За професионалните преводачи, занимаващи се с тази дейност от повече от 20 години, навлизането на компютъра в превода е равнозначно на революция. Останаха в миналото пишещите машини, индигото и копията на изходния текст. Оптимизира се и възможността за по-късно редактиране на вече преведен текст на базата на преосмисляне на изходния текст или на натрупване на нови познания от страна на преводача. От друга страна, императивното изискване студентите да имат определена компютърна грамотност изисква те да бъдат запознати до каква степен могат да разчитат на новите технологии в осъществяването на трудовата си дейност.

        Мотивите ни да насочим вниманието си към проблематиката на преводаческия софтуер са следните:

 

        1. Преводът е естествена реакция при практикуването на чуждия език. Нашата преподавателска практика, особено в групи от възрастни обучавани, в това число студенти в програмата “Чужди езици и литератури”, които правят първите си стъпки в езика, показва, че при различните речеви дейности обучаваните прибягват към вътрешен превод с всичките му плюсове и минуси при родноезиковата или чужодезиковата интерференция (при “подпомагане” с друг, по-добре владян чужд език). Според проф. М. Перен (Перен 1998), инициатора на програмата за дистанционно обучение VIFAX, добила силно разпространение в България, човек научава това, което разбира. Наблюдаваме често явлението студентите да си помагат с компютърен превод, за да изпълнят поставените им езикови задачи.

 

        2. Професионалната реализация на завършилите бакалавърските и магистърските програми по превод най-често се свежда до използване на чуждия език по-често за превод на различна документация от и на съответния език, отколкото до речева комуникация. Ето защо би било добре както студентите, така и преподавателите да бъдат запознавани с възможностите за оптимизиране на тази своя професионална дейност.

 

        3. Подготовката на студентите от преводаческата специалност в бакалавърските и магистърските програми включва различни дисциплини по превод (теория на превода, писмен превод, устен превод, превод на научна литература и пр.), изучавани обикновено с традиционни средства. В същото време тези студенти все по-често работят с персонален компютър. Следователно те би трябвало да познават какви възможности им предлага техниката за ускоряване на превода и подобряване на качеството му, от една страна, и да бъдат запознати с някои опасности и минуси от прекаленото доверяване на техническата помощ от страна на компютъра.

 

        4. Усвояването на възможностите за прилагане на компютъра в превода (учебен и професионален) е включено в специализирани курсове на специалността Превод към бакалавърските и магистърските програми. То създава условия за интердисциплинарно обучение и подобрява качеството на професионалната подготовка на преводачите.

 

 

        Преди да разгледаме приложението на компютъра в превода, нека уточним какво ще разбираме под това понятие. Съществуват многобройни определения на понятието превод [по 1, 1988], например:

 

Както може да се установи, почти във всички цитирани определения без последното (към което отново ще се върнем при анализа на компютърните програми за превод), специфичната езикова дейност се свежда до някакъв вид замяна. В този аспект дефинициите се включват в руслото на лингвистичните теории (на пример структурната лингвистика), които търсят “минималните семантични единици”. Според Мунен [по 5, 2000], ако “подобни единици съществуват, преводът би станал толкова просто нещо, каквото са анализът и синтезът в химията”. По този начин се търси начин да бъде разрешен проблемът с автоматичния превод. Практиката обаче показва, че подобни теории не намират практически потвърждения.

 

        За да бъдем по-ясни, ще се придържаме към определението, дадено от Швейцер [1]: Преводът е еднопосочен двуфазен процес на междуезикова и междукултурна комуникация, при който на основата на целеустремен (“преводачески”) анализ на изходния текст се създава вторичен текст (метатекст), заменящ първоначалния в друга езикова и културна среда. Или другояче казано, това е процес на предаване на комуникативен ефект от изходния текст, частично модифициран от различията между двата езика, двете култури и двете комуникативни ситуации.

 

        Тук авторът визира психолингвистичната тема за “преводаческата компетенция”, която включва способността за разбиране на изходния текст и способността за създаване на текст на езика-цел, като жизненият опит на преводача фигурира като фоново знание.

 

        Според Бах [2], по-голямата част обаче от системите за автоматичен превод се базират на теорията на математическата (формална) лингвистика, въведена от Ноам Чомски към 1956 г. Според Чомски езиците могат да имат абстрактна дълбочинна структура, която да се предаде чрез посредничеството на алгебрични инструменти. Освен това елементите на структурите са почти едни и същи в различните езици - например съществуват глаголи и съществителни във всички езици, само начините за тяхното съчетаване са различни. Като се има това пред вид, преводът би могъл да се извършва в четири етапа:

 

        Тази теория би трябвало да решава проблема за автоматизирания превод, тъй като компютърът е машина, работеща изключително чрез алгоритми. Въпреки привидната простота на този подход обаче съществуват сериозни проблеми: отношението на съответствие между термините няма елементарен характер (една дума може да има много преводи на езика-цел), или пък да липсва съответстваща конструкция. Тук може би трябва да споменем христоматийния пример за опит за автоматизиран превод преди доста години. Ето едно просто разказно изречение от езика-източник (в нашия случай френски):

 

 

И най-неизкушените във френския език могат да дадат смислен логичен превод на това изречение (“Пилотът затваря вратата”). Каква обаче е логиката на компютъра? Той анализира текста източник според заложения алгоритъм:

Le - определителен член за мъжки род;

pilote - същ. име м.р.; подлог;

ferme - три възможности: а) същ. име ж.р. “ферма”; б) прилагателно “твърд, здрав, корав”; в) 3 л. ед. ч. на глагола “fermer” (затварям);

la - две възможности: а) определителен член за женски род; б) лично местоимение за пряко допълнение “нея, я”;

porte - две възможности: а) същ. име ж.р. “врата”; б) 3 л. ед.ч. на глагола “porter” (нося).

След анализа на текста-източник по алгоритмизираните правила на френския синтаксис, компютърът избира най-логичния вариант според него, а именно:

 

 

който е възможен, но в много тесен и предварително известен контекст. Тук отново се връщаме на проблема за опита на човека-преводач, който позволява на последния да предложи най-логичното за човешката психика съобщение. Подобни двусмислия при автоматичния превод могат да бъдат избягнати при условие, че машината бъде накарана да ”разсъждава” на базата на екстралингвистични познания. Много изследователи работят както в областта на изследване на мозъчната дейност, така и в тази на изкуствения интелект, но до момента няма още приемливо решение на споменатия проблем.

       

 

        Бързото развитие на компютърната техника и непрекъснато усъвършенстващите се възможности на машините направиха компютъризирания (автоматизирания) превод достъпен за по-широката публика. Макар този широк достъп да датира отскоро, особено след развитието на глобалната мрежа Internet и масовото разпространение на персоналните компютри, технологията съществува от края на 50-те години и възниква, както обикновено става, за военни и разузнавателни цели. Фактически, първите опити за използване на компютри в превода датират още от времето на Втората световна война. До средата на 80-те години тя действа само на големи компютри със система Unix, до каквито имат достъп единствено многонационални компании. Като се има предвид тенденцията, че съвременното общество е белязано от стремежа всички технически открития да намират приложение  в ежедневния живот, напълно нормално е, че разработките в тази област продължават да се развиват и усъвършенстват, а много от преводаческите възможности на софтуера се предлагат като интегрирани функции в голяма част от практическите компютърни приложения.

 

        Кое мотивира използването на компютъра в превода?

 

        1. Един от основните проблеми пред бъдещото общество, който се очертава отсега, е увеличаването на обема информация и нейната бърза обработка. Все по-широкото навлизане на информационните технологии позволява бързата обмяна на големи масиви информация. Още след Втората световна война с изграждането на новите обществено-политически и военни съюзи и териториални обединения (ООН, НАТО, ЕС и др.) обемът на разменяната документация за превод значително нараства. Политическото противопоставяне между двете системи веднага след Втората световна война, а след това процесите на сближаване между различните държави, интегрирането на държави в различни политически обединения (НАТО, ЕС, други международни организации) служат като ключови фактори за развитието на компютърно подпомагания превод..

 

        2. Историята на човечеството показва, че в различни периоди различни езици поради обясними политически и икономически причини са играли ролята на средство за комуникация между представители на различни народности (гръцки е елинистичния свят, латински в рамките на Римската империя и по-късно в религиозните и научните среди през средновековието). В съвременната епоха подобна роля се опитаха да изиграят немският и руският, а напоследък английският придобива значение на световен език, позволяващ улесняване на комуникациите между представителите на бизнеса, науката, та дори на обикновените граждани. В същото време, подобна роля свежда съответния език до нещо като lingua franca, т.е. средство за общуване между индивиди, на които той не е роден език. От една страна това води до обедняване на използваните езикови средства,а от друга намалява възможностите за контакт с автентичната култура, носена от националните езици. Това също издига ролята на превода на нова висота поради изискването на точно съответствие при сключването на съответни договори и съглашения.

 

        3. Съществува тенденция различни международни организации да избират един, два или три езика за официални в работата и контактите между членовете и ръководните структури. Нашата преводаческа практика показва, че в много подобни сдружения равностойно се използват например френски и английски, но за референтен се посочва френският поради характерните особености на морфологията на този език (силно развита темпорална система, по 3 ясно обособени лица в единствено и множествено число на глаголите, ясно посочване на подлога, липса на падежи и др.). Другояче казано, избирането на един език като световен би могло да разреши проблема с комуникацията. Не бива обаче да забравяме, че днес зачитането на майчиния език е станало неотменимо право и се е превърнало в практика. В Европейския съюз например всички документи се превеждат на всички езици на страните-членки, а това налага заделянето на голяма част от бюджетните разходи само за превод. В България съществува Център за преводи и редакции към МС, който се занимава с преводи на документацията от ЕС. Изискване към всички преводачи, работещи в структурите на ЕС, е да използват преводачески софтуер, за който ще говорим малко по-нататък

 

        4. Опитите да се създаде универсален език за цялото човечество (есперанто) не се увенчаха с успех. Поради тази причина, заедно с невъзможността един или друг език да се наложи като световен и международен, преводът представлява част от международното политическо и икономическо всекидневие.

 

        5. Друг фактор, влияещ върху засиленото прилагане на компютъризирания превод, е стремежът на много производители да изнасят стоките си, а даже и цели производства,  в други страни. Те са осъзнали предимството, а също така се подчиняват и на националните изисквания тази продукция да се продава с етикети, написани на езика на страната-потребител на стоката или инвестицията. Съпровождащите упътвания за употреба, наръчниците за поддръжка и етикетите се превърнаха в обширен сектор за преводаческа дейност, подпомагана с компютър.

 

        6. Огромният обем на служебната кореспонденция, смесена и със нежелани съобщения (спам), затруднява до голяма степен работата на международните отдели или съответната администрация. Необходимостта да се “пресеят” полезните писма и да се схване бързо съдържанието им налага честата употреба на специализиран софтуер, който прави груб, но достатъчен за разбиране превод.

 

        7. Развитието на информационните магистрали, както и улесняването на достъпа до Internet, създават необходимостта да се търсят инструменти за намиране на необходимата информация в сайтове на чужд език и тя да се възприема на родния език. Движението на информацията се превръща в приоритет. Тя трябва да е достъпна незабавно до всички точки на планетата. Инструментите за автоматичен превод изпълняват тези условия и например Google предлага превод на намерените страници на желания от потребителя език.

 

В същото време опитът показва, че възможностите на човека за превод на единица информация са ограничени. Тъй като по-голямата част от текстовете са от области с тясно специализирана терминология, освен базови знания по областта на превеждания текст, преводачът се нуждае от време за търсене на необходимата терминология, за консултиране на речници и справочници, за редактиране на изходния текст на езика-цел. Наблюдава се една обратна зависимост - за разлика от компютъра, който превежда бързо, но зле, опитният преводач превежда добре, но бавно. В същото време компютърът остава много мощен инструмент за бърза обработка и търсене на нужната информация. Ето защо напоследък тенденциите са насочени към съчетаване на положителните качества на машината с високоинтелектуалния труд на преводача с цел последният да се оптимизира и улесни. Тези усилия водят до разграничаването на три вида превод с помощта на персонален компютър:

 

        1. Напълно автоматизиран превод (АП) - Отдавнашна мечта на преводачите, а и не само на тях, е да могат да въведат текста-източник в машината и да получат новия текст на езика-цел с едно натискане на копчето. По подобен начин се е мислело при въвеждането на машината в областта на превода. След провала на търсенията за обща система за автоматизиран и висококачествен превод (Докладът Alpac 1966, USA), стремежите се насочват към опит за постигане на компромис между човек и компютър.

 

        Първите програми се наричат директни системи (Assist, TAUM-Meteo и др.). Те са базирани на еквивалентността на термините, превеждат дума по дума, като правят справки в собствени бази данни от термини и не осъществяват никакъв анализ. Обикновено те са двуезични (обработват само текстове на една двойка езици) и еднопосочни системи.

 

        На следващата фигура 1 показваме примерен екран на директната система за превод Assist:

 

 

 

        По принцип, след отваряне на нов проект, системата показва екран, разделен на две работни полета – в горното се въвежда текста за превод (чрез обикновен набор, чрез функциите drag and drop или copy-paste) и след натискане на съответен, добре обозначен бутон или избор на командата Translate, в долното поле се появява буквален превод на изходния текст. Както може да се види на показания пример, преводът е дословен, без да се отчитат синтактичните и фразеологични особености на езика цел (в случая френски, а правилният превод е J’ai douze ans (Аз съм на 12 години).

 

        Предоверяването в използването на подобни директни програми води често до безсмислици, които се наблюдават много често при автоматизиран превод на упътвания за различни уреди и машини, предлагани във вериги магазини (кафеварки, пароструйки и др.). По-долу даваме пример за подобно преводаческо недоразумение, дадено като пример в интернет (http://krotalka.blog.bg/zabavlenie/2008/05/27/upytvane.196682):

 

 

Както сами можем да се убедим, програмата не отчита морфологичните особености на българския език (напр. задпоставен член, за разлика от големите европейски езици, където членуването е пред съществителното) – това обяснява постоянното повтаряне на израза “определителен член”, защото софтуерът не знае как да преведе the, le/la/les или Das/Der. Освен това явно лексикалната база, към която се обръща програмата, е доста бедна, въведено е само основното значение на думите и оттам съкращението Fig. 1 става автоматично “смокиня 1”.

 

        Това принуждава преподавателите, преподаващи писмен превод с помощта на преводачески софтуер, да дават на студентите самостоятелни задачи за автоматизиран превод, за да им помогнат сами (чрез евристичен подход) да установят до каква степен той е ненадежден за сериозна работа и да направят съответните изводи. Всеки преводач, който смята да използва подобни програми, може да си разработи “контролни” фрази, чрез които да провери надеждността на приложението. Например за френски това може да бъде следните изречения:

 

(“Нощ е.”, но някои програми дават като вариант “Той прави нощ.”)

 

На лекция на френски професори от Университета в Страсбург в СУ и след това в НБУ през 2002 година, тяхната програма за автоматизиран превод даде следния вариант:

 

 

Изречението е подвеждащо, понеже извън контекста не е ясно дали Пиер е видял Моник със своя телескоп, или е видял Моник с нейния телескоп (Моник може би носи телескоп) и затова френското притежателно прилагателно son, което за разлика от българския език не отчита рода на притежателя, не намери своето съответствие на английски his/her, а получи вариант its, вероятно поради факта, че програмата не разпозна собственото име Пиер и го преведе като “stone, камък”.

 

        Не бива обаче да се смята, че АП е напълно изоставен. Почти всички компютърни програми за АП вършат именно това - да превеждат текст от един език на друг. Практиката показва, че компютърът прави груб превод с ниско качество, но с огромна скорост. Увеличаването на скоростта няма правопропорционална зависимост с качеството на крайния текст. Резултатът обаче е напълно задоволителен в зависимост от спецификацията на поставената задача: съществуват много области, където не е необходим подробен и точен превод. Брутният и бърз превод се прилага в области като метеорологични справки (в двуезични страни като Канада или Белгия), бюлетини за борсови отчети (Европа) или за състоянието на планините в Швейцария. Подобен превод може да се види и на опаковките на някои продукти (съдържание, начин на ползване), но към него трябва да се подхожда внимателно. Към него се прибягва и при подготвянето на едновременното издаване на списания със световно разпространение на няколко езика (напр. “Vogue”, “Elle” и др.).

 

        Брутният бърз АП може да помогне и при търсенето на определен тип документ в база данни, без да се превеждат предварително всички налични документи.

 

        В същото време висококачественият АП си остава мечта при настоящия етап на развитие на техниката.

 

        2. Второто поколение компютърни инструменти за подпомагане на превода са системите за автоматичен превод с междинен език или трансферни системи. Техният принцип на действие е по-сложен от този на директните системи. Те са базирани на три модула: анализ на текста на изходния език, трансфер и генериране на текст на езика-цел. Програмата отново се обръща към речников файл, но този път отчита не само значението на думата, а търси и съседните думи и връзките помежду им, като по този начин се постига по-голяма смислова близост между изходния и крайния текст.

         Пример за подобна система за превод е Reverso (www.reverso.net), съществуваща както в онлайн вариант, така и като отделен компютърен продукт (фиг 2):

 

Фиг. 2

       

        Както може да се види от илюстрациите, начинът на работа е аналогичен с този на директните системи. При отваряне на сайта в лявата част се намира работното поле, в което се въвежда изходният текст. Под него има набор с бутони, които посочват в каква посока се извършва преводът (английски-френски, френски-английски и т.н.). При натискане на бутона в ново поле до работното се появява съответния превод. Програмата вече не се задоволява с еднозначен превод, а търси лексикални и фразеологични съответствия в непрестанно обогатяващи се бази данни, затова и резултатът е повече от задоволителен. Многомесечният ни опит за работа с Reverso показа, че с течение на времето при работа с еднотипни текстове (икономически от определена област – банково дело, петрол и др.), текстът на превода ставаше все по-качествен, понеже програмата обогатяваше сама базата си. Това не се наблюдава при компютърното приложение, понеже то трябва да се закупи заедно със съпровождащите речникови бази, а обогатяването на наличните отнема време на преводача.

 

        Трябва да отбележим и някои неудобства конкретно при тази система. На първо място, тя не е подходяща за превод на литературни и есеистични текстове поради спецификата на авторовия език. На второ място, онлайн версията позволява работа с откъси от максимум 500 знака (около един абзац), за разлика от компютърното приложение, което може да обработи и текст от няколко страници. На трето място, онлайн версията позволява превод на максимум 10 откъса един след друг, след което иска известен период на изчакване. Това може да се преодолее, като преводачът използва повече от един браузър (Internet Explorer, Mozilla Firefox и Opera например), като те се редуват в изпълнението на задачата. Докато се преведат 10 откъса с последния (в нашия случай Opera), първият браузър вече е готов да преведе отново 10 откъса. На четвърто място, програмата не различава имената на фирми и компании – например Nestle Swiss на френски дава “Гушни Швейцария” (от англ. to nestle : настанявам удобно; сгушвам се, притискам). Това отново предполага активна редакторска работа от страна на преводача, за да се приведе крайния текст в приемлива форма.

 

        3. Третият етап в развитието на компютъризирания превод е разработването на преводачески бази данни (memoire de traduction) от типа на  широко използвания комплект Trados. Trados вече става норма за работата на преводачите, много преводачески фирми започват да оборудват своите специалисти с този пакет, а за преводачите в структурите на ЕС умението да работят с него е включено като неотменимо изискване.

 

Тези помощни пакети почиват на предишни преводи, чрез които автоматично се обогатяват базите данни в различни терминологични области. Обикновено пакетът съдържа комплект програми като:

 

        а) Workbench – стартира се заедно с текстообработващата програма и показва съответствията в проценти между изходния текст и вече преведени изречения в базата данни. При отсъствие на сходство, програмата автоматично обогатява базата, като въвежда превода на човека в базата.

 

        б) Win Alignement – програма за създаване на файл с преводни двойки. Позволява два текста – изходен и превода му на езика цел, да бъдат вързани по двойки, след което файлът да се импортира във Workbench и да се ползва при превод на друг текст с подобна тематика.

 

        в) MultiTerm – създава файлове с дву- и триезични речници, които да се прилагат в Trados чрез Workbench на ниво дума или израз.

        Нужно е отново да отбележим, че и при трите вида системи за компютъризиран превод е необходима намесата на човека, за да се постигне хомогенност и гладкост на превода като изходен текст.

 

 

        Както обучаваният по компютъризиран превод, така и професионалният преводач, въоръжен с компютър, могат да изготвят електронни речници и справочници за подпомагане на труда си. Най-лесният вариант е те да се напишат във формат *.DOC (с помощта на текстообработващата програма), след това да се отварят в отделен прозорец и консултират при нужда. По-сложният вариант е да се изработят хипертекстови версии на потребителските речници. Впрочем много чуждестранни сайтове в Internet, свързани с езиковата подготовка, предлагат готови терминологични хипертекстови справочници. (За хипертекста вж. Шипчанов 1998).

 

        Освен това могат да се намерят вече на CD-ROM и електронни версии на българо-английски речници, които да се инсталират и ползват при превод. Понастоящем на пазара се намират Windows-версии на речниците “Лингвист” и “Полиглот” на съвсем прилични цени. Важно е обаче преводачът да се увери, че електронният му речник позволява да бъде обогатяван и да бъдат изготвяни потребителски речници в избрани от потребителя области.

        Това обикновено са електронни версии на популярни речници като “Oxford Dictionary”, “American Heritage Dictionary”, “Le Petit Robert 1” и др. Удобството при ползването им е, че те могат да бъдат отворени в отделен прозорец и да бъдат консултирани при нужда, като търсенето на думата може да става при няколко възможности - търсене като статия, като символен низ, по граматични или лексикални спецификации и пр. По този начин се съкращава времето за консултиране и избор на най-подходящото значение.

 

        Тук искаме да обърнем внимание на онлайн речника Eurodict на KoralSoft (http://www.eurodict.com/). Речникът съществува в онлайн версия на няколко езика, и в отделни приложения по двойки езици. Нашият опит в работата с него ни показва, че неговата словна база почти съвпада с тази на Polyglot 7, а това го прави доста полезен за сериозен преводачески труд. Разбира се, за да може да бъде ползван, необходимо е да съществува стабилна Интернет-връзка (кабел или wi-fi).

 

        Изключителна популярност придоби също така онлайн речникът Babylon:

 

Това е разработка на израелски специалисти от 1994 г., която с течение на времето се разви и усъвършенства. Речникът има няколко много големи предимства. Първо, той е резидентен и е достатъчно да се кликне с десен бутон върху непознатата дума, за да се получи нейният превод. Разработчиците са включили много мощни OCR (Optical Character Recognition) функции и речникът разпознава думи не само в документи на Microsoft Office, но също и в сайтове или във формат PDF. На второ място, по-новите варианти дават достъп до други онлайн речници, с което се разширяват възможностите на преводача да намери точното значение в непосредствения контекст.

 

        Накрая, но не на последно място, искаме да напомним, че програмите от пакета MS Office от версия 2003 насетне имат вградена възможност за превод по време на обработване на текста (вж. Фиг 3):

 

  Фиг. 3

 

При необходимост, преводачът може да маркира непознатата дума и с кликване на десен бутон върху нея активира падащо меню, в което съществува опция “Translation”. Изборът на тази опция отваря диалогова кутия вдясно на екрана (както се вижда на илюстрацията) с превод на търсената дума. Понякога тази опция не е на разположение в контекстуалното меню на десния бутон и трябва да се активира от командния ред с избор на Tools – Language – Translation. Разбира се, при инсталирането на пакета трябва да се качат и речниците на езиковите двойки, с които ще се работи.

 

 

 

        Тези програми прилагат лингвистични процедури, познати от Средновековието и използвани за доказване автентичността на библейските текстове, преведени на различни езици. По принцип програмата за конкорданси работи с текстови файлове в различен формат, в които се търси определена дума в нейния микроконтекст (24 знака отляво и 24 знака отдясно). Това спомага при обучението по превод да се прибегне към евристичния подход и обучаваният сам да открие някои от закономерностите в изграждането на текста. Освен това този вид програми позволяват да се направят азбучни или честотни речници. Преводачът може да се ориентира в спецификата на изходния текст, а също така да изработи бързо и лесно потребителски речник за съответната терминология.

 

Като пример ще дадем програмата Concapp (MFC Application), разпространявана безплатно под формата freeware (Фиг. 4):

 

Фиг. 4

        След зареждане на текстовия файл, чрез опцията Concordances от командното меню може да се зададе търсене на съответната дума (в нашия пример hotel), след което се извежда нов прозорец с конкордансите за думата (първа илюстрация от Фиг. 4). От опция Statistics – Unique words – Open documents  излиза малка диалогова кутия, в която се показват честотното или азбучното подреждане на словоупотребите от текста. По такъв начин могат да се направят честотни речници на определен вид текстове (икономика, медицина, екология и пр.), които след това да се съхранят във файл на MS Office за четене с програма за база данни. Така преводачът може да изготви свои потребителски речници, които да ползва в по-нататъшната си работа по превод.

        За повече подробности по работата с конкордансъри може да се видят публикациите по този вид програми (Шипчанов и Георгиева, 1996. Шипчанов, 1996).

 

        През последните години се наблюдава бурно развитие на медийното пространство, особено в неговото телевизионно измерение. Увеличи се броят на националните и местните телевизионни канали, появиха се и развиха дейност много кабелни оператори навсякъде в страната. От друга страна, лесният и евтин достъп до Интернет позволи на много потребители да получат достъп (законен или незаконен, тъй като се нарушават авторските права) до многобройни филмови заглавия. На свой ред много издания от печатната преса, с цел да увеличат привлекателността си и оттам продажбите, започната да влагат DVD филми към своите печатни произведения. Накрая, много издателски фирми започнаха да тиражират филми за ползване във видео-клубовете или за директна продажба на потребителите.

 

Целият този подем  изведе на преден план необходимостта от преводачи, които бързо и качествено да превеждат филмовата продукция, прожектирана по ефирните и кабелните телевизии или създаващи субтитрите на DVD дисковете. Ето защо, в нашето изложение ще обърнем внимание на историята на филмовия превод и на софтуерните продукти, които го улесняват.

 

        След като филмовото творчество се превръща в индустрия със силен импакт-фактор върху зрителите, се появява полемика как да бъдат представяни чуждестранните филми на масовата публика. Оформят се две основни тенденции за филмов превод – дублиране и субтитриране. Поради различни културни и икономически причини, отделните страни възприемат различна политика. Преводът за дублиране се отличава с това, че преводачът не действа сам – той работи с екип от актьори, които след това ще озвучават лентата. На първо време той трябва да свали фонограмата на текста, да преведе репликите на героите, като предварително направи фонетичен анализ (отворени-закръглени гласни, брой на сричките и пр.), за да натъкми своя краен текст с отварянето на устата на героите – не бива на екран героят да казва например “Yes. Sir!”, а при дублажа озвучаващият актьор да е принуден да произнася фразата “Слушам, господин генерал!”. При отлично спазване на тези принципи се постига почти съвършено съвпадение при дължината на репликите и зрителите едва ли не остават с впечатлението, че филмът е заснет на родния им език. Разбира се, този вид филмов превод е по-труден и по-скъп.

 

        От другата страна се намира субтитрирането – при него преводът се извежда на лента върху кадъра. Привържениците му се мотивират с аргумента, че зрителят възприема филма на оригиналния език, понеже е отишъл да гледа произведение на определена кинематография с подбор на актьорите в ролите. Субтитрирането е по-лесният вариант на превод, понеже преводачът вече не се съобразява с други лица и работи сам, а и този вид е по-евтин. От своя страна, този превод има своите недостатъци – на първо място е ограниченото място за репликите (2 реда по 20 знака), което изисква бързо четене от страна на публиката. При по-оживен диалог се налага да се резюмира, вместо да се превежда всичко. На второ място при гледане зрителят разконцентрира вниманието си между действието и четенето на субтитрите. Въпреки всичко, напоследък субтитрите намират все по-честа употреба, което налага подготовка на преводачи за работа със съответния софтуер.

 

        Съществуват много програми за субтитриране на филми. В преводаческата школа “Мари Апс” към Свободния университет на Брюксел “Леонардо да Винчи” с която НБУ има договор и изпраща студенти на подготовка, студентите се запознават с продукта Subtitle Workshop. Ние работихме и сме склонни да препоръчваме друг подобен софтуер, а именно DivXLand Media Sub (виж Фиг. 5).

 

 
Фиг. 5

 

        На преводача са предоставени две възможности. Първата е да се отвори видео-файлът в дясната част на работния плот, той да превежда в реално време, като въвежда репликите в малкото работно поле долу вляво и да ги синхронизира със звуковата пътечка. Тъй като това е по-бавен и по-труден метод, съществува втора възможност – преводачът да преведе репликите с текстообработваща програма (особено ако филмът е придружен със скрипт на оригиналния език), след това да зареди текстовия файл (той се появява в лявата страна на работния плот) и само да синхронизира репликите чрез натискане на бутона Apply/Приложи. Отпускането на бутона автоматично подава следващата реплика и новото натискане на бутона синхронизира тази реплика с нов пасаж на филма. След завършване на работата, преводачът може да съхрани синхронизираните субтитри в различни формати (SUB, SRT, TXT и др.) или да ги интегрира във филма. Тази последна възможност е много добра за подготовка на автентични документи за обучение по съответния чужд език.

 

        Програмата DivXLand Media Sub е от категорията freeware, има интуитивен интерфейс на няколко езика и е лесна за обслужване, което я прави предпочитана за работа по поставената задача за превод.

 

        Тук отново напомняме, че при автоматизирания машинен превод се изключва всякаква намеса на човека, докато при компютъризирано подпомагания превод се изисква някакво взаимодействие между човека и машината.

        В класическата преводаческа ситуация наблюдаваме три елемента. Първият е преводачът - човек, познаващ добре и двата езика (източник и цел), със сравнително висока обща и специализирана култура, с определени задълбочени познания в няколко области, в които обикновено осъществява преводите. Вторият елемент е изходният текст - абсолютно необходим, от типа му зависи трудността на действието, а също така и крайният резултат (като функция на познанията и уменията на преводача). Третият елемент са помощните средства, изграждащи преводаческата среда - общи и специализирани речници, потребителски речници на самия преводач, комуникационни средства (факс, телефон, e-mail, Интернет), средства за отпечатване на текста (принтер).

        Неписано правило е, че за да получи наистина качествен превод, клиентът на преводача трябва да осигури на последния максимални улеснения - списък на използваните съкращения, транскрипция или правопис на цитираните имена на двата езика и т.н., но най-вече телефон за свръзка със специалист от областта на превеждания текст. При затруднение преводачът се заравя в старателно трупаните речници или се обажда на колега или на специалиста за свръзка.

        Тук именно е мястото за симбиозата между компютъра и преводача - благодарение на порасналите си възможности, машината интегрира в себе си много от елементите на преводаческата среда и по този начин улеснява труда на човека и спомага за подобряване на качеството на превода.

        Ето защо намираме за уместно да насочим вниманието на преподавателите, подготвящи бъдещи преводачи, към възможностите за използване на компютъра в обучението на бъдещите специалисти.

 

        Напълно осъзнаваме факта, че не всички учебни заведения могат да си позволят лукса да изградят модерна преводаческа база, оборудвана с компютри. Това обаче не означава, че дори с наличната техника не може да се организират и провеждат занятия по машинен превод. Ето някои изисквания и възможности:

 

        1. Обучавани - групата трябва да е съставена от мотивирани обучавани с първоначална компютърна грамотност. Особено важно е те да могат да се справят в програмата за текстообработка (обикновено версия на Microsoft WORD). В противен случай много време ще се хаби за обслужване на самата текстообработка, а не за усвояване на уменията за превод с помощта на компютърна техника.

 

        2.  Компютърни преводачески програми - в зависимост от наличната програма преподавателят може да насочи усилията на обучаваните към следните задачи:

 

        а) анализ на възможностите на програмата - почти всеки преводач прави собствен набор от интересни конструкции и изречения, представляващи предизвикателство към неговите умения. С подобни конструкции и изречения, както и тези, които цитирахме по-горе, могат да бъдат изпитани възможностите на програмата и разтълкувано действието й и получените резултати както на лексикално, така и на морфологично ниво.

 

        б) изпълнение на задачи за брутен превод - преподавателят може да подбере кратки текстове със специфично съдържание (метеорологични справки, бизнес съобщения, кратки новини и пр.), които да бъдат преведени с помощта на програмата и след това да се анализира степента на съответствие между текста-източник и новополучения текст.

 

        в) превод на по-големи текстове от различен тип (технически спецификации, бизнес-кореспонденция, финансови отчети и сводки) и редактиране на получения резултат до приемливи варианти;

 

        г) обогатяване на речника, придружаващ програмата, след което отново се тестват възможностите за оптимизиране на превода.

               

 

        Глобалната мрежа позволява да се намерят електронни хипертекстови варианти на много официални документи на всякакви езици, които да послужат като еталон за превод на същите документи от чужд на български език. Подобни документи са законови текстове от различни държави, европейското законодателство, отчети за сесии на международни организации и др.

 

        Без да сме изчерпали въпроса за приложението на компютъра в превода, искаме просто да привлечем вниманието на преподавателите, че могат да разнообразят подготовката на бъдещите преводачи и да подобрят собствената си работа с помощта на техниката. Не бива обаче да забравяме, че компютърът е само помощник, а компютърните преводачески програми не могат (поне засега) да ни освободят напълно от интелектуалния труд, целящ постигането на висококачествен превод. Те могат само да го улеснят.

 

Швейцер 1988: Швейцер А.Д. Теория перевода. “Наука”, Москва, 1988.

Бах 1995: BACH Ivan: Szamitastechnikai nyelveszet, egy. jegyzet Muegyetemi kiado, 1995, J-55006

Буше 2000: BOUCHEZ Roger, Le Traducteur. Que de maux!  SVM, No 178, 01.2000

Перен 1998: Perrin M. Apprendre a comprendre. Babylonia, No 2, 1998. p. 31-33.

Щефанинк 2000: Stefanink B. Bref apercu des theories contemporaines de la traduction. Le Francais dans le monde N0 310, mai-juin 2000. p. 23-26.

Шипчанов 1998: Шипчанов М., “Четенето и новите технологии в чуждоезиковото обучение”, сп. ЧЕО, № 1, 1998).

Шипчанов и Георгиева 1996: ШИПЧАНОВ М., ГЕОРГИЕВА доц. д-р М. Компютърен анализ на текстове. В сборник “Приложна лингвистика и методика на чуждоезиковото обучение”, ИЧС/НБУ/сп. “ЧЕО”, София, януари-юли 1996.

Шипчанов 1996: ШИПЧАНОВ М. Компютърни програми за обработка на текстови корпуси. Сп. “Чуждоезиково обучение”, No 2 , февруари 1996.