Награда за хуманитаристика “Богдан Богданов”



Новини


НАГРАДА „БОГДАН БОГДАНОВ“ ЗА 2018 Г.


Журито на Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ реши единодушно да присъди наградата за 2018 г. на проф. Михаил Неделчев.

Наградата се дава на проф. Неделчев за ценни приноси за развитието на историята на българската литература, на литературната наука и литературната критика в България; за неговия съществен принос към академичното образование по българистика и хуманитарното образование в Нов български университет и за изграждането на департамент „Нова българистика“; за яркото му присъствие в българския обществен и политически живот и принос към изграждането на демокрацията в България; за облагородяващо въздействие върху обществения и климат и културната среда в нашата страна.

 

 

На тържествена церемония, на 5 ноември 2018 г., в Центъра за книгата на НБУ, професор Михаил Неделчев беше удостоен с Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов".

Проф. Михаил Неделчев е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ през ноември 2010 г.

Основните интереси на проф. Неделчев са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Дебютира с публикация върху обществената дейност на д-р Кр. Кръстев в сп. „Литературна мисъл“ (1965).

Михаил Неделчев е автор на книги по проблемите на литературната теория и философия на историята, историята на българската култура и литература, историята на новия български демократически преход. Пише и върху проблемите на някои чужди литератури и култури (руска, полска, сръбска и хърватска, френска; автор на студии върху творчеството на Гюстав Флобер). Някои от изследванията му целят актуализиране на пренебрегнати, забравени или тенденциозно разглеждани в миналото автори. Редактор е на съчинения на български писатели, критици и поети, издадени през 70-80-те години на ХХ в.

Председател е на Сдружението на български писатели (от 2000 г.). Член е на Настоятелството на фондация „Ресурсен център“. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на преводачите в България.

Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ беше връчена от професор Антони Славински, председател на Настоятелството на Нов български университет. Носителят ѝ получи плакет и парична награда от 10 000 лева. Призът е учреден на 5 декември 2016 г. от Настоятелството на Нов български университет в памет на професор Богдан Богданов – класически филолог, учен в областта на науките за човека и обществото, писател, преподавател, обществена фигура в областта на изкуството, културата и университетския мениджмънт.

Наградата е национална за постижения в хуманитаристиката и се връчва на конкурсен принцип, ежегодно през ноември – рожденият месец на проф. Богдан Богданов, с тържествена церемония. Тя се присъжда на лица, които пресъздават и популяризират идеите, споделяни от професора създател на НБУ. Наградата се връчва за втора поредна година като миналогодишният неин носител е поетът Борис Христов.



БЛАГОДАРСТВЕНО СЛОВО НА ПРОФ. МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА НАГРАДАТА ЗА ХУМАНИТАРИСТИКА "БОГДАН БОГДАНОВ" ЗА 2018 г. НА НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ


Книжен център на НБУ, 5 ноември 2018 г., 16,30 ч.


Уважаеми г-н Председател на Настоятелството на Нов български университет проф. Славински, уважаеми г-н Ректор проф. Бочков, уважаеми членове на Председателството на Настоятелството, уважаеми ръководители на Университета, на факултети, на департаменти, уважаеми колеги, скъпи г-н Иван Богданов, дами и господа,

За мен е изключителна чест да получа като неин втори носител след миналогодишния пръв носител - големият поет Борис Христов, годишната награда на Нов български университет за хуманитаристика за 2018 г. Основанията ми за днешната ми гордост са поне три.

Преди всичко: името на професор Богдан Богданов, създателят на нашия университет. Приятел съм с Богдан Богданов от есента на 1963 г. Прнадлежахме към една сложно структурирана компания, към една младежка интелектуалска общност, съставена от концентрични кръгове - най-вътрешните, с най-голяма значимост. А в средата бе ядрото - философът и германист Емил Бояджиев, емигрирал в Западна Германия, кино-интусиастът и франкофон Явор Бачев, емигрирал първо в Париж, а след това в Калифорния, и, разбира се, Богдан Богданов - блестящият класически филолог. Историята на тази мобилна неформална общност не е разказана, тя е само загатната. Битието ми в нея има огромно значение на интелектуалното ми развитие. Въпреки близкото ми приятелство с Богдан Богданов, респектът ми към него с годините нарастваше, за да приеме в годините от Нов български универститет формата на почтителна дистантност. Не забравях никога, че той е Създателят, че благодарение на него получих в едни сравнително късни години, възможността за една пълноценна академична кариера. Направи ми два-три пъти забележка да не му говоря на "Вие" в публична среда, спорихме много пъти за литературна история и за феномени на българската литература, но респектът бе ненакърнен - особено след като с последните си книги се превърна в един ог големите ни философи на съвремието.

Помним, колко често говореше проф. Богданов за необходимостта в Нов български университет  да се формира стабилна университетска общност - със свой специфичен социален стил, с неформални занимания - извън университетските задължения, със свой отличителен начин на говорене и на общуване дори. Той ту бе скептичен с преценката дали това се случва, ту бе обнадежден. Аз съм всед оптиистите. Нов български универститет наистина е различен и със съществуването на такава общност. И това е второто ми основание за гордост: сега получавам голямата награда за хуманитаристика именно от нея. Получавам я от колеги и приятели, които са оценили толкова високо моите хуманитаристки занимания, с които за мен е толкова важно да общувам ежедневно неформално, да създаваме и обитаваме заедно този остров на европейскостта.

Отново проф. Богданов толкова често говореше, че при формиране на идентичността на човешката личност външно,обществено, общностно и вътрешно, интимно, наистина лично са взаимопроникнати, че толкова често - казано опростено - едното преминава в другото. Беше писал в една от студиите си в книгата "Университетът - особен свят на свобода", че "силата на универститета /.../ е в това, че конструира образа на човешката универсалност срещу отделността на конкретното съществуване в рамките на дедено общество." Но - ще добавя: при добрия университет това се случва със своя специфика, с една особена красота. Аз съм от тези членове на универститетската общност, които с годините напълно се идентифицираха с Нов български университет и с неговата общност, те в голяма степен градят и преизпълват моята идентичност.

И третото основание: получавам награда за хуманитаристика. Навсякъд в университетите по света се говори днес за криза на хуманитаристиката, за отлива на студенти и млади преподаватели и иследователи от нея. И същевременно - виждаме: никога не е съществувало такова многообразие от подходи, научни парадигми, изследователски почерци, жанрови форми на научните изследвания дори, на благодорна конвергенция на научно и художествено, каквито имаме в нашето съвремие. Аз неотклонно вярвам в стабилността и значимостта на принадлежащата структурно и ценностно на хуманитаристиката моя любима и желана професия - литературната история, въпреки случилите се през десетилетията абдикации от нея на ценни колеги. И наградата, която днес получавам, укрепва тази моя вяра.

Уважаеми колеги, дами и господа,

позволете ми, в заключение, да изкажа няколко благодарности:

- към колегите от Департамент Нова българистика и от Литературноисторическата школа "Д-р Кръстьо Кръстев" - за отличното и ползотворно сътрудничество вече близо двадесет и пет години;

- на колегите от Университета - специалисти в толкова различни области на знанието, с които сме имали многообразни фрми на общение, на участие в толкова вълнуващи начинания;

-на ръководството на Университета - за неизменната подкрепа; на администрацията и на служителите - за всекидневната помощ;

- на Мария и на Климентина-Мария - за всичко; на разпръснатата ми по света фамилия - за усещането за род и традиция;

- на десетки и десетки съвременни български писатели, дали ми прекрасната възможност за пребивавам идеално в сътворените от тях светове.


БЛАГОДАРЯ!



 

5 ноември 2018 г., София