Потребителят да реагира като гражданин, а не като консуматор

Златина Иванова, студентка

“Журналистика без журналисти; ПР без ПР-и”

Много от курсовете по масова комуникация започват с разяснението, че журналистиката у нас се появява след ’89-та или след появата на демокрацията. И действително за съществуването на журналистическо дело може да се говори само при установени демократични норми и свобода на словото. Защото без тях медиите не биха могли да реализират своята основна задача – а именно, безпристрастно и достоверно да информират аудиторията за обществено-значимите събития. Разбира се, това трябва да става в рамките на общоприети етични норми, за да не бъдат нарушавани други изконни права. И въпреки че журналистическото дело съществува преди всичко в полза на обществения интерес, не трябва да забравяме, че медиите, както всеки друг продукт на цивилизацията, функционират и се развиват по правилата на пазарната икономика. Иначе казано, за да оцелеят те в капиталистическия строй на нашето време, трябва да бъдат непрекъснато предлагани и респективно търсени от обществото. Но за да бъдат търсени е необходимо да задоволяват информационния глад на публиката. По какъв начин да удовлетвори нуждите на потребителите и как да привлече повече аудитория, решава всяка медия. Именно така възниква  конкуренцията и затваря пазарния кръговрат.

Само до преди няколко десетилетия печатните медии в световен мащаб бяха предназначени за по-образованата, елитна част на обществото и обслужваха предимно техните потребности. Журналистическата гилдия още тогава се е стремяла да улови настроенията и мирогледа на читателите си, за да може да съществува, но все пак бихме могли да предположим, че е имала повече свобода да определя с какво ще запълни печатното издание. С навлизането на електронните медии обаче ситуацията коренно се измени. Широката аудитория стана лесно достъпна и медиите бавно, но сигурно започнаха да се масовизират, за да изградят познатия ни днес образ на основен модератор в популярното общество. Така от една страна масовизацията на медиите, а от друга, важната им роля на обществен регулатор и четвърта власт в държавата, разкрива трудното равновесно положение, което им се налага да поддържат, за да съществуват и да се развиват в условията на пазарна конкуренция. Защото съвременният читател е по-взискателен от всякога. Защото читатателят и зрителят не са вече просто читател и зрител, те са потребителите, които определят бъдещето на медията, съответно на хората заети в нея и за тях отдавна не е достатъчно да бъдат просто информирани. Те изпитват необходимост да чуят освен факти, анализи и коментари, всевъзможни интерпретации и мнения, които поне в известна степен да отразяват техните собствени. Останат ли неудовлетворени – просто изхвърлят вестника, превключват станцията или сменят канала. Истината е, че жестоката конкуренция на вече пренаселения и у нас медиен пазар предостави огромна власт на потребителя – сам да решава коя медия да съществува или не. И всичко това отново благодарение на пазарния принцип на демокрацията. Разбира се, монетата винаги има две страни. От една страна свободата да избираме, включително и медията, която ни информира, е без съмнение най-значимата ценност, която извоювахме през трудните години на прехода. Това поставя потребителя в една очевидно изгодна позиция и несъмнено е важна предпоставка за все още развиващата ни се демокрация. Не така обаче стоят нещата за самата медия и за хората в нея. Те неизменно се задължават да предоставят предимно информационния поток, предпочитан от масовия потребител, много често, за съжаление, без оглед на основополагащи принципи и на културното влияние, което той оказва. Това е и всъщност причината все по-често да слушаме с повод и без повод за т.нар звезди от родния чалга хай-лайф, да се излъчват риалити продукции, натрапвайки ни хора със силно съмнителна ВИП принадлежност и за финал да гледаме антиутопични предавания, които всяка вечер цинично ни загатват каква е цената на истината и колко всъщност струва гаврата с човешки съдби.  И всичко това не кога да е, а в праймтайма на електронните медии. Така бясната надпревара за зрителското внимание до голяма степен повдига въпроса за обективността и коректността на представената информация в медиите, а оттам и за отговорната роля на четвъртата власт в обществото. Ето защо, прозрял опасността от зрителския глад за зрелища, понякога достигащ неподозирани измерения, както и опасността от евентуалната злоупотреба с медийния ефир, законодателят предвижда медиен контролен орган, който да надзирава електронно-информационния поток. Очевидно обаче зрителят притежава власт, за която дори не подозира, защото съответният орган не винаги реагира своевременно. Липсата на постоянен контрол, както и неукротимият капиталистчески стремеж, водят до девалвация на медийната система, а оттам и до девалвация в културния процес и цивилизационното и интелектуално развитие. Защото именно медията като четвърта власт е тази, която трябва да задава стандарта и ценностния ориентир на едно общество, а не да събужда първичния му нагон за хляб и зрелища. И това не важи само за електронните медии, а и за печатните издания, които поради бурното развитие на интернет прибягват до какви ли не модификации и комбинации, за да оцелеят. По-страшната последица от този естествен процес обаче е силно заниженото културно-информационно и езиково равнище в печатната преса.

 Положението е такова, че вече трудно можем да говорим за сериозно и отговорно списване на вестникарско издание. Мисля, че мигът, в който булевардните таблоидни тиражи сломиха останалата що годе сериозна и смислена преса, автентичната журналистика у нас бе гилотинирана. Равносметката е поточната линия с издания, оцветени във всички нюанси на жълтото, по вестникарските репове.

След ’89-та имаше стремеж за демократизация във всички сфери на обществения живот. Медиите, макар и предпазливо, бяха едни от първите, които се възползваха от вятъра на промяната. Както става обаче винаги, когато в една система липсват механизми за контрол и качество, тя деградира до днешното ниво.

Правото на свободен избор е най-ценният дар, който има днешния читател, зрител, слушател и потребител. Преди 20 години властта в медиите беше на партията. Затова и не можем да говорим за журналистическо дело преди ’89. Днес властта е в ръцете на аудиторията. Но тъй като всяка власт носи със себе си сериозна отговорност, е от изключително значение потребителят да реагира като гражданин, а не като консуматор.

              В противен случай той ще бъде лесно манипулиран и свободата на избор, с която толкова се гордее, ще бъде само привидна.