Филмовият превод и подготовката на преводачи
Милен Шипчанов
Дълго време обучението по превод във филологическите специалности се ограничаваше в превеждане на откъси художествена литература. Няма да се спираме върху целесъобразността да се предават от един език на друг текстове с характерните за всеки писател език и стил. Подобно обучение има своето място, но ние ще насочим вниманието си към една новопоявила се необходимост от подготовка на специализирани преводачи в много особена област.
През последните години се наблюдава бурно развитие на медийното пространство, особено в неговото телевизионно измерение. Увеличи се броят на националните и местните телевизионни канали, появиха се и развиха дейност много кабелни оператори навсякъде в страната. От друга страна, лесният и евтин достъп до Интернет позволи на много потребители да получат достъп (законен или незаконен, тъй като се нарушават авторските права) до многобройни филмови заглавия. На свой ред много издания от печатната преса, с цел да увеличат привлекателността си и оттам продажбите, започната да влагат DVD филми към своите печатни произведения. Накрая, много издателски фирми започнаха да тиражират филми за ползване във видео-клубовете или за директна продажба на потребителите.
Целият този подем изведе на преден план необходимостта от преводачи, които бързо и качествено да превеждат филмовата продукция, прожектирана по ефирните и кабелните телевизии или създаващи субтитрите на DVD дисковете. Ето защо, в нашето изложение ще обърнем внимание на историята на филмовия превод, на видовете филмов превод, на някои грешки в произволно избрани филми от Интернет и печатната преса, а накрая ще направим препоръки за подготовката на преводачи на филми.
История на филмовия превод. По времето на немите филми преводът не е бил специфично кинематографичен: самият филм е достатъчно лесен за разбиране, а т.нар. “междинни заглавия”, прекъсващи през определен период действието, са превеждани лесно на езика-цел и заменяни с подобни или пък собственикът или нает работник за ги превеждали устно на публиката.
Проблемът се проявява с появата на “говорещите филми” в края на 20-те години на ХХ век. Отначало някои американски филмови компании търсят решението в производството на две версии на филма – едната на английски, а другата (със същия сценарий, но с другоезични актьори) на друг език. Скоро обаче се отказват, защото продукцията се оскъпява, а от друга страна качеството е ниско.
Появата на говорещите филми позволява на Холивуд да упражнява непрекъснато доминиране на филмовата индустрия. Тези филми предполагат, че публиката ясно си дава сметка кой е изворът на тази култура и нейната природа, и по този начин американското производство заема водеща позиция. С увеличаването на разходите по реализирането на филмите, много малки страни не успяват да устоят на конкуренцията и не успяват да изнасят своята продукция. От 30-те до 50-те години на ХХ век американските компании властват над цялата филмова индустрия и монополизират записващата техника. Естествено, за англоезичните страни (Великобритания и нейните бивши колонии) проблемът с превода не стои.
След известен период на възстановяване, някои европейски страни като Франция, Италия, Германия и Испания въвеждат протекционистки мерки срещу вноса на американски филми и се установяват квоти и такси за американските филми. От друга страна, правителствата на тези държави подкрепят собствената филмова продукция със субсидии и заеми. Някои исторически фактори определят и избора на начин за превод на филмите от чужд произход.
Например във Франция се предпочита дублирането. На първо място това е обусловено от схващането, че филмовата форма има културна мисия. Франция е една от малкото страни, силно заинтересувана от запазването на чистотата на езиковата и културната си традиция от чуждо (главно американско) влияние (прословутият “закон Тубон” от 4 август 1994 г. за изключителна употреба на френски в надписите, заглавията, държавните документи, обществените услуги, конгресите, медиите и т.н.). Освен това френския език се смята от дълго време като средство за инструмент на културна централизация. Освен това французите винаги са смятали превода за известно насилие над оригинала. Не на последно място изборът на дублиране във Франция се мотивира от факта, че населението е привикнало да слуша френска реч по телевизията и в кината благодарение на протекционизма на собствената телевизионна и филмова продукция.
В Германия и Италия изборът на дублирането като преводна политика по време на Втората световна война се базира на факта, че говорещите филми имат голям импакт-фактор върху масите и спомагат за изграждането на силни национални държави и за разпространение на съответната идеология.
За разлика от големите страни, малките държави като Холандия, Белгия, Швеция, Португалия избират субтитрирането като форма на превод на вносните филми поради много причини: малобройно население, за което не е мотивирано дублирането, по-ниски разходи за субтитрирането в сравнение с дублирането, наличието на повече от един език в държавата и др.
В епохата на глобализацията се очертава тенденция към еднопосочна англицизация поради доминирането на англоезичната и англо-американската култура за сметка на другите езици и култури. Английският се превръща в нещо като “лингва франка” и средство за комуникация между не-англоезични култури. Много филмови компании не само в САЩ използват чуждестранни актьори в англоезични версии на филмите си. Други нации умишлено дублират на английски свои филми (напр. българския “Хан Аспарух”), за да могат да ги покажат пред световната публика. На другия полюс се намират някои национални компании, начело с индийската филмова промишленост (Боливуд), които провеждат подчертано анти-американска стратегия, която привлича многоброен зрителски интерес.
Видове филмов превод. Понастоящем съществуват два основни вида филмов превод: дублиране и субтитриране.
Дублирането е метод за превод в голяма степен на изходния текст, за да бъде направен достъпен за много широка публика чрез доместикацията (естественото усвояване). При този метод диалогът на езика-цел се синхронизира с говора и движенията на актьора от филма, като целта е публиката да има усещането, че актьорът говори на родния й език.
Субтитрирането пък представлява писмен превод на говоримия език-източник под формата на синхронизирани записи в долния край на екрана. Този вид превод променя изходния диалог/текст до крайните възможни граници и позволява на публиката да възприема едновременно чуждия език и природа на филмовото произведение заедно с частичен превод на родния си език.
Дублиране. Дублирането се възприема като превод в “прозрачен, лек, ‘невидим’ стил, за да се намали чуждестранният аспект на текста-цел” (Мънди 2001, по А. Шарковска [2]). По този начин всички чужди елементи се асимилират в доминиращата местна култура, а публиката се лишава от някои значими характеристики на изходната култура. Доместикацията фаворизира и привилегирова местната култура в сравнение с изходната. Нека не забравяме, че според някои теории преводът често се възприема като форма на завоевание и израз на национализъм. В много случаи дублираният филм се възприема като съвсем нов продукт, а не като преработено произведение – той престава да бъде “чуждестранен филм” и става просто “филм”. Той също може да се схване и като средство за налагане превъзходството на националния език и за защита срещу културната инвазия на изходния език и култура. Това е особено типично за страните, в които националният език се възприема като обединяващ елемент на нацията.
Съществува също и схващане, че дублирането засяга в голяма степен структурата на оригинала. Някои критици отбелязват, че дублираният текст.диалог е по-малко автентичен, защото оригиналното изпълнение е закрито от различен глас. Не случайно за дублиране на някои филми, особено детски, се канят водещи, познати за масовата публика актьори (напр. Камен Воденичаров за “Стюарт Литъл” и др.).
Очевидно е, че филмовият превод се подчинява на изискванията за театрален превод. То спомага за реализацията на един спектакъл, като преводачът работи в екип – с художествения директор, актьорите, техниците. Той е задължен да отчита случайностите на една прожекция в определено място и за определено време. От друга страна, необходимо е една автентична разговорна реч да се предаде в не по-малко естествен стил. Това налага на дублиращия известни ограничения. Това, което дублиращият превежда, не е просто писмен или произнесен текст, който той трябва да постави в устата на роден актьор с типичния за страната начин на игра. Това е текст, произнесен от чуждестранен актьор, чийто образ присъства на екрана и играе чуждия текст. Дублиращият актьор дава назаем гласа си, но чуждият образ командва очите. Преводачът трябва да състави текст, който да звучи естествено и да “пасне” на движението на актьорските устните на и на мимиката му.
Първата трудност следователно е синхронизирането между звука и изображението. На отварянията на устата трябва да съответстват закръглени гласни, а на подчертаните затваряния на устата – експлозивни съгласни [п, б, м]. Преводачът не работи единствено изречение по изречение, но сричка по сричка, буква по буква. И най-банални изрази могат да се превърнат в непреодолимо препятствие (напр. “Yes, sir!” трудно се покрива със “Слушам, господин полковник!”). Дори да успее да съчетае текста с движението на устните, преводачът трябва да отчита и екстралингвистичната информация (мимики, жестове, пози и движения на тялото и др.). Преводът на филми с един по-жив, по-естествен диалог може да се превърне в истински подвиг, като произведението неминуемо ще претърпи загуби заради синхронизацията.
Личните ни наблюдения на дублирани филми във Франция свидетелстват за истински постижения в областта на превода, синхронизацията е толкова съвършена, че зрителят придобива наистина впечатление, че актьорите говорят на френски, макар да са например американци. Тук трябва да споменем един телевизионен похват, наричан от някои критици “припокриване на глас” (vоice over). Тук преводът се извършва по фонограма, след което актьорите дублират филма, но истинските гласове на играещите се чуват като фонова картина. Така се избягва пълната синхронизация, записът не е толкова скъп, ето защо се прилага при превода на многосерийните поредици.
Субтитриране. итрирането е преводачески похват, който позволява зрителят да се “потопи в чуждоезиковата среда”. При него преведеният текст няма претенции да бъде “оригинален”, а чуждестранната идентичност на изходната култура е подчертана – това прави доминирането на културата, типична за езика-цел, невъзможно. Субтитрирането позволява на зрителя да се наслади на чуждия език и култура повече, отколкото другите начини за превод на филми, защото оригиналният саундтрак не е заглушен, както при дублирането. Възможността да се слуша оригиналният глас на актьора компенсира ограниченията при превода, принуден да резюмира диалога в 2-3 реда по 20 знака всеки.
Подобен превод на филми стимулира изучаването на чужди езици, какъвто е случаят с английския например в Гърция, където гледането на субтитрирани произведения дава уникалният шанс да се слуша оригинална разговорна реч, а преводът да се следи само в случаите на неразбиране на диалога.
Факторите, които обуславят избора в някои страни на субтитрирането пред дублирането са главно интересът към чуждата култура и по-малките разходи за този вид превод, като икономическият фактор стои на второ място.
Субтитрирането привидно запазва произведението в неговата цялост. Все пак то има недостатъка да представя осакатен диалог. Репликите трябва да бъдат кондензирани, калибрирани в зависимост от времето, което им е отделено, или от смяната на различни планове. Те трябва да са накъсани на кратки фрази, за да не превземат екрана. В същото време зрителят е принуден да упражнява специфична гимнастика на очите, а това го кара да изпуска част от играта на актьорите или половината от преведения текст. Ако трябва да резюмираме, зрителите, които не владеят езика на оригинала, са принудени да обръщат повече внимание на изписаните реплики, а тези, които владеят езика, се дразнят от появата и изчезването на субтитрите.
Съществува и трето решение на проблема – това е “слуховото субтитриране”, или по-точно филмът се прожектира, придружен със синхронен устен превод. Подобна практика съществуваше някога във филмотечните кина, където лимитираният брой прожекции на някои известни филми не оправдаваше разходите за превод чрез дублиране или субтитриране.
Критичен преглед на някои филмови преводи. Основната причина да осъществим настоящата публикация е множеството неточности, грешки, недоглеждания в преводите на филми, разпространявани както в магазини за аудио- и видеоносители, така и в пресата и в някои телевизионни канали. Без да претендираме за изчерпателност, ще наблегне на някои типични грешки, срещани в преводите на филми.
1. Слабо владеене на пунктуацията на български език. Прави впечатление, че в много филми не се отделят със запетайки обръщенията (напр. “Елена от Троя”), вметнати изречения, както и подчинени изречения, въведени с относителни местоимения.
2. Интересна грешка представлява сливането на отрицателната частица “не” с глагола в отрицателна форма, най-вече при определени модални глаголи, както и сливане на други частици с глагола. Подобна грешка наблюдаваме при “чатенето” в Интернет, което ни навежда на мисълта, че е предизвикана от трансфер на писмовния стил в мрежата към писането на превода на филма. Напр.:
Немога! … Несъзнаваш! (“Съдията Дред”)
Можеби. (“Разрушителят”)
намира (вм. “на мира”, “Елена от Троя”)
3. Масови грешки, предизвикани от слабото владеене на членуването в български език, особено при формите на пълен/кратък член в мъжки род. Напр.:
ръководителът (“Съдията Дред”)
цикълат (“Разрушителят”)
Подобно е положението с членуването на съществителните в женски род, завършващи на “т”:
смърта (“Съдията Дред”)
бруталноста, лудоста, светоста, часта, власта, бременноста, популярноста, отговорноста, последователноста (“Разрушителят”)
4. Изключително груби грешки, произлизащи от непознаване морфологичния правопис на българския език. Напр.:
отегля, отегляне, отегляш, отеглям
въстановете, чуства (“Съдията Дред”)
възтановително, възтановете, възтановен
згради, истрелва, изтрел (“Разрушителят”)
посланник (“Пърл Харбър”)
безопастност (“Елена от Троя”)
Многократното повторение на словоформи и словоупотреби от един и същи корен подсказват, че грешката не е от изписването, а е системна в езика на съответния преводач.
В много от случаите правописните грешки се дължат и на интерференция на говора от съответния район на произход на съответния преводач (Източна или западна България например). Ето някои примери, които може би се дължат на западен български говор:
     излязал от затвора; ръководителът; Прокалнатата земя (“Съдията Дред”)
     каде, веднаж (8 пъти !!!, вм. “къде”, “Елена от Троя”)
Ето примери на грешки, вероятно предизвикани от източнобългарски говор:
     манияк, съжелявам, акордион, притиснявам (“Разрушителят”)
Прави впечатление, че някои от преводачите допускат грешки, понеже не вникват в етимологията на думите и оттам се поддават на импулсите си. Напр.:
рициклирана храна (вм. рециклирана храна)
Прокалнатата земя (вм. Прокълнатата…) (“Съдията Дред”)
креогенен (вм. криогенен)
замръзен (3 пъти), замръзяване (2 пъти), замръзя (вм. замразя и производни
дедектив (вм. детектив)
ултиматома (вм. ултиматума), неотрони (вм. неутрони), акомулатор (вм. акумулатор), касметлия (вм. късметлия) (“Разрушителят”)
задръще (вм. задръжте), къртечницата (вм. картечницата) (“Пърл Харбър”)
Ченгетата трябва да бъдат озъптявани! (вм. озаптявани) (“Трета смяна”)
Отново припомняме, че многократното повторение на грешките в един и същи филм не може да се отдаде на печатни грешки по време на въвеждане на текста. Не е наша цел да правим анализ на обучението по български език и литература в училище, но се налага впечатлението (не само от филмовите преводи), че езиковата култура на по-младите поколения е много ниска, може би поради занемаряване на обикновените граматически упражнения върху езика в полза на писането на дълбокомъдри съчинения по теми, в които безпросветно се възпроизвеждат писанията на литературни критици.
Превод на филмови заглавия. Тук не можем да твърдим, че се наблюдават много грешки, като изключим някои примери като филма “Eyewitness”, преведен като “Око свидетел” вместо “Очевидец”.
Ще споделим обаче някои наблюдения. През 1978 г. се проведе в София Седмица на френския филм. Тогава ни направи впечатление преводът на някои филмови заглавия, напр. “Сбогом, пиленце” (“Adieu, poulet”), пуснат по-късно по кината като “Сбогом, полицай”. Преводачът не е обърнал внимание на факта, че в един френски полицейски филм ще се съдържат главно жаргонни думи, включително и в заглавието – правилният превод е “Сбогом, ченге!”. Подобна грешка имаше и при заглавието на “За кожата на един полицай” с Ален Делон (“Pour la peau d’un flic”), в което думата “flic” е жаргонна и следва да се преведе с подобна на български (напр. “ченге, кука, фанте” и др.). Непознаването на жаргона често подвежда недобросъвестните преводачи да правят смайващи преводи на заглавия. Например силно социалния и антирасистки френски филм “Baise-moi” беше преведен като “Целуни ме!”, въпреки бруталните сексуални сцени в него, а правилното заглавие на български би било “Изчукай ме!”.
Понякога преводачите изневеряват на добрия тон с търговска цел. Пример за това е филмът с Жерар Дьопардийо и Жан Рено “Tais-toi” (“Замълчи!”). В магазините на “Александра” се появи под заглавие “Руби и Куентин” по имената на главните действащи лица. Тук замяната на едно заглавие с друго убива идеята на френското наименование, което дава идея за известна завръзка в интригата на филма (безкрайното бърборене на единия от героите). Да не говорим, че нито Руби, нито Куентин съответстват на френските варианти на имената (Рюби, Кентен).
Грешки в собствените имена. Склонни сме да смятаме, че този вид грешки се дължи главно на предоверяване в собствените познания по езика и известно нехайство към по-щателна проверка на всяко име, особено историческо. Христоматиен е примерът, цитиран дори от председателката на Съюза на преводачите, за Джон Баптиста (вм. Йоан Кръстител) от филм по канал “Hallmark”. Подобна е и грешката в библейското име Лазаръс (вм. Лазар) от “Съдията Дред”. Сгрешено е името и на коня-сенатор в “Калигула” – Инцитарт (вм. Инцитат(ус)). Вероятно преводачът е работил от фонограма и не е чул добре, но все пак подобен исторически персонаж заслужава да бъде проверен.
За сметка на това във филма “Елена от Троя” във версията, разпространявана по Интернет, преводачът направо е оставил имената на латиница – напр. Mycenae вместо Микена, Tyndareus вместо Тиндарей, някои имена са сбъркани като това на Агамемном (вм. Агамемнон), а други са дадени в английско-американския им вариант – напр. Стъбос вместо Стиб (река).
Непознаване на специализирана терминология. Много често се наблюдават грешки, причинени от непознаване и главно от пренебрежително отношение към определена терминология, преобладаваща в някои филми. Такава е например религиозно-мистичната в историческите филми, оръжия и правна терминология в криминалните и пр.
Ето няколко примера: Във филма “Троя” Ахил след двубоя с грамадния троянец предизвиква останалите троянци. Като пропуснем факта, че действията от Троянската война стават на десетата година, а Ахил е най-известният воин на Елада, то въпросът “Кой си ти войниче?” е просто нелогичен. Това обаче е виждане на сценариста. Троянският пълководец подава командирския си скиптър на Ахил, като субтитрите дават следния текст “Владетелят на Тесалия носи този меч.” като ясно се чува и още по-ясно се вижда, че става въпрос за скиптър.

Виж откъс от филма “Троя”
В същия пасаж е допусната и друга терминологична грешка. Прекаленото доверяване в познанията по английски са подвели преводача да пресъздаде английската дума “king” с българската “крал”, макар да е известно, че за древна Елада е прието да се говори за царе.
Подобна грешка е допусната и във филма “Точен стрелец”. Там полицейски началник прави доклад за търсения престъпник и споменава че се записва във Втори парашутен корпус на Чуждестранния легион в Корсика. Според преводача, Корпусът се състои от щаб, снабдяване и четири компании. По-нататък става въпрос, че не са компании в смисъл на предприятия или стопански обекти, а по едно от следващите значения на думата “company” – военна рота.

Виж откъс от филма “Точен стрелец”
Интересна грешка е допусната в друг филм – “Бригадите на Тигъра”. началникът на полицията разказва кои ще са основните оръжия на специалните полицейски части, автомобилът, автоматичният пистолет, “добрите обувки” и пр. Тук грешката идва от непознатата дума “savate” – на френски жаргон това означава “обувка, патък”. Следователно преводът е неточен, защото не може “патъкът” да бъде оръжие. Вероятно преводачът при проверката в речника не е погледнал едно от следващите значения – “вид боен спорт, френски бокс, сават”. Още повече, че има и учредена Българска федерация по сават, освен това следващите кадри ясно показват за какво става въпрос.
В този пасаж има и своеобразна игра на думи. Комисарят казва:
Vous vous fiez à votre flair?
Au tuyaux des indics?
Messieurs!
Le flair, c’est pour les chiens.
Et les tuyaux pour les plombiers!
Вие се доверявате на своя нюх?
И на сведенията на информаторите?
Господа!
Нюхът е за кучетата.
А сведенията за водопроводчиците.
Тук зрителят може да се запита “а защо за водопроводчиците”? Просто думата “tuyau” означава на нормален френски “тръба”, а на полицейски жаргон “сведение”.

Виж откъс от филма “Бригадите на Тигъра”
Вероятно превод от фонограма е причината за грешка в превода във филма “Фанфан Лалето” (2003). Произнесената фраза “Pas grande chose dans la culotte!” (Няма нищо в тези панталони! т.е. Не си мъж, Я да видим мъж ли си) е преведена “Я да видя, какво ще ми покажеш, какво мога да видя в това деколте!”, при условие, че на екрана няма жена и следователно никакво деколте.

Виж откъс от филма “Фанфан Лалето”
Препоръки за подготовката на преводачи на филми
1. Всички преводачи трябва да изкарват задължителен курс по практически български език (граматика и синтаксис), придружен с много практически упражнения. Целта на този курс е да се превъзмогнат някои пропуски в езиковата подготовка по български и да се избегнат фрапантните граматически грешки.
2. Специализирана подготовка по терминология. тази подготовка може да премине под формата на курса “Номинална лексика”, какъвто се провеждаше в специалността “Френска филология” в СУ. Студентите трябва да разработват семантични гнезда, свързани с определена ключова дума, например “човешко тяло”, “облекло”, “оръжия”, като изваждат всички синоними, свободни и устойчиви словосъчетания от дадената тема. По този начин ще обогатят познанията си както по лексика, така и по определена терминология.
Освен това подготовката може да включва работа с т.нар. “конкордансъри” – компютърни програми за анализ на текстове, с помощта на които да изработват честотни и азбучни речници на текстове с определена тематика. терминологичната подготовка може да включва и занятия със специалисти от определена област, военни, полицаи, медици, юристи), които да обяснят дадени термини и техните съответствия на български. По такъв начин ще се избегнат грешки от рода “пистолет-револвер”, “компания-рота”, “сабя-рапира-шпага” и прочие, които могат да имат значение за сюжета на филма (в по-голямата част полицейски, медицински сериали, научно-популярни филми и др.).
3. Практически занятия за работа по превод на филмови откъси.
Преподавателят трябва да овладее някои компютърни програми за обработка на видео-файлове (напр. Virtual Dub), с помощта на които да избират определени видео-пасажи за работа в клас. Трябва също да се изгради умение за работа с програми за конвертиране (рипване) на DVD филми в компютърни филмови формати (*.avi, *.mpeg) за по-лесна работа.
Студентите трябва да провеждат занятия за изграждане на умения за аудиране на звуковите пътечки на филма, да долавят нюансите на диалога или на съпровождащия текст (при научно-популярни филми) и да превеждат текста с помощта на текстообработваща програма. След това работата се анализира съвместно, като се поправят допуснатите грешки.
4. Усвояване на субтитриращи програми
В Интернет-пространството съществуват множество безплатни програми (freeware), позволяващи да се субтитрират филми във видео-формат. При нашите посещения в Училището за преводачи “Мари Апс” към Свободния университет на Брюксел, отбелязахме, че там студентите се обучават да работят на Subtitle Workshop. В нашите занимания в курса “Информационни технологии в превода” ние запознаваме студентите с друга подобна програма – DivXLand Media Subtitler 205.
Освен че се разпространява като свободен компютърен инструмент (freeware), тя предлага и някои несъмнени удобства.
DivXLand Media Subtitler 205
Както може да се види на приложеното изображение, основният екран е разделен на две части. В дясната част се зарежда филмът или откъсът, който ще се субтитрира. Ако преводачът желае да превежда в реално време, той трябва да изписва субтитрите в долното ляво поле. Програмата обаче предвижда и друг режим на работа, а именно: преводачът предварително да преведе в текстов формат диалозите, след това да ги зареди в лявата част и с помощта на програмата да синхронизира репликите с кадрите. Това става много лесно с помощта на специален бутон [Приложи] – при натискане на бутона съответната реплика се апликира към пасажа, а при отпускане се прекратява синхронизирането. Преминаването към следващата реплика става автоматично. Така при съответни умения синхронизирането на субтитрите може да стане много бързо. След края на работата, преводачът може да съхрани синхронизираните субтитри в различни формати по избор.
Съществуват също така за интегриране на субтитрите в самия видео-файл, за да се избегнат множеството взаимносвързани файлове.
5. Последната ни препоръка е преводачите непрекъснато да обогатяват общата си култура и да разширяват специфичните си познания, за да дават качествени преводи не само на филми, но и на други материали


Библиография
Кари 1956: Cary Edmond, La Traduction dans le monde moderne, Université de Genève Ecole d’Interprètes, Georg & Cie S.A Genève, 1956
Шарковска 2005: Szarkowska Agnieszka, The Power of Film Translation, Translation Journal and the Author 2005, URL: http://accurapid.com/journal/32film.htm
Шарковска 2005: Szarkowska Agnieszka, On Teaching Forms of Address in Translation, Translation Journal and the Author 2005, http://www.translationdirectory.com/article538.htm
Кой 2005: Coelh Leonardo Jordão, Subtitling and Dubbing: Restrictions and Priorities, http://www.translationdirectory.com/article326.htm http://www.translationdirectory.com/article326.htm
Врина-Николов 2004: Врина-Николов Мари, Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия, Colibri, София 2004 г.
Бъчваров 2007: Бъчваров Стефан, Как да вградим субтитри във видео, сп. Download, 07/2007
Филмография
“Съдията Дред” (“Judge Dredd”, 1995, прeводач Eretic)
“Разрушителят” (“Demolition Man”, 1996, преводач Joker Gorski)
“Калигула” (“Calligula”, 1973)
“Пърл Харбър” (“Pearl Harbor”, 2001)
“Троя” (“Troy”, 2004)
“Елена от Троя” (“Helen of Troy”, преводач ITZOtm)
“Точен стрелец” (“Straight Shooter”, 2005)
“Бригадите на Тигъра” (“Les brigades du Tigre”, 2006)
“Фанфан Лалето” (“Fanfan la Tulipe”, 2003)
“Руби и Куентин” (“Tais-toi”, 2002)
“Трета смяна” (“Third Watch”, AXN, 13.07.2008, 15:50)