7. Същност на функциониране на общите политики на европейския съюз


 

Европейският съюз провежда политики в редица сфери – икономическа, социална, регулаторна и финансова, в които действията му са в полза на държавите-членки.

Това са - политики на солидарност (известни и като политика на сближаване) по регионални, селскостопански и социални въпроси;

политика на иновации за въвеждане на авангардни технологии в области като защитата на околната среда, научните изследвания и енергията.

Съюзът финансира тези политики от годишен бюджет в размер на над 120 млрд. евро, който в голяма степен се осигурява от държавите-членки. Той е една малка част от общото богатство на ЕС (до 1,24% от общия брутен национален доход на всички държави-членки).

 

Политиките на солидарност

 

Основната цел на политиката на солидарност е да подкрепя завършването на единния пазар и да коригира дисбалансите чрез структурни мерки в помощ на изоставащите райони или на срещащите трудности промишлени отрасли. С присъединяването на 12 нови страни, чиито доходи са доста под средното за ЕС, нуждата от солидарност между държавите на ЕС и между регионите се почувства още по-силно. ЕС трябва да играе роля и при подпомагане преструктурирането на отраслите на икономиката, засегнати тежко от бързо засилващата се международна конкуренция.

 

 Регионална помощ

 

В основата на регионалната политика на ЕС е пренасочването на средства от богатите към бедните страни. Те се използват за засилване развитието в изоставащите райони, съживяване на западащите промишлени области, подпомагане на младите хора и трайно безработните лица в търсенето на работа, модернизиране на селското стопанство и  подпомагане на по-необлагодетелстваните селски райони.

 

Средствата, заделени за регионални дейности за периода 2007 – 2013 г., преследват постигането на три цели:

 

Сближаване. Целта тук е чрез подобряване на условията за растеж и заетост да се подпомогнат най-слабо развитите страни и райони, за да се изравнят по-бързо със средното за ЕС равнище . Това се постига чрез инвестиции в материална база и човешки капитал, иновации, познания, приспособяване към промените, а също вложения и в околната среда и подобряване работата на администрацията.

 

Регионална конкурентоспособност и заетост. Целта е да се подобри конкурентоспособността, равнищата на заетост и привлекателността на останалите райони, които са извън групата на най-слабо развитите. Как може да се постигне това — като се изпреварят икономическите и социални промени и се поощрят иновациите, предприемачеството, защитата на околната среда, достъпът до, приспособимостта и развитието на отворени пазари на труда.

 

Европейско териториално сътрудничество. Това е нова цел за засилване на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество. Тя е насочена към търсенето на съвместни решения на проблеми, които са общи за съседни органи на публична власт, в сектори като развитието на урбанизираните територии, селските райони,  крайбрежните ивици, изграждането на икономически връзки и партньорства между малки и средни предприятия (МСП).

 

Горните цели ще се финансират от специални фондове на ЕС, които ще допълват или поощряват инвестициите на частния сектор и на националните и регионалните власти. Тези фондове са Кохезионният фонд и групата на структурните фондове.

 

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) е първият структурен фонд. Той осигурява финансиране за укрепването на икономическото, социалното и териториално сближаване чрез намаляване различията между регионите и чрез подкрепа за структурното развитие и приспособяване на регионалните икономики, включително за възстановяване развитието на западащи промишлени райони.

Европейският социален фонд (ЕСФ), който е вторият структурен фонд, осигурява финансиране за професионална квалификация и инициативи за разкриване на работни места.

 

Освен структурните фондове, има и Кохезионен фонд, предназначен да финансира изграждането на транспортна инфраструктура и проекти за опазване на околната среда в онези страни на ЕС, чийто БНП на глава от населението е под 90% от средния за ЕС.

 

 Обща селскостопанска политика (ОСП)

 

Целите на ОСП, изложени още в учредителния Римски договор от 1957 г., до голяма степен са постигнати: осигурен е добър стандарт на живот на хората, заети със земеделие; пазарите са стабилизирани; продуктите достигат до потребителите на разумни цени; земеделската инфраструктура е модернизирана. Принципите, които се възприематт впоследствие, също оказват благоприятно влияние. Потребителите се радват на сигурно снабдяване, а цените на селскостопанските продукти, защитени от колебанията на световните пазари, се запазват стабилни. Средствата, предвидени за осъществяването на ОСП, формират отделен фонд, известен под името Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) .

 

ОСП обаче става жертва на собствения си успех. Производство нараства много по-бързо от потреблението и така обременява твърде много бюджета на ЕС. За да се разреши този проблем, селскостопанската политика трябва да се предефинира. Последвалата реформа започва да дава резултати: производството е овладяно, а земеделските производители се поощряват да прилагат устойчиви методи на земеделие, които опазват околната среда и ландшафта и допринасят за подобряване качеството и безопасността на храните.

 

 

Качествени продоволствени стоки

 

Новата роля на хората, заети със земеделие, е да осигурят определена степен на стопанска активност във всеки земеделски район и да защитят многообразието на европейския ландшафт. Това многообразие и признанието, че съществува „селски начин на живот“ – хора, живеещи в хармония със земята – са важна съставна част на европейската идентичност.

 

Европейският съюз иска Световната търговска организация (СТО) да наблегне повече на качеството на храните, принципа на предпазливостта и хуманното отношение към животните. Европейският съюз започна да реформира и политиката си в сферата на рибарството. Тук целта е да се намали свръхкапацитетът на риболовните флоти, да се опазят запасите от риба и да се предостави на рибарските общности финансова помощ за развитието на други видове стопанска дейности.

 

 Социалното измерение

 

Целта на социалната политика на ЕС е да се преодолеят най-грозните форми на неравноправие в европейското общество. Европейският социален фонд (ЕСФ) бе създаден през 1961 г. с цел да поощрява създаването на работни места и преминаването на работниците към други видове работа или други територии.

 

Финансовата помощ не е единственият начин, по който ЕС търси възможности за подобряване на социалното положение в Европа. Помощта сама по себе си никога не би могла да разреши всички проблеми, причинени от рецесията или от икономическото изоставане на някои райони. Положителният ефект от ръста в икономиката трябва преди всичко да води до социален напредък. А за това е нужно такова законодателство, което да гарантира един солиден комплекс от минимално предоставени права. Част от тези права са записани в Договорите, например правото на жените и мъжете на равно заплащане за равен труд. Други са изложени в директиви относно защитата на работниците (здравословни и безопасни условия на труд), както и основни стандарти за безопасност.

 

През 1991 г. Европейският съвет в Маастрихт прие Харта на Общността за основните социални права, в която залегнаха правата, които трябва да имат всички работещи в ЕС: свободно движение, справедливо заплащане; по-добри условия на труд; социална защита; право на сдружаване и на колективно договаряне; право на професионално обучение; равностойно отношение към жените и мъжете; предоставяне на информация на работещите и провеждане на консултации с тях; опазване на здравето и безопасност на работното място; закрила на децата, възрастните и хората с увреждания. През юни 1997 г. в Амстердам тази харта стана неделима част от Договора и сега се прилага във всички държави-членки.

 

 Политиката на подкрепа за иновациите

 

Действията на Европейския съюз се отразяват върху ежедневието на гражданите защото те са насочени към решаване на истинските предизвикателства пред обществото: защита на околната среда, здравеопазване, технически иновации, енергия и т.н.

 

Околната среда и устойчивото развитие

 

Крайъгълният камък на дейността на ЕС за опазване на околната среда е програмата за действие, наречена „Околна среда 2010 — нашето бъдеще, нашият избор“. Тя обхваща периода 2001 - 2010 г. и акцентира върху нуждата от:

·                   ограничаване и забавяне на изменението на климата и глобалното затопляне;

·                   защита на естествените местообитания и дивата флора и фауна;

·                   решаване на проблемите, свързани с околната среда и здравето;

·                   съхраняване на природните ресурси и ефективно управление на отпадъците.

 

С тази програма, петте предхождащи я програми, както и със стандартите, които създава в продължение на повече от тридесет години, ЕС  изгради комплексна система за опазване на околната среда.

 

Проблемите, по които се работи, са най-различни: шум, отпадъци, защита на естествените местообитания, изгорели газове, химикали, промишлени аварии, чистота на водните басейни, използвани за къпане, и създаване на Европейска мрежа за информация и помощ при извънредни ситуации, която да предприема действия в случай на екологични бедствия като нефтени петна или горски пожари.

 

Тревогите, свързани с въздействието на замърсяването върху човешкото здраве, намериха неотдавна своето място в план за действие за околната среда и здравето за периода 2004-2010 г., който свързва в едно здравето, околната среда и научноизследователската политика.

 

Използването на естествените енергийни източници на планетата

е начин за овладяване на измененията на климата.

 

Европейското законодателство осигурява еднакво равнище на защита в целия ЕС, но е и достатъчно гъвкаво, за да отчита и местната специфика. Същевременно то постоянно се осъвременява. Например, бе решено законодателството относно химическите вещества да се преработи и съществуващите правила, изработени някога „на парче“, да се заменят от единна система за регистрация, оценка и допускане до употреба на всички химически вещества (REACH) .

 

В основата на системата е централна база-данни, управлявана от новата Европейска агенция за химически продукти със седалище в Хелзинки. Целта е да не се допусне замърсяване на въздуха, водата, почвата или сградите, да се запази биоразнообразието и да се подобри здравето и безопасността на гражданите на ЕС, като същевременно се поддържа конкурентоспособността на европейската промишленост.

 

 Технологични иновации

 

Основателите на Европейския съюз прозряха, че бъдещият просперитет на Европа ще зависи от способността й да запази световното си лидерство в технологиите. Те прозряха и предимствата на съвместно осъществяваната европейска научноизследователска дейност. Поради това, заедно с ЕИО през 1958 г. те създават и Евратом – Европейската общност за атомна енергия. Целта й е страните на ЕС да могат заедно да използват ядрената енергия за мирни цели. Като част от  това начинание се създава и Съвместният изследователски център (JRC) , който се състои от девет института, разположени на четири места: Испра (Италия), Карлсруе (Германия), Петен (Нидерландия) и Геел (Белгия).

 

Бързият ход на иновациите обаче наложи европейската научноизследователска дейност да се разнообрази и да обедини учени и изследователи от възможно най-голям брой области. ЕС трябваше да намери нови пътища за финансиране на работата им и нови приложения на откритията им в производството.

 

Съвместните изследвания на равнище ЕС са програмирани така, че да допълват националните научноизследователски програми. Те са насочени към проекти, които съчетават съвместна дейност на лабораториите в няколко страни от ЕС. Подкрепа получават и фундаментални изследвания в области като контролирания термоядрен синтез (потенциално неизчерпаем източник на енергия за ХХІ век). Успоредно с това се поощряват изследванията и развитието на технологиите в ключови области на промишлеността като електрониката и компютърната техника, които са изправени пред силна външна конкуренция.

 

 

Научноизследователската дейност е двигател за

икономиката.

 

Основен механизъм за финансиране на научноизследователската работа в ЕС са рамковите програми. Седмата рамкова програма за научноизследователска дейност и развитие на технологиите обхваща периода 2007-2013 г. Най-големият дял от нейния бюджет на стойност над 50 млрд. евро, ще се изразходва в области като здравеопазване, храни и земеделие, информационни и комуникационни технологии, нанонауки, енергия, околна среда, транспорт, сигурност и космическо пространство, социално-икономически науки. Други допълнителни програми ще подпомогнат развитието на нови идеи, професионалисти и центрове чрез изследвания в гранични области на познанието, подкрепа на научните работници и тяхното професионално развитие и международно сътрудничество.

 

 Енергия

 

Общо 80% от потреблението на енергия в ЕС се падат на изкопаемите горива – петрол, природен газ и въглища. Голяма част от тези горива се внася в ЕС и с времето делът й се увеличава — понастоящем 50% от газа и петрола, като до 2030 г. тази зависимост може да възлиза на 70%. Така ЕС ще стане по-уязвим при съкращаване на доставките или при рязък скок на цените в следствие на международни кризи. Друг мотив зад стремежа за намаляване на потреблението на изкопаеми горива е желанието да се постигне обрат в процеса на глобално затопляне.

 

В бъдеще ще са необходими стъпки от различно естество — например пестене на енергия чрез по-рационалното й използване, развитие на алтернативни енергийни източници (особено възобновяеми енергийни източници от Европа), засилване на международното сътрудничество. До 2020 г. енергийното потребление може да бъде намалено с една пета, ако се промени поведението на потребителите и ако технологиите, повишаващи енергийната ефективност, се използват максимално.

 

Бюджетна политика на Европейския съюз

 

За да финансира политиките си, Европейският съюз разполага с годишен бюджет на стойност повече от 120 млрд. евро. Той се формира от т.нар. „собствени ресурси“ на ЕС, но те не могат да превишават 1,24% от общия брутен национален доход на всички държави-членки.

 

Собствените ресурси се набират главно от:

·                   мита върху продукти, внасяни в ЕС, включително и селскостопански такси;

·                   процент от данъка върху добавената стойност, начисляван върху стоките и услугите в целия ЕС;

·                   вноски от държаните-членки, определени според богатството им.

 

Всеки годишен бюджет е част от седемгодишен цикъл, наричан „финансова перспектива“. Финансовите перспективи се подготвят от Европейската комисия и изискват единодушното одобрение на държавите-членки, а също и водене на преговори и постигане на съгласие с Европейския парламент. Според финансовата перспектива за 2007 – 2013 г. общият бюджет за този период е 864,4 млрд. евро.


обратно нагоре