РЕШЕНИЕ

№ 1
София, 03.08.2006

По жалбата на
Драгомир Драганов срещу бТВ

Комисията за етика в електронните медии, в свое заседание на двадесет и седми юли две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АСЯ КАВРЪКОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ
ВЕСЕЛА ТАБАКОВА
НИНА ВЕНОВА
ПРОЛЕТ ВЕЛКОВА
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ
при секретар и с участието на
Изпълнителния директор на ФНСЖЕДоротея Гарговаизслуша докладваното
от АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ
по ЖАЛБА Вх. № N-EM-2 /2006 г.

ПРОЦЕДУРА

1. Жалбата на г-н Драгомир Драгомиров Драганов е изпратена на Комисията за етика в електронните медии от Изпълнителния Директор на Фондация “Национален съвет за журналистическа етика” в съответствие с чл.12, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за етика в печата и Комисията за етика в електронните медии. Жалбата е подадена срещу бТВ по повод на телевизионното предаване “Сблъсък”, излъчено в националния ефир на 11 юни 2006 г.

2. Жалбата на г-н Драганов е подадена на 21.06.06 г., в рамките на срока от 2 месеца, предвиден в чл.7, ал.3, т.1 от Правилника. На 17.07.06 г. г-н Драганов е представил допълнително становище към жалбата си. На 17.07.06 г. е постъпило становище от “Болкан Нюз Корпорейшън” - ЕАД чрез главния юрисконсулт Жанет Захариева. На 11.07.06 г. е проведена среща в съответствие с предвидената в чл.11, ал.3 от Правилника процедура по медиация. На срещата са присъствали Председателят на Комисията за етика в електронните медии, Изпълнителният директор на Фондация “Национален съвет за журналистическа етика”, лично жалбоподателят с упълномощен от него представител – адв. Антон Терзийски, програмният директор на ответната страна бТВ и главният юрисконсулт на бТВ. Съгласие за доброволно уреждане на спора не е постигнато.

3. На 27 юли 2006 г. страните бяха изслушани поотделно от Комисията за етика в електронните медии (Комисията). Комисията изслуша жалбоподателя Драганов, упълномощения му представител адв. Терзийски и упълномощения представител на ответната страна главен юрисконсулт Захариева и отговорите им на въпросите, зададени от отделни членове на Комисията.

ФАКТИТЕ

4. На 11.06.2006 г. в предаването на бТВ “Сблъсък” е показана снимка на жалбоподателя и глас зад кадър е отправил към гостуващата в студиото Евгения Калканджиева следните реплики:
“Толкова си хубава. Ти си красавица, която ме вдъхнови да искам да стана жена. Жени, не слушай какво ти говори тлъстата Васа. Аз сега се старая да влезна във форма и искам да участвам в следващия конкурс “Мис България”. Много ще се радвам, ако можеш да ми дадеш няколко съвети, защото походката ми има нужда от малко работа. Мисля, че прекалявам. Много се фръцкам.”

НОРМИ ОТ ЕТИЧНИЯ КОДЕКС НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ, ЧИЕТО НАРУШАВАНЕ СЕ ТВЪРДИ

5. В жалбата са наведени оплаквания за следните текстове от Етичния кодекс на българските медии:
1.1.3Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.
1.1.4Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията.
2.3.1Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки.
2.5.1Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.
2.7.1Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публикации.
4.1Ние вярваме, че взаимоотношенията между медиите, както и между медийните професионалисти, работещи в тях, трябва да се характеризират с взаимно уважение и честна конкуренция, с цел запазване на авторитета на професията.

СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ

6. От изразените в писмен и устен вид становища на страните става ясно, че не се спори по фактите, както са изложени по-горе. Според жалбоподателя излъчването на снимките му и текста е морално-етично насилие над личността му. Излага виждането, че електронните медии трябва да зачитат достойнството на човешката личност, а журналистите – да бъдат отговорни към истината, морала и доброто име на хората. Според становището на ответната страна жалбата е бланкетна, форматът, характеристиката и публичната нагласа към предаването “Сблъсък” допускат подобни шаржове, жалбоподателят е публична личност, а целта на предаването не е да увреди честната конкуренция. Г-н Драганов оспорва да е публична личност.

ОТНОСНО ПРАВИЛАТА НА ЕТИЧНИЯ КОДЕКС

7. На първо място, Комисията намира, че по начало посочените в жалбата текстове на Етичния кодекс на българските медии не я ограничават да изследва изчерпателно направеното оплакване и да се произнесе по неговата основателност. Няма пречка Комисията да намери нарушение на текст от Етичния кодекс, който не е посочен в жалбата, когато от естеството на оплакването и установените факти е ясно, че е налице такова нарушение. В тези случаи Комисията се произнася по оплакването, като уточнява конкретния текст от Етичния кодекс, който е нарушен.

8. В настоящия случай Комисията приема, че направените оплаквания за нарушение на текстове от Глава първа от Етичния кодекс на българските медии са неоснователни. Тази глава се нарича “ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДОСТОВЕРНА ИНФОРМАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО” и се отнася до излагането на факти. Въпросите, свързани с достоверността и точността на изложените факти, проверяването на източниците на информация и други подобни се поставят там, където словото обозначава действителни факти, събития, личности. Когато словото, както и всеки друг вид изразяване, създава въображаема действителност, без претенции за достоверност, тогава не може да се говори за приложение на правилата, установени от Глава първа на Етичния кодекс. Истинността на изразяването може да бъде проверена, само когато се съотнася към действителността, защото само тогава съществува обективен критерий за преценката й. Тук трябва да се вземе предвид обстоятелството, че жанрът на предаването “Сблъсък” допуска шарж на публични личности, ирония, провокативност, тъй като то е развлекателно предаване и цели забавление на аудиторията. Очевидно е, че от подобен шарж не е разумно да се очаква по какъвто и да е начин да съобщава истинен факт или въобще да информира.

9. Комисията приема, че по същество направените в жалбата оплаквания се отнасят към задължението на медиите да се придържат към добър тон и благоприличие в публикациите си /2.7.1./, което се свързва със заявения в Преамбюла на Етичния кодекс принцип на защитата на личното достойнство. В тази връзка трябва да се отбележи следното.

10. Правото на свобода на изразяване е основна ценност в демократичното общество, която е прогласена в чл.39 и чл.40 от Конституцията на Република България, чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека, чл.19 от Международния пакт за граждански и политически права и чл.19 от Всеобщата декларация за правата на човека. Правото на защита на личното достойнство и доброто име също е основна ценност в демократичното общество, прогласена в чл.32 от Конституцията на Република България. Защитата на честта и доброто име е гарантирана и от чл.17 от Международния пакт за граждански и политически права. В чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека е прогласено по-тясното по обхват право на зачитане на личния и семейния живот.

11. Свободата на изразяване не е абсолютна. Тя търпи ограничения, в това число и в случаите, когато е засегнато достойнството на дадена личност. Подходът при определянето на границата между свободата и нейните ограничения се основава на следното разбиране:

“Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за "информация" или "идеи", които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно "демократично общество" не би могло да се нарече такова.” /Решение № 7 от 1996 г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 1 от 1996 г., Решение от 1976 г. на Европейския съд за правата на човека по делото Хендисайд с/у Великобритания/.

12. Комисията за етика в електронните медии споделя напълно изложеното разбиране. Припомняйки, че Етичният Кодекс на българските медии се основава на Конституцията и международните споразумения в сферата на човешките права, в това число Европейската конвенция за правата на човека, Комисията подчертава, че съгласно чл.10, ал.2 от последната, ограничение на свободата на изразяване, включително във формата на условия или санкции, може да бъде наложено, когато са налице три едновременно дадени условия. Ограничението трябва да е предвидено:
-в закон и
-да е необходимо в едно демократично общество
-

13. Комисията приема, че Етичният Кодекс на българските медии е именно актът, на основата на който се осъществява саморегулацията на подписалите го медии, поради което той е правно основание за ограничаване на свободата на изразяване в случаите на нарушаване на правилата му. На следващо място, несъмнено е засегнато личното достойнство на жалбоподателя, което е защитима ценност. Остава да бъде разгледано дали уважаването на искането на жалбоподателя е необходимо в демократичното общество. В тази връзка Комисията намира за необходимо да отчете формата и естеството на предаването “Сблъсък” и използваното в него слово и изразяване, както и въпроса дали жалбоподателят е публична фигура и какви са последиците, ако е такава личност.

14. По начало е неясно доколко е възможно да има правна и етическа регулация по отношение на вида слово и вида изразяване. Хуморът, сатирата, шаржът, карикатурата, гротеската са познати от древността. Оттук в човешката култура съществува богато разнообразие от видове изразяване. Споменатите видове изразяване имат творческо и културообразуващо значение. Те имат място и в обществения дебат. Нещо повече, необходимата толерантност в демократичното общество изключва поставянето на каквито и да е ограничения с оглед стила, начина на изказа, използваните средства и др. подобни. Част от свободата на изразяване е и свободата на начина на изразяване. Поставянето на образци в това отношение, което е неминуема последица от санкционирането на начина на изразяване, е в разрез с ценностите на демократичното общество.

15. От изложеното следва, че във всеки един случай, в това число и в настоящия, словото и/ или изразяването подлежи на преценка единствено с оглед конкретното засягане на една обективна ценност. В случая жалбоподателят г-н Драганов е засегнат лично. Комисията приема, че той се е почувствал засегнат и е преживял неприятно изразеното в предаването “Сблъсък”.

16. Комисията приема, че жалбоподателят е публична личност. Трябва да се отбележи, че предлаганото от него разграничение между “известна” и “публична” личност не може да се прави. В практиката на Европейския съд за правата на човека се приема, че публични личности са не само хората, заемащи политически или държавни позиции, но и актьори, бизнесмени и др. В това отношение критерият за определяне на една публична личност като такава е нейното влияние върху общественото мнение.

17. Всепризнат принцип е, че публичните личности са длъжни да търпят в по-голяма степен свобода на словото и въобще изразяването, отнасящо се до тях, отколкото частните лица. Те са длъжни да понасят в по-голяма степен критика не само към конкретни техни изказвания и мнения, но и към личността им като цяло. Също така са длъжни да понасят и факта, че са по-чест обект на отразяване, коментари и изобщо всякакъв вид оценка или изразяване. Всичко това следва от тяхната обективна публичност и влиянието, което имат върху широк кръг хора и общественото мнение като цяло. Жалбоподателят води седмично предаване по “Българската национална телевизия” със значителна аудитория, поради което несъмнено е публична личност, която изказва своето мнение по различни въпроси и участвува във формирането на общественото мнение. Затова е длъжен да проявява по-голяма толерантност по отношение на различните негови отразявания, в това число в хумористична форма, каквото е това в предаването “Сблъсък”.

18. Комисията отчита, че в хода на процедурите представителят на бТВ изрази готовност за извинение. Комисията отбелязва, че в рамките на добрия тон и етичното поведение на медиите е те да практикуват в подходяща и преценена от тях форма извинение или предоставяне на право на отговор, дори без да е налице нарушение на Етичния кодекс. Случаите и начинът, по който медиите да правят това, е изцяло в сферата на тяхната свободна преценка, тъй като не се отнася до тяхно задължение, а до установени от тях практики на зачитане на личността на хората, които са се почувствали засегнати.

19. Изложеното се отнася и до останалите оплаквания в жалбата. Комисията не намира данни за подбуждане към дискриминация, омраза или насилие /2.5.1./, не намира, че са нарушени изискванията на благоприличието /2.7.1./, нито обсъжданите взаимоотношения между медийни професионалисти да са довели до застрашаване на авторитета на професията /4.1./. Тук трябва да се отбележи, че визираните в Етичния кодекс изисквания следва да се разбират като граници, които не бива да се престъпват. Отвъд тях остава преценката за качеството и добрия вкус на предаванията в електронните медии.

По изложените причини Комисията единодушно

РЕШИ

Отхвърля жалбата на г-н Драгомир Драганов срещу бТВ за нарушения на Етичния кодекс на българските медии в излъченото на 11.06.2006 г. предаване “Сблъсък”.

Съгласно чл.18, ал.4 от Правилника за дейността на Комисията за етика в печата и Комисията за етика в електронните медии решението, заедно с мотивите към него, следва да се изпрати на заинтересованите страни.

Съгласно Правилника за дейността на Комисията за етика в печата и Комисията за етика в електронните медии настоящото решение не подлежи на обжалване.