Видрата е повсеместно разпространена в Европа, Азия, Северна Африка, като на север достига до Полярния кръг. У нас се среща покрай големите язовири, вътрешните реки и река Дунав.

Речната видра е типичен представител на род Видри и по размери е един от най-големите му видове. Тялото й достига на дължина до 75 сm, а опашката до 50 сm, мъжкият индивид тежи около 10 kg, а женският около 7 kg. Муцуната й е широка и плоска, очите и ушите малки. Пръстите на краката са съединени със плавателна ципа.

Видрата е активна по здрач и нощем. Храни се с риба, речни раци, жаби, а по-рядко и с водни плъхове и земеровки, ондатри и насекоми, червеи и малко количество растителност. Тя използва своите вибриси (мустаци) като обонятелен орган и лесно откриват плячката си. Ловува по няколко пъти в денонощие и консумира по 1 kg храна на ден. Населява различни, богати на риба водоеми - реки, езера, язовири, блата и горски реки, като най-често се среща в малки реки със стръмни и подкопани брегове. Отличен плувец и гмурец, издържа под водата около 2 минути. Живее в самостоятелно изровени дупки с 1-2 входа под водата, но се настанява и в чужди леговища.

Видрата има непрекъснат размножителен цикъл и женската може по всяко време от годината да се разгони, заплоди и роди. След около 60-70 дни бременност или пък 270-300 дни (с латентна фаза) ражда 2-5 малки, които след 35 дни проглеждат, а след 2 години стават полово зрели, живее около 15 години.

Видрата е вредна за рибовъдството, но от екологична гледна точка е вид имащ своята ниша в природата и спомагащ за поддържането на екологичното равновесие. Поради силно намалялата си численост е вписана в червената книга на застрашените видове. Ловът й е забранен. Бракониери често я отстрелват заради красивата кожа.