Муфлонът обитава скалисти райони, гори и планини в Европа и Близкия Изток. В България е реинтродуциран, развива се отлично и числеността му е около 2 500 бр.

Муфлонът (Ovis aries) е среден по размери тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Дължина на тялото на муфлона при женските е -120 сm и 135 сm при мъжките; съответно височина при холката - 70 сm и 88 сm; тегло - 25-40 kg при женските и 35-55 kg при мъжките; дължина на опашката е 3-6 сm. Половият диморфизъм при муфлоните е добре изразен. Мъжките имат големи, силни и извити назад рога, а женските или нямат, или имат съвсем малки и леко извити назад.

Муфлонът се придвижва и скача с голяма ловкост. Живее най-често на стада, предвождани от някоя по-възрастна женска. Мъжките завладяват определени територии, които маркират със специални жлези в основата на рогата си. Хранят се с всякаква храна от растителен произход: трева, храсти, мъх, лишеи, корени, плодове.

Бременност - трае около 5 месеца. Женската ражда 1-2 малки, които тежат около 2 kg и веднага могат да следват майка си.

Успешно аклиматизиран на много места в България. Муфлонът е прародител на домашната овца, с която е обединен в един вид. Има вкусно месо и високо ценени трофеи. Не е претенциозен към храната, лесно се развъжда. В нашата страна е в групата на дивеча, предмет на лов. Поради малкото количество, в което се среща, ловът му е ограничен и е на квотен принцип. В ловни стопанства, в които има повече от 50-60 животни, трябва редовно да се прави подборен отстрел. В България е отстрелян вторият в световната класация трофей от муфлон - 240,5 т. по СIС. Предлагат се екземпляри с дължина на рогата от 70 до 95 сm.