Навигация

Блогове и блогове… Какви са критериите за качествен блог?

Петър Владимиров, студент

“Журналистика без журналисти; ПР без ПР-и”

            Интернет управлява и в България. Това показва социологическото изследване на агенция Алфа Рисърч, проведено през септември 2009 г. Изследването е за интернет - потреблението в страната и обхваща пълнолетното население. На въпроса: "Ползвате ли интернет?" - 39 % отговарят с "да", а 66 % от всички потребители на мрежата използват интернет всеки ден. Цифрите са факт, интернет е навсякъде.

            Блогът (от англ. weblog) - един от феномените на глобалната мрежа. През 2008 г. търсачката за блогове Technorati включва над 112 млн. блога (източник - technorati.com). Една възможност за всички, които искат да създават и/или споделят информация без никакви ограничения. Именно тази свобода създава предпоставки за създаването на промишлени количества блогове с много съмнително качество. Същевременно има и много професионални блогове, отговарящи на всички критерии, съдържанието на които може да се определи като журналистика без уговорки. А какви са критериите?

            Блог в кратка форма (ShortFormBlog) е новинарска интернет страница, която се прави от съкратени професионални журналисти от Детройт, САЩ. Мотото на блога е: "Пиши малко, казвай много". Основен критерий за качествен блог (същото важи и  за журналистиката) - кратки и стегнати текстове, съдържащи най-важната информация, без излишни подробности. Да пишеш по този начин е много трудно и затова този метод за "контрол на качеството" автоматично отсява голям брой блогъри. Със сигурност има и добри текстове от 3-4 и повече страници в множество блогове. Но годината е 2009-та и аудиторията няма да си губи времето с един добър, но дълъг текст, когато може да си го спечели с пет добри, кратки и различни.

            Стилът на писане е критерий не само за блоговете, а и за всеки текст, предназначен да се чете от аудиторията. Тук влиза и правописът - нещо абсолютно задължително. Допускането на грешки е нежелателно, най-приятелски казано. Допускането на много грешки, на елементарни грешки и на грешки изобщо е недопустимо, казва аудиторията и блогът се посещава само от тези, които търсят грешно написани думи в Гугъл. Не може да се пише скучно. Освен ако целевата аудитория не наброява пит човека (семейството на автора), които четат по задължение.  Не трябва да се пише сложно, с прекалено много подробности и сложни термини от различните науки, освен ако блогът не е специализиран в дадена област. Никой не иска да чете нещо, което не разбира. Да пишеш така, че текстовете ти да се четат лесно и приятно, и същевременно да съдържат важната информация е трудно, но постижимо. И задължително, ако целта е да се носи етикет за качество.

            Анонимността на автора е абсолютно забранена. Автор, който не застава с името си зад информацията, която публикува, не е толериран от аудиторията.

            Темите, които ще засяга блогът, е много важен метод за отсяване. Ако става дума за скучен дневник, изчерпващ се със скучни текстове от типа "станах, измих се, разходи кучето, навън беше слънчево точка", най-вероятно аудиторията няма да е много запленена. Истина е, че с професионално писане може и най-скучната тема да се погълне на един дъх от читателите. Но никой не иска да чете банални и скучни теми, а нещо различно. Тук отново трябва да се отбележи свободата на блогърите, може да се пише всичко за всичко: няма правила, няма цензура, няма редактори, няма натиск (пример:kiro.bg), няма подкупи (засега), няма забранени теми. Неща, които никоя медия не публикува по професионални съображения (например, липсата на достатъчно източници) или непрофесионални причини (например подкуп, натиск) се пускат в блоговете с пълна сила (пример: блог на Богомил Шопов-протест http://www.bogomil.info/2126/). Става въпрос за много старателно отразяване на събитие, което не може да си позволи нито една медия: публикуване на снимков материал от над десет различни източника медии) връзки към репортажите на четири различни телевизии, над 20 блога, информационни агенции, чуждестранни медии, видео материал от youtube... Правило е, че колкото повече източници има, толкова повече различна информация ще се обработи и ще има предпоставки да се разбере какво точно е станало. Един блог може да си позволи да включи колкото източника реши, да представи информацията обективно или субективно, да даде личното мнение на автора, независещ от редакция, рекламодатели или управляващи. И трябва да го прави.

            Дизайнът на интернет страницата (защото на практика блогът е това) е важен критерий по очевидни причини: четливост, ориентиране, разглеждане. Има блогове, които се списват от авторите на черен фон с тъмно червени букви, например. Каквото и да пише там, няма значение. Защото не се чете. Изборът на подходяш фон (бял), подходящ цвят на буквите (черен) и шрифт е нещо задължително. Навигацията на блога също трябва да улеснява реципиентите и да е опростена: контакти, поле за коментари, информация за автора и блога, архив на страницата са  необходими бутони, които трябва да се позиционират на максимално видно място. Прекаленото претрупване на страницата с реклами (най-вече), връзки към други сайтове и изобщо всякакъв тип „подробности" е нежелателно; максимално опростената визия, с минимално количество излишни елементи поставя фокуса върху публикуваните материали.

            Аудиторията: последен критерии тук, но не последен по важност. Реципиентите са тези, които с посещенията си могат да определят дали блогът е качествен или не. За разлика от класическите медии, в интернет аудиторията може да се измери с много по-голяма точност. Ако блогът отговаря на изброените до тук критерии, то рано или късно ще привлече вниманието на интернет потребителите. Следователно, ако е некачествен и зле списван, той никога няма да се радва на интерес от страна на аудиторията. Доказаните качествени блогове също са фактор: ако авторите попаднат на добър блог, те веднага го популяризират пред своята аудитория и обратно: отхвърлят некачествените и ги лишават от публичност.

            Повечето от критериите, събрани тук без особени претенции за изчерпателност са познати. Защото част от тях са перефразирани основни правила на професионалната журналистика. И ако са спазени изброените методи за оценяване на качеството, може ли качествените блогове да се определят като журналистика? Отговорът за момента е: донякъде.