II. Дивечознание
1. Общи бележки за дивечознанието.
Дивечознанието като дял от научното познание и социалната практика има за основа зоологията. То разглежда морфологичните белези и анатомичните особености, разпространението, местообитанията, биологията и стопанското значение на дивите животни, имащи ловно значение и означени с общия термин „дивеч”, с оглед на неговото правилно стопанисване.
В понятието „дивеч” съгласно Закона за лова се включват всички бозайници и птици, които се намират постоянно или временно в пределите на страната в диво състояние, на свобода. За дивеч се смятат и онези диви птици и бозайници, които се намират временно или постоянно в заградени площи в дивечови ферми и волиери, а така също и преминаващи или прелитащи през въздушното пространство на страната.
В ловната практика често под дивеч се разбират само дивите животни и птици, обект на лов.
Дивечът се разделя на две основни групи - пернат (птици) и космат (бозайници). Освен това деление, в практиката той се разделя още на едър и дребен, на местен и прелетен. Към едрия дивеч се отнасят: благородният елен, зубърът, еленът-лопатар, муфлоньт, сърната, дивата коза, дивата свиня, мечката, глухарят и дроплата. Всички останали видове се числят към дребния дивеч. Към местния дивеч спадат всички видове, които обитават постоянно пределите на нашата страна, а към прелетните - които идват у нас и остават само през лятото или зимата.
В ловностопанско отношение според Закона за лова и опазване на дивечът, ловните видове се разделят на полезен и вреден дивеч. Полезният от своя страна се подразделя на полезен дивеч, предмет на лов, и полезен дивеч, забранен за лов. В Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча са изброени поотделно всички видове дивеч и е посочено в кои групи те са включени. В групата на полезния дивеч, предмет на лов, спадат онези видове, които поради ценното си месо, кожи, пух и др. са обект на лов - елени, сърна, заек, фазани, патици, яребица и други, при които плътността и числеността на популациите им са високи и дават възможност за редуцирането им. В групата на полезния дивеч, забранен за лов, спадат всички бозайници и птици, които се смятат като полезни за селското и горското стопанство, понеже унищожават много насекоми, гризачи, плевели и други, а техните популации са малочислени и в регресия. Ловуването им е забранено. Много от тях са защитени като редки и изчезващи видове от Закона за биоразнообразието, международни конвенции и други нормативни документи като редки и изчезващи видове.
В групата на вредния дивеч са включени всички птици и бозайници, които нанасят вреди на полезния дивеч, на селското и горското стопанство. Те са разделени на три групи:
  • Вреден дивеч, разрешен за лов по всяко време и с всички средства.
  • Тук са включени онези видове, които се смятат за вредни - вълк, лисица, дива котка, пор, ястреб, сива врана, сврака и др. Към този дивеч се причисляват скитащите кучета и подивелите домашни котки.
  • Вреден дивеч, ограничен за лов.,
  • Тук спада вредният дивеч, запасите на който са намалени и имат по-голямо ловностопанско значение. Ловуването става само в определени срокове. Към него се отнасят златката, бялката, катерицата и дивата свиня, запасите на която в последните години значително се увеличиха, поради което стана предмет на спортен и промишлен лов.
  • Вреден дивеч, забранен за лов.
  • Това са онези бозайници и птици, чиито запаси са силно намалели и са застрашени от пълно изчезване, като белия пор, невестулката, язовеца, всички орли, соколи и др. Според някои специалисти към тази група животни следва да бъдат отнесени вълкът и лисицата, които често регулират качествения състав на популациите на полезния дивеч. Количеството им се регулира със специално разрешение.
    При разглеждане на въпроса за полезния и вредния дивеч трябва да се подчертае, че няма само полезен и само вреден дивеч. Ползата и вредата се определят от конкретната обстановка, и то след внимателна преценка. В повечето случаи едни видове са вредни в даден район, а полезни в друг. Като примери могат да се посочат много видове птици и бозайници. Един от големите хищници лисицата, в някои райони се храни предимно с гризачи и е много полезна, а в други нанася много вреди на ловното и селското стопанство. Такива са още таралежът, чакалът, заекът, враните, гаргите и др. Ползата и вредата от даден вид винаги трябва да се определят от целогодишния им начин на живот и за цялото стопанство.
Обратно горе


2. Екология на дивеча
Екологията е наука, която се занимава с изучаването на взаимната връзка между организъм и среда. Да се познава екологията на дивеча е от голямо значение за ловностопанската практика. Познаването на екологичните изисквания на даден вид животно, дава възможност за активна намеса в живота му, за подобряване условията за развъждане и стопанисването му, за повишаване добивите от него.
Дивите животни - птици и бозайници - населяват цялото земно кълбо, но разпространението им не е равномерно по цялата повърхност. Тези части от земната повърхност или области, които се отличават с подходящи екологични условия за даден вид, се наричат ареали. За всеки организмов, растителен или животински вид, те са се оформили под влияние на различни фактори - климатични, геологични и др. Ареалите биват непрекъснати - когато са заселени цялостно, и прекъснати - когато се обитават само отделни райони. Непрекъснати са ареалите на заека, сърната, лисицата, враната и др., а прекъснати - на глухаря, дивата коза и т.н., които обитават планини, откъснати една от друга.
В зависимост от екологичните си изисквания отделните видове дивеч обитават в самите ареали временно или постоянно отделни участъци от земната повърхност, които се отличават по своите почвени и растителни условия и са присъщи за даден вид дивеч. Те се наричат местообитания или още биотопи от гръцките думи bios - живот, и topos - място. Много видове дивеч са строго привързани към местообитанията си и се отнасят към групата на „стенобионтите”, и ако условията в биотопа се изменят, те загиват. Такива са дроплата, лещарката, глухарят и др. По-голям брой от ловните видове са с по-голяма приспособяемост, съществуват и се развиват успешно в различни местообитания - заек, фазан, сърна, глиган и пр. Те населяват както типични полски, така и горски местообитания.
Върху популациите на дивеча влияят: климатът, релефът, растителната покривка, развитието на общественото производство, урбанизацията на околната среда, човекът и др. Тяхното влияние е различно. То може да бъде временно или постоянно, положително или отрицателно. Под въздействие на отрицателното влияние на околната среда дивечът напуска местообитанията си и преминава в други райони и местообитания, а не рядко и изчезва.
При временните миграции дивечът се движи в определени райони, наречени райони на движение, или миграционни ареали, в които за даден период от време намира най-благоприятни условия за съществуване и оцеляване. Тези райони се установяват чрез опръстеняване на мигриращите птици, а за бозайниците чрез поставяне на специални марки. На тях са посочени адресът на проучващата био-екологията на дивеча организация. Когато животното бъде убито или намерено умряло, пръстенът, респ. марката, трябва да се изпрати в мястото, където е бил поставен. По този начин може да се проследят пътят, летните и зимните местообитания на мигриращите птици и районите на движение на отделните видове бозайници. Това има съществено значение при изкуственото разселване на дивеча, неговото опазване от неприятели и бракониери. Установено е, че за заека районът на движение е 1 km, за благородния елен до 5 km, за елена-лопатар - до 2 km.
Обратно горе




3. Стопанско значение на дивеча
Първобитният човек от убитите животни си е набавял не само месо за прехрана, но и кожи за облекло и постеля, оръжия за лов и отбрана. В по-късните исторически епохи дивечът от средство за препитание и оцеляване се превръща в спорт и развлечение за управляващите.
В днешното общество дивечът, съгласно Закона за лова, е общонародна собственост и е от полза за цялото общество.
Значението на дивеча и лова е голямо и многостранно, а международният ловен туризъм сериозен бизнес, изискващ крупни инвестиции и носещ добра печалба. Ловът и ловното стопанство позволяват ежегодно да се добиват голямо количество дивечово месо, стотици хиляди ценни дивечови кожи, ловни трофеи и други продукти. Създават се условия за развитието на значителна търговия с ловни принадлежности и оръжия, с дивечово месо и кожи, с ловни кучета и трофеи.
В същото време ние не можем да не подчертаем и значението на дивеча като жива украса на природата и като незаменим помощник на човека в борбата му с вредните насекоми, с гризачите и плевелите в селското стопанство.
Еколого-икономическите условия и природните дадености на нашата страна позволяват отглеждането на голям брой животни, имащи важно ловностопанско значение. Това дава възможност за развитието на международния ловен туризъм, фото-лов, изучаване на живота на ловните видове и пр. Всичко това прави нашата страна желана дестинация на познавачите на лова и природата от Европа и света.
Обратно горе


4. Опазване на дивеча
В процеса на продължителната еволюция, вследствие на взаимодействието на организмите помежду им и при взаимодействието им с обкръжаващата среда, са се формирали единни екологични системи, или биогеноценози. В тези системи всеки организъм заема своето място, играе своята функционална роля, е равноправен и представлява важно звено от екосистемата и хранителната верига. Ако той бъде унищожен, под въздействие на променящата се околна среда или под въздействие на човешката дейност, звеното се прекъсва и изградената през вековете екосистема се разгражда. Не рядко това води до отрицателни последствия за природата и околната среда.
Фауната в нашата страна в сравнение с редица европейски страни е все още относително добре запазена и екологичното равновесие не е нарушено чувствително. В нашата природа обитават повече от 13 хил. вида диви животни, много от които са изчезнали отдавна в други страни на Европа.
Но и у нас поради промяна в климата, развитието на селското и горско стопанство са унищожени или изчезнали в недалечно историческо минало редица ценни видове като тура (дивото говедо), риса, според Русков (1959) последният рис у нас е убит през 1928 г., тетрева, дроплата и др., а плътността и числеността на популациите на мечките, дивите кози, язовците, лешоядите, орлите, глухарите, лещарката и много още видове - застрашително намалели. Дневните грабливи птици се смятаха като безусловно вредни в ловното стопанство и дълго време преследвани и унищожавани. Днес те се сочат за полезни като природни санитари и участници в естествения подбор.
Тъй като Законът за лова третираше повече дивеча от ловната фауна и мероприятията за неговото стопанисване и ползуване, по-късно бе издаден Законът за защита на природата, според който за всички диви животни от нашата фауна трябва да се предвиждат мерки за опазването и рационалното им използуване, като се отделя специално внимание на застрашените от изчезване видове. В Закона за защита на природата се предвижда, в случаите на прекомерно увеличаване плътността на популацията на даден дивеч да се вземат мерки от съответните органи за регулиране й. Съгласно същия закон под режим на специална защита от държавата се поставят отделни, застрашени от унищожаване животински видове, които са от особено стопанско или научно значение.
В последните години страна ни прие редица нови и промени в съответствие с изискванията на ЕС нормативни актове, свързани с опазването на видовете - Закон за биоразнообразието, Закон за лова и т.н. В същото време Република България се явява страна по редица международни конвенции и спогодби - Конвенция за биологичното разнообразие, Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Берлинска конвенция), Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (Вашингтонска конвенция, CITIES), Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Боянска конвенция), Конвенция за влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция).
За всички нарушители, които по някакъв начин - пряко или косвено - стават причина за унищожаване или влошаване условията за съществуване на защитените видове, законът предвижда строги санкции, включително и лишаване от свобода.
В резултат на взетите строги мерки от държавата и проведените мероприятия у нас са създадени реални предпоставки за запазване на съществуващите видове, както и за тяхното увеличаване, особено на дивеча, обект на лов. Данните от таксациите показват неговото непрекъснато увеличаване както по количество, така и по видово разнообразие в резултат на аклиматизирането на нови чуждоземни видове. Това наложи и известно регулиране количеството на такива застрашени видове, като чакала и язовеца, а дивата свиня е обект на редовно ловуване.
Обратно горе


ISBN 978-954-535-570-7