E. Markov¹, N. Miteva¹, B. Zaharinov² 

1  Institute of Soil Science, agricultural and plant protection "Nikola Pushkarov"
2  New Bulgarian University

 

Key words reclamation, soil,  agrochemical, climate analysis, assessment, evaluation

Upon completion of the technical and biological reclamation of land from covered mining activities, it is necessary to perform quality assessment for the soil’s productivity. Thus, it is possible to choose the most appropriate and effective use for them. In the presented paper a quality assessment for the suitability to grow crops on the reclaimed terrain in the village of Lyulin, Pernik municipality is performed, based on updated soil and climatic data.

 

1.Въведение

Потенциален резерв на почвените ресурси на Република България представляват над 120 х. дка рекултивирани терени от закритите минни дейности [9]. Чрез подходящи агротехнични и агрохимични мероприятия се възстановяват основните продуктивни качества на тези терени и те могат да се използват за специфични земеделски и горски култури като възобновяеми енергийни източници или такива, които намаляват вредните емисии на парникови газове. Бонитетната оценка на тези рекултивирани терени е важна част от стратегията за тяхното ефективно използване.

2     Материали и методи
Обект на бонитетна оценка е рекултивиран терен  – с обща площ от около 200 дка по картата на възстановената собственост на земеделските земи в землището на с. Люлин, общ. Перник, обл. Перник, а обект на климатична характеристика е районът с най-характерната за него и най-близко разположена метеорологична станция – гр. Перник.
      Теренът се намира на 2,2 км (по въздушна линия) североизточно от строителните граници на град Перник.
      Релефът в землището на с. Люлин е средно-планински, карстов, със значително издигната инициална повърхнина до равнинно-хълмист, разчленен с плиоценска акумулационна повърхнина.
      Теренът заема югоизточни части от землището на с. Люлин с надморска височина 770-792 м.
      В геоложко отношение районът принадлежи към континентални въгленосни седименти, на места от аргилитно-битуминозна задруга в мезозойската мантия.
      Почвообразуващите материали в района са карбонатни песъкливо-глинести и глинести отложения.
    За установяване състоянието на почвената покривка на посочения терен е извършено актуализирано почвено проучване през м. март 2012 г.
      Взетите почвени проби са анализирани по следните показатели и методи:

• Механичен състав - пипетен метод по Качинский Н.А (1958) [3];
• Хумус - чрез окисляване при загряване по Тюрин (Кононова, 1963) [5];
• Карбонати - газометрично по Шайблер (Пенков и др. 1981) [8];
• pH- потенциометрично в Н2О и KCl (Аринушкина 1962) [1];
• мин. N - мод. на Бремнер и Киней (Bremner,1965) [10];
• P2O5  - метод на П.Иванов (Иванов, 1986) [2];
• K2O - метод на П.Иванов (Иванов, 1986) [2].

3    Резултат и дискусия
В резултат от теренните проучвания и физико-химичните анализи е установено, че почвите в изследваните площи попадат в почвено различие кодирано като, АГ/504 - Антропогенни почви, тежко-песъкливо глинести; т.е. това са почви антропогенно припокрити с геологични материали от минната промишленост развита в непосредствена близост.
      Представа за строежа на тези почви дава морфологичното описание на  почвения профил:

Таблица 1. Морфологично описание

      Този  терен притежава хоризонт, с черен цвят, сбито до плътно сложение и с буцеста до призматично-буцеста структура, което се дължи на внесените при рекултивацията материали [6]. Общата мощност на профила е над 120 см, под който следва постилаща част от естествената почвена покривка.

Таблица 2. Почвени анализи. Механичен състав  в % към въздушно сухо състояни
размери на частиците в мм

№ пр	Хоризонт дълбочина	Карбонати %	Сума > 1	1- 0.25	0.25- 0.05	0.05- 0.01	0.01- 0.005	0.005- 0.001	<0.001	Сума <0.01
1	АІ орн.  0 – 30 см	13,12	0,0	14,29	8,59	11,68	19,27	19,53	26,64	65,44
2	АІІ         30 - 60 см	14,12	0,0	37,16	12,09	9,72	13,77	12,42	14,84	41,03
3	АIII       60 – 90 см	16,28	0,0	18,03	11,44	10,39	19,20	16,66	24,28	60,14
4	АВк   90 – 120 см	3,20	0,0	11,64	16,63	22,45	18,47	13,10	17,71	49,28

      По механичен състав хоризонтите по профила са от глинести (41,03 % физична глина) - до тежко песъкливо-глинести (65,44 % физ. глина). Преобладаваща фракция е тази на ила (частици с размери по-малки от 0,001 мм).
      Почвената покривка притежава лоша аерираност, слаба водопропускливост, много добра водозадържаща способност и сравнително висок коефициент на съпротивление при обработка.

АІ орн.  0 – 30 см (Разпределение на механичния състав по фракции в %)

Таблица 3. Агрохимични анализи

      Съдържанието на органично вещество в почвените хоризонти (3,08 % - 6,12 %  хумус)  определя почвите в границите на  слабо до средно хумусни [7], като в дълбочина стойностите  се запазват.
      Карбонати са установени в целия почвен профил, като в повърхностния са с най-високо съдържание (13-14 %).  Почвената реакция е неутрална до слабо алкална в дълбочина по профила. Данните показват, че мощността на привнесените материали е от 100 до 130см.

Климатична характеристика
      Землището на с. Люлин попада в климатичния район на високите котловинни полета на Западна България от умерено континенталната климатична подобласт на Северобългарската континентална (умерена) климатична област. За характеризиране на климатичните особености прилагаме данни от наблюдения, извършени в метеорологичната станция гр. Перник.

Таблица 4. Средна месечна и годишна температура на въздуха в T0С

От таблицата е видно, че най-топлите месеци са юли и август, а най- студен е месец януари –2,00. Средно годишната температура е 9,50.

Таблица 5 Средна месечна минимална температура на въздуха в С0

      Данните от таблицата показват, че за тридесет годишен период средни месечни отрицателни температури са установявани през месеците декември, януари, февруари и март.                Средно годишната минимална температура за района е 4,30С.

Таблица 6. Месечна и годишна абсолютна минимална температура на въздуха в С0

      Абсолютната минимална температура регистрирана в станция Перник е през месец януари и е -26,80.

Таблица 7. Средна месечна и годишна сума на валежите в (мм/м2)

      Основните валежи падат през май и юни. Вторичен максимум се наблюдава през ноември и февруари. Абсолютният минимум е през март, а вторичният - през август. Годишната сума на валежите от 624 мм/м2 е равна на средната за страната (623 мм).
      В  агроклиматично отношение землището на гр. Перник попада в умерено топлия до умерено прохладния температурен под пояс (3100- 37000 C), със засушлива зона на овлажняване, като температурната сума (OC) за периода с температура на въздуха над 10O е 29-300 C. Разликата между валежи и изпаряемост (мм/м2) за периода юни-август e -200 до -300.

Таблица 8. Средна и крайна дата на последния пролетен и първия есенен мраз и средна
продължителност на свободното от мраз време

      Вероятността последният пролетен мраз (слана) да се случи преди средната дата за района 17.ІV. е 10-20 %. Средната продължителност на свободното от мраз време е 178 дни.

       Пригодност на почвата за отглеждане на земеделски култури
      Категоризацията на земеделските земи в разглежданите имоти и пригодността им за отглеждане на основните земеделски култури чрез бонитетни балове е извършена по Методика за работа с кадастъра на селскостопанските земи в Република България - 1988 г., утвърдена от министъра на земеделието и хранителната промишленост.
      Определянето на бонитетните балове, а оттам и пригодността за отглеждане на земеделски култури, се извършва въз основата на данни от взетите за анализ почвени проби за физичните и химични свойства на почвите, на релефа, на почвообразуващите материали, на климата, както и на и биологичните особености на отделните култури.
      Кадастралните оценки са обединени в 5 бонитетни групи според пригодността на земите за отглеждане на основни земеделски култури по 100 бална система:

Таблица 9. Категоризация според бонитетния бал

      Резултатите от категоризацията на земеделските земи по 22 основни култури са дадени в приложената таблица 9.

Таблица 10. Резултати от бонитацията на земеделска земя   с. Люлин, общ. Перник
No по легенди:I масив
Почвен код   : АГ/504
Почви        : Антропогенни почви,тежко–песъкливо глинести.

4    Заключение

• Почвата в обследвания терен е определена като Антропогенна почва, тежко-песъкливо глинеста АГ/504 и е  установена като 5-та категория при неполивни условия със среден бонитетен бал 51 - (средно добри земи), а при поливни условия - 4-та категория – с бал 65 – добри земи.
• Климатичната характеристика показва добри данни за нормално развитие на повечето земеделските култури през по-голямата част от годината, но количеството на валежите през месеците VІ – VІІІ изискват да се осигури допълнителен напоителен режим.
• Рекултивираният терен попадащ в почвено различие АГ/504 Антропогенни почви, тежко-песъкливо глинести, създава възможност за изграждане и на бързорастящи насаждения за целите на възобновяема зелена енергетика, напр. пауловния.
• Общата бонитетна оценка на изследваната рекултивирана площ показва, че е подходяща също за отглеждане на трайни насаждения - ябълки, круши, сливи и череши.

Литература
  [1]  Аринушкина, Е.В. Руководсто по химическому анализу почв. Издательство Московского Университета. Москва. 490 с. (1962).
  [2]  Иванов, П. Нов ацетатно-лактатен метод за оределяне на достъпните за растенията фосфор и калий в почвата. Почвознание и Агрохимия.кн.4. 88-98 с. (1984).
  [3]  Качинский, Н. А. Механический и микроагрегатный состав почвы, методы его изучения. Издательство академии наук СССР. Москва. 191 с. (1958).
  [4]  Койнов, В., Г. Гюров, Б. Колчева. Почвознание. Земиздат. София. 300 с. (1980).
  [5]  Кононова, М. М. Органическое вещество почвы. Его природа, свойства и методы изучения. АНСССР. Москва. 314 с. (1963).
  [6]  Наредба № 26 за рекултивациа на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, ДВ бр. 89/1996 г.
  [7]  Орлов, Д. С. Химия почв. МГУ. Москва. 376 с., (1985).
  [8]  Пенков, М., Ю. Димитрова, И. Христов, Й. Козаров. Ръководсво по Почвознание. ДИ Техника. София. 203 с. (1981).
[9] Технологии и иновационни решения за земеделието, екологията и опазването на почвените ресурси. Ambrozia NT Ltd. София, 3 с. 2009.
[10]  Bremner, J.M.. Inorganic Forms of  Nitrogen. In: C. A. Black et al., /Eds./.Methods Of  Soil Analyses. Part 2: Chemical and Microbiological Properties. № 9 , Agronomy. American Society of Agronomy Inc. Madison, Wisconsin, USA, pp. 1179-1237. (1965).