Nevereno vliz

";} ?>

Журналистите правят журналистиката

Цанка Донкова, студентка

“Журналистика без журналисти; ПР без ПР-и”

Журналистика без журналисти – за да говорим за това „понятие” от съвременната епоха може би е по-добре да тръгнем от корените на понятието журналистика. В речника на чуждите думи в българския език срещу думата „журналистика” ще открием следните дефиниции:

1. Литературна работа по написването, подбора, оценката и редактирането на материали за вестници, списания, бюлетини на телеграфни агенции, на радиото и телевизията.

2. Вестникарство, професия за списване на вестници и списания.

3. Съвкупност на всички периодически издания на дадена страна, епоха и пр.

Следователно журналистиката като цяло не означава едно единствено нещо, а е съвкупност от няколко дейности. Още повече - днес под журналист повечето хора разбират репортер, но ние не трябва да забравяме, че това е един от видовете журналисти наред с фотографите, колумнистите и други. И ако погледнем от тази гледна точка – ще се запитаме кога журналистиката престава да бъде журналистика и се превръща в нещо друго?! И ако се е трансформирала, то тогава в какво?

Много важен момент в изясняването на новото понятие е дали ако променим/премахнем една от дадените дейности в дефиницията на журналистиката, това ще я промени коренно или ще добави лек нюанс към първоосновата. Например: какво би се случило ако премахнем или видоизменим – подбора, оценката и/или редактирането.

От опит знаем, че в момента повечето материали на журналисти не подлежат на редактиране или ако има редакция, тя е формална. Т.е. можем да приемем, че журналистиката ще продължи да се придържа към сегашното ни разбиране за журналистика, дори ако тази дейност се премахне.

 На второ място – подбора на информация – всеки ден в различните медии пристигат огромен брой съобщения за новини – някой по-важни, други по-любопитни. Но факт е, че те като количество съществуват и всяка една медия сама преценява коя новина да стигне до широката общественост и коя да отиде в архива. Разбира се, много медии – много мнения, така че напълно възможно е в даден момент всички съобщения, който са получени да стигнат до крайния потребител по един или друг начин. Т.е., ако дадена медия реши да пусне всички новини без да направи подбор, то тогава тя няма да бъде в разрез с традиционното мнение за понятието журналистика.

 И на 3-то място, може би най-важният фактор – оценката. Тя е пряко свързана с подбора, защото на базата на оценката се прави подбора. И ако хипотетично премахнем оценката на събитията, т.е. тяхната достоверност, важност, разбираемост и т.н. имаме ли въобще журналистика? Но какво би се случило, ако запазим оценката и само леко я видоизменим. Ако приемаме на доверие част от информацията или получаваме информация, която не ни интересува, то тогава каква част от полученият резултат е журналистика и каква част е нещо друго.

Следователно смело можем да заявим, че ако видоизменим, дори премахнем някои от основните дейности на журналистиката (без оценката), тя ще продължи да функционира като познатото ни понятие, но ако вкупом решим да подложим на промяна всички дейности, тогава резултатът би бил нещо съвсем различно. Или казано метафорично, ако първоначално 2+2=4, то ако сменим уравнението с 5+6 няма как резултатът отново да е 4.

Къде можем най-нагледно да видим развитието на тази нова реалност. Най-новата медия – интернет ни дава възможност да видим промените, който ще настъпят в журналистиката по най-красноречив начин. Дори ситуацията се променя още повече с новата величина, добавена в уравнението – а именно потребителят, който е и автор. Тук въпросите относно понятието журналистика трябва да са на друго ниво. Можем ли да наречем един блогър журналист? И ако можем – то тогава по пътя на логиката - всеки един от нас може да поддържа блог, но значи ли това, че всички можем да сме журналисти? В интернет пространството кой поставя границите къде свършва журналистиката и къде започва „общественият дневник” (книга за впечатления).

В информационния океан са премахнати всички основни дейности, които определят понятието журналистика. Ако се спазват някои от тях, то това е на добра воля. Но въпреки всичко наричаме интернет медия и информационен океан. Значи ли това, че отражението на новото лице на журналистиката е именно интернет.

Може би трябва да засегнем още един проблем, изключително важен за правилното определяне на журналистиката – нейната етика. Доколко са етични потребителите в глобалната мрежа и въобще знаят ли що за животно е това. След час сърфиране в нет-а бихме попаднали от най-нецензурираните сайтове, тип XXL; преминем през тийнейджърски дневници, тип кой ми разби сърцето и достигнем до сериозни страници като научни публикации на учени и т.н. И така, в този богат асортимент от теми и техни автори, дали някой от тях се е замислял за етичната страна на нещата. Почти във всеки сайт има нарушени поне 2-3 от основните етични правила на журналистиката – така че за каква журналистика говорим?

Още един размисъл в друга посока – с наличието на толкова много автори – буквално всеки един от нас, няма ли да се изчерпат темите, които ни интересуват и важната информация да се загуби в морето от ненужни „водорасли”. Накрая няма ли да се превърнем в едно общество от папараци – жадни за новини (без значение дали са достоверни, важни или интересни). Важна е сензацията. Може би новата реалност на журналистиката ще доведе до нова реалност в обществото – накрая всеки един от нас ще е Big Brother и ще преследва останалите за така желаната новина, която да вдигне рейтинга му и да му сложи етикет „Един от най-добрите НОВИ журналисти”.

Не знам дали бъдещето, което ни очаква и като хора, и като журналисти е  розово, но със сигурност мисля, че журналистите правят журналистиката. И ако в даден момент функциите на журналиста се поемат от някой друг, то тогава говорим за нещо друго, но не и за журналистика. Така че, ситуацията „журналистика без журналисти” бих променила на „нова журналистика” или „еволюирала журналистика”, или някакво друго заглавие, което да отразява бъдещата действителност.