Истинският комплимент към журналиста

Елена Енчева, студентка

“Журналистика без журналисти; ПР без ПР-и”

Много често започнахме да чуваме как Интернет конкурира печатната, радио и телевизионна журналистика. Как поражда нови форми на общуване между пишещия и потребителя. Как издига оперативността и обективността на журналистиката на ново ниво и за уникалната възможност, която дава неговата интерактивност за мигновена обратна връзка с потребителите.

В по-малка или по-голяма степен всичко това е вярно. Но доколкото говорим за интернет журналистиката нещата са по-сложни. Защото всъщност тя не съществува.

В смисъл, че представката „интернет” не прави от нея нова професия. По-скоро може да се твърди, че журналистическите интернет издания станаха повече. Професионални журналисти от печатните издания, радиото и телевизията се намесиха в стартиралите вече този процес творчески групи, добре познаващи интернет. Това, разбира се, не означава, че тези издания са създадени от дилетанти.

Създаването на подобни издания в края на деветдесетте години се оказва изкушение за много интернет специалисти. Те, като правило, нямат журналистически опит, а журналистите, в общия случай са на „на вие” с интернет технологиите. Така че, новото, което се случва в последните години, това са „вестникарите”, владеещи компютри и компютърните специалисти, които се научиха да пишат.

Не можем да кажем, че технологичните постижения не промениха работата на журналиста. Но основните принципи са същите – да достигаш до информацията, да  усещаш пулса на потребителите, да даваш всичко от себе си и да вярваш, че правиш света по-добър. Всичко това обаче е в съвсем друго темпо. За щастие правилата, които трябва да се спазват при писането на „хартиени” статии благополучно преминаха в Интернет. Съвременният уважаващ себе си журналист на практика има други инструменти, но същия начин на мислене.

А какво за блоговата журналистика? Информацията, създадена от самите потребители? Не е ли това новото лице на професията? Една от най-модните в момента дискусии.

Има много блогове, претендиращи за „журналистика”. На практика те не се отличават от авторските колони в „обикновените” издания. Отзивите и коментарите към тези колони най-често нямат никаква самостоятелна стойност.

Къде е журналистиката тук?

Има много примери за това как ценна информация се появява най-напред в блогове. С всеки изминал ден те стават все по-повече. Така е, но в общия случай на тази информация не й достига достоверност, обективност и точност на подаването. Такава информация се нарича „слух” и е съществувала много преди появата на Интернет и блоговете.

Никой не отрича заслугите на блоговете. Има случаи, в които те са единствен източник на информация. В този случай блогърът, от разпространител и потребител на слухове, се превръща в очевидец. Ключова фигура във веригата „събитие - потребител”. За съжаление, не всеки очевидец може да стане кореспондент. Тази информация трябва отново да се провери, съпостави с други източници и редактира.

Съществува ли журналистика без журналисти в блоговете? Не! Според мен, поне на този етап, това остава само една идея. Тя може и да намери своята реализация, но засега не можем да говорим за това ниво на журналистика, достигнато и развито от вестниците, радиото и телевизията. На блоговете все още им липсва едно от най-важните неща - доверие от страна на потребителите.

Личните дневници, каквито са били в началото блоговете, днес са се превърнали в поле за творчески изяви на всеки, имащ компютър. Те са по-лични от традиционната журналистика и същевременно са по-публични от обикновените дневници. Интересното е, че българите отново са намерили свой подход към блоговете. Разглеждам няколко случайно избрани блога в интернет. Моят извод от това е, че българинът определено е намерил къде и как да изразява своите несполуки, наболели проблеми, да се оплаква и критикува. Много често езикът, на който е написано всичко това, е доста колоритен, но това не прави тези блогъри журналисти. Теу например, са снимали поредната неправилно паркирана нова и лъскава кола на „Витошка” или препълнен контейнер за боклук и са изразили личното си мнение, че, цитирам: „друга кола, освен Бентли, не може да е паркирана на това място” или „тая държава никога няма да се оправи”.

Вече дори политическите партии и банките имат свои блогове. Това прави ли ги по някакъв начин част от журналистиката? Според мен не...  

Колкото до журналистите, който избират да подкрепят своята кариера  с блог, се оказва  че на някои от тях им липсва основната идея. А именно да не създаваш един добре измислен, подготвен  и поддържан от няколко човека продукт, а да пишеш сам.  Изначалната идея на блога не е да го превръщаме в част от пиар кампания, а да разкрием себе си. И все пак, ако наистина всички тези журналисти, изписващи грижливо своите блогове, както казват, са толкова добри като анализатори, не трябва ли да виждаме нещо от това и в радиото, вестниците и телевизията?

Няма да отговоря на този въпрос – сами преценете.

  В обобщение мога да кажа, че на блоговете им липсват още много неща, за да може редом до имената им да стои и етикет „Журналистика”. В крайна сметка не е важно ние да наречем блога си „влиятелен”, а потребителите в интернет да го оценят като такъв и да отвръщат на това със своето безрезервно доверие. Това, според мен, е истинският комплимент към журналиста!