Медия, която е ориентирана около личността на комуникатора

Елена Карамитева, студентка

“Журналистика без журналисти; ПР без ПР-и”

Блоговете не са просто среда или посредник между авторите на публикациите и читателите, а по-скоро организират образите и текстовете в системи, чрез които става лесно прочитането на съобщенията от страна на аудиторията. Така тази репрезентационна комуникация се съотнася към културните среди и на двете страни в този процес – и на комуникатора (автора), и на реципиентите (аудиторията).

Блогът е вид уебсайт, където се пише, както в дневник, а новите попълнения са в обратен хронологичен ред. Блоговете често предлагат коментари или новини за определена тема като храна, политика, култура, екология, социални проблеми, икономика, градска и субкултура, или местни новини; други служат като лични дневници. Типичният блог съдържа текстова част, снимки или рисунки, връзки с други блогове и уебсайтове, които по някакъв начин са обвързани с общата тематика на блога. Като цяло този вид уебсайтове наблягат главно върху текста, но има и такива, които наблягат върху фотографията, аудио или видео файлове.

Масовостта на използването на блога като платформа за изразяване и създаване на комуникационни потоци ни отвежда до един от проблемните моменти при установяването на блоговете като масмедия – дали те са такава или не?

 По дефиниция една медия може да е масова вследствие от два критерия. Първият от тях е техническа процедура, чрез която съобщението да може да достигне до реципиентите (което е изначално валидно за всички блогове заради технологичния им характер); вторият е количеството публика.

През 1994 година в интернет пространството било поставено едно ново начало. Студентът Джъстин Хол започнал да си води там дневник.

 Все още има разминаване по въпроса, кой е създател на първия блог. За едни това е известният програмист Дейв Уайнър, но повечето изследователи не са съгласни с това твърдение. Те смятат, че блогът на Уайнър – Scripting News е първият, който придобил широка известност сред потребителите на интернет.

На 17 декември 1997 г. Джон Бъргър, създател и редактор на интернет дневника Robot Wisdom, за първи път използвал думата уеблог. Тя била образувана от думите: logging the web (може да се преведе като „водя дневник в мрежата”) и глаголът се превърнал в съществително. През август 1999 г. скромната компютърна компания Pyra Labs, базирана в Сан Франциско, създала портала Blogger. Това бил първият безплатен, общодостъпен и безкрайно прост в използването си инструмент, който дал тласък в създаването на блогосферата.

Пиар е  съвсем немислим в едно тоталитарно общество, където властващата идеология регулира всяко кътче на обществото и другостта е категорично санкционирана, в това число и публично. В демократичните общества публичността е пазар на идеи, арена на борби на различни интереси; в тоталитарните тя има по-скоро представителен характер (аналогията с феодализма е съвсем близка).

            Докато в първите специалистите по връзки с обществеността работят за спечелването на критично настроените публики, във вторите пропагандистите и агитаторите пазят монопола на властващата идеология. Разликата е както в целите, така и в средствата, доколкото в съвременните концепции на връзките с обществеността се изключват манипулативните техники и се залага на равнопоставения публичен диалог, който цели достигане на консенсусни решения.

Да, корпоративният блог е едно от нещата, които една компания трябва да има, за да може да управлява по някакъв начин общественото мнение и своевременно да публикува актуална информация преди още да се е появила проблемна ситуация. Блогът предлага и удобна платформа за осъществяване на директна връзка с клиентите и партньорите и възможност за разширяване на обхвата на прес съобщението, тъй като позволява добавянето на коментари, което е предпоставка за организирането на дискусия.

Ако се спрем и фокусираме само върху втория критерий, при различни блогове от блогосферата, то може и да не успеем да ги категоризираме като масови – не винаги той ще бъдат наличен и валиден при някой по-малък личен блог с малка посещаемост, например. След като са от масов интерес и бихме могли да кажем, че са със статус на масмедии, то у блоговете се наблюдават набор от функции, които определят ролята на блоговете в медийното пространство дотолкова, колкото те се възприемат като медии. На първо място, блоговете съдържат в себе си образно и мултимедийно, но предимно текстово съдържание.

Историите са най-добрият начин публиките да разберат и да се идентифицират с идеите и концепциите на компанията. Блоговете с тяхната простота и лесна употреба правят писането и публикуването наистина лесно, давайки по този начин възможност на тези, които не са се родили писатели, поле за изява. Блогът се превръща в канал за политическа комуникация и служи за инструмент за политически ПР. Той е идеална трибуна за идейна агитация и унищожителна критика към противника.

Едно от големите предимства на блоговете е, че могат да се ползват за ефективен канал за обратна връзка с хората. В повечето блогове има възможност да се оставят коментари, като по този начин политиците могат да се ориентират за обществените нужди и потребности и непосредствено и неформално да отговорят на въпросите на хората и да изслушат проблемите им.

Прессъобщенията не работят за блогърите, защото те не са журналисти и не публикуват всякаква информация, която им бъде изпратена. Информацията на блоговете не е и не може бъде като тази в медиите. Информацията публикувана  в блоговете трябва да е уникална. Блогът не е вестник.

Корпоративните блогове и корпоративните сайтове се смятат от всички респонденти за източник на по-надеждна информация от микроблоговете, вестниците, таговете, телевизията и списанията. Споменавайки за мрежовидността на съдържанието на блоговете, то трябва да отбележим и голямата степен на интерактивност на повечето блогове. Това качество, присъщо за повечето медии от нов порядък, усложнява начина, по който протича комуникацията.  Друга функция на блоговете, която ще посочим с оглед на „медийността” на блоговете и тяхното отношение към протичането на процесите на комуникация в тези рамки, е начинът на изразяване.

            Поради сравнително лесното създаване на един блог, както и поради сравнителната липса на цензура във виртуалното пространство, се създава впечатлението за абсолютна свобода на изразяване в блоговете. Наблюдава се нагласа, че всеки може да публикува това, което мисли и съответно да изпрати към максимален брой реципиенти своето съобщение. Този момент от спецификата на блоговете е доста спорен поради няколко причини. Привържениците на липсата на цензура посочват, че е положителен факта, че не се упражнява контрол върху авторите и по този начин те имат „реална свобода на словото” – по същество доста утопична нагласа

Също така, към изказаната теза за липсата на „сигурна репрезентация на информацията” може да се прибави и факта, че в подобен тип виртуално общуване, какво в случая са блоговете, верифицирането на информацията от гледната точка на автор и източници е трудна задача, както и че съдържанието на публикациите по презумпция е субективно, тъй като е написано от гледната точка на автора, без да му бъде отразен някакъв обективен контрол. Като цяло обаче, се наблюдава тенденция на създаване и развитие на нови „е-медии”, които да са ориентирани не около даден институционален или пазарен механизъм (каквито са традиционните медии като радиото, пресата и телевизията), а по-скоро около личността на комуникатора, на автора на публикациите в дадения блог.

По този начин постепенно би се постигнало една повече индивидуална комуникация, която може да бъде достъпна съвсем масово и публично. Това обаче би могло да има своите позитивни и негативни моменти, които определено предстои тепърва да бъдат анализирани и изследвани с оглед на сегашното развитие на тези платформи на комуникация. Задаващата се и у нас финансова криза кара експертите в областта на маркетинга, рекламата и комуникациите да говорят все по-често. В подобна икономическа ситуация бизнесът търси иновативни, хитри, нестандартни и сравнително евтини решения. Основната цел – да обясни на клиентите, партньорите и служителите си, че всъщност той няма да бъде засегнат от задаващите се нерадостни времена. Един от инстументите, които са най-ефективни за комуникация по време на криза са корпоративните блогове.