ОСНОВНИ ДАТИ В ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ



1950
  - 9 май
Френският министър на външните работи Робер Шуман държи важна реч,
  в която прави предложения, основаващи се на идеите на Жан Моне. Той предлага Франция и Федерална република Германия да обединят производството си на въглища и стомана в нова организация, към която да могат да се присъединяват и други европейски държави.
Тъй като тази дата може да се счита за рождена за Европейския съюз, всяка година 9 май се празнува като Ден на Европа.

1951
  - 18 април
В Париж шест държави — Белгия, Федерална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия — подписват Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) . Договорът влиза в сила на 23 юли 1952 г. за период от 50 години.

1955
  - 12 юни
На срещата в Месина министрите на външните работи на шестте държави решават да разширят сферата на европейската интеграция и да включат в нея цялата икономика.

1957
  -  25 март
В Рим шестте държави подписват договорите за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и на Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Договорите влизат в сила на 1 януари 1958 г.

1960
  -  4 януари
По инициатива на Обединеното кралство с Конвенцията от Стокхолм се учредява Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), включваща няколко европейски държави, които не са членки на ЕИО.

1963
  -  20 юли
В Яунде е подписан договор за асоцииране между ЕИО и 18 африкански държави.

1965
  -  8 април
Подписан е договор за обединяване на управленските структури на трите Общности (ЕОВС, ЕИО и Евратом) и създаването на единни Съвет и Комисия. Договорът влиза в сила на 1 юли 1967 г.

1966
  -  29 януари
„Люксембургският компромис“ След период на политическа криза Франция се съгласява да участва отново в заседанията на Съвета в замяна на приемането на споразумение за запазване на изискването за единодушие, когато става въпрос за „жизненоважни национални интереси“.

1968
  - 1 юли
Държавите-членки отменят изцяло митата върху промишлените стоки 18 месеца преди заложения срок и въвеждат обща външна митническа тарифа.

1969
  - 1-2 декември
На срещата на върха в Хага политическите лидери на ЕИО решават да продължат процеса на европейска интеграция и така
  откриват пътя към първото разширяване на Общността.

1970 - 22 април
В Люксембург е подписан договор, който позволява на Европейските общности да се финансират все повече от „собствени средства“ и дава по-големи надзорни правомощия на Европейския парламент.

1972
  - 22 януари
В Брюксел се подписват договорите за присъединяване към Европейските общности на Дания, Ирландия, Норвегия и Обединеното кралство.

1973
  - 1 януари
Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейските общности, с което броят на държавите-членки става девет. След проведения референдум, в който повечето от гражданите ѝ гласуват против членството, Норвегия остава извън ЕО.

1974
  - 9-10 декември
На срещата на върха в Париж, политическите лидери на деветте държави-членки вземат решение да се срещат три пъти в годината като Европейски съвет. Те дават и „зелена светлина“ на преките избори за Европейски парламент и се споразумяват за създаването на Европейски фонд за регионално развитие.

1975
  - 28 януари
В Ломе е подписана конвенция („Ломе
I“) между ЕИО и 46 страни от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТ).

22 юли

Подписан е договор, с който се учредява Европейска сметна палата и се предоставят по-големи правомощия върху бюджета на Европейския парламент. Договорът влиза в сила на 1 юни 1977 г.

1979
  - 7-10 юни
Провеждат се първите преки избори за 410 места в Европейския парламент.

1981
  - 1 януари
Гърция се присъединява към Европейските общности, с което броят на държавите-членки нараства на десет.

1984
  - 14-17 юни
Провеждат се вторите преки избори за Европейски парламент.

1985
  - 7 януари
Жак Делор става председател на Европейската комисия (1985-95).

14 юни
Подписано е Шенгенското споразумение, което цели премахването на проверките на граничните пунктове между държавите от Европейските общности.

1986
  - 1 януари
Испания и Португалия се присъединяват към Европейските общности, с което броят на държавите-членки се увеличава на дванадесет.

17 и 28 февруари
Подписан е Единният европейски акт в Люксембург и Хага. Той влиза в сила на 1 юни 1987 г.

1989
  - 15 и 18 юни
Провеждат се трети преки избори за Европейски парламент.

9 ноември
Падането на Берлинската стена.

1990
  - 3 октомври
Обединението на Германия.

1991
  - 9-10 декември
Европейският съвет от Маастрихт приема Договора за Европейски съюз. Той поставя основите на общата външна политика и политика на сигурност, по-тясното сътрудничество по въпросите на правосъдието и вътрешните работи и създаването на икономически и паричен съюз, включително и единна валута.

1992
  - 7 февруари
Договорът за Европейския съюз е подписан в Маастрихт. Договорът влиза в сила на 1ноември 1993г.

1993
  - 1 януари
Създава се единният пазар.

1994
  - 9 и 12 юни
Провеждат се четвърти преки избори за Европейски парламент.

1995
  - 1 януари
Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз, с което броят на държавите-членки нараства на петнадесет. Норвегия отново остава извън Съюза след референдум, на който повечето от гражданите ѝ гласуват против членството.

23 януари
В длъжност
  встъпва нова Европейска комисия, председателствана от Жак Сантер (1995-99).

27- 28 ноември
Евро-средиземноморската конференция в Барселона полага началото на партньорството между ЕС и държавите от Южното Средиземноморие.

1997
  - 2 октомври
Подписан е Амстердамският договор. Договорът влиза в сила на 1май 1999 г.

1998
  - 30 март
Започва процесът на присъединяване на новите страни кандидатки. Част от него са Кипър, Малта и 10 централно и източноевропейски държави .

1999
  - 1 януари
Започва третият етап от изграждането на икономическия и паричен съюз: Единадесет държави от ЕС приемат еврото, което влиза в обръщение на валутните пазари и
  замества техните национални валути при безналичните плащания. От този момент нататък Европейската централна банка (ЕЦБ) поема отговорността за валутната политика на ЕС. Към единадесетте държави с единна валута през 2001 г. се присъединява и Гърция.

10 и 13 юни
Провеждат се пети преки избори за Европейски парламент.

15 септември
В длъжност встъпва нова Европейска комисия
  с председател Романо Проди (1999-2004).

15 – 16 октомври

Европейският съвет от Тампере решава да превърне ЕС в зона на свобода, сигурност и правосъдие.

2000
  - 23 – 24 март
Европейският съвет от Лисабон изготвя нова стратегия за стимулиране на трудовата заетост в ЕС чрез модернизиране на икономиката и укрепване на социалното единство в една Европа на знанието.

7-8 декември

В Ница Европейският съвет постига споразумение по текста на нов договор, който променя системата на вземане на решения на ЕС така, че Съюзът да е готов за разширяването. Председателите на Европейския парламент, Съвета и Комисията тържествено обявяват Хартата на основните права на Европейския съюз.

2001
  - 26 февруари
Подписване на Договора от Ница. Договорът влиза в сила на 1февруари 2003 г.

14-15 декември
Европейският съвет от Лаакен. Приета е декларацията за бъдещето на ЕС. Тя отваря пътя към предстоящото важно реформиране на ЕС и към свикването на Конвент за изготвянето на Европейска конституция.

2002
  - 1 януари
Банкнотите и монетите евро влизат в обръщение в страните от еврозоната.

13 декември
Европейският съвет от Копенхаген решава десетте страни кандидатки (Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения) да се присъединят към ЕС на 1 май 2004 г.

2003
  - 10 юли
Конвентът за бъдещето на Европа приключва работата си по проекта на Европейска конституция.

4 октомври
Започва междуправителствена конференция за изготвяне на нов договор, който да учреди Европейска конституция.

2004
  - 1 май
Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения се присъединяват към Европейския съюз.

10 и 13 юни
Провеждат се шести преки избори за Европейски парламент.

29 октомври
Европейската конституция е приета в Рим (като подлежи на ратификация от държавите-членки).

22 ноември
В длъжност встъпва нова Европейска комисия с председател Жозе Мануел Барозу.

2005
  - 29 май и 1 юни
Конституцията е отхвърлена от френските избиратели в проведения референдум, а три дни по-късно и на референдума в Нидерландия.

3 октомври
Започват преговори за присъединяване с Турция и Хърватия.

2007
  - 1 януари
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.

Словения приема еврото.

13 декември
Подписан е Договорът от Лисабон. Той ще влезе в сила, след като бъде ратифициран от всички държави-членки на ЕС.

2008
  - 1 януари
Кипър и Малта въвеждат еврото.

12 Декември
Швейцария влиза в Шенгенското пространство

2009
  - 1 Януари
Словакия въвежда еврото

2009 - 4-7 юни
Седми преки избори за Европейски парламент.

 


ХРОНОЛОГИЯ

НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОМИЧЕСКО И ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

 

1947    Организация за европейско икономическо сътрудничество

1948    Бенелюкс, митнически съюз между Белгия, Нидерландия и Люксембург

1948    ЗЕС, Брюкселският договор между Великобритания, Франция, Белгия, Нидерландия и Люксембург, познат като ЗЕС: за сътрудничество по икономически, социални и културни въпроси и за колективна самоотбрана

1949    НАТО, 12 европейски държави плюс САЩ, Канада и Исландия с основна цел колективна сигурност, Главното командване се установява в Брюксел

1950    Плана Шуман, създаване на общ център под чието ръководство се развиват германската и френската въглищна и стоманена индустрия

1951    Парижкия договор (подписан на 18 април), който формално основава Европейската общност за въглища и стомана

1952    Европейската отбранителна общност, която включва Франция, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург и Германия

1954    Германия е приета за пълноправен член на НАТО, ЕОО e изместена

1955    Създаване на АКУЗЕ (Action Committee for the United States of Europe), под председателството на Пол-Хенри Спаак, в който участват външните министри на Белгия, Италия, Франция, Западна Германия, Люксембург и Нидерландия. Този Комитет изготвя доклад, който формира основите на Римския договор

1957    Римския договор (подписан на 25 март) създава Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергетика (ЕВРАТОМ)

1958    Ратифициран е Римския договор, на 1 януари 1958

1967    Трите общности - ЕОВС, ЕИО и ЕВРАТОМ формално се обединяват на 1 юли 1967 и създават Европейската общност

 


ХРОНОЛОГИЯ

НА РАЗШИРЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

1952 - Италия, Западна Германия, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург създават Европейската общност за въглища и стомана;

 

1957 - Същите шест държави подписват Римските договори, с които се създават Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия, като по-късно трите формации се обединяват под названието Европейска общност;

 

1973 - Дания, Великобритания, Ирландия и Норвегия са приети за членове на Европейската общност. Норвежците отхвърлят участието на държавата си в Европейската общност;

 

1981 - Гърция е приета за член на Европейската общност;

 

1986 - Испания и Португалия са приети за членки на ЕО;

 

1991 – Обединението на двете Германии;

 

1995 - Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия са приети за членове на Европейския съюз. Норвегия за втори път отхвърля участието си в него;

 

2004 – нови десет държави от Централна и Източна Европа влизат в ЕС: Полша, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Естония, Малта, Словакия, Словения, Кипър;

 

2007 - България и Румъния са приети за пълноправни членове на ЕС.

 

обратно нагоре