Ловностопанското райониране има за цел да разпредели територията на страната по еднородност на главнодействащите върху дивеча екологични фактори. То представлява първият етап от едромащабното планиране на ловното стопанство - международния ловен туризъм. На тази база се разработват мероприятия за оптимизиране на видовия състав, възрастовата и половата структура на популациите на основните видове дивеч, определят се процентите и времето за отстрел на трофейни животни, разработват се дестинациите за отделните ДЛС, ДГС, Ловни площи и участъци.

Въз основа на съществуващото физикогеографско, зоогеографско и фитогеографско райониране у нас са определени ловностопански области, които можете да видите на картата в ляво. Кликнете върху съответната област на картата за да получите информация за нея.

Ловната площ на страната включва всички земи, гори и водни територии, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места. Организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от Държавната агенция по горите.

Дивеч, съгласно Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), са всички бозайници и птици, обект на лов, които живеят на свобода, при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел.

Дивечът в България е частна държавна собственост и се стопанисва по ловностопански райони. Ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи. Не се обособяват ловностопански райони в границите на защитените територии. В защитените територии стопанисването на дивеча се извършва съгласно техния режим и план за управление, а в обектите, непосредствено свързани с отбраната и националната сигурност на страната - по ред, определен със заповед на началника на ДАГ и министъра на отбраната или министъра на вътрешните работи и правосъдието.

Площта на ловностопанските райони зависи от основния вид дивеч. При основен вид благороден елен тя е не по-малка от 2000 hа, за дива свиня и сърна - не по-малка от 1500 hа, а при смесен характер на местообитанията (едро- и дребнодивечов) - не по-малка от 1000 hа. В землището на едно населено място - село, не се обособява повече от един ловностопански район.

Ловностопанските райони в България биват:

Границите на ловностопанските райони на ловните дружини се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници. В тях дивечът се стопанисва от ловците, които членуват в ловната дружина.

Основният предмет на дейност на държавните дивечовъдни станции е:

Държавните горски стопанства стопанисват дивеча в дивечовъдните участъци и в базите за интензивно стопанисване на дивеч. Основните дейности, които лесничействата извършват в тези ловностопански райони, съвпадат с тези на дивечоразвъдните станции.

На територията на един или повече ловностопански райони с общи граници могат да се обособяват развъдници за определен период. В тях се провеждат планираните ловностопански мероприятия, без да се ловува, с изключение на хищници. Границите на развъдниците се определят с ловоустройствения проект по предложение на комисиите по ловно стопанство към държавните горски стопанства.

Границите на всички ловностопански райони се утвърждават със заповед на председател на Държавната агенция по горите.

Стопанисват се предимно от държавните лесничейства и основната им цел е създаване на оптимални условия за размножаване и развитие на дивечовите запаси.

За всички ловностопански райони се изработват ловноустройствени проекти за период от 10 години. Изработването на проектите се възлага от Държавна агенция по горите (ДАГ). Те се изработват със средства от бюджета на ДАГ и се утвърждават от началника на Държавна агенция по горите, след съгласуване със съответните министерства и ведомства. Екземпляр от ловоустройствения проект се предоставя на лицата, стопанисващи дивеча.