Nevereno vliz

";} ?>

5. Договор от Лисабон – основни въпроси и приоритети за Европейския съюз

 

На 13 декември 2007 г. лидерите на ЕС подписаха Договора от Лисабон, слагайки край на продължилите няколко години преговори по институционални въпроси.

 

Договорът от Лисабон изменя сега действащите закони за ЕС и ЕО, без да ги заменя. Той ще осигури на Съюза необходимата законова рамка и инструменти, за да отговори на бъдещите предизвикателства и на исканията на гражданите.

По-демократична и прозрачна Европа, със засилена роля на Европейския парламент и националните парламенти, повече възможности мнението на гражданите да бъде чуто и по-ясна представа кой какво прави на европейско и национално равнище.

·                   Засилена роля на Европейския парламент: Европейският парламент, избиран директно от гражданите на ЕС, ще има важни нови правомощия във връзка със законодателството на Съюза, неговия бюджет и международните споразумения. Например по-широкото използване на процедурата на съвместно решение при приемането на закони ще гарантира, че Европейският парламент е равностоен на Съвета, представляващ държавите-членки, по отношение на голяма част от законодателството на ЕС.

·                   Засилено участие на националните парламенти: националните парламенти ще имат повече възможности да участват в работата на ЕС, най-вече благодарение на нов механизъм, гарантиращ че Съюзът действа само тогава, когато резултатите могат да бъдат постигнати по-добре на равнище ЕС (субсидиарност). Заедно със засилената роля на Европейския парламент това ще повиши демократичността и легитимността на функционирането на Съюза.

·                   По-силен глас за гражданите: благодарение на гражданската инициатива 1 милион граждани от известен брой страни членки ще имат възможността да призоват Комисията да внесе предложения за нови политики.

·                   Кой какво прави: отношенията между държавите-членки и Европейския съюз ще станат по-ясни с категоризацията на компетенциите.

·                   Напускане на Съюза: Договорът от Лисабон изрично посочва за пръв път възможността държава-членка да напусне Съюза.

 

Засилените правомощия на Европейския парламент

 

Европейският парламент, чиито членове се избират на всеобщи преки избори на всеки пет години, представлява гражданите на страните членки. С всеки нов договор правомощията на Парламента постепенно се разширяват. Договорът от Лисабон потвърждава тази тенденция, засилвайки правомощията на Европейския парламент в законодателната и бюджетната област и в сферата на международните споразумения.

 

В законодателната област процедурата на съвместно решение (преименувана на „обикновена законодателна процедура“) обхваща нови области. По-конкретно това означава, че Парламентът придобива реална законодателна власт наравно със Съвета в области, по които в момента към него или не се обръщат изобщо, или се обръщат само за консултация. Някои от примерите са законната имиграция, съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси (Евроюст, превенция на престъпността, сближаване на наказателните норми, нарушения и санкции), полицейското сътрудничество (Европол) или някои клаузи, отнасящи се до търговската политика или общата селскостопанска политика. Европейският парламент ще се намесва в почти всички законодателни области.

 

В бюджетната област Договорът от Лисабон утвърждава установената практика на многогодишни финансови рамки, за които в бъдеще ще се иска одобрението на Парламента. От друга страна, Договорът от Лисабон предвижда Парламентът и Съветът да определят заедно всички разходи, като премахва сега съществуващата разлика между т.нар. „задължителни“ (например преки селскостопански помощи) и „незадължителни“ разходи. Това нововъведение балансира ролята на двете институции при одобряването на бюджета на Съюза.

 

Не на последно място Договорът от Лисабон предвижда Европейският парламент да дава мнението си по всички международни споразумения, отнасящи се до въпроси в сферата на обикновената законодателна процедура.

 

Засилена роля на националните парламенти

 

Договорът от Лисабон признава и засилва ролята на националните парламенти, които, съобразявайки се с ролята на европейските институции, ще могат да участват повече в делата на Съюза. Нова клауза ясно описва правата и задълженията на националните парламенти в рамките на Съюза, що се отнася до информирането им, контрола на субсидиарността, механизмите за оценяване в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие или до ревизирането на договорите.

 

Новостите в Договора от Лисабон са предимно в сферата на контрола на субсидиарността. Според принципа на субсидиарността Съюзът действа, освен в сферите си на изключителна компетентност, само ако неговото действие е по-ефективно от действията на национално ниво. Всеки национален парламент ще може да посочи защо според него дадено предложение не отговаря на този принцип. Следва процедура на два етапа:

ако една трета от националните парламенти смятат, че дадено предложение не отговаря на принципа на субсидиарност, Комисията ще трябва да преразгледа своето предложение и да реши да го запази, промени или оттегли; ако мнозинството от националните парламенти споделя тези опасения, а Комисията въпреки това реши да запази предложението си, ще бъде открита специфична процедура: Комисията ще трябва да изложи мотивите си, а Европейският парламент и Съветът ще решат дали законодателната процедура да продължи или не.

 

Прозрачността на Съвета на министрите

 

Трябва да се отбележи също, че както националните парламенти, така и гражданите занапред ще могат да научават директно за решенията на членовете на Съвета от всяка държава-членка от момента, в който всички дебати и обсъждания в него по законодателни въпроси станат публични.

Повече демокрация на участието

 

Европейските граждани вече разполагат с множество инструменти, позволяващи им да се информират и да участват в политическия процес на Общността. Към тези инструменти в бъдеще ще се прибави гражданската инициатива. Съгласно това ново право на инициатива 1 млн. граждани от известен брой държави-членки ще могат да приканят Комисията да представи предложение в някоя от сферите на компетентност на Съюза. Практическите форми на упражняване на правото на гражданска инициатива ще бъдат уточнени в законодателен акт след влизането в сила на новия договор.

 

Договорът от Лисабон подчертава и значението на консултациите, както и на диалога с асоциациите, гражданското общество, социалните партньори, църквите и нерелигиозните организации.

Отношенията между Съюза и страните членки

 

Договорът от Лисабон уточнява кой е упълномощен да действа – Съюзът или държавите-членки – във всяка сфера на дейност. Той ясно отговаря на въпроса, който много граждани си задават: „Кой какво прави в Съюза?“. Договорът въвежда обща класификация на компетенциите в три категории:

Изключителни компетенции: единствено Съюзът има право да приема закони в области като митническия съюз, общата търговска политика и конкуренцията.

Поддържащи, координиращи или допълващи дейности: Съюзът може само да подкрепя действия на страните членки, например чрез финансови интервенции. Става въпрос за области като културата, образованието и промишлеността.

Споделените компетенции покриват останалите области като околната среда, транспорта и защитата на потребителите. Съюзът и страните членки си поделят правото да приемат закони при спазване на принципа на субсидиарност.

 

След като са влезли в Европейския съюз, държавите-членки остават в него по свой избор. Договорът от Лисабон въвежда клауза за доброволно напускане, като по този начин признава, че страните членки винаги имат право да напуснат Съюза.

 

По-ефективна Европа с опростени методи на работа и правила за гласуване, ефикасни и модерни институции за ЕС с 27 страни членки и повишена способност за действие в приоритетни за днешния Съюз области.

·                   Резултатно и ефикасно вземане на решения: гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета ще обхване и нови области от политиката, за да стане вземането на решения по-бързо и ефикасно. От 2014 г. изчисляването на квалифицираното мнозинство ще се базира на двойно мнозинство - на страни членки и брой хора, представляващо двойната легитимност на Съюза. Двойно мнозинство ще бъде постигнато, когато решението е взето от 55 % от държавите-членки, представляващи най-малко 65 % от населението на ЕС.

·                   По-стабилна и опростена институционална рамка: Договорът от Лисабон създава поста председател на Европейския съвет, избиран с мандат от две години и половина, въвежда пряка връзка между избора на председател на Комисията и резултатите от европейските избори, приема нови разпоредби за бъдещия състав на Европейския парламент и за по-малък състав на Комисията, както и по-ясни правила за засиленото сътрудничество и финансовите разпоредби.

·                   Подобряване на живота на европейците: Договорът от Лисабон подобрява способността на ЕС да действа в няколко политически области, които днес са приоритетни за Съюза и неговите граждани. Става въпрос преди всичко за области от политиката на свобода, сигурност и правосъдие като борба с тероризма и престъпността. В известна степен това се отнася и за други области, сред които са енергийната политика, общественото здраве, гражданската защита, изменението на климата, услугите от общ интерес, изследванията, космосът, териториалното сближаване, търговската политика, хуманитарната помощ, спортът, туризмът и административното сътрудничество.

 

Модерни и ефективни институции

 

 

Договорът от Лисабон не променя съществено институционалната структура на Европейския съюз, която остава основана върху триъгълника Парламент-Съвет-Комисия. При все това Договорът въвежда нови елементи, подобряващи ефективността, съгласуваността и прозрачността на институциите в интерес на европейските граждани.

 

Институциите на ЕС стават седем на брой: Европейски парламент, Европейски съвет, Съвет, Европейска комисия, Съд на Европейския съюз, Европейска централна банка и Сметна палата. Какво се променя с Договора от Лисабон?

Европейски парламент

 

Европейският парламент представя гражданите на държавите-членки. Договорът от Лисабон засилва неговите законодателни и бюджетни правомощия, както и правомощията му за одобряване на международни споразумения. Изменя се и съставът му: броят на европейските депутати няма да надхвърля 751 (750 плюс председателя), а разпределението на местата между държавите ще се подчинява на принципа на постепенно намаляващата пропорционалност. Принципът означава, че депутатите от страните с най-голямо население ще представят по-голям брой граждани от тези от страните с по-малко население. Съгласно договора всяка държава-членка ще има не по-малко от 6 и не повече от 96 депутата.

Европейски съвет

 

Европейският съвет, който определя общите насоки на политиката на Съюза, става институция на ЕС, но не получава нови правомощия. За сметка на това той се сдобива със собствен председател. Тази нова фигура ще се избира от Европейския съвет за срок от две години и половина, и ще има за задача да се грижи за подготовката и последователността на неговата работа и за намирането на консенсус. Длъжността Председател на Европейския съвет не може да се съчетава с други национални мандати.

Съвет

 

Съветът представя правителствата на държавите-членки. Ролята му остава в общи линии непроменена. Съветът ще продължи да споделя законодателните и бюджетните си компетенции с Европейския парламент и ще запази водещата си роля по отношение на външната политика и политиката на сигурност, както и по отношение на координирането на икономическите политики.

 

Основната промяна, внесена от Договорът от Лисабон, засяга процеса за вземане на решения. Съветът ще решава с квалифицирано мнозинство освен в случаите, в които договорите предвиждат друга процедура, като например гласуване с единодушие. На практика, с влизането в сила на Договора от Лисабон, гласуването с квалифицирано мнозинство ще обхване много нови сфери на действие (например имиграцията или културата).

 

През 2014 г. ще бъде въведено също така гласуването с двойно мнозинство от държави (55 %) и население на държавите (65 %), което не само ще отрази двойната легитимност на Съюза, но и ще засили неговата прозрачност и ефективност. Този нов начин на изчисление ще бъде допълнен от механизъм, подобен на „компромиса от Йоанина“, който ще позволи на малък брой страни членки (близки до блокиращото малцинство) да се противопоставят на дадено решение. В такъв случай Съветът ще трябва да направи всичко по силите си, за да достигне до задоволително за всички страни решение в разумен срок от време.

 

Европейска комисия

 

Основната задача на Комисията е да се грижи за общия европейски интерес. Новият договор дава възможност в състава на Комисията да бъде включен представител от всяка държава-членка, докато съгласно настоящите договори би трябвало броят на членовете да стане по-малък от броя на държавите-членки.

 

Друга важна новост е, че Договорът от Лисабон въвежда пряка връзка между резултатите от изборите за Европейски парламент и избора на кандидат-председател на Комисията.

 

Трябва да се отбележи, че ролята на председателя на Комисията ще бъде засилена, когато той получи правото да задължи даден член на колегията да напусне своята длъжност.

Върховен представител на Съюза за външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията

 

Създаването на поста върховен представител на Съюза за външните работи и политиката на сигурност е едно от най-големите институционални нововъведения на договора от Лисабон. То се очаква да доведе до подобряване на съгласуваността на външните действия на Съюза.

 

Върховният представител ще играе двойна роля: представител на Съвета за външната политика и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията за външните отношения. Тъй като отговаря за провеждането на външната политика и на общата отбранителна политика, той ще председателства и Съвета на министрите на външните работи. Освен това той ще бъде представител Съюза на международната сцена по въпросите на външната политика и политиката на сигурност и ще се ползва с помощта на европейска служба за външни дейности, съставена от служители на Съвета, Комисията и националните дипломатични служби.

Другите институции

 

Разпоредбите на настоящите договори по отношение на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Сметната палата остават без съществени промени. Що се отнася до Съда на Европейския съюз, Договорът от Лисабон му дава нови правомощия, предимно в сферата на полицейското сътрудничество и сътрудничеството по наказателни въпроси, и прави някои процедурни промени.

 

Националните парламенти

 

Въпреки, че националните парламенти не са част от официалните институции на ЕС, те играят важна роля за функционирането на Съюза. Договорът от Лисабон признава и укрепва ролята на националните парламенти. Например, ако достатъчен брой национални парламенти смятат, че е по-добре дадена законодателна инициатива да бъде проведена на местно, регионално или национално равнище, Комисията трябва да я оттегли или да даде ясни обяснения защо смята, че инициативата не е в разрез с принципа на субсидиарност.

 

Европа на правата и ценностите, свободата, солидарността и сигурността, популяризиране на ценностите на Съюза, включване на Хартата за основните права в първичното европейско законодателство, предоставяне на нови механизми за солидарност и гарантиране на по-добра защита на европейските граждани.

·                   Демократични ценности: Договорът от Лисабон уточнява и утвърждава ценностите и целите, на базата на които е изграден Съюзът. Тези ценности са отправна точка за европейските граждани и демонстрират какво предлага Европа на партньорите си по света.

·                   Права на гражданите и Харта за основните права: Договорът от Лисабон запазва съществуващите права и въвежда нови. По-специално той гарантира свободите и принципите, изложени в Хартата за основните права, и дава на нейните клаузи задължителна юридическа сила. Става въпрос за граждански, политически, икономически и социални права.

·                   Свобода на европейските граждани: Договорът от Лисабон съхранява и засилва „четирите свободи“ и политическата, икономическата и социалната свобода на европейските граждани.

·                   Солидарност между страните членки: Договорът от Лисабон постановява, че Съюзът и неговите страни членки действат съвместно в дух на солидарност, ако някоя държава-членка стане обект на терористично нападение или е жертва на природно или предизвикано от човека бедствие. Поставен е акцент и на солидарността в областта на енергията.

·                   Повишена сигурност за всички: Съюзът ще получи по-голяма възможност да действа в областта на свободата, сигурността и правосъдието, което ще се отрази пряко и благоприятно на способността му да се бори с престъпността и тероризма. Нови разпоредби за гражданската защита, хуманитарната помощ и общественото здраве също имат за цел да повишат способността на Съюза за реагиране на заплахите за сигурността на европейските граждани.

 

Европа като световна сила ще бъде постигната чрез обединяването на инструментите на европейската външна политика както при разработването на нови политики, така и при вземането на решения за тях. Договорът от Лисабон ще направи ясна позицията на Европа в отношенията с нейните партньори по света. Той ще използва силните страни на Европа в икономиката, хуманитарната сфера, политиката и дипломацията за отстояване на европейските интереси и ценности по света, като в същото време уважава специфичните интереси на страните членки във външните работи.

·                   Нов върховен представител на Съюза във външните отношения и политиката на сигурност, който ще бъде и заместник-председател на Комисията, ще увеличи въздействието, съгласуваността и забележимостта на външната дейност на ЕС.

·                   Нова Европейска служба за външна дейност ще оказва помощ и подкрепа на върховния представител.

·                   Статутът на единно юридическо лице на Съюза ще увеличи правомощията му за преговори, правейки го по-ефективен на световната сцена и улеснявайки партньорството му с трети страни и международни организации.

·                   Напредъкът в европейската политика на сигурност и отбрана ще запази специалните клаузи за вземане на решения, но освен това ще открие пътя към засилено сътрудничество между по-малки групи държави-членки.

 

ЕС по света

 

 

Популяризирайки ценностите и интересите си по света, ЕС е най-големият търговски блок и най-големият донор на помощ за развиващите се страни в света.С помощта на Договора от Лисабон Европа ще има ясна и единна позиция в международните отношения.

 

За да поддържа свободата, сигурността и просперитета, Европа трябва да реализира потенциала си на световна сила. В един глобализиран свят предизвикателства като осигуряването на енергия, изменението на климата, устойчивото развитие, конкурентоспособността на икономиката и тероризмът не могат да бъдат посрещнати от една-единствена страна, а се нуждаят от отговор, който само ЕС като цяло може да даде.

 

Договорът от Лисабон съдържа две важни институционални нововъведения със значително въздействие върху външната дейност на Съюза: „постоянният“ председател на Европейския съвет, назначен за подновим мандат от две години и половина, и върховният представител за външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, който ще гарантира последователността на външната дейност на Съюза. Договорът от Лисабон ще помогне на ЕС да работи по-ефективно и последователно по света. Свързването на различни направления на външната политика на ЕС като дипломация, сигурност, търговия, развитие, хуманитарна помощ и международни преговори ще осигури на ЕС по-ясна позиция в отношенията му с партниращи страни и организации по света.

 

Ефектът от намесата на ЕС ще бъде подсилен и от новата Европейска служба за външна дейност, използваща ресурси на институциите на ЕС и на държавите-членки в помощ на върховния представител.

 

Договорът въвежда статут на единно юридическо лице за Съюза, който му позволява да сключва международни споразумения и да се присъединява към международни организации. Така ЕС ще бъде в състояние да говори и действа като единно юридическо лице.

 

Договорът от Лисабон обръща повече внимание на принципите на действие на Европейския съюз: демокрация, върховенство на закона, човешки права и основни свободи, уважение към човешкото достойнство, принципи на равенство и солидарност. Той за пръв път въвежда конкретна законова база за хуманитарната помощ и възможността за създаване на Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ.

 

Определяйки ролята на ЕС в света, Договорът от Лисабон също така обръща внимание и на общата политика за сигурност и отбрана, като я признава за неразделна част от Общата външна политика и политика на сигурност. Той включва и „клауза за солидарност“, призоваваща Съюза и страните от него да действат съвместно, ако някоя от тях стане обект на терористично нападение.

 

 

обратно нагоре