Nevereno vliz

";} ?>

Вътрешните публики на организацията и блоговете като комуникационен инструмент

Евелина Христова, докторант

“Журналистика без журналисти; ПР без ПР-и”

През 2009 г. има и няколко интересни юбилея, сред които първата стъпка на Луис Армстронг на луната , падането на Берлинската стена и първата компютърна връзка от разстояние.

40 години интернет – През 1962 година той идеята е публикувана за първи път, а на 29 октомври 1969 г. Клайнрок,  Лос Анджелис, Калифорнийския университет, осъществява първата връзка между университета и компютър на военните. Същата година в мрежата са свързани два други университета. Малко по-късно Великобритания и Франция създават свои национални мрежи, но всяка от тях е различна. Първообразът на днешния интернет, който познаваме, тръгва от Калифорнийския университет.

Какво прави Интернет толкова важен, с какво той допринася за развитието на света, за да си заслужава отбелязването на неговия юбилей? Какви възможности ни дава? Според Винт Сърф, създател на TCP/IP протокол, цитиран от Калчева във в-к „Капитал” от 7-13 ноември 2009 г., 70% от населението на света ще има интернет достъп до 10 години. 210 млрд. мейла са изпращани дневно през 2008 г. В света има приблизително 1,6 млрд. интернет потребители.  В Европа през 2008 г. е имало 228 млн. европейци онлайн. Графично във фиг.1, фиг. 2 и фиг. 3 са представени още данни от това изследване:

 

 

Такаа пред повечето активни организации на дневен ред застава въпросът:

Какво би трябвало да се посъветва корпоративен клиент, ако зададе този въпрос на специалист по ПР? Може би най-добрият вариант е първо да се образова клиентът и след това му се дадат насоки, за да може да прецени ще има ли потенциал да поддържа корпоративен блог.

  •   Интранет

Достъп до актуална информация, отнасяща се до организацията

Много информация, до много хора в кратък период от време

Двупосочен, интерактивен подход

Използваемостта му зависи от  фактори като образование, достъп до интернет, компютърна грамотност и др.

Не е нужна връзка с интернет

  •   Екстранет

Безопасно споделяне на част от информацията с доставчици, партньори, В2В.

Част от интранет, разширен към ползватели извън компанията, които обаче са близки да нея и са й вече познати

  •   Корпоративни блогове

Реално достъпни от служителите

Неизбежни, предвид  данните за интернет проникването – според данните от 10.11.2008 г. на http://ibg.blog.bg, представени във фиг. 4

  •   Вътрешни блогове

Вътрешните блогове на фирмите обикновено са достъпни чрез rнтранет. Всички служители могат да ги видят и да пишат в тях. Неформалното естество на блога може да окуражи служителите:

Да взимат учестие и да изразяват мнение

Свободно да дискутират актуални проблеми

Директно да общуват, прескачайки няколко йерархични нива

Да се почувстват част от една общност

Вътрешните блогове също така позволяват на хора, които иначе не биха знаели и не биха могли да участват в дискусии, да допринесат със своите знания. Чрез тях стават достъпни множество теми, които иначе остават затворени в малки кръгове от хора.  

  •   CEO блогове

  •   Блогове на служители, представени с примери и разсъждения от Дейвид Скот в „Новите правила в маркетинга и в ПР”.

  • Рискове с информация, насочена навън
    • Корпоративни тайни
    • Вътрешна информация
    • Говорене срещу конкуренцията
    • Нападки на сексуална или етническа основа
  • Изброените рискове поставят въпроса дали трябва да се създават правила за блоговете или правила за поведението на хората?
  •  Има две възможности за реагиране на организацията по отношение на блогването и нейните служители

  • Всеки блог е личен и изказаните мнения са на блогъра, не на организацията
  • Всеки блог или пост да се одобряват от комуникационен отдел
  •  Правила за поведение в блога, на които може да обучавате служителите на организацията

  • Прозрачност – никога не се представяйте за някой, който не сте
  • Неприкосновеност на личността –споделена информация
  • Пълно разкриване – конфликт на интереси
  • Правдивост – не лъжете
  • Уважение – източници на информация
  • Етичен наръчник за блогъри  -www.womma.org/blogger

Естествено, трябва да се отбележи, че напредналите технологии крият и известни рискове – неконтролируем информационен поток; хора с лоши намерения, които активно се включват в онлайн общуването; както и високата скорост на  „случване”, която може да ни попречи да действаме адекватно и своевременно. Но какво би се случило, ако избраната ПР тактика компрометира съобщението? Ако  ПР специалистите не познават възможностите на блога и неговите особености или подходят неправилно към списващите блогове?

ПР поставя основите на своя успех чрез комуникациите, които успява да създаде, а това може да стане както чрез спечелването на място във водещите класически медии, така и чрез социалните медии онлайн. Но какво се случва, когато ПР тактиките, избрани за някоя кампания, сами по себе си се превърнат в история? Тактиката по свързването с блогърите наистина се превърна в история с новинарска стойност, като успя да навреди на доброто име на  Edelman, WalMart и на блогърите, които подеха тяхното съобщение, както може да се проследи и на http://overtonecomm.blogspot.com/2006/03/when-pr-tactics-compromise-message.html.  

 Това се случва, когато на 7 март 2006 г. „New York Times” публикува статия за кампания, направено от „Еделман” за „УолМарт” и целяща да достигне до блогърите. В ПР се счита, че професионалистите стоят в сянка и самата работа по ПР никога не трябва да се превръща в новина.

Не това обаче е случаят. Ключовото съобщение на тази кампания, че „УолМарт” е справедлив работодател и не бива да подлежи на свръхрегулация, не достига до целевата публика. Не само това, но статията, излязла в „Ню Уорк Таймс” провокира критиците на „УолМарт” да го атакуват открито и дори един служител да коментира статията:
„За мен това беше последната капка. Въпреки отвращението ми към много от практиките на компанията, аз все някак успявах да ги игнорирам – понякога от страх от reprisals, понякога поради собствената ми апатия, понякога заради уважението ми към моите колеги. Но ако компанията, за която работя, смята да направи списък с блогъри, които да й свършат мръсната работа, то тогава най-малкото, което мога да направя в отговор, е да споделя своето виждане и виждането на моите колеги...”

Маршъл Менсън, служител в „Еdelman Worldwide”, който работил по кампанията на „Wal-Mart” си разменял имейли с блогъри, които изглеждали позитивно настроени към Wal-Mart и неговите послания, като цитирал техни предишни публикации, явно с намерение да им докаже, че чете техните материали.

Тази кореспонденция накарала Джон Вагнер да изрази съмнение отностно това, доколко е редно да се използва този подход, като го публикува в своя блог на http://wagnercomm.blogspot.com/2006/03/mixed-feelings-about-edelmans-blogging.html. От Еделман явно са избрали да се обърнат към блогърите по начина, по който комуникират с репортери от традиционните медии, а именно – да изучат/проучат тяхната работа; да обмислят с какво могат да им паснат на стила; и да предложат да бъдат източник на информация. В имейлите от Еделман предлагат да изпращат клипинга на WalMart на тези блогъри, които защитатават или поддържат позицията на компанията. Точно там започва и проблемът.

Повечето блогъри не са репортери/журналисти и до този момент не са се сблъсквали с ПР подход. Те може би не са знаели или не са отдавали голямо значение на наличето на достоверни източници за това, което пишат. Също така при блогърите крайният срок за предаване на материала е непрекъснат, но не е от решаващо значение. И отгоре на всичко заплащането за това, което публикуват, не е голямо, така че изкушението да използват „cut and paste”, за да използват информация, която подкрепя тяхната гледна точка е по-голямо. Все проблеми, които в България може би са на дневен ред и за редица репортери, но в Щатите разликата в подхода явно е голяма.

С други думи – повечето блогъри явно са по-склонни да използват изпратената им информация буквално, отколкото журналистите от традиционните медии. И това е полезна информация за ПР специалисти, които искат да се свържат с блогъри.

Според изследване на Forrester Reseach от 2008 г., което обхваща 90 блога на компании от списъка на „Fortune” топ 500, повечето корпоративни блогове са „тъпи, скучни и не стимулират дискусии”, както е посочено на  http://blogs.wsj.com/digits/2008/06/30/most-corporate-blogs-are-unimaginative-failures. Две трети от тях почти нямат коментари, 70% се придържат стриктно към бизнес теми, а 56% просто публикуват прес съобщения или вече известни факти и новини. Тези факти или по-скоро тези блогове карат много хора да смятат, че поддържането на корпоративен блог не заслужава много усилия. Но добре замислен и поддържан блог може да допринесе с много за всяка организация. На http://www.sitepoint.com/blogs/2008/08/08/15-companies-that-really-get-corporate-blogging/# е представен списък на 15 компании, които наистина разбират поддържането на корпоративен блог и имат блогове, които са информиращи, със собствен стил и приятни за четене дори и от хора, които не са почитатели на съответната фирма.

Dellhttp://en.community.dell.com/blogs/direct2dell/. Въпреки, че корпоративният блог на „Дел” рядко се отклонява от чистото споделяне на новини за ковпанията, все пак се отличава с „разговорност” на публикациите, често използват блога си за първо място, на което ще кажат новина, което кара хората да се връщат; слуша клиентите и отговаря на техните постове и коментари. Имат по минимум 1-2 поста на ден, което поддържа съдържанието „свежо” и също стумулира повторни посещения. 

Lenovohttp://lenovoblogs.com/. Добрата колекция от блогове на компютърния производител „Леново” показва, че от компанията наистина разбират от блогване. Те имат не само постове, отнасящи се до техните продукти, но и до бизнеса, дизайн, стилове на живот и нови технологии. Техен е и много известният и посещаван блог в света на дизайнерите - Design Matters.

 

Други интересни, добре поддържани и посещавани корпоративни блгове, имат: