Видът е разпространен естествено в Източен Китай до границата с Виетнам. За разлика от колхидския фазан предпочита по-открити местообитания. В Китай обитава оризовите плантации. У нас типичните му местообитания са дерета и окрайнини на малки гори сред обработваемите площи, обрасли с гъста храстова растителност, синори и долове сред нивите, поречия на реки, напоителни канали, обрасли с тръстика и високи треви.

Пръстенчатият фазан е внесен в Европа през 1742 г., а у нас - през 1895 г. Първите птици са внесени от Унгария в Кричим. Оттам е разселван в цялата страна, включително и в ареала на колхидския фазан. След 30-те години на XX в. е развъждан изкуствено и разселван само в Северна България. От 1963 г., когато у нас е внесен семиреченският фазан, вече не се разселва никъде в страната. В природата не се срещат чисти пръстенчати фазани, но техни белези носят почти всички произведени и разселени птици, най-вече в Южна България.

Мъжките птици приличат на мъжките на колхидския фазан, но са малко по едри. Главата, шията и гърлото са тъмни, с виолетово зелен метален блясък. На шията имат бял пръстен, не по-широк от 1 cm, обикновено прекъснат отпред. Ушичките им са къси, до 1 cm. Окраищата на перата по горната част на гърдите са с тясна тъмна ивица, не по-широка от 1 mm. Надкрилията са сиво-кафяви, надопашието-кафяво, а слабините - по-светли. Опашката е кафява, с ясно изразени тъмни напречни препаски.

Оперението на женските фазани е по-светло с тъмни препаски.

Младите птици се отличават трудно от женските на колхидския фазан. Обикновено са по-едри и с по-светло оперение.