10. Икономически и финансови въпроси на европейския съюз


 

 

Икономическата политика е насочена към устойчив растеж и повече работни места в ЕС. Целта е да се стабилизира икономиката в краткосрочен план и да се повиши потенциалният растеж в средносрочен план, както и да се намери отговор на дългосрочни предизвикателства като застаряването на населението и глобализацията.

Икономическите политики се предлагат и реализират както на национално, така и на европейско равнище. Разбира се, икономическата политика е преди всичко национална отговорност, въпреки че в Договора се заявява, че тя трябва да се разглежда като „въпрос от общ интерес“ и да се координира в рамките на Съвета. Някои държави-членки са интегрирали своите икономики още повече чрез въвеждането на единната валута, която сега се използва от повече от половината граждани на ЕС.

Координацията на икономическите политики се осъществява чрез наблюдение на икономическите промени във всяка държава-членка и в ЕС на базата на доклади от името на Комисията. Този комплексен надзор включва и проверка на това дали икономическите политики съответстват на пътната карта на ЕС за растеж и заетост в така наречения „Пакет от интегрирани насоки“.

 

Същност на Еврозоната

 

„Еврозона“ е официалното понятие за групата страни от ЕС, приели еврото като своя валута.

 

Досега тринадесет държави-членки на ЕС са въвели еврото като своя валута: Белгия, Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения и Финландия.  Всяка нова държава-членка, присъединяваща се към ЕС, поема задължението да въведе еврото, когато изпълни всички необходими условия за това. Изпълняването на критериите демонстрира висока степен на устойчиво икономическо сближаване на държавата-членка с икономиката на еврозоната преди въвеждането на еврото. Икономическата конвергенция гарантира гладкото функциониране на икономиката на еврозоната, както и че държавата-членка може да се развива и просперира в нея.

 

Членството в еврозоната повишава степента на икономическа взаимозависимост между държавите-членки. Държавите-членки от еврозоната споделят обща валута и единна парична политика, водена от Европейската централна банка. Единната валута и парична политика култивират по-тесни търговски и финансови връзки. Тази засилваща се икономическа интеграция насърчава по-тясна координация на икономическите политики.

 

С оглед на тази взаимозависимост членовете на еврозоната се изправят пред специфични общи икономически предизвикателства. По тази причина от 1999 г. насам финансовите министри на държавите-членки от еврозоната се срещат неформално като „Еврогрупа“, за да обсъждат проблеми, свързани със съвместната им отговорност за единната валута. Комисарят по икономическите и парични въпроси и председателят на Европейската централна банка също участват в тези срещи.

 

Гладкото функциониране на еврозоната е жизненоважно не само за участващите в нея икономики, но и за целия ЕС. Това е така, защото успехът на еврозоната, която е най-напредналият етап от европейската интеграция досега, оказва значително влияние върху икономическите резултати на ЕС. Ето защо непосредственият надзор над еврозоната е изключително важен, за да може тя да положи основите на икономическа стабилност в Европа и във „вятър на промените“ за сегашните и бъдещи държави-членки на ЕС.

 

Информация за икономическия надзор над еврозоната може да се намери предимно в годишната декларация за еврозоната и придружаващия я доклад, както и в тримесечния доклад за еврозоната. Други публикации на ГД ECFIN, като редовните икономически прогнози или докладите за публичните финанси в ИПС, също анализират някои специфични за еврото въпроси.

 

Историята на валутното сътрудничество

Европейската валутна система

 

През 1971 г. САЩ решават да премахнат обвързването между долара и официалната цена на златото, което години наред осигурява валутна стабилност след Втората световна война. С това се слага край на системата на фиксираните валутни курсове. С цел да изградят собствен паричен съюз, страните от ЕС решават да ограничат колебанията на обменните курсове на своите валути до 2,25% чрез съгласувани действия на паричния пазар.

 

Това довежда до създаването на Европейската валутна  система , която влиза в действие през март 1979 г. Тя се характеризира със следните три особености:

 

·        референтна валута, наречена „екю“: тя е своебразна „кошница“, която съдържа валутите на всички държави-членки;

·        механизъм на обменните курсове: всяка валута има обменен курс спрямо екюто; обменните курсове между всеки две валути могат да се варират с не повече от 2,25%;

·        кредитен механизъм: всяка страна прехвърля 20% от валутния и златния си резерв в общ фонд.

 

От Европейска валутна система  към Европейски валутен съюз

 

Европейската валутна  система има твърде сложна история. През 1991 г. след обединението на Германия и възникналите нови валутни напрежения в Европа, италианската и британската лира напускат Европейската парична система. През август 1993 г. страните от системата решават временно да разширят допустимите граници на валутно колебание на 15%. Същевременно, за да избегнат големите валутни колебания помежду си и за да не допуснат обезценяване на отделни валути с цел постигане на конкурентни предимства, правителствата на ЕС решават да подновят усилията за пълното изграждане на паричен съюз и за въвеждане на единна валута.

 

През юни 1989 г . по време на Европейския съвет в Мадрид лидерите на ЕС приемат план за икономически и валутен съюз , който да се реализира в три етапа. Планът става част от Договора от Маастрихт за Европейския съюз, приет от Европейския съвет през декември 1991 г.

 

Етапи на икономическия и валутен съюз (ИВС)

 

Първият етап, който започва на 1 юли 1990 г.,включва:

·                    изцяло свободно движение на капитала в ЕС (премахване на валутния контрол);

·                    увеличаване на ресурсите, предназначени за преодоляване на неравенствата между европейските региони (структурни фондове);

·                    икономическо сближаване чрез многостранно следене на икономическите политики, провеждани от държавите-членки.

 

Вторият етап започва на 1 януари 1994 г. Той довежда до:

·                    създаване на Европейски валутен институт (ЕВИ) във Франкфурт, в който влизат управителите на централните банки на страните от ЕС;

·                    независимост на националните централни банки;

·                    създаване на правила за ограничаване на националните бюджетни дефицити.

 

Третият етап довежда до раждането на еврото. На 1 януари 1999 г. единадесет страни приемат еврото и така то става обща валута за Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция. (Гърция се присъединява към тях на 1 януари 2001 г.) Същевременно Европейската централна банка поема функциите на ЕПИ и  поема отговорността за паричната политика, сега вече залагана и осъществявана в евро.

 

На 1 януари 2002 г. 12-те страни от еврозоната пускат в обръщение евробанкноти и монети. Националните валути се изтеглят от обръщение два месеца по-късно. Оттогава еврото става законно платежно средство за всички банкови операции и операции в брой в еврозоната, в която живеят две трети от населението на ЕС.

 

Критериите за сближаване

 

За да се включи в третия етап, всяка страна от ЕС трябва да отговаря на пет критерия за сближаване. Те са:

·                    ценова стабилност: ръстът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5% средния ръст на инфлацията за трите държави-членки с най-ниска инфлация;

·                    лихви: дългосрочните лихвени равнища не могат да се променят с повече от 2% по отношение на лихвените проценти на трите държави-членки с най-ниски лихвени проценти;

·                    дефицит: националният бюджетен дефицит трябва да е под 3% от БВП;

·                    публичен дълг: нивата му не могат да надвишава 60% от БВП;

·                    стабилност на валутните курсове: валутните курсове трябва да остават в рамките на разрешения диапазон на колебание от предходните две години.

 

 Пакт за стабилност и растеж, като съставна част от философията на ИВС

 

През юли 1997 г. Европейският съвет приема Пакт за стабилност и растеж . Той се изразява в поемането на постоянни задължения за поддържане на бюджетна стабилност и възможност за налагане на санкции на всяка страна в еврозоната, чийто бюджетен дефицит надвишава 3%. Впоследствие се преценява, че пактът е твърде строг, което води до преобразуването му през март 2005 г.

 

Пактът за стабилност и растеж е нормативна рамка за координиране на националните фискални политики в Икономическия и паричен съюз (ИПС). Пактът е създаден с цел поддържане на стабилни публични финанси, важно изискване за правилното функциониране на ИПС. Пактът включва предпазни и разубеждаващи мерки.

 

Предпазни мерки

 

В съответствие с тези мерки, държавите-членки трябва да представят годишни програми за стабилност (конвергенция), показващи как те възнамеряват да постигнат или запазят стабилни фискални позиции в средносрочен план, като вземат предвид неизбежния ефект от застаряването на населението върху бюджета. Комисията оценява тези програми, а Съветът дава становище по тях. Предпазните мерки включват два политически инструмента, които могат да се използват за избягване на „прекомерни“ дефицити.

Съветът, по предложение от Комисията, може да отправи ранно предупреждениеза предотвратяване на свръхдефицит.

Посредством ранен политически съвет, Комисията може да препоръча на дадена държава-членка да спазва задълженията си по пакта за стабилност и растеж

 

Разубеждаващи мерки

 

Разубеждаващите мерки на пакта управляват процедурата при свръхдефицит. Тя се задейства, когато дефицитът превиши определения в Договора праг от 3% от БВП. Ако дефицитът бъде счетен за прекомерен по смисъла на Договора, Съветът издава препоръки към съответните държави-членки за неговото коригиране в определен срок. При неспазването на препоръките се преминава към следващите стъпки от процедурата, включващи възможност за санкции за страните от еврозоната.

 

Дългосрочна устойчивост на публичните финанси

 

Тъй като хората в Европа живеят по-дълго и имат по-малко деца, страните от ЕС трябва да осигурят дълготрайна устойчивост на публичните финанси поради неизбежния ефект от застаряването върху бюджета. За да се справят с това предизвикателство и като имат предвид фокуса върху дългосрочната устойчивост на реформата на пакта от 2005 г., държавите-членки установяват общи дългосрочни бюджетни прогнози на ниво ЕС и оценяват и наблюдават състоянието на всяка отделна страна. В доклада за устойчивост може да се намери изчерпателен анализ. Дългосрочната устойчивост на публичните финанси се взема предвид и при оценката на програмите за стабилност и конвергенция.

 

Програми за стабилност и конвергенция

 

За да представят своята средносрочна бюджетна стратегия, държавите-членки подготвят програми за стабилност и конвергенция.

Програмите за стабилност и конвергенция съдържат следната информация:

·                                средносрочна цел, представляваща бюджетно състояние, предпазващо срещу риска от превишаване на определения в Договора праг от 3% от БВП и осигуряващо дълготрайна устойчивост на публичните финанси; процеса на приспособяване към средносрочната цел (целеви цифри за всяка година до постигането ) и очакваното движение на съотношението на дълга;

·                                съответните икономически хипотези (растеж, заетост, инфлация и други важни икономически променливи);

·                                описание и оценка на политическите мерки за постигане на целите на програмата;

·                                анализ на това как промените в основните икономически хипотези могат да засегнат състоянието на бюджета и дълга;

·                                средносрочните цели на валутната политика и тяхното отношение към стабилността на цените и обменния курс (само за страните извън еврозоната);

·                                представената информация обхваща предходната и текущата година и поне три предстоящи години.

 

Разглеждане и мониторинг на програмите

 

Съветът разглежда програмите в началото на всяка година и излиза със становище по всяка от тях въз основа на оценките на Комисията и Икономическия и финансов комитет. Обръща се специално внимание на следните въпроси:

·                                реалистични ли са икономическите хипотези?

·                                предвижда ли средносрочната бюджетна цел на програмата предпазен марж, за да се гарантира избягването на прекомерен дефицит и правилен ли е процесът на приспособяване към нея?

·                                достатъчни ли са политическите мерки за постигане на средносрочната бюджетна цел?

·                                какви рискове поставя застаряването на населението пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси?

·                                съгласувани ли са икономическите политики с общите насоки за икономическата политика?

 

Въз основа на този анализ становището на Съвета може да предложи на съответната страна да предприеме политически действия.

 

Устойчивост на публичните финанси: Икономическите и бюджетни последствия от застаряването

 

През следващите десетилетия размерът и възрастовата структура на европейското население ще претърпят драстични демографски промени. Застаряващото население поставя големи икономически, бюджетни и социални предизвикателства.

 

Въздействие върху растежа и публичните финанси

 

Очаква се застаряването да има значително въздействие върху растежа и да доведе до значителен натиск за повишаване на публичните разходи. Предизвикателството за страните от ЕС ще бъде да поддържат стабилни и устойчиви публични финанси в дългосрочен план.

Въздействие върху Икономическия и валутен съюз

 

Това е от особено значение в Икономическия и валутен съюз, където високият дефицит и повишаването на дълга, водещи до неустойчиви публични финанси в някои държави-членки, могат да имат негативен икономически ефект върху други и да засегнат общата парична политика.

 

Доклад за устойчивостта

 

През 2006 г. Комисията публикува специален доклад за дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Тя заключи, че ако правителствата в ЕС не променят сегашните си политики, през следващите десетилетия държавният дълг ще се увеличи значително.

 

Необходими мерки

 

За да се отвърне на предизвикателството на застаряването, са необходими фискална консолидация от една страна и всеобхватни икономически реформи от друга. Осъществяването на дълготрайни корекции в бюджета по този начин ще спомогне значително за подобряване на фискалната устойчивост.

 

Анализ на структурните реформи и политиките на ЕС

Както държавите-членки, така и ЕС провеждат политики и реформи в подкрепа на Лисабонската стратегия.

Насърчаването на по-голям растеж и повече работни места е стратегически приоритет както за ЕС, така и за държавите-членки, и е част от Лисабонската стратегия. В подкрепа на този стратегически приоритет Европейският съюз осъществява общи политики във всички сектори на европейската икономика, а държавите-членки провеждат свои собствени национални структурни реформи. Ефектът от тези политики и реформи се разпространява в целия Европейски съюз поради тесните и разрастващи се икономически връзки между страните в него.

 

За да се гарантира, че това „разпространение“ е възможно най-полезно, и за да се подготви Европа за предизвикателствата, които я чакат занапред, Европейската комисия анализира внимателно всички тези политики. Тя е специално ангажирана в тази работа за подобряване на икономическата мотивировка на структурните реформи и важните политики на ЕС. Тя полага също така специални усилия за непрекъснато подобряване на функционирането на Икономическия и валутен съюз.

 

Общите европейски политики във всички сектори на икономиката включват общата селскостопанска политика и политиката за конкуренция, които датират още от създаването на Европейските общности, както и политиките, разработени с времето, като политиката за вътрешния пазар, политиката за околната среда и политиката на сближаване.

 

Европейската комисия носи отговорност за адекватното анализиране на националните и европейските структурни реформи. Тези анализи водят до предложения за подобряване, за да може да се постигне възможно най-полезен ефект върху заетостта и растежа. Това е особено належащо днес, тъй като Европа е изправена пред предизвикателствата на промените в климата, застаряването на населението и глобализацията.

 

Политики във връзка със застаряването и социалните грижи

През следващите десетилетия във всички страни от ЕС делът на възрастните хора в общото население рязко ще се повиши, а делът на младите хора и на тези в трудоспособна възраст значително ще намалее. По-голямата продължителност на живота е сериозно постижение на европейските общества, но застаряването на населението поставя значителни предизвикателства пред техните икономики и системи на социални грижи. Демографският преход се счита за едно от най-важните предизвикателства пред ЕС.

Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси” отговаря за извършването на икономически анализи и микро- и макрооценки, допринасящи за разбиране на действителните и потенциалните ефекти от демографските промени, както и за предоставяне на политически съвети за възможните начини за реагиране на тези промени. Като част от това, тя наблюдава и анализира функционирането на социалните грижи в Европа, като отделя специално внимание на анализа и прогнозирането на икономическите и бюджетни последствия от застаряването на населението.

 

Проекциите за свързаните с възрастта разходи се отнасят до пенсиите, дългосрочните здравни грижи и трансферите в образованието и безработицата. и се използват в различни политически дебати на ниво ЕС. В частност, те се използват в годишната оценка на устойчивостта на публичните финанси, извършвана като част от Пакта за стабилност и растеж, в контекста на отворения метод за координация на пенсиите, здравеопазването и социалното включване, както и в анализа на въздействието на застаряващото население върху пазара на труда и потенциалния растеж, което има значение за Лисабонската стратегия и Общите насоки за икономическата политика.

 

Пазари на труда

 

Изследването на пазарите на труда е важно, защото те са от огромно значение за конкурентоспособността на икономиката на ЕС, днес и в бъдеще. Европейската комисия отговаря за извършването на икономически анализи и микро- и макрооценки и за предоставянето на политически съвети за пазара на труда в ЕС. Тя наблюдава и анализира развитието на този пазар, развитието на себестойността на работната ръка, данъчното облагане на труда и реформите в институциите на пазара на труда.

По този начин институцията спомага за оценката на това доколко са подходящи и ефективни политиките на ЕС на пазарите на труда и в системите за социално осигуряване, в рамките на многостранния надзор, свързан със стратегията за растеж и заетост (Лисабонската стратегия).

 

Специално внимание се отделя на въпросите на пазара на труда, включително заплатите, данъчното облагане на труда и финансовите стимули за работа (системи на данъци и обезщетения);

 

Реформите на пазара на труда, и по-специално оценката на общото въздействие на реформите върху макроикономическите резултати, като например въздействието им върху капацитета за приспособяване и вероятния им принос за повишаване на използването на работна ръка и подобряване на икономическата гъвкавост.

 

Работата и в двете области се състои от редовен надзор/мониторинг и оценка на промените във всички държави-членки. Комисията проучва и анализира конкретни теми по специални поводи, за да спомогне за оформянето на политическите дискусии и препоръки на ЕС във връзка с пазара на труда.

 

За да разработи ефективна рамка за наблюдение на пазарите на труда, Енституцията е създала подробна база данни (LABREF), която описва основните реформи, осъществени от 2000 г. насам. Тя е създадена в сътрудничество с експерти от страните, които са членки на работната група за пазара на труда, прикрепена към Комитета за икономическа политика.

 

Секторни политики на ЕС

 

През последните десетилетия нуждата от установяване на общи правила и условия на равнопоставеност за пазарните сектори, включително на правила за държавна намеса, стана по-очевидна. Това се дължи на засиленото международно разделение на труда и на факта, че почти всички пазари на стоки и услуги днес са международни или имат международно измерение. В Европа ЕС определя правилата и осигурява равнопоставеност.

 

Европейският съюз провежда политики във всички сектори на икономиката. Някои от тези политики (общата селскостопанска политика, политиката на конкуренция) датират още от създаването на Европейската общност. В други, като например политиката за околната среда или за икономическо и социално сближаване (кохезионна политика), ролята на Европейската общност се развива с времето и с изясняването на предимствата на по-тясното сътрудничество и координация между държавите-членки, с увеличаването на взаимозависимостта на международно равнище и с нарастването на различията в жизнения стандарт в резултат на постепенното разрастване на Съюза. В области като енергетиката държавите-членки носят по-голяма част от отговорността и едва през 2007 г. Европейският съвет приема „енергийна политика за Европа“.

 

Ролята на Европейската комисия

 

Във всички тези сектори, генералната дирекция подкрепя разработването на рентабилни политики – т.е. политики, които постигат целите си с възможно най-малки разходи за обществото, като същевременно подпомагат устойчивото развитие и стимулират икономическия растеж и заетостта.

За да направим това, ние предоставяме икономически анализи в помощ на разработването на политиките и насърчаваме другите генерални дирекции да търсят политически варианти, които постигат желаните резултати по-скоро чрез подобряване на функциониране на пазарите, отколкото чрез поставяне на ненужни препятствия на пътя им.

Това означава, че по правило ние предпочитаме решения, които например поставят цена на вредни дейности като замърсяването и оставят отделните икономически играчи сами да променят поведението си, вместо да наложат определени производствени техники или пряко да регулират вида на стоките, които могат да се произвеждат. Това е така, защото е установено, че тези по-гъвкави и либерални политики постигат същите или по-добри резултати от политиките на пряка намеса.

 

Международни икономически въпроси

Световната взаимозависимост се повиши значително през последните десетилетия. ЕС се възползва от този процес, довел до голям икономически просперитет и стабилност в континентален мащаб. Комисията подпомага процесa, като предоставя анализи и политически съвети по свързаните с ЕС международни икономически въпроси.

 

През последните 50 години ЕС постигна забележителни успехи в овладяването на повишаващата се взаимозависимост от глобализацията и постигането на икономически просперитет и стабилност в континентален мащаб. ЕС се превърна в един от най-важните икономически двигатели в света, отчитайки около 30% от глобалния БВП и 20% от глобалните търговски потоци, а еврото изпъкна като ключова международна валута. В резултат на това много части на света искат да се поучат от опита на ЕС в регионалната интеграция.

 

Външните икономически отношения на ЕС

 

 

За да може да управлява този процес на растяща икономическа и финансова взаимозависимост, Европейският съюз поддържа икономически отношения с много държави и институции по света. Крайната му цел е да благоприятства икономическия просперитет и стабилност както в ЕС, така и в останалата част на света, обслужвайки собствените си интереси.

 

Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ (ECFIN) помага за това, като предоставя анализ и политически съвети по свързани с ЕС международни икономически въпроси и разпространява стойностите и принципите на икономиката и политиката на Съюза в други страни чрез оформяне на своите външни икономически политики и тяхната реализация. Това включва:

·                                Водене на преговори и редовен диалог по икономическите аспекти на двустранните отношения, например с Китай, Индия, Япония, Русия, Южна Африка, САЩ, държавите кандидатки за присъединяване към ЕС и съседните му държави;

·                                Осигуряване на присъствието на Комисията в многостранните икономически форуми (например Г7/Г8, Г10, Г20, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Форума за финансова стабилност) и международните финансови институции (например Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие);

·                                Управление на финансовите инструменти на ЕС, като макрофинансовата помощ за трети страни или бюджетната помощ в рамките на различните програми за външно подпомагане, и осигуряване на координация с други международни финансови институции.

 

Опитът, натрупан при тези дейности по отношение на страни извън ЕС, също намира място в анализа и политическите съвети, залегнали в политиките в Съюза, като се обръща специално внимание на глобалното икономическо развитие и неговия потенциален ефект върху ИПС, международната роля на еврото, външното представяне на ЕС и специфични за отделните страни икономически проблеми.

 

Международни институции и форуми

 

Европейската комисия представя Европейския съюз на редица международни организации и форуми, за да подкрепя приоритетите на ИВС и политиката на ЕС. Все по-значителната роля на еврото в света означава, че еврозоната се нуждае от по-силно и по-ефективно международно представителство.

Европейската комисия участва в редица международни организации и форуми като:

Г-7/Г-8, Г-20,Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

 

Г-7/Г-8

 

Г8 е ежегодна среща за обсъждане и сътрудничество, учредена от най-силно развитите индустриални страни в света (Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Русия, Великобритания и Съединените щати). Председателят на Европейската комисия е пълноправен член на Г-8. Финансовите министри на Г-8 се срещат в началото на годината преди срещата на върха на Г-8, а финансовите министри и управителите на централните банки на Г-7 (т.е., Г-8 без Русия) се срещат в периода на пролетта и ежегодните срещи на МВФ и Световната банка.

 

Г-20

 

Г-20 е неформален форум за открити и конструктивни дискусии между индустриалните държави и тези с възникващи пазарни икономики по ключови въпроси, свързани с глобалната икономическа стабилност. Г-20 е създадена в отговор на финансовите кризи от края на 90-те години на ХХ век и на констатацията, че страните с възникващи пазарни икономики не вземат достатъчно участие в световните икономически дискусии и форуми за управление. Членове на Г-20 са финансовите министри и управителите на централните банки на 19 страни плюс Европейския съюз, който е представен от ротационното председателство на Съвета и от Европейската централна банка.

 

Институциите на Бретон Уудс

 

В МВФ и Световната банка Европейският съюз се представлява от своите държави-членки. Европейската комисия участва като наблюдател в ръководните органи на МВФ (Международният паричен и финансов комитет и Комитета за развитие).

 

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие

 

Учредителната конвенция за ОИСР изрично дава на Европейската комисия правото да участва в работата на организацията, като се ползва от всички права на членство, освен правото на глас. Комисарят по икономическите и парични въпроси участва в икономическата част на срещите на министрите в ОИСР.

 

Многостранни банки за развитие

 

Европейската общност не е формално представена в повечето регионални банки за развитие (Африканската банка за развитие, Азиатската банка за развитие и Интерамериканската банка за развитие), въпреки че някои страни от ЕС членуват в тях. Тя обаче е представена в Европейската банка за възстановяване и развитие, в която е акционер.

 

Форумът за финансова стабилност

 

Форумът за финансова стабилност (ФФС) анализира уязвимостта на финансовия сектор и определя адекватните политически реакции и регулаторни действия. Комисията не участва във ФФС. Би било желателно по-добро представяне на ЕС в него, като се има предвид ролята, която Комисията играе в регулирането на финансовите услуги на Съюза.

 

Външното представителство на еврозоната

 

Предвид значимостта на еврото по света еврозоната носи повишена отговорност за стабилността на глобалната икономика. Ето защо еврозоната трябва да има единна позиция в приноса си към международното управление. Комисията от дълго време настоява за по-добра координация за гарантиране на ефективно външно представяне на еврозоната в международните икономически и финансови институции и форуми. Като голяма част от своите европейски и международни партньори Комисията счита, че в дългосрочен план едно обединено или единно представителство би било най-добрият начин за еврозоната да играе роля, съизмерима с нейната икономическа тежест в международната икономическа и финансова сфера.

 

Икономически въпроси, свързани с политиката за развитие на ЕС

 

ЕС е най-големият донор на помощи за развитие в света и е решен все повече да увеличава тези помощи. Но само помощта няма да е достатъчна за устойчивото намаляване на бедността. Трябва да бъдат разработени политики за преодоляване на недостатъците в управлението, търговията и географията и за възможно най-добро използване на възможностите, породени от глобализацията.

 

Като най-голям световен донор на официални помощи за развитие, ЕС е начело на дебата по финансирането за развитие. ЕС се е ангажирал да постигне дял на тези помощи от брутния национален доход (БНД) в размер на 0.7% до 2015 г. Договорени са две междинни колективни цели: 0.39% през 2006 г. и 0.56% през 2010 г. През 2006 г. Съюзът мобилизира рекордна сума от почти 48 милиарда евро, въпреки че различните страни имат различен принос (виж графиката). Предшествениците на успеха на ЕС са деветте държави-членки, които или са постигнали целта от 0.7% или са решили да я постигнат преди 2015 г. Започвайки от една много ниска база, десетте държави-членки, присъединили се към ЕС през 2004 г ., са удвоили своите официални помощи за развитие оттогава, демонстрирайки по този начин своята решимост.

 

През последните години държавите-членки на ЕС са въвели редица иновативни източници на финансиране за развитие с цел осигуряването на предсказуеми източници на финансови средства за развитие. Франция и Великобритания заедно отделят годишни приходи от повече от около 200 милиона евро от данък върху самолетните билети за Международната помощ за осигуряване на лекарства (UNITAID). Великобритания, Франция, Италия, Испания и Швеция (заедно с Норвегия) са набрали първия 1 милиард щатски долара на капиталовите пазари за Международната финансова помощ за имунизация (IFFIm) за ваксиниране на децата. Великобритания и Италия (заедно с Канада, Норвегия, Русия и фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“) са се ангажирали да създадат първия Предварителен ангажимент за осигуряване на пазар (Advance Market Commitment (AMC)) за ускоряване на разработването на нова ваксина срещи пневмококови заболявания в развиващите се страни.

 

Опрощаване на дълга

 

Европейският съюз и държавите-членки участват в инициатива за опрощаване на дълга на тежко задлъжнелите бедни страни. Основната ѝ цел е дълговете на тези страни да бъдат сведени до устойчиви равнища, при условие че политиките функционират задоволително, за да се гарантира, че усилията за преустройство и реформи не са застрашени от продължителни високи дългове и усилия за изплащането им. Въпреки че тази инициатива приключи през 2006 г., държавите, отговарящи на условията, все още могат да се възползват от нея. Европейският съюз помогна с 1,6 милиарда евро за инициативата. Държавите-членки на ЕС също дадоха принос за многостранната инициатива за намаляване на дълга (MDRI) за пълно опрощаване на дълга на тежко задлъжнелите бедни страни към Световната банка, МВФ и Африканската банка за развитие.

 

Глобализация и развитие

 

Развиващите се страни участват в глобализацията в различна степен. Азия и Латинска Америка драстично са увеличили дела си в световната търговия и капиталовите пазари от 1980 г. насам, докато делът на подсахарска Африка е спаднал. Тарифните бариери в развиващите се страни са спаднали, въпреки, че нетарифните бариери остават високи. Входящите преки чуждестранни инвестиции остават концентрирани само върху малък брой големи възникващи пазари, по-специално в Източна Азия и Латинска Америка. Преведените суми и помощите за развитие са важни източници на външно финансиране в много развиващи се страни, докато изходящите потоци от обслужване на дълга са намалели. Все по-голяма част от тези тенденции е под формата на потоци от юг на юг.

 

Подпомагане на ефективната търговия

 

Емпиричната литература, разгледана в „Европейски икономически преглед 2005“ като цяло подкрепя виждането, че съществува тенденция глобализацията да се свързва с по-висок растеж. Тя обаче показва също, че търговията е необходимо, но недостатъчно условие за растеж и развитие. Икономическите и социални политики, институциите и географията и публичните и частни инвестиции са важни допълнителни фактори в определянето на това дали държавите могат напълно да се възползват от възможностите за търговия. Ето защо Европейският съюз придава най-голямо значение на гарантирането на висококачествени планове за развитие и подобряване на институционалните и управленски системи в страните, получаващи европейскапомощ. Уважавайки правото на собственост на държавата, експертите в различните отдели и делегации на Комисията помагат в дефинирането и изпълнението на държавни и регионални стратегии за предоставяне на помощи на Общността.

 

Глобализация

Комбинацията от технологичен прогрес, по-ниски транспортни разходи и либерализация на политиката в Европейския съюз и извън него доведе то увеличаване на търговския обмен и потока на чуждестранни инвестиции между страните. Това има важни последици за функционирането на европейската икономика. Глобализацията носи огромни предимства и възможности, но същевременно изправя Европа пред ожесточена конкуренция както от страна на икономики с по-ниски производствени разходи като Китай и Индия, така и от задвижваните от иновации икономики като тази на САЩ.

 

Засилването на международната икономическа интеграция, познато като „глобализация“, предлага много възможности. Фирмите от ЕС получават по-лесен достъп до нови и разрастващи се пазари и източници на финансиране и технологии. Потребителите от ЕС получават достъп до по-голямо разнообразие от стоки на по-ниски цени. Това означава големи потенциални печалби за Съюза по отношение на по-високите нива на производителност и реалните заплати. Европейската комисия счита, че около една пета от повишението на жизнения стандарт на страните от ЕС-15 през последните 50 години се дължи на глобализацията. Ето защо ЕС е твърд поддръжник на по-голяма икономическа отвореност. Неговата търговска политика е важен инструмент за управление на световната либерализация на търговията.

 

Обществеността обаче често свързва глобализацията със загуба на работни места, понижаване на заплатите и влошаване на условията на труд. Тези притеснения се базират на страховете, че повишената конкуренция от страните с ниско ниво на заплащане упражнява твърде голям натиск върху местните производители и работници и може да доведе до пълното или частично затваряне на местни заводи или до преместването им в чужбина. Тези притеснения не са нови, но те изглежда се увеличават с излизането на Китай и Индия на световната търговска сцена. По-специално, широкото използване на информационните технологии все повече разрушава границите между това, с което може, и това, с което не може да се търгува.

 

Намирането на адекватна реакция на глобализацията може да се разглежда като част от по-широкото политическо предизвикателство за динамичните икономики – да се справят успешно със структурната икономическа промяна. За да се извлече печалба от глобализацията, е необходимо да се премине през процес на адаптиране, при който производствените фактори – като например инвестиционният капитал – преминават от дейности и фирми, които не могат да издържат на повишаващия се натиск на конкуренцията, към такива, които са стимулирани от него. Въпреки доказателствата обаче, че глобализацията не е свързана с нетна загуба на работни места като цяло, приспособяването на икономическите структури е свързано с разходи, произтичащи от преместването на ресурси между фирми и дейности. Колкото по-лишени от гъвкавост са работната ръка, капиталът и продуктите, толкова по-скъпо струва структурното приспособяване и то може да се почувства силно, поне в краткосрочен план, в конкретни сектори и в регионите, където те са концентрирани.

 

Предизвикателството за политиката е да се превърнат потенциалните ползи от глобализацията в реални печалби, като се сведат до минимум социалните последствия от това. Мерките за подобряване на функционирането на пазарите на ЕС и за засилване на иновациите ще спомогне за съкращаване на процеса на приспособяване, а насочените политически действия, като например Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, ще подпомогнат засегнатите работници. Освен пред тези вътрешни въпроси, ЕС е изправен и пред значителни външни предизвикателства, изискващи политически решения, включително:

·                                Насърчаване на световната търговия и запазване на водещата търговска позиция на Европа в света;

·                                Управление на миграцията като източник на работна ръка, ответна реакция спрямо застаряването и полза за развитието;

·                                Запазване на позицията на ЕС като източник и дестинация за преки чуждестранни инвестиции;

·                                Управление на неравенствата в световната икономика заедно с други партньори.

 

Комисията играе важна роля в разработването на последователна политическа стратегия за справяне с предизвикателствата на глобализацията. Тя анализира отблизо еволюцията на основните тенденции в световната търговия и потоците на преки чуждестранни инвестиции и резултатите от работата на ЕС в това отношение. Тя редовно анализира и въздействието на глобализацията върху икономическите резултати на ЕС и предоставя политически съвети въз основа на този анализ. На всичси страни – членки.

 

 

 

 

 

 

 

Използвана литература

 

EC-EPC Report on the economic and budgetary impact of ageing, statistical annexes and information on demographic and macroeconomic assumptions

 

The 2009 Ageing Report: Economic and budgetary projections for the EU-27 Member States (2008-2060). European Economy 2/2009

 

The 2009 Ageing Report: Underlying Assumptions and Projection Methodologies for the EU-27 Member States (2007-2060). European Economy 7/2008.

 

EPC Report - The impact of ageing on public expenditure: projections for the EU25 Member States on pensions, health care, longterm care, education and unemployment transfers (2004-2050). European Economy. Special Report 1/2006

 

EPC Report - The 2005 projections of age-related expenditure (2004–50) for the EU-25 Member States: underlying assumptions and projection methodologies. European Economy. Special Report 4/2005

 

Setting targets for government budgets in the pursuit of intergenerational equity. Economic Paper 358/2009

 

 Public pension expenditure in the EPC and the European Commission projections: an analysis of the projection results. Economic Paper 268/2007

 

The economic impact of ageing populations in the EU-25 Member States. Economic Paper 236/2005

 


обратно нагоре