Nevereno vliz

";} ?>

Съдържанието е цар, но какъв цар?

Слава Динкова, студентка

“Журналистика без журналисти; ПР без ПР-и”

             С настъпването на дигитализацията през първото десетилетие на 21. век и отместването на “Гутенберговата цивилизация” и “Цивилизацията на образите”, медийната продукция изпадна в особено безтегловно състояние. В новата цивилизация съдържанието определено изостава от бурно развиващите се средства, за разлика от миналото когато “средството прави съобщението” и после се объркаха нещата, когато ”съобщението започна да прави средството”. Всеки, който се занимава поне полупрофесионално с интернет и блогове, вероятно е чувал фразата “Content is king”, което преведено на български звучи като ”Съдържанието е цар”. Основната идея на тази нова теория се отнася към количеството и качеството на информацията. Тезата, която подкрепям е свързана с това, че хората, които са автори на определени материали -  дали написани теми, коментари, дали направени и качени снимки и видеоклипове - не са журналисти. Защото истинските журналисти информират обществото не за своите лични неща, а за новините на световно и национално ниво. Затова смятам, че не гражданите са журналисти, а само тези, които са завършили нужното образование и практикуват всеки ден с чиста съвест тази професия.

            Комуникацията “от много към много” в дигитални условия води до широко гражданско ангажиране на масовата публика, която до този момент е приемала чрез различни средства чужди мнения за сведения и за ориентир, но не е могла да изразява публично своето собствено мнение. Медиите свързват хората, приобщават ги в консенсусни решения, съвместни разговори, но в момента не се градят мостове към другите, а преобладава индивидуализма. Мрежата е свободното медийно пространство, представящо различни граждански позиции. С появата на блоговете всеки може да създаде издание, да направи, да напише нещо свое, което води до безкрайното индивидуализиране и вследствие на това се получава бягство от реалността.

            Дигиталната технологична промяна като следващ етап изправи журналистическото творчество пред предизвикателството на сблъсъка с активна публика, която възприема по съвсем друг начин персонификацията от средствата за масова комуникация. Журналистът в своята медийна продукция ще загуби позицията си на творец, който изразява, коригира и насочва общественото мнение. Свободата, която потребителите придобиха в мрежата, даде тласък на едно ново направление във виртуалното пространство и стана причина за появата на ново направление в журналистиката, т.нар гражданска журналистика. Сега всеки, който иска да се изяви и да сподели гражданската си позиция, може да го направи без никакви затруднения.
             Интерактивността в своята крайна форма роди новото поколение уеб 2.0, който премахна начина на придвижване на съобщението от предавателя към получателя. Потребителите получиха възможност самостоятелно да създават и разпространяват съдържание, а традиционните медии се видяха принудени все по-често да прибягват към използване на техни публикации. Първият създател на подобна дейност е Си Ен Ен през 2006 г. с инициативата CNN iReport, в която приканваше зрители за участие в новинарските емисии, за да стане много скоро инициативата световен принцип на работа във всички телевизионни организации. Доскоро понятието гражданска журналистика се свързваше само с писането и публикуването на статии по наболели проблеми в блогове и специализирани сайтове, създадени с тази цел. YouTube създаде специализиран канал, в който потребителите да  могат да добавят своите видео материали. Ройтерс и Yahoo също вече приемат фото- и видеоматериали от любители в секцията на Yahoo You Witness News. По този начин постепенно мнението на обикновените потребители лека-полека се трансформира в масов информационен процес. Ако в следващия етап от развитието на интернет с 3.0 се сбъднат очакванията за ограничаване участието на анонимните потребители и стане реалност знаковото прегрупиране на целеви аудитории и общности, то революционната промяна във взаимоотношенията на хората помежду им ще стане окончателен факт. И ще означава, че Мрежата, с всички стари и нови средства за масова комуникация в нея, се е превърнала в трайна част от човешкото “информирано съзнание”. Във виртуалния свят човек може да стане и съавтор-енциклопедист на интернет енциклопедията Уикипедия. Масовото участие в нейното списване и редактиране дори се превърна в проблем от национално значение, както се получи с гражданската инициатива в България през 2007 г. за привличане на редактори и попълване на българската част от енциклопедията.

            Наистина според горе-посочените и описани възможности на интернет ресурсите всеки гражданин може да бъде журналист, различни автори могат да общуват свободно с други без цензура и ограничения. Тогава какво ще стане, ако всеки гражданин стане журналист или се смята за такъв? Според мен една голяма деградация би настъпила, защото това, което гражданите пишат, първо не можем да сме сигурни в истинността на информацията, и второ - начинът, по който е написана е граматически, пунктоационно и смислово неправилна. По този начин се загубва писмеността на чистия, книжовен български език. Загубва се някъде във виртуалното пространство и в ”старомодните” медии културата на писмеността и на истинските й стойностни журналисти, които имат какво да кажат, знаят как да го напишат и как то да достигне най-бързо до нас. Така че, битката, която обществените структури винаги са водили със средствата, е против “замърсяването” на околната политическа и културна среда, против несъобразяването с етичните норми, против принизяването на вкуса в името на финансовия успех, против поощряването на насилието сред подрастващите в една или друга форма. Но, за съжаление, с развитието на новите технологии всичко се променя, а това което не се променя деградира, запада и изчезва от медийната сцена. Следователно, променяйки се времето, в което живеем, трябва да бъде променен и начина на предоставянето на стойностна информация, написана от журналисти – професионалисти, а не журналисти – граждани. Анализирайки това, трябва комуникационният канал на предоставяне на информация до гражданите да бъде променен и по-целенасочен към виртуалното пространство, което трябва да бъде запълнено с ценна, стойностна и правилна информация, а това може да стане само чрез легализирането на всички онлайн сайтове и ограничаването на свободното писане в блогове, въвеждането на коментари, качването на видеоматериали, използването на социалните мрежи. Като пиша това, нямам предвид да се забрани качването на каквито и да е било авторски материали, а просто всеки сайт, на който е позволено качване на различни материали, да следи за сериозността на информацията. На съдържанието, което покрива определени критерии и не нарушава моралните норми в писмеността, да се позволи достъп до ресурсите за качване. В момента интернет пространството се запълва с излишна и некачествена информация. По този начин всеки гражданин във всяко едно общество има възможността да бъде автор на това, което него лично го интересува. Но до каква степен то интересува другите граждани, които също са автори на свои собствени идеи, цели, интереси! Не всеки има талант да пише, но всеки има какво да каже. Но замислете се колко процента от написаното ви интересува и колко процента от казаното помните. Въпреки всичко, сега ние живеем в свят не на живата комуникация лице в лице, а на измислена комуникационна стратегия, използвайки технологичните ресурси на виртуалното пространство.

            Журналист в гражданското общество, в съвременността, не може и не трябва да е индивид, който е недоразвит обществено, учил – не доучил, неквалифициран, недовършен, някакъв член на общественото семейство. При преминаването от тоталитаризма в гражданското общество изискванията са високи към всеки гражданин, а журналистиката е едва ли не пътеводна звезда, призвана да води и направлява всички граждани към осъзнаването и привеждането на промяната в действие. Навлизането на културни хора в журналистиката, пресичането на пътя на самозвани и самонадеяни полуинтелигентни е от ключово значение как ще изглежда утре не само нашата журналистика, но и гражданското ни общество. Ако това не стане, българското общество ще продължи с онзи лек привкус на духовна бедност, полуграмотност. Толкова е тясна връзката в новата “Дигитална цивилизация” между истинската журналистика и гражданската – на обикновеното непрофесионално общество.

             Нека дигиталната епоха постави началото на отговорната, независима и безпристрастна журналистика, а не на тази, която е била по време на тоталитаризма. Сега сме полутоталитарни, полудемократични същества, щъкащи кентаври из българската журналистика, които я “оцветяват” с твърде странни качества.