Територията на разпространение на дивата котка обхваща Европа, Средния изток, Централна и Южна Азия. У нас се среща, както в равнините, така и в планините.

Дивата котка е по-едра от домашната.Тялото й е покрито с мека и гъста козина, кафяво-сива на цвят. Женските са със слабо жълтеникав оттенък. Муцуната е червеникаво жълта, а носът - месесто червен, на челото има три надлъжни черни ивици. По дължината на гърба до опашката има две тъмни ивици, от които излизат на страни напречни тъмни шарки. Опашката й е пухкава с три-четири напречни ивици, а върхът и е черен и завършва равно.

Дивата котка е типично горско животно, като обитава скалисти или гористи местности. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на директното й наблюдение. Активна е през нощта, а деня прекарва в сън. Зимата прекарва в дупки или хралупи, а през лятото води скитнически начин на живот. Храната й зависи от местообитанието. В равнините напада фазани, яребици и др., а в планините лови гризачи, птици, понякога сърнета и други, като по този начин нанася щети на ловното стопанство.

Дивата котка живее поединично и избягва компанията на себеподобни извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След като бъде оплодена, женската се усамотява в някоя скришна хралупа на дърво, където след около 2 месеца ражда от три до шест малки, които кърми около четири месеца. Малките се раждат слепи и безпомощни, също като при домашната котка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.

Дивата котка се смята за вредно животно и убиването й е разрешено през цялата година. Много често в природата се срещат и подивели домашни котки. По окраска те приличат на дивата, но имат по-къси и не толкова рунтави опашки. Също така липсва и бялото петно по гърдите, което ясно личи при дивите.