Доктрината.
Комунизмът – утопия за „всеобщо щастие” или идеология за глобално господство?
Има ли разминаване между теорията и практиката на комунизма?
„Реалният
социализъм” – практическата реализация на марксистко-ленинската идеология.
Политическият
режим на комунизма. „Народна
демокрация” или диктатура от тоталитарен тип.
Командната
икономика – има ли рационален стопански смисъл социалистическата
икономика?
Има ли различни модели на социализма? Съветският модел – българската версия
Кои са етапите на българския социализъм? – Етап на установяване (1944-1948); Съветизация (1948-1956); Утвърждаване на
системата (1956-1975); Упадъкът(1975-1989)
Терор и
ентусиазъм през първите два етапа; „нормализацията” на реалния социализъм
през 60-те и 70 –те години; „застоят” след 1975.
Дисекция
на комунизма – модернизация или модерно варварство; народовластие или
абсолютна диктатура; Възможна ли е тоталитарна демокрация (Талмон)? Сравнителен анализ на тоталитарните режими
– комунизъм, нацизъм, фашизъм, военни и безпартийни диктатури.
Икономически
смисъл на тоталната диктатура. Концентрация на националния капитал. Индустриализация и
колективизация. Подготовка за световна война и глобално комунистическо
господство.
Авторитарни
и либерални диктатури. Съпоставяне
между диктатурите на Сталин, Хитлер, Мао, Кастро, от една страна и
тези на Пиночет, Пак Джон Хи, Дън Сяо Пин от друга.
Комунистическото господство. Лична диктатура
или колективно господство на
партийната номенклатура?
Комунизмът
– алтернатива на модернизацията, капитализма и демокрацията. Модерно
варварство, антикапитализъм, антидемокрация.
Кое
създава основата на комунизма в България – роля на комуналните традиции,
петвековното чуждо господство, националния комплекс за малоценност,
липсата на национално достойнство, внедряваното русофилство и
съветофилство.
Форми и
видове на съпротива срещу
комунизма в България. Тоталният терор прави ли
съпротивата безсмислена? Репресиите срещу „антикомунистите” от старите
буржоазни, селски и работнически партии; терорът над националисти,
земеделци, социалдемократи, либерали, християни и мюсюлмани.
Активна
(въоръжена, саботаж, стачки и пр.) и пасивна съпротива, външна и вътрешна
емиграция.
Дисидентството
като форма на съпротива след 1956 и особено след 70-те години на
ХХ век.
Разложението
и крахът на комунистическата утопия. Преустройството – мимикрия или план
за съхранение на системата в посткомунистически условия.
Фалитите на българския комунизъм. Причини и последици.
Превратът
на 10.11. 1989 г. Номенклатурна или демократична революция?
Посткомунистическото общество – характер на политическите и
икономическите промени
Наследеният комунистически манталитет в посткомунистически условия;
Проблеми на прехода към демокрация и пазарна икономика в България.
