Доц. д-р Ренета Димитрова

НБУ, Департамент „Икономика“,

Резюме: Световната икономическа и финансова кризи и рецесията след тях поставиха на изпитание както реалната икономика, така и банковия сектор. Едно от предизвикателствата пред микро, малките и средните предприятия е достъпа до финансиране за стартиране на нов бизнес или за разширяване на вече съществуващ. Въпреки все още ненадеждната икономическа обстановка банките в България работят активно за предлагане на адекватни както на икономическата обстановка, така и на нуждите на дребния и средния бизнес, кредитни продукти.

Ключови думи: търговски банки, малки и средни предприятия, банков кредит

LENDING TO SMALL AND MEDIUM ENTERPRISES – A CHALLENGE FOR COMMERCIAL BANKS

Associate professor Reneta Dimitrova

New Bulgarian University, Department of Economics

Abstract: The global economic and financial crisis and the recission behind them put the test as the real economy and the banking sector. One of the challenges for micro, small and medium enterprises is access to finance to start a new business or expending an existing one. Although still unreliable economic situation banks in Bulgaria are  actively working to offer adequate as economic situation and needs of small and medium business credit products.

Key words:  Commercial banks, small and medium sized enterprises, bank loan

I.Малките и средните предприятия и тяхната роля в съвременната икономика

  Нормативната уредба [1] в нашата страна  определя два критерия, според които предприятията се определят като микро, малки и средни – брой на заетия персонал и размер на годишния оборот и/или стойност на активите.

Основните насоки за развитието на малките и средните предприятия са заложени в Закона за малките и средните предприятия [1], според който тяхното създаване и развитие се насърчава чрез редица дейности от страна на държавата, като:

1.    Създаване на благоприятни условия за възникването на нови малки и средни предприятия;

2.    Създаване на благоприятни условия за достъп до капитал, включително

предоставяне на финансиране на малки и средни предприятия;

3.    Гарантиране на част от кредитния риск по кредити, предоставени целево на малки и средни предприятия;

4.    Разработване и реализиране на програми за малки и средни предприятия;

5.    Организиране на обучение за придобиване на предприемачески умения;

6.    Създаване на позитивен образ на предприемачеството чрез програми и мерки за неговото популяризиране;

7.    Подпомагане проучването на възможността за реализиране на нови бизнес идеи;

8.    Отдаване под наем на имоти – частна държавна и частна общинска собственост;

9.    Изграждане на технологични паркове и инкубатори за развитие на малки и средни предприятия

Безспорен факт е, че микро, малките и средните предприятия играят изключтелно важна роля в развитието на съвременните икономики на държавите от Европейския съюз, а в т.ч. и в България. SWOT анализът на състоянието на малките и средните предприятия в нашата страна, направен от Министерство на икономиката и енергетиката [2]  констатира, че въпреки забавеното развитие на тези предприятия по време на световната икономическа и финансова криза, те остават основен двигател на икономическия растеж в България. Заедно с това, те  осигуряват 75% от заетостта у нас при 68 % за Европейския сююз, както и за 68 % от добавената стойност, при 58 % за Европейския съюз [2]. Техният брой през 2012 г. например е 309 017, докато през 2008 г. те са 279 180 [2] и нещо много важно - тези предприятия представляват 99,8 % от всички предприятия от реалния сектор в нашата страна [3]. През следващите години тези тенденции не се променят чувствително.

По отношение на структурата на този сектор е констатирано, че микро предприятията са 92, 2%, малките предприятия – 6,5 %, а средните – 0,2 %. Видно е, че преобладаващи са микро предприятията [3]. Една друга много важна тенденция също трябва да се отбележи, а именно – преминаване на предприятията от средни към малки и от малки към микро [2] . Така например, през 2004 г. делът на микро   предприятията е бил 90 % от всички предприятия, а през 2011 г. е 92 %, т.е. с 81 000 предприятия повече [2] .Известно е, че половината от тези микро предприятия се състоят от един човек. През 2013 г.  микро предприятията продължават да са най-голямата група и дела им е 91,9 % от всички предприятия, малките предприятия са 6,7 %, а средните – 1,3 %  [4].

Този кратък анализ на развитието на сектора микро, малки и средни предприятия през последните години е направен не само за да се покаже актуалното му състояние, но и за да се акцентира върху ключовото присъствие на тези предприятия в икономиката на България.

II. Малките и средните предприятия и достъпа им до банкови кредити – основен проблем пред този сектор

В Стратегията за насърчаване на малките и средните предприя в периода 2014 – 2020 г. като една от слабите страни на този сектор се посочват ограничеността на капиталовото финансиране. Причините са, че капиталовите пазари не изпълняват добре ролята на посредник между спестяванията и производствените инвестиции, както и значителната степен на неоползотворяване на програмите за подпомагане на малките и средните предприятия, финансирани от Европейския съюз [2]. Този проблем не е от днес.  Още през 2004 г. в Политика на Европейския съюз за малки и средни предприятия като проблем номер едно на тези предприятия и най-важна пречка в развитието им се посочва ограничения им достъп до финансиране и най-вече до инвестиционни кредити [5]. Посочени са и причините за това, а именно:

- по-слабата възможност на малките и средни предприятия да обезпечават с активи искането за банково финансиране;

- липсата на кредитна история;

- изготвяне на прецизни бизнес планове;

- счетоводните документи да отразяват реалното им състояние.

Подобряването на достъпа на малките и средните предприятия до финансиране остава важна цел на Европейската комисия. Не случайно девизът,  на  т. нар. Харта за малките и средните предприятия  е «Mисли първо за малките» [6]. В средващия го Small Business Act for Europe ясно са разграничени десет принципа, които трябва да се спазват от държавите по отношение на малките и средните предприятия и те са [7]:

-  Създаване на благоприятна среда за развитие на предприемачеството и семейния бизнес;

-  Предоставяне на фалиралите предприемачи на втори шанс за бързо започване на бизнес;

-  Създаване на конкретни правила за прилагане на принципа „мисли първо за малките“;

-  Създаване на отзивчива и отговорна към малките и средните предприятия публична администрация;

-  Улесняване достъпа на малките и средните предприятия до обществени поръчки и държавни помощи;

-  Облекчаване достъпа на малките и средните предприятия до финансиране и развитие на правната рамка и бизнес средата;

-  Даване на по-широки възможности на малките и средните предприятия да се възползват от условията на единния пазар;

-  Повишаване квалификацията на работещите и насърчаване на иновациите;

-  Превръщане на екологичните предизвикателства във възможности;

-  Достъп до нови пазари.

Днес достъпът до финансиране продължава да е един от основните проблеми за сектора на малките и средните предприятия. Разбира се, това не е проблем само на българските предприятия, а и е един от основните проблеми на предприятията в Европейския съюз. Според проучването сред малките и среднито предприятия в евро зоната [8] в периода април-септември 2012 г. 10% от предприятията са изпитали спад в оборотите спрямо предходното шестмесечие. Затруднение с финансирането изпитват в по-голяма степен микро и малките предприятия, както и младите предприятия. Тревожен е факта, че около 20 % от предприятията изпитват проблеми във финансирането [3]. В това изследване е констатирано също, че за да развиват бизнеса си предприятията използват основно лични спестявания и банкови кредити. По отношение на банковото кредитиране могат да се изведат два основни момента [3]:

- до получаване на кредити достигат предимно малки и средни предприятия (32 %), но не и микропредприятия .

- то е достъпно за по-старите предприятия (които естествено имат кредитна история например – бележката е на автора) в сравнение с новосъздадените .

Както е видно, в нашата страна  развитието на малките и средните предприятия отдавна е национална стратегия. В Закона за малките и средните предприятия са конкретизирани мерките, които биха осигурили развитието на този сектор, в т.ч. и по отношение на финансирането [1]:

-  Създаване на подходящи условия за достъп до капитал, включително предоставяне на финансиране на малки и средни предприятия;

-  Гарантиране на част от кредитния риск по кредити, предоставяни целево на малки и средни предприятия.

Две от насоките, залегнали в Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия в периода 2014-2020 г. и касаещи достъпа им до финансиране, заслужават сериозно внимание [2]:

-  Насърчаване финансирането от алтернативни източници, в които се включват капиталовите пазари; международни финансови институции; Българска банка за развитие;

-  Насърчаване на кредитната медиация. Идеята тук е Българска банка за развитие да се включи в подпомагането на малките и средните фирми при изготвяне на комплекта документи за кандидатстване за банков кредит.

1.    Банково финансиране на малките и средните предприятия в България – възможности и реалности

Банковото финансиране, от което се нуждаят малките и средните предприятия, в зависимост от това, дали те са новосъздадени или вече действащи може да бъде разделено на:

-  Финансиране на стартиращ дребен и среден бизнес;

-  Финансиране на развиващ се дребен и среден бизнес.

Според националното ни законодателство стартиращите микро , малки и средни предприятия могат да са еднолични търговци, физически лица и юридически лица.  Тук следва да бъде уточнено какво да се разбира под  стартиращ бизнес. Не е едно и също, ако едно предприятие е новосъздадено или е предприятие, което е вече действащо, но се насочва към дейност в друг сектор на икономиката. И при двете предприятия става дума за стартиращ бизнес, но от гледна точка на търговската банка разликата между тях, при искане на кредит, е съществена. Във всички случаи едно новосъздадено малко или средно предприятие, което тепърва ще развива нов бизнес, е по-рисков кредитоискател за всяка банка в сравнение с действащо такова. Някои от причините за това са:

-  Липса на опит от страна на собствениците в съответния сектор от икономиката;

-  Недостатъчни мениджърски умения в различните аспекти от дейността на предприятието – например производствен аспект и/или търговски аспект;

-  Липса на финансови средства, с които при необходимост да се подкрепи погасяването на банков кредит;

-  Липса на банкова история и в частност – на кредитна история на кредитоискателя и други.

Кредитите, отпускани от банките в България на малки и средни предприятия, могат да бъдат групирани и в зависимост от кредитната институция, която ги отпуска на:

-  Кредити от Българска банка за развитие;

-  Кредити от търговските банки, които също могат да бъдат поставени в две групи:  кредити по оперативни програми на Европейския съюз, като тук ще бъдат разгледани:  програма Jeremi  и  новите оперативни програми - Програма за конкурентоспособност на предприятията и на малките и средните предприятия и програма Инициативи за малки и средни предприятия, от една страна, а от друга - кредитни продукти, разработвани и предлагани от самите банки.

1.1.Ролята на Българска банка за развитие

Българска банка за развитие е единствената държавна специализирана търговска банка с вече достатъчно дълга история на дейност. Тя е създадена през далечната 1999 г. като Насърчителна банка. Основният фокус в дейността й е подкрепата на малките и средните предприятия в нашата страна. През 2008 г. банката е преименувана на Българска банка за развитие АД по силата на специален устройствен закон [9]. Член 4, алинея 1 от този закон регламентира точно и ясно целите, които Българска банка за развитие следва да постига чрез дейността си:

-  Предекспортно и експортно кредитиране на малки и средни предприятия;

-  Предлагане на други продукти, свързани със стимулиране на експорта – гаранции за участие в търгове, гаранции за добро изпълнение, гаранции за авансово плащане, гаранции за изплащане на кредит на износител и други;

-  Финансиране на малки и средни предприятия чрез участие в капитала им чрез Фонда за капиталови инвестиции;

-  Кредитиране чрез местни банки посредници или пряко дейността на малки и средни предприятия;

-  Издаване на гаранции за допълване на обезпечението, предлагано от малки и средни предприятия за получаване на кредити от други местни и чуждестранни банки, пряко или чрез Националния гаранционен фонд;

-  Рефинансиране на банки, кредитиращи малки и средни преприятия;

-  Рефинансиране на чуждестранни банки, кредитиращи купувача на стоки или услуги, представляващи малки и средни предприятия;

-  Финансиране на инвестиции извън страната на малки и средни предприятия;

-  Управление на финансовите ресурси на Европейския съюз, в т.ч. на Средствата от фондове на Европейския съюз;

-  Консултантска дейност, свързана основно с подготовката на проекти и кандидатстване за усвояване на средства/субсидии от фондове на Европейския съюз;

-  Консултиране на малки и средни предприятия относно капитала или структурата и свързаните с това въпроси.

Видно е, че според действащото законодателство,  в центъра на дейността на Българска банка за развитие стоят малките и средните предприятия. На сайта на банката днес е определен фокуса на дейността й и той е насочен към [10]:

-  Стартиращи предприятия и иновации;

-  Износители на готова продукция;

-  Преработвателна промишленост;

-  Минерални ресурси и природни богатства;

-  Земеделие и туризъм.

Не може да на направи впечатление факта, че във фокуса на дейността на банката не се конкретизира сектора на малките и средните предприятия, както е залегнало в Закона за българска банка за развитие. Несъмнено огромна част от малките и средните предприятия са стартиращи,  поставят си за цел да иновират дейността си, могат да бъдат износители на готова продукция, да работят в сферата на преработвателната промишленост, но всичко това важи с пълна сила и за корпоративни клиенти. Остава се с впечатление, че освен с кредитиране на дребния и средния бизнес, Българска банка за развитие се занимава и с корпоративно кредитиране.

В Закона за Българска банка за развитие в чл. 9 са определени и източниците на нейното финансиране  и те са следните [9]:

-  Доходи от дейността на банката;

-  Емитирани от банката облигации;

-  Заеми от местни, чуждестранни и международни институции;

-  Средства от фондове на Европейския съюз и средства със специално предназначение за развитие на икономически сектори и географски региони и други източници.

Във връзка с горното, следва да бъде изтъкнато едно важно предимство на Българска банка за развитие - тя привлича парични средства от много европейски и международни партньори. С важно знание са Европейска инвестиционна банка, Банка за развитие към Съвета на Европа, Международна инвестиционна банка, Черноморска банка за търговия и развитие, Европейски инвестиционен фонд, Европейска асоциация на дългосрочните инвеститори. Заедно с тях, финансиране осигуряват Скандинавска инвестиционна банка, Кредитанщалт фюр Видерауфбау, Китайска банка за развитие и други. Средствата от тези институции са под формата на кредити за финансиране на инвестиционни проекти, оборотни кредити и гаранционни линии, като тези кредити се използват за развитие на малките и средните предприятия в България.

Българска банка за развитие допринася за развитието на дребния и средния бизнес и с две свои дъщерни дружества – Националния гаранционен фонд  и микрофинансиращата институция „Джобс“. Националният гаранционен фонд подпомага развитието на микро, малките и средните предприятия в три насоки  [10]:

-  Издаване на гаранции за допълване на обезпечението по кредити на малки и средни предприятия;

-  Предлагане на други продукти на малките и средните предприятия като: гаранции за участие в търг, гаранции за добро изпълнение, гаранции за авансово плащане, гаранции за изплащане на кредит на износител и други;

-  Издаване на гаранции за допълване на обезпечението по кредити на малки и средни предприятия, осъществяващи научноизследователства и развойна дейност, и за внедряване на тези продукти и научни разработки в индустрията.

Тук следва да се подчертае, че ролята на Българска банка за развитие като гарант на малките и средните предприятия пред търговските банки не само облекчава самите кредитоискатели, на заедно с това допринася за намаляване на  напрежението в банковия сектор по отношение на кредитния риск, тъй като създава и по-голяма сигурност в кредитиращата банка.

Другото дъщерно дружество на Българска банка за развитие е Микрофинансиращата институция „Джобс“. Тя е сравнително нова структура, тъй като е създадена през 2010 г. с основна цел – да улеснява достъпа до финансиране на микро и малките предприятия, земеделските производители, самонаети лица, занаятчии и други, които развиват или стартират бизнес у нас [10] . Голямото предимство на това дружество е, че е изнесено извън столицата в областни градове, търговско-промишлени палати, бизнес центрове и други, с което се улеснява достъпа на желаещите финансиране  до информация и съответно – до кредитиране.

1.2.     Ролята на търговските банки

Една от инициативите, допринесла в значителна степен за улесняване достъпа на малките и средните предприятия до финансов ресурс е програмата  Съвместни европейски ресурси за микро, малки и средни предприятия с абревиатура Jeremie [11]. Средствата по тази програма се предоставят с помощта на пет големи търговски банки в нашата страна – Уникредит Булбанк, ОББ, Райфайзенбанк, СИБанк, ПроКредит Банк. По-късно по програмата започват да работят Експресбанк, ДСК, Първа инвестиционна банка и Алианцбанк България. На сайта на тези банки могат да се видят условията на оборотните и инвестиционните кредити, както и на банковите гаранции, които се предоставят по тази програма. Тя е създадена с цел да се подпомогне българският дребен и среден бизнес в следните няколко насоки:

-  Създаване на нов бизнес или разширяване на съществуващи такива;

-  Осигуряване на достъп до инвестиционен капитал с цел модернизирани и

разнообразяване на дейностите, разработване на нови продукти, осигуряване и разширяване на достъпа до пазара;

-  Извършване на изследвания и разработки, трансфер на технологии, иновации и предприемачество;

-  Постигане на техническа модернизация на производствени структури, за да се постигне нисковъглеродна икономика;

-  Постигане на производствени инициативи, които създават и поддържат устойчиви работни места.

Разбира се, програмата поставя и някои ограничения, като:

-  Предприятията не следва да са получавали или не са в процес на получаване за същата инвестиция на помощ по оперативни програми, финансиране от Европейския съюз и/или донорски програми;

-  Предприятията не трябва да развиват дейност в секторите „Земеделие“, „Рибарство и аквакултури“, „Минно дело  и въгледобив“, „Управление, продажби и инвестиции в недвижими имоти“;

-  Предприятията не трябва да развиват дейност , свързани с производство и търговия с алкохол и тютюневи изделия, производство и търговия с оръжия и боеприпаси, он-лайн казина и хазарт, незаконно разпространение на видео и аудио.

Защо средствата, предоставяни по програма Jeremie са изгодни за българските малки и средни предприятия [11] ? Отговорът е съвсем прост - защото отпусканите по тази програма кредити са с по-изгодни условия, отколкото условията по предлаганите от търговските банки инвестиционни и оборотни кредити, а именно:

-  По-нисък лихвен процент по отпуснатия кредит;

-  Частично обезпечение на кредитната сделка – 50 %;

-  По-дълъг срок на оборотните кредити – до 5 г.

-  По-дълъг срок на инвестиционните кредити – до 10 г.

-  Без такса за разглеждане на искане за кредит;

-  Възможност за гратисен период;

-  Без такса при издаване на банкова гаранция.

Днес внимание заслужава една нова програма, наречена Програма за конкурентоспособност на предприятията и на малките и средни предприятия с абревиатура COSME [12] , която ще се осъществява в периода 2014 – 2020 г. Тя всъщност надгражда действащата в периода 2007 – 2013 г. Програма за предприемачество и иновации. Програмата ще допринесе за улесняване достъпа на малките и средни предприятия до финансов ресурс чрез два инструмента: механизъм за гарантиране на кредити до 150 000 евро  и капиталов механизъм за растеж, като например средства от фондове за рисков капитал. Първата банка, която сключи споразумение с Европейския инвестиционен фонд за участие в тази програма е СИБАНК. Банката ще предостави 200 млн. лв. под формата на кредити за малките и средните предприятия в България, като броя им се очаква да достигне 1000. Целта на тази програма е да бъдат покривани загуби от дългове. По програмата могат да кандидатстват микро, малки и средни предприятия, регистрирани на територията на Република България и отговарящи на критериите на българското законодателство. Проектите, които ще се финансират са следните:

-  Финансиране на инвестиционни проекти, като покупка на машини и оборудване, транспортни средства; изграждане и обновяване на производствени складове и административни площи; покупка на суровини и запаси и други;

-  Финансиране на оборотните нужди на предприятието – покупка на суровини, материали, стоки, външно услуги, ДДС по инвестиционни проекти и други под формата на овърдрафт, кредитна линия или кредит на вноски;

-   Банкови гаранции за участие в търг, добро изпълнение, плащане и други.

Като важни предимства на програмата могат да се откроят  облекчените изисквания за обезпечение,  гратисния период при инвестиционните кредити, както и срока на отпусканите кредити – минимум 12 месеца, максимум от 60 до 120 месеца в зависимост от размера му.

Не може да не бъде отбелязана и една нова оперативна програма, наречена „Инициативи за малки и средни предприятия“ [13]. Тя предвижда  на България да бъде предоставен ресурс в размер на 102 млн. евро от Европейската комисия и Европейския фонд за регионално развитие. Разпределението на средствата ще се извършва чрез финансови посредници, на които ще се предоставят гаранции за кредитите на малки и средни предприятия. Това  предполага банките да намалят  големите си изисквания  относно обезпеченията по предоставяните кредити.

В обобщение може да се каже, че финансирането по тези, а и по други програми на Европейския съюз чрез търговските банки е изключително полезно за българския дребен и среден бизнес. Положителна тенденция, която се наблюдава през последните години, е активното рекламиране на предимствата на кредитите и издаваните гаранции по тези програми на сайтовете на много от търговски банки. На сайта на Министерство на икономиката също може да бъде намерена подробна информация, благодарение на която собствениците на малки и средни предприятия  вече познават възможностите, които оперативните програми им дават.

Извън оперативните програми на Европейския съюз, търговските банки в нашата страна разработват и предлагат кредитни продукти на микро, малките и средните предприятия. Нещо повече, болшинството от банките  имат за цел да бъдат активни партньори на дребния и средния бизнес. Новата политика на банките намира проявление в разработване на специализирани кредитни продукти, които да подпомагат създаването на нов бизнес и развитие на вече съществуващ. Стратегията за кредитиране на този бизнес е част от кредитната стратегия на всяка банка. Няма банка, която да не е включила в асортимента от кредитни продукти, такива за дребния и средния бизнес. И още нещо, някои от големите банки са изградили специализирани центрове за банкиране на малък и среден бизнес. Въпреки обвиненията към банковия сектор, че кредитната му политика към дребния и средния бизнес продължава да е консервативна, което намира проявление в завишените им изисквания при одобряване на искания  за кредит, може да се каже, че през последните години те работят активно в посока облекчаване достъпа до финансиране.

 Промените могат да се търсят в две насоки:

-  Разработване на разнообразни кредитни продукти, които биват два вида - стандартни кредити и специализирани кредити;

-  Облекчаване на изискванията към кредитоискателите по отношение на обезпеченията, кредитната история, лихвените  проценти, таксите и комисионите.

Като стандартни кредити могат да бъдат определени срочните инвестиционни кредити, срочните оборотни кредити, овърдрафтите и револвиращите кредити, банковите гаранции. Параметрите на тези кредити са цел, размер,валута, обезпечение, срок, усвояване, погасяване, лихвен процент – редовен и наказателен, такси и комисиони. След анализ на предлаганите от банките стандартни кредити, се констатира гъвкавост  по отношение на някои от тези параметри. В някои банки това се определя като бонуси. Към тях могат да бъдат отнесени:

-  Увеличаване срока на оборотните кредити – до 5 години и съответно срока на инвестицонните кредити – до 15 години;

-  Въвеждане на гратисен период – за оборотните кредити – 3 месеца и 6 месеца – за инвестицонните кредити;

-  Без такса за одобрение на искан кредити;

-  Без комисион при предсрочно погасяване на кредита (най-често обвързано със срок – например след третата година от получаването на кредита);

-  Без изискване за предоставяне на бизнес план, дълга бизнес история, прогнозни парични потоци за срока на искания кредит, но при обезпечение под формата на парични средства или високо ликвидни активи;

Банките днес предлагат и специализирани кредитни продукти. Такива кредити са например микрокредите, които се отпускат  при следните условия:

-  Предназначени са за физически лица – собственици на предприятия и лица със свободни професии;

-  Значително намаляване на срока на изискваната бизнес история;

-  Отмяна на таксата за разглеждане искането за кредит;

-  Без обезпечение или с обезпечение запис на заповед, издадена от собственика и авалирана на съпру/съпруга например;

-  Усвояването може да бъде касово и безкасово.

Взаимоотношенията на микро, малките и средните предприятия с банките не се изчерпват само с искането и съответно отпускането на кредити. Банките могат да подпомогнат развитието им и чрез въвеждането на облекчени условия по предлагани от тях банкови услуги, като например откриване, обслужване и закриване на банкови сметки. В тази посока разходите на тези предприятия  значително ще бъдат намалени ако банките им осигуряват:

-  Безплатно откриване на разплащателни сметки в евро и лева;

-  Без разходи за поддържане на разплащателните сметки;

-  Без такси за инсталиране и поддръжка на ПОС терминални устройства;

-  Ползване на онлайн банкиране при намалени месечни такси, като клиентите не само получават информация за състоянието на сметките си, но имат право да нареждат левови и валутни преводи, да извършват масови плащания и други.

Заключение

Всичко изложено по-горе показва многото възможности, които банковият сектор дава на бизнеса за да се развива той. Безспорен факт обаче е, че икономическата и финансовата криза, както и рецесията след тях, поставиха на изпитание както търговските банки, така и целия бизнес, а в т.ч. дребния и средния бизнес. Банките продължават да са изправени пред риска макро, малките и средните предприятия да не реализират бизнес идеите си и така да ги изправят пред сериозни проблеми с качеството на кредитните им портфейли. Съвсем естествено е те да реагират на несигурността с повишени изисквания като наличие на бизнес и кредитна история, даване на високо ликвидни обезпечения и други. Дребният и средният бизнес също е изправен пред дилемата да се справя ли сам със собствени средства, да се ориентира към Европейски програми или да се обърне към търговските банки.  По отношение на банковите кредити притеснението на предприятията е дали ще бъдат одобрени за кредит, от една страна, а от друга, дали ще се справят с погасяването на отпуснат кредит.

В заключение може да се обобщи, че развитието на микро, малките и средните предприятия и на банковия сектор изисква установяване на хармонични връзки и зависимости, които да бъдат в интерес и на двете страни.  В тази връзка съчетаването на кредитни продукти, предлагани от търговските банки с гаранционни схеми на Българска банка за развитие биха били успешна практика в сегашните условия в икономиката.

Литература:

1.Закон за малките и средните предприятия, Държавен вестник, бр.  82 от 16.10.2009 г.

2. Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014 – 2020, Министерство на икономиката и енергетиката, 2013 г., www.sme.government.bg/uploads/2013/08/sme_strategy-2014-2020.pdf.

3. Изследване на предприемачеството и перспективите за развитие на иновациите в МСП 2012-2013 г. Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. www.sme.government.bg/?p=15940.

4. Янева, Л. Възстановяват ли се малките и средните предприятия от икономическа криза. Списание „Статистика“, бр.2/2014.

5. Политика на Европейския съюз за малки и средни предприятия, 2004 г. es.europa.eu/small_business/policy-statistics/policy/index_bg.htm.

6. Харта за малките и средните предприятия. www.sme.goverment.bg/up-content.../Evopeiski_harta_za_malki_predpiqtiq.doc

7.Small business act for Europe; es.europa.eu/…/business…/small.business_act/ index.eu.htm.

8. ECB, Survey on the access to finance of small and medium-sized enterprises in the euro area, 202 

9. Закон за българска банка за развитие, Д ъ р ж а в е н  вестник, бр. 102 от 21 декември 2012 г.

10. www.bbr.bg

11.www.sgeb.bg/krediti-i-findnsirane/kredit-jeremie.html

12.https.//www.mi.goverment.bg/news/the-new-opretional-programe-initiative-for-small-and-medium-enterprises-provides-102-million-eur-2516.html.

13.htpps;//www.mi.government.bg/bg/themes/programa-cosme-2014-2020-1361-442.html

обратно нагоре