Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Технологиите, комуникациите и дискурсът на дома

Мария Попова

Като говорим за дискурса на дома, прииска ми се да потърся онова определение за дискурс, което най-много ще прилегне на това, което ще споделя. Ето кое е то:

Най-общо казано, „дискурс“ в социалните науки следва насоките и идеите на добилите известност през 60-те години идеи на Мишел Фуко и обозначава начините на мислене и границите, дефиниращи какво може да бъде казано и какво не в рамките на специализирано знание. Това знание може да не бъде напълно осъзнато от ползващия го и така „дискурс“ може да обозначава обсъждането и/или действието в рамките на дадена гледна точка или парадигма, която не е задължително да бъде напълно разбрана от използващия я.

Така и аз – не е задължително да разбирам гледната си точка, но я имам.

Ето някои нейни страни:

Домът е пространството на съществуване на близки хора, обикновено родственици, от едно, две или три поколения, имащи правото да владеят тази територия, както и отговорността да я стопанисват по свой вкус в съответствие със съвремеността си и със социалните правила на тази съвременност.

Домът трябва да носи значението на изолирана територия, чието структуриране е специфично за тези, които го населяват и които могат да кажат „ТОВА Е МОЯТ ДОМ“ – „Home sweet home“. Домът е сладък, защото е мое убежище, мой уют.

Нормалното за домашното съществуване е използването на различни средства за комфортизацията и осигуреността на дома посредством технически усъвършенствания и модернизация на всичко, което е в него.

За да разгледам дома от гледна точка на бледнеещия уют (бледнеещ вследствие на технологичното нашествие), ще определя някои знакови маркери.

Първият е комуникативната компонента на съществуването вътре в дома, вторият е утилитарната компонента на промяната на начина на живот вследствие на технологиите. А най-важното според мен са социалносемиотичните проекции на двете компоненти върху живота.

Развитието на комуникативната компонента е продължително и започва от невербалната комуникация и първите речеви прояви и стига до социалните мрежи в интернет. Не мога да си позволя да проследя етапите. Ще се съсредоточа върху две революционни открития, променили смисъла на домашния уют и неговия дискурс: електричеството и предаването но информация на далечни разстояния.

В една социалистическа балада се казваше: „В село Цветна светна“. Да светне в стаята, да свети по улиците дори и когато няма луна, това дава шанс да се излезе от къщи, да се продължи животът и след залез слънце, „да не си лягаме с кокошките“, а да си хортуваме и да си ходим на гости до късно. Да не говорим за по-късните привилегии, които ни дава електричеството – да говорим по телефона, да слушаме новините по радиото и да гледаме картинки по телевизията.

И какви ли още не промени, които настъпват в представата за дом.

Едва ли Александър Бел е предполагал какво ще се случи след 100 години, когато е демонстрирал на изложението в Чикаго своето изобретение играчка, което давало възможност да се чуе гласът на този, който говори по жицата на десетки метри. Нито е предполагал за огромните социални промени, които настъпват вследствие на внезапно настъпилото повишение на достъпността на информацията. Сега информацията се счита за най-скъпо струващия продукт. И информационният бум, за който започна да се говори през двадесетия век, безспорно рефлектира върху човека, върху неговия вътрешен мир и неговото поведение. През голямата информационна вълна, в която е потопен човекът, започват да се пречупват ценностите му, стилът му на живот, психичната му стабилност. Гледната точка за света претърпява сътресения. Седейки в същия този уютен дом, човекът чрез медиите се среща със стреса, с насилието, с престъпления, с порнография, с несправедливости, с война, с бруталност, с расизъм. Така че този външен свят, който е бил чужд за него, сега става и негов. Той влиза в неговия дом. Наистина този свят не е непосредствено свързан с човека, но той го обкръжава и въвежда ново съотношение между самия него – между неговата сигурност – и евентуалните опасности, които го застрашават.

Представите за света се създават вече не от непосредствения житейски опит, а от интерпретираната посредством медиите реалност на всичко онова, което ни обкръжава като технологични средства за пренасяне на информация. Така че човекът се променя, променя се и неговата култура, тъй като външният свят е доведен до дома му. Този външен свят ни среща, разбира се, и с приятните, културни, усмихнати участници в културното информационно обкръжение. Човек вярва на всичко това, той става подвластен на информацията, която го обкръжава, но тя променя неговото отношение към реалния свят, тя променя дори и неговите представи за пространството и времето.

Във всекидневното общуване се създава опитът и се формулират моделите за възприемането и преживяването на околния свят. Пак в общуването се създават поведенческите норми и стандарти. Тук ролята на домашните технологии в добиване на опит и информационно обогатяване е от огромно значение, още повече, че всекидневното съзнание се старае бързо да обясни и интерпретира всички бели полета, възникнали вследствие на недостатъчния опит или на индивидуалните възможности. В тези случаи човек се опира на медиите и на социалните мрежи, които за него имат твърде висок авторитет.

Информирането чрез слухове и чрез „една госпожа каза“ отива на заден план.

Електронните и компютърните нововъдения в сферата на комуникациите довеждат до промени в начина на мислене. Водят до промени в процесите на вземане на решения, в представите за това доколко трябва да се спазват правилата на междуличностното общуване. Тези правила се променят вследствие на това, че се променят и начините на общуване. Тези комуникативни нови системи разширяват човешките възможности, създават и проблеми от типа на различна избирателност на комуникативното партньорство. Човек може да увеличи зависимостта си от другите. Вярно е, че той може да избира вида на получаваната информация, но не може да ограничи ползването на телефона въобще. Той може да избере мястото на получаване на информацията, но не може да избере нейния характер. Така че проникването на новите комуникативни технологии в света на човека го променят. Чували сме, че хората се отчуждават един от друг.

Време е да зададем въпроса: „Новите комуникативни технологии свобода ли са или са ограничение?“.

Как започва всичко това?

През 60-те[ ]години в английската пощенска администрация е била създадена първата концепция за системите за пренасяне на видео-данни. През 70-те[ ]години (също в конструктивния отдел на БиБиСи) било изпробвано за първи път предаването на текстови данни чрез видео на далечни разстояния. През 1972 г. БиБиСи заявява патент за текстовото предаване на данни по телевизията, а през 1974 г. пак същата компания определя стандарт за системата телетекст. През 1976 г. с решение на английското правителство се създава система за информационно обществено осигуряване чрез тази система. Пощенската администрация на Германия, тогава Западна Германия, през 1979 г. закупува лиценза за предаване на информация от британската администрация. През 1978 г. е публикуван доклад във Франция, който става основа на националния план на страната относно системата за предаване на информация чрез видео-данни. Съществува един много важен международен комитет по телефония и телеграфия, който през 1979 г. приема английската система и френската система като международни стандарти за предаване на видео-данни на далечни разстояния. През 1980 г. с решение на правителството в Канада започва да функционира такава система за информация. Същата година със закон, гласуван от Конгреса, започва функционирането и в САЩ на новата информационна система за обществено обслужване. От този момент нататък нещата се развиват твърде бурно. Всичко става чрез въвличането на много фирми, на много държавни и частни фирми, които работят не само за разпространяването на новите комуникативни системи и търговията с тях, но работят много и за тяхното развитие.

Така се започва. Как продължава във времето на домашните компютри и интернет, на фейсбук, на туитър, скайп и т.н. не казвам, защото всички знаем. Само не знаем още какво се крие в лабораториите на НАСА например, крие се и чака да се втурне в домовете ни, след като излезе от секретна употреба.

Да се върнем на социокултурните промени в дома.

Настъпва деструкция на традиционния домашен дискурс. Е, и какво от това? Дали домът остава само една кошара, в която съжителството е социално и икономическо. Но и това е до време, защото финансовите възможности позволяват отваряне на вратата на кошарата и разбягване на стадото. Не е нужно децата да са вътре, като поотраснат, след като скайп осигурява непрекъсната аудиовизуална връзка. Домът става жилище. Променят се семейните връзки, структуриращи дома. Правото на комуникация и информация прави всикиго самостоятелен, независим и равноправен участник в социалния семеен живот. Разликата е във възрастта и образованието. Йерархията в семейството се заменя от йерархията на възможностите за достъп до информацията чрез социалните мрежи. Социалната мрежа разрушава изолацията на дома. Универсалната „енциклопедия“ интернет се е превръща в автгоритет с главно „А“. Човешкият образователен и етичен авторитет в дома избледнява. Това не се отнася само за българския дом. Глобализацията изисква равняване в строя и това равняване променя представата за време и пространство за всички участници. Вземането на решение трябва да се извърши на мига и да се изтреля с електронната поща, а не да се чака със седмици затихващата функция на пощите да заработи. „На ръка“ даваме пари само на малките деца, за да си купят закуска от павилиона в голямото междучасие. Тяхната представа за пари е тази, защото всичко останало с пари се върши от компютрите с помощта на кредитните карти.

Казват, че и мозъкът на човека са променя. И тъй като различните поколения в едно семейство засега са в различна степен заразени от тази болест – компютиризацията, взаимното разбиране в дома страда изключително много.

Чрез социалните мрежи се сдобиваш със стотици приятели, с които си разменяш информация и дори вицове. С някои от тях някой ден можете и да се срещнете и даже да се ожените сполучливо.

За наскоро родените думата „приятелство“ добива друго значение, за което малко трудно ще се окаже да е валидна клетвата, че няма да „изоставиш приятеля си в беда“ предвид на хилядната им бройка.

Колкото до втория компонент от тази тема за навлизане на технологиите в дома – утилитарните технологии – те са чудесни, но все по-често си припомняме за манджите на баба, приготвени на котлон с дървени въглища. Но скоро и такива спомени за баба няма да има и ще остане удобството да пием уиски с лед от хладилника, да шием без да ползваме напръстник и да си избираме сами „времето“ с климатика. Разбира се, никой не иска да се върне в пещерите без отопление и канализация, но често чуваме за природосъобразен начин на живот. Не се наемам да коментирам отражението му върху дискурса на дома. И все пак – съвременният дом е по-функционален, но човекът, обитаващ този дом става все по-виртуален.

Защото:

Появата на виртуалния човек е резултат от навлизането на Интернет във всички нива на традиционните информационни и комуникационни модели. Използването на онлайн комуникацията като основно средство за създаване и поддържане на контакти изправя съвременното общество пред необходимостта да опознае същността на личността, която остава скрита зад битовете информация и променливата си идентичност. Виртуалният човек е производителят, който изгражда съдържателното многообразие на Интернет, консуматорът, запленен от практическите ползи на мрежовото общуване, икономическият и политическият субект, творецът на културна продукция, агресорът, чието освободено поведение застрашава изградените норми и потребности. Виртуалният човек се оказва фактор за разбирането на някои значими процеси, породени от промяната на познавателната, визуална и емоционална представа на отделната личност за заобикалящата я виртуална среда.

(Мария Попова. Виртуалният човек. Социално-комуникационни особености на Интернет потребителя. София, Изток-Запад).

За да се върна към началото на темата, ще цитирам Маршал Маклуън (канадски културолог, живял между 1911 и 1980г.):

Новите технологии не са просто промяна на начина на разпространение на Информацията. Те са алтернативата на нашето възприемане на реалността. Или на нейното пренареждане.

Освен пренареждането на реалността новите технологии могат да доведат до замяна на реалността с виртуалността, до промяна на инстинктите и на психологичната връзка с действителността, в този смисъл – и с дома.

Колкото повече данни за нас има в информационните банки, толкова по-малко съществуваме.

Вследствие процесите на глобализация светът повече от всякога се превръща в единно, общо пространство, в едно глобално село. В него връзките между отделните членове особено се усложнява, както и рязко нараства зависимостта помежду им.

И още:

Социалната мрежа е всеобщо благо, но и глобално проклятие. Времето е спряло, пространството е изчезнало. Ние живеем в едно глобално село... всичко се случва едновременно... Електронни вериги свързват хората един с друг. Информацията се изсипва върху нас моментално и непрестанно. Веднага щом бъде получена, тя бива заместена от още по-нова информация отдавнашна мечта на човечеството Сега, когато тя е факт, стават все по-очевидни и опасностите, които крие – опасности, произтичащи именно от неограничения й виртуален характер.

Техническото чудо: телефонът, който е в основата на новия тип комуникации – телекомуникациите:

    

И телефонът, кой е в основата на преимуществената всекидневна комуникация:

 

А бъдещето:

Мартин Купър, главният инженер на екипа, създал първия мобилен телефон на Motorola, казва, че съвременните телефони са станали „прекалено сложни“ и са затрупани с ненужна функционалност. 80-годишният създател на първия тухлоподобен мобилен телефон, който критикува дори iPhone като твърде усложнен и неудобен за употреба, обяви на конференция в Мадрид през първата седмица на август следното:

Когато създавате универсално устройство, което върши всичко за всички, то не върши на практика нищо добре. Според мен нашето бъдеще е в многобройни специализирани устройства, които се фокусират върху едно нещо, което да прави живота ни по-добър.

(http://www.telegraph.co.uk/expat/6509126/Inventor-of-mobile-phones-says-they-have-become-too-complicated.html)

 

 

обратно нагоре