департамент „Икономика“

Нов български университет

Резюме: Колебанията на валутните курсове се отразяват върху дейността на фирмите и условията за провеждане на търговията, особено когато са в чуждестранна валута. Когато се извършват плащанията, няколко форми са приложими, като решението зависи от предпочетената валута и останалите условия по сделката. В изложението се представят два основни въпроса. Първо, разглеждат се тенденциите за водещите валути на международните пазари. Второ, дискутира се влиянието на валутнокурсовите колебания върху формите за плащане.

Ключови думи: валутен курс, форми на плащане в търговията, документарен акредитив, документарно инкасо, авансов превод.

Foreign Exchange Changes in Methods of Payments in International Trade

Chief Assist. Prof. Irena Nikolova, PhD

Department of Economics

New Bulgarian University

Abstract: The changes in the exchange rates reflect on the activities of companies and the terms of trade, especially when in a foreign currency. When payments are made, several methods are applicable as the decision depends on the preferred currency and the other conditions of the transaction. Two main issues are presented in the paper. Firstly, the trends of major currencies on the international markets are reviewed. Secondly, the influence of the exchange rates on the methods of payment is discussed.

Key words: exchange rate, methods of payments in trade, letter of credit, documentary credit, cash-in-advance payment

JEL: F30, F31, F19

Развитието на новите технологии благоприятства усъвършенстването на търговията на международните валутни пазари, и най-вече, скоростното разпространяване на информацията за събития между отделните участници. Така в последните години, всяко политическо решение, особено в държавите, имащи отношение към водещите валути, се отразява мигновено на валутните курсове. А това има последици и върху дейността на компаниите и отделни държави и прилагането на определени валути.

Колебанията на валутните курсове са трудни за прогнозиране, но резултатът от това се отразява върху международната търговия и изпълнението на търговските сделки. Ключово място при тях има плащането по сделката и изборът на валута за нейното изпълнение.

За международните пазари сериозно отражение в последните дни има решението на Великобритания след референдума, проведен през м. юни, да напусне Европейския съюз. Това предизвика колебания на британската лира спрямо останалите основни валути и достигане на рекордни стойности на спад. Разбира се, не само ефектите в момента или следващите няколко месеца ще са водещи, но и изборът на валути, в които да се извършват плащанията от страна на участниците в международния бизнес. Така отразявайки се на обемите от една валута, се влияе и на нейната стойност на пазара.

Обикновено при несигурност и сериозни колебания в една валута, участниците в реалната икономика се насочват към друга, която считат за по-сигурна и устойчива към даден момент.

В настоящото изложение се засягат два основни въпроса:

-   Тенденциите за водещите валути на международните пазари, особено след обявяването на избора на Великобритания от референдума през м. юни 2016г. за напускане от Европейския съюз;

-   Отражението на валутнокурсовите колебания върху приложимите форми на плащане в международната търговия.

Предвид обема на статията, ползваните данни са краткосрочни, като целта е да се разгледат потенциалните действия на участниците в международната търговия в резултат на настоящите и очакваните дейности по напускането на Великобритания.

Обикновено валутните пазари реагират на най-малките промени в развитието на отделни държави, както и на ключови събития в международната икономика и политика.

При колебанията на валутните курсове въздействието върху пазарите и отношението на участниците зависи от продължителността на дадена тенденция. Ако низходящ тренд се запази за период от 2 до 6 месеца или повече, то ефектът от това е не само за „директните участници“, но и за останалите икономически субекти в реалната икономика.

Директните (преки) участници за валутните пазари са тези, които се занимават с покупката и продажбата на валута и валутни финансови инструменти. За тях валутнокурсовите колебания се изразяват в увеличаване на доходите и намаляване на загубите от търговията със съответната валутна двойка. Това са и участниците, които се явяват „първа линия за реагиране“ на всяко едно движение в наблюдаваните от тях валути, като към тях се отнасят търговските банки, инвестиционните посредници, централните банки.  

Индиректните (непреки) участници за валутните пазари са фирмите от реалния сектор на икономиката, които ползват различни валути за своята основна дейност. Например, при внос на суровини, материали или стоки в чуждестранна валута.

Фигура 1. Валутен курс на основни валути към британската лира за периода 01 юни-12 юли 2016 г. [2][1]

Основен фактор в момента на пазарите е решението на Великобритания, изразено чрез референдум за напускане на Европейския съюз, както и произтичащите от това действия. Ефектът от това може да се наблюдава пряко чрез курса на британската лира спрямо останалите водещи валути и основно към щатския долар (фиг. 1 и фиг. 2), като тя достигна до 31-годишно дъно спрямо щатския долар ниво от 1,3152 щ. д. [1], след обявяване на резултатите. Този рекорд бе надминат на 06 юли 2016 г. с достигането на нива от 1,2885 щ. д. за една британска лира.

Разбира се, това е решение, което ще определя поведението на пазарите и за следващите месеци, докато не са ясни позициите и на Великобритания, и на Европейския съюз и начинът, по който ще се осъществи.

Фигура 2. Валутен курс японска йена към британската лира за периода

 01 юни-12 юли 2016 г. [2][2]

Британската лира заема дял от около 12% на международните пазари като се нарежда след щатския долар, който е с 87% дял, еврото с около 33% и японската йена с 23% [3] [3]. Влиянието върху всички пазари, особено до момента на избор на нов министър-председател, се оказа ключов за курса на британската лира към останалите валути, тъй като се запази периода на спад.

Но освен разгледаните валути на фиг. 1 и фиг. 2, изключение не правят и останалите, които също реагираха на тази новина и поскъпнаха спрямо лирата, като японска йена, новозеландски долар, хонконгски долар и др.

Тази първоначална реакция на пазара е оправдана, отчитайки факта, че до момента нито една държава не е напускала Европейския съюз и това е прецедент. А и икономиката на Великобритания е една от водещите в света, което оказва влияние върху повече държави и фирми, зависещи от това.

Преките участници се опитват да намалят загубите си от тези валутнокурсовите колебания, като избират друга валута, в която да инвестират и това също допринася за ниските нива на международните пазари.

Фигура 3. Валутен курс на щатския долар към еврото за периода 01 юни-12 юли 2016 г. [4][4]

Що се отнася до следващите действия от евентуалното запазване на тази тенденция за спад на лирата спрямо останалите валути, то тя е обвързана с предстоящото оформяне на документите по напускане, а след това и поетапно договаряне на двустранните търговски взаимоотношения (напр. въвеждането на мита, такси, акцизи, количествени ограничения и др.). Очакванията са те да се отразят не само върху икономиката на страната като цяло, но и върху отделните (преки и непреки) участници, особено, ако това е продължителен процес.

Освен британската лира, другата валута, която също трябва да се наблюдава и е пряко засегната е еврото (Фиг. 3). Като парична единица на Европейския съюз, определяща следващият етап на интеграция на страните извън Еврозоната, тя е също уязвима. Но всяка една от стъпките по договаряне на условията между двете страни (Великобритания и Европейски съюз), и особено различията между тях, би се отразила и върху валутния курс между еврото и британската лира.

Както бе посочено, запазването на тренда на спад на британската лира за продължителен период от време насочва всички участници (преки и непреки) към ползването на друга валута за извършваните до момента транзакции, с цел избягване на значителните валутнокурсови колебания.

Разплащанията в международната търговия са един от елементите при търговската сделка, където уязвимостта от валутнокурсовите колебания е най-значима, особено ако има значителна дистанция във времето между договарянето на условията и самото плащане.

Посредничеството при извършването на разплащането обикновено се осъществява от търговските банки, намиращи се в кореспондентски отношения, като трансграничните плащания се извършват по правила, договорени между тях. Задължително е, за извършване на разплащането, износителят и вносителят да предоставят необходимите документи, които са основанието за превода на паричните средства.

При изпълнение на търговския договор, износителят се стреми да получи плащанията си възможно по-рано, докато вносителят би предпочел на по-късен етап да плати. Така формите за плащане съчетават разнообразието в практиката и съответно разпределението на риска за износителя и вносителя от забавяне.

Освен двете основни страни (износител и вносител), и двете банки (банка на вносителя и банка на износителя), се стремят да намалят своите транзакционни разходи, дължащи се и на валутнокурсовите колебания. Това се отнася и за всички други финансови посредници, които могат да се включат, в случай че няма директни кореспондентски отношения между банките на износителя и вносителя.

Формите на плащане са няколко, като тяхната цел е извършване на разплащане между износителя и вносителя по дадена търговска сделка. Те са авансов превод, открита сметка, документарен акредитив, документарно инкасо, като в литературата се посочва и още един - консигнацията [6]. В Табл. 1 са представени определенията за всяка от тях.

Таблица 1. Форми на плащане в търговията

При разплащанията, изборът на валута по конкретна сделка има за цел да намали влиянието на валутнокурсовите промени върху вече договорената цена за съответната стока или услуга. Това се определя и от:

-   валутите, в които извършват основната си дейност и износителят, и вносителят. Ако няма други особености, обикновено за сделката се избира една от валутите на двете страни, или някоя от водещите валути (щатски долар, евро, британска лира и др.);

-   секторът от икономиката, в който са позиционирани фирмите, участващи в сделката. Ако търговията е свързана с внос или износ на борсови стоки в определени валути, то те са предпочитани;

-   валутнокурсовите колебания на валутите по сделката до момента на международните пазари. Ако при колебанията на валутните курсове има големи амплитуди и политическата среда е нестабилна, то очакванията са свързани с непредсказуемост за състоянието на дадена валута и валутна двойка. Тогава страните по дадена сделка могат да се насочат към друга валута;

-   високи транзакционни разходи по сделката, свързани с валутния курс. Всеки участник в международната търговия се стреми да намали своите разходи, включително и тези, които са породени от обмяната на необходимото количество валута за сделката. А също и да намали допълнителните такси и комисионни, свързани с това. Така участниците се пренасочват към друга валута.

Водещите валути на международните пазари не съвпадат изцяло с тези, ползвани в търговията, като именно при това различие се оформят някои основни тенденции.

За реалното извършване на плащанията се използват различни системи, като SWIFT е най-често прилаганата, но не и единствената в света. Въпреки това, около 90% от плащанията чрез документарен акредитив в света се извършват именно чрез тази система, както и немалка част от останалите форми наплащания [7].

От последните данни на Международната търговска камара и SWIFT се вижда, че щатският долар има дял от 80% в разплащанията в международната търговия през 2014 г. Но втората най-прилаганата валута е китайският юан с 10,2%, следвана от еврото с 5,9% и японската йена с 1,5% [6]. Това е обяснимо, предвид водещата позиция на азиатските страни, включително и Китай в световния внос и износ.

От тези данни, основната изненада е свързана с китайският юан, който по отношение на международните валутни пазари заема дял от 2,2% през 2013 г., като през 2010 г. е бил с едва 0,9% и е деветата най-търгувана валута. А това, че юанът продължава да не е конвертируема валута ограничава ролята й на международните валутни пазари, особено що се отнася до търговията с валутни финансови инструменти.

Въпреки това има целенасочена политика на Китай за популяризиране на китайския юан в търговията, като например намаляване на таксите и други транзакционни разходи при разплащания в юани за чуждестранните инвеститори в Китай или извършващи дейност със страната, както и други привилегии при плащанията в юани. Което дава резултат, сравнявайки данните с предходни години по този показател, а тенденцията е това да се запази.

Ако се разгледа актуалната тема с британската лира, то участието й в разплащанията в международната търговия се свежда до приложение при двустранните взаимоотношения и търговията в рамките на Британската общност. За разлика, например, от мястото на международните валутни пазари, където се нарежда на четвърто място.

До момента, участвайки в общата търговска политика на Европейския съюз, също се ползваше активно валутната двойка евро-британска лира. Това няма да се промени бързо, тъй като не са уточнени параметрите за поетапното напускане и каква ще е бъдещата търговска политика на Великобритания, а и на останалите държави от Европейския съюз спрямо нея.

Отражението върху всички водещи валути от решението за напускане на Великобритания, всъщност е свързано с наличието на политически риск и вероятността това да се отрази на стабилността на страните от Европейския съюз и Еврозоната. Тъй като еврото, освен, че е втората най-търгувана валута, а със щатския долар е най-търгувана валутна двойка (с около 25% дял от 100%) на валутния пазар, е на трето място в разплащанията  в международната търговия.

Основен момент тук е запазването на стабилността на еврото на международните пазари, и най-вече провеждането на предвидима парична политика на Европейската централна банка, която да гарантира за това на международните пазари.

Валутнокурсовите колебания на международните валутни пазари се отразяват и при избора на форма на разплащане. Забелязва се, че се увеличава делът на плащанията чрез документарен акредитив, като страните в Азиатско-Тихоокеанския район са водещи с около 70% от целия обем на акредитивите в света през 2014 г., следвани от региона на Европа-Еврозоната, но значително по-малко като обем.

Трябва да се има предвид, че акредитивът се счита за най-сигурната форма и за двете страни по търговската сделка, тъй като се ангажират две банки с неговото изпълнение, т.е. рискът между износителя и вносителя са почти с еднаква тежест в сравнение с останалите приложими варианти (Табл. 2).

Таблица 2. Разпределение на рисковете за вносителя и износителя при различните форми на плащане

Това означава и по-високи разходи за извършване на плащането с документарни акредитиви. Въпреки това, при непреките участници се търси повече сигурност и по-малко риск в сравнение с преките участници на валутните пазари.

Ясно е, че рисковете в международната търговия през последните години се повишиха и това въздейства на участниците в търговските сделки, които предпочитат разплащанията да бъдат изпълнени в срок и гарантирани допълнително от търговските банки.

Отново по данни на Международната търговска камара за 482 банки от 112 държави, най-предпочитаната форма е акредитивът, който заема около 55% от общия обем разплащания. Следван е от документарното инкасо с около 19 %, а за откритата сметка и консигнацията делът е приблизително 15%.

Както бе споменато, при документарния акредитив и документарното инкасо, банките се ангажират с изпълнените на плащанията между износителя и вносителя. Това гарантира допълнително на участниците в сделката, нейното финализиране за постъпленията на паричните средства.

Що се отнася до останалите форми на плащане като авансов превод, открита сметка и консигнация, то ролята на банките се свежда до изпълнение на нареждането на своите клиенти, без да се намесва в гарантиране на сумата по съответната сделка. Тези форми се прилагат предимно от вносители и износители, които вече имат утвърдени взаимоотношения или когато се отнася до определени сектори от икономиката (напр. продажбата на машини и оборудване за тежката или химическата промишленост и др.).

Изводи

Валутнокурсовите промени се отразяват ежедневно върху дейността на фирмите и на отделните икономически субекти. Но запазването на дадена тенденция за по-продължителен период от време има ефект в средносрочен план и променя поведението спрямо отделни валути и тяхното търсене и предлагане.

Влиянието на валутнокурсовите колебания върху фирмите се проявява при избора на форма на плащане и валутата, в която да се извърши плащането. Мотивът на участниците в една търговска сделка е да намаляват разходите от валутнокурсовите колебания.

При обобщение на анализа за валутнокурсовите колебания при формите на плащане в международната търговия, могат да се посочат следните очаквания, в резултат на проявените тенденции:

o На първо място, стабилността на една валута на международните пазари до голяма степен определя нейната привлекателност за международната търговия. Ако са налице значителни колебания и те се запазят за продължителен период от време, то това се прехвърля към реалния сектор в икономиката и води до оттегляне от сделките в тази валута, включително и нейното отбягване;

o На второ място, при избора на валута по търговската сделка, износителите и вносителите се съобразяват с извършваната от тях основна дейност, транзакционните разходи, както и допълнителни предимства, които сделките в една валута могат да предоставят. Ако една държава реши целенасочено да наложи своята валута в международната търговия, то чрез допълнително намаляване на транзакционните разходи и въвеждане на други мерки за насърчаване на тази валута, това е възможно;

o На трето място, изборът за формите на плащане се определя от стабилността и прогнозируемостта на средата за износителите и вносителите. Водещ мотив е сигурността при извършване на плащанията, пред по-високите разходи.

По отношение на България, валутнокурсовите колебания са косвени и са свързани с позициите на еврото на международните пазари, отчитайки, че то е резервна валута за действащата система на паричен съвет. Въпреки това, тенденциите в търговията е добре да се наблюдават, предвид перспективата от въвеждане на еврото като официално платежно средство в страната като следващ етап от интеграцията в Европейския съюз.

Разбира се, по въпросите на търговската политика с Великобритания с оглед на нейното напускане на Европейския съюз, България е добре да изготви своя позиция предварително, която да се включи като част от общата позиция.

Използвани източници

1.Bloomberg, http://www.bloomberg.com/news/, viewed 12 July 2016.

2.    Централна банка на Великобритания, http://www.bankofengland.co.uk/statistics/Pages/default.aspx, посетен 12 юли 2016 г

3.    Bank for International Settlements. Triennial Central Bank Survey -Foreign exchange turnover in April 2013: preliminary global results. Monetary and Economic Department, September 2013, pp. 4-5.

4.Европейска централна банка, http://ecb.europa.eu/, посетен 12 юли 2016 г.

5.    Николова, И. Финансиране на международната търговия, Издателство на НБУ, 2015 г., с. 184-220.

6.    U.S. Department of Commerce. Trade Finance Guide: A Quick Reference for U.S. Exporters, Washington, November 2012, pp. 13-15.

7.    International Chamber of Commerce (ICC). 2015 – Rethinking Trade and Finance: An ICC Private Sector Development Perspective, September 2015, pp. 52-64.