията за слушане и говорене, като подбуждат към реакция към чутото. Те притежават определени повествователни характеристики, които спомагат развитието на тези умения: повторение, рима, ритъм, звукоподражание. Последните осигуряват на децата допълнителна опора и ги въвличат в повествованието.

Приказките носят удоволствие и забава, внасят в класната стая енергия и разнообразие. Те успешно убеждават децата, че четенето на книги е приятно и създават положителна нагласа към чуждия език, учебните предмети и училището като цяло.

Измежду езиковите умения приказките са подходящи за развиване на уменията за слушане, четене и говорене. Тук ще се спрем само на първото умение. Ако искаме да се увенчае с успех, слушането на приказки на английски не може да остане пасивна дейност. Когато на децата не се възлагат задачи изискващи разбиране, се натоварват излишно както уменията им за слушане, така и паметта им. Като ги караме да слушат и запомнят ние ги изпитваме вместо да ги обучаваме. Ако мотивираме децата и активно ги въвлечем в процеса на слушане, то може да стане по-ефективно. Разбирането при слушане може да бъде допълнително подпомогнато ако се наблегне на определени езикови елементи и се използват дейности които подкрепят разбирането чрез онагледяване.

У децата постепенно трябва да се изгражда увереност. Те трябва да са наясно, че от тях не се очаква да чуят всичко. Нужно е вниманието им да се насочи към общото съдържание на приказката или към определени детайли в повествованието. И не на последно място, да се отчита успеха им когато изпълнят поставеното задание.

Децата трябва да се окуражават да развиват стратегии за слушане, като предсказване, заключаване, отгатване значение от контекст, разпознаване на свързващи думи. Като начало е нужно да бъдат приучавани да използват интелигентна догадка по време на слушането, базирана на обща информация, контекст, нагледни средства от всякакъв вид (илюстрации, картини, таблици, диаграми), мимики и жестове, интонация и ударение.

Предсказване какво се случва по-нататък е може би най-разпространената стратегия за слушане, която естествено произтича от повторяемостта на приказките. Прави се догадка, последвана от слушане, чиято цел е да провери дали очакванията са оправдани.

Преценяването на мнение или състояние може до голяма степен да се улесни като се обръща внимание на интонацията и ударението, както и на мимиките, жестовете и гримасите. Те подсказват какво е състоянието на героите, отношението им към хора и ситуации. Това помага на децата да се ориентират в приказката и да я разберат.

Детските книги са богато онагледени и контекстуализирани. Те въвеждат езикови елементи посредством забавни ситуации и разнообразни начини, подкрепящи разбирането. Това ги прави особено подходящи за обучаване на децата как да отгатват значението на нови думи от контекста.

Свързващи думи от типа на ‘and’, ‘but’, ‘(al)though’, ‘however’, ‘so’, ‘thus’, ‘first’, ‘then’, ‘finally’ поясняват последователността на събитията, времето на развитие на действието и как различните дейности се съотнасят. Те дават важни сигнали, които помагат на младите слушатели да се ориентират, особено в по-дълги приказки с усложнена фабула.

Детските приказки и книги са подходящи за развиване на всички стратегии за слушане изброени по-горе. Това е бавен процес на натрупване, за който са нужни поощрение и наблюдение. Но ако с приказки се работи достатъчно често и се използват благоприятните възможности, децата ще започнат да възприемат тези стратегии като неотменна част от приказките, и даже да ги използват самостоятелно.

Съществуват различни причини за слушане, които най-общо могат да се групират в четири категории: подобряване на слушането, развиване аспекти на езика, затвърждаване на понятия, и общуване. Слушането е по-ефективно ако на децата се разкрият конкретните цели на слушане. Това им подсказва върху какво да се съсредоточат, фокусира вниманието им и спестява време и ненужни усилия.

Първата причина е най-общо подобряване на слушането. Това включва слушане за удоволствие, за подобряване на концентрацията и за развиване на паметта. Приказките не играят особено важна роля в тази категория, като изключим слушането за удоволствие.

Втората причина за слушане е развиването на различни езикови аспекти. От една страна това включва усъвършенстване на произношението, ударението и интонацията, а от друга - усвояване на нова лексика, езикови модели и конструкции. Приказките дават възможност да се натрупа опит във втората област: тематична лексика, множество структурни модели и езикови функции. Общи и специални въпроси, положителни и отрицателни изречения, прости модални глаголи са само няколко измежду многото. Те запознават децата и с някои граматични форми, които не влизат незабавно в активна употреба, а се съхраняват в паметта за по-късен момент, когато улесняват усвояването им. Този принцип (previewing) широко се прилага и в чуждоезиковото обучение на възрастни. Класически пример са минало просто време и формите за минало време на неправилните глаголи.

Приказките са подходящи и за слушане с цел преговор на понятия. Много детски книги изобилстват на понятия познати от други учебни предмети: големина, форма, цвят, дати и дни от седмицата, време, причинно следствена връзка. Те предоставят множество възможности за осъществяване на междупредметни връзки, като по този начин оптимизират често пъти ограниченото време отделено за чуждите езици.

Слушането с цел взаимодействие е последната причина. Съществуват редица дейности базирани на приказките, които стимулират общуването и подтикват към съвместна работа. Свързани с детските книги проучвания на мнението, анкети, интервюта, работа по двойки и групови игри включват задаване на въпроси, изслушване на отговорите, проверяване на информацията, изразяване на съгласие, несъгласие и т.н.

Ако слушането се възприема като активен процес и се търсят усъвършенстване и ефективност, е нужно да се подготви цял репертоар от дейности за слушане, който непрестанно да се обогатява. Те трябва внимателно да се подбират така, че да съответстват на езика, и да подкрепят вместо да пречат на разбирането. По отношение времето им на изпълнение задачите могат да бъдат преди, по време или след слушането.

По-нататък различни видове дейности за слушане ще бъдат представени и илюстрирани посредством детски книги превърнали се в класика и използвани в ранното чуждоезиково обучение по цял свят. Но преди да се пристъпи към дейностите за слушане приказките ще бъдат представени накратко с цел информация.

Червената шапчица (“Little Red Riding Hood”) е традиционна приказка съществуваща в различни версии на почти всички езици. Най-известните измежду тях носят подписа на Шарл Перо и братя Грим. Има известни разлики във фабулата и края на приказката според това дали момиченцето и баба му биват изядени или се скриват, а вълкът е съответно убит или се удавя. Приказката затвърждава понятията за цвят, форма, размер и причинно следствена връзка. Междупредметните връзки включват математика, география, музика, драма, труд и творчество.

Приказка за ряпата (“The Turnip”) е широко известна руска народна приказка. Тя има и авторска версия подписана от Алексей Толстой. С известни различия тя е известна и на българските деца. Приказката преговаря понятията за форма, размер, време, растеж и осъществява връзка с биология, математика, музика, драма, труд и творчество. Тя е повторяема по отношение на лексика, диалог и граматични конструкции, с ефект на натрупващо се повторение във фабулата. Това позволява предричане и участие на учениците в повествованието.

“Where’s Spot?” и “Spot’s Birthday Party” от Ерик Хил принадлежат към поредица атрактивни книжки за деца. Те имат големи цветни илюстрации, всяка от които заема двойна страница, и едро напечатан прост кратък текст. Той повтаря една и съща конструкция с различен езиков пълнеж. Главен герой на поредицата е кученцето Спот. Книгите са оформени така, че не само да ангажират вниманието и интереса на децата, но и физически да ги въвлекат в действието. Оформлението използва повдигащи си капачета и вратички, които физически ангажират децата в повествованието. Понятията за преговор обхващат пространствени връзки и взаимоотношения, а междупредметните връзки – биология, песни, игри и драма, включваща рими и ролеви игри.

“Don’t Forget the Bacon”, от Пат Хъчинс, е хумористична история за момче което отива на пазар, не може да запомни нещата, които трябва да купи, и използва римите като подсказка. Приказката няма свързан текст и е разказана с помощта на ‘речеви’ и ‘мисловни’ балончета. Като понятия тя затвърждава форма, размер, количество и числа, а като учебни предмети – математика, география, драма, труд и творчество.

“The Elephant and the Bad Baby” от Елфридa Випон, с илюстрации от Реймънд Бригс, е поучителна история за слон, който среща невъзпитано бебе и му дава урок. Тя се характеризира с натрупване на повторението в съдържанието и езика. Ритъмът и звукоподражанието играят важна роля. Това позволява предсказване и участие в повествованието. Приказката е подходяща за затвърждаване на понятия като форма, големина, причинно следствена връзка и осъществяване на междупредметни връзки с география, странознание, музика, драма, труд и творчество. Фабулата естествено се развива около храна, ястия и места за хранене, включително и в чужбина.

“The Very Hungry Caterpillar”, от Ерик Карл, е модерна класика. Това е забавна поучителна история за растеж и промяна. Тя разказва за приключенията на извънредно гладна гъсеничка, която от яйце се превръща в красива пеперуда. Оформлението е интересна комбинация от илюстрации в ярки цветове и специално изрязани страници, през които героят си ‘прогризва’ пътя. Приказката изобилства от понятия като числа, цветове, форма, големина, време, промяна и развитие. Тя затвърждава междупредметните връзки с биологията, математиката, географията, където се отделя специално място на храните, музика, драма, труд и творчество.

“Meg and Mog” е написана от Хелън Никол. Илюстрациите са дело на Йан Пйенковски. Това е първата от поредица книги, посветени на приключенията на магьосница на име Мег, чиито магии непрестанно се объркват. Илюстрациите в ярки тонове, комичното представяне на историята и звуковите ефекти интегрирани в текста правят приказката изключително привлекателна за учениците.
Друга забавна повтаряща се характеристика на поредицата са магиите на Мег, които всъщност са кратки контекстуализирани рими. Приказката дава възможност за преговор на форма, големина, цветове и време, както и география, математика, странознание и традиционните за приказките музика, драма, труд и творчество.

“The Snowman”, от Реймънд Бригс e съвременна класика. Момче прави снежен човек, който оживява и двамата се сприятеляват. Благодарение на съдържанието си приказката пасва изключително добре на теми свързани с времето, сезоните и Коледа. Няма текст, историята е разказана в поредица от картини в меки приглушени тонове. Понятията подлежащи на преговор са форма, големина, време и цветове, а учебните предмети, с които се прави връзка – математика, география, с ударение върху времето и сезоните, странознание, труд и творчество.

“My Cat Likes to Hide in Boxes” е написана от Ив Сътън, илюстрациите са дело на Линли Дод. Това е хумористична история в стил ‘nursery rhyme’ със заразителен ритъм. Римуваната приказка е един вид ‘опис’ на котки от различни страни с разнообразни интереси. Преговорът на понятия включва пространствени взаимоотношения, а междупредметните връзки – география и използване на карта.

Връщайки се към видовете дейности, при всички тях има слушане като първа задължителна стъпка, а втората варира значително от обикновено повторение до пренос на информация.

Повторението (“Listen and repeat”) е основа за много игри трениращи паметта, от типа на Chinese whispers (Развален телефон), Shopping и Market game. Първата е подходяща за “Where’s Spot?”, “Spot’s Birthday Party” and “Don’t Forget the Bacon”. Играе се с имената на животните в първата приказка, скривалищата им за криеница – във втората, и списъка с неща за пазаруване – в третата. Не бива да се забравя, че е нужно винаги да има начин за проверка на изходящата информация. Това може да стане чрез произнасяне на съответната дума или изречение, написване на дъската, или избиране и посочване на картина. The Shopping и the Market game се характеризират с повторение и се играят във верига, но първата набляга на покупки от по-общ вид, а втората – на хранителни продукти и магазини, където те се продават. Поради своето съдържание и езиков пълнеж “The Elephant and the Bad Baby” може да се използва и с двете игри, докато “Don’t Forget the Bacon” пасва само на Shopping game. Най-добри резултати се получават когато игри от този тип се играят в малки групи до десет човека. В противен случай играещите може да изпитват затруднения при припомнянето на всички изредени думи. Припомняне на детайли (Remembering details) е игрова дейност тренираща паметта, която основно се прилага с книги и приказки. С помощта на илюстрациите като опора, децата се окуражават да си припомнят и повторят конкретни детайли. В “Meg and Mog” това са съставките, които тя използва за магията си, а в “The Elephant and the Bad Baby” – хранителните продукти, които героите купуват в различните магазини.

Разграничаването (“Listen and discriminate”) е дейност, която фокусира вниманието върху свойства на произношението от типа на римата и ритъма. От децата се очаква да слушат и сортират по сходство римувани думи и ритмични модели, както в “Don’t Forget the Bacon”

и в “My Cat Likes to Hide in Boxes”.

Диктовка на инструкции за рисуване или оцветяване на картина (Picture/colour dictation) e дейност, която привлича вниманието към ключова за приказката лексика по време на слушането. Фокусът пада върху съществителни и определящите ги прилагателни, описващи големина, форма и цвят. Може да се допълват липсващи елементи както в приказката “Meg and Mog”. На децата се раздават опростени схематични рисунки на главната героиня, които трябва да завършат изслушвайки няколко кратки изречения изброяващи дрехите и.

Възможно е под диктовка да се нарисува изцяло нова картина. Това е приложимо с приказките “The Snowman” и “The Elephant and the Bad Baby”. На децата се диктуват инструкции как да нарисуват двамата главни герои. В случаи като този е редно инструкциите да се повтарят неколкократно и преподавателят да осигурява допълнителна опора, използвайки себе си, в конкретната ситуация – своите тяло и дрехи.

Следване на упътвания (“Listen and follow instructions”) е дейност развиваща слушането, която е залегнала в основата на играта What’s the time Mr. Wolf. Подобна игра е известна на българските деца под името Кралю честити колко е часът. Играта е подходяща да се използва с Червената шапчица (“Little Red Riding Hood”), тъй като упражнява ключова за приказката лексика, както и конструкции, с които питаме колко е часа и съответно отговаряме. ‘Вълкът’ и останалите участници застават в двата края на стаята. Последните правят крачки към него, чийто брой съответства на отговорите му на въпроса от името на играта. ‘Вълкът’ се опитва да хване някой, който да го замести, а децата – да му избягат и да се ‘спасят’ като докоснат стена. Това е физически активна игра, която освен че развива слушането, носи разнообразие и раздвижва децата в класната стая.

Обозначаването (“Listen and label”) е дейност, при която децата слушат описание на герой, предмет или сцена от приказка или книга, а после обозначават частите им. Обозначенията може да са предварително подготвени на картончета или написани на дъската, откъдето децата да ги препишат. Дейността е подходяща да се използва със “Spot’s Birthday Party”. На децата се раздава план-схема на къщата на Спот или те го прерисуват от дъската. Преподавателят описва различните стаи, а учениците ги обозначават и рисуват (и оцветяват) липсващите мебели.

Намиране на съответствието (“Listen and match”) предполага съпоставяне и търсене на съответствие между картини и изговорени или написани думи. Тази дейност може най-добре да се илюстрира с популярната игра Бинго. Тя може да се прилага с множество приказки и книги, между които “Spot’s Birthday Party” и “The Very Hungry Caterpillar”. В първия случай се играе с подаръците за рождения ден на Спот, а във втория – с “нездравословните” хранителни продукти, които гъсеничката яде в събота. С по-големи деца Бинго играта може да търси и намира съответствия между ‘речеви’ балончета и слушане на друг текст. Така например Бингото, което се играе с Приказка за ряпата изисква от децата да съчетават ‘речеви’ балончета със сцени от приказката.

Заданието подреждане (“Listen and arrange”) включва пренареждането на картини и написани фрази докато се слуша някакво повествование. Тъй като приказката “The Snowman” е изцяло изградена от картини в комиксов формат, тя е много подходяща за този вид дейност. Определени страници могат да се размножат, нарежат на сцени и раздадат на децата в пликове. Те ги разпръскват пред себе си, подреждат ги докато слушат съответната част от приказката и ги номерират.

Групирането (“Listen and sort”) е дейност, която се основава на сортиране на картини в групи докато се слуша описание или част от разказ. В “The Snowman” лексиката за дрехи може да се сортира в две категории: тези на момчето и тези, които снежният човек носи и пробва. В “The Very Hungry Caterpillar” храните, които главният герой опитва може да се разделят на “здравословни” и “нездравословни”.

Отгатването (“Listen and guess”) предполага разпознаването на герой или предмет от приказка докато се слуша неговото описание. В “Meg and Mog” например, децата описват свои съученици с кратки изречения без да споменават имената им. Изреченията включват косата и прости елементи от облеклото и се основават на изречения от приказката представящи вида на главната героиня.

Предаване на информация (“Listen and transfer information”) обикновено включва дейности с работа по двойки и в малки групи, където децата попълват анкети или правят проучване на мнението. Те се интервюират взаимно, задават си въпроси и изслушват отговорите си. Резултатите се записват в таблица, която може да се доразвие в графика. Този вид дейност е подходящ за приказките “Don’t Forget the Bacon” и “The Very Hungry Caterpillar”. Учениците правят проучване на тема харесвани и нехаресвани храни. Ако има достатъчно време, резултатите от проучването може да се опишат в прости кратки изечения, първо в устна, а после и в писмена форма.

Детските приказки и книги са ценен ресурс в ранното чуждоезиково обучение, тъй като улесняват разбирането и подпомагат възприятието. Те са близки до света обитаван от децата и на езика използван от тях. Приказките могат да се използват ефективно за развиване на всички умения и аспекти на езика. Те спомагат за изграждане на общи стратегии за учене от типа на сравняване, класифициране, изграждане на хипотеза, разрешаване на проблем. Детските книги развиват повишен усет към визуални и аудио средства и опори и умения за отгатване на непозната лексика от контекст.

Разнообразните дейности свързани с приказките могат да допринесат много за оптимизиране на слушането, повишаване удоволствието от него и подпомагане на разбирането. Нужно е децата да се стимулират да развиват стратегии, да им се дават цели и да им се поставят конкретни задачи за слушане. Това трябва да протича във визуално богата и контекстуално ясна среда, която улеснява възприятието у слушателите. Не на последно място добре е да има баланс, за да се запази интереса и мотивацията на децата и да се изгради положителна нагласа към книгите и ученето.

Carle 2002: E. Carle. The Very Hungry Caterpillar. London: Puffin Picture Books.
Hill 1998: E. Hill. Where’s Spot. London: Puffin Picture Books.
Hill 1998: E. Hill. Spot’s Birthday Party. London: Puffin Picture Books.
Hutchins 2002: P. Hutchins. Don’t Forget the Bacon. London: Puffin Picture Books.
Lang 1889: A. Lang. The Blue Fairy Book. London. Source Charles Perrault.
Pienkowski and Nicoll 1994: J. Pienkowski and H. Nicoll. Meg and Mog. London: Puffin Picture Books.
Sutton and Dodd 1999: E.Sutton and L. Dodd. My Cat Likes to Hide in Boxes. London: Puffin Picture Books.
Tolstoy 2006: A.Tolstoy. The Turnip. UK: Barefoot Books.
Vipont and Briggs 1971: E.Vipont and R. Briggs. The Elephant and the Bad Baby. London: Puffin Picture books.