Навигация

ПР като поезия

Мадлена Христозова, студентка

“Журналистика без журналисти; ПР без ПР-и”

В даден момент от живота си всеки човек изпада в нещо като криза, обмисля постъпките и действията си, чуди се дали живее според правилата, дали един ден няма да съжалява за нещата, които прави и за тези, за които не му достига смелост да направи. Това са спорове на личността, познати още от древността. Най-известният пример, който мога да дам, това е прочутият монолог от трагедията на Шекспир "Хамлет". Там ясно се очертават двата пътя, по които може да тръгне човек. Първият е "с меч възстанал" да се бориш за правда и свобода; да отмъщаваш и раздаваш справедливост. Вторият е "със смиреност" да понасяш ударите на съдбата. Според характера и целите, всеки човек съзнателно или не избира един от двата човешки пътя. Ясно е , че нито един от тях няма да е лесен, но всички знаем, че с търпение, усърдие и желание всичко се постига.

Да бъдеш или не, това е  желанието да постигнеш нещо, стремежът да бъдеш себе си. А не е ли именно това нещото, към което всеки човек се стреми - да се опитва да бъде себе си, без да играе роли?

Започвам с този монолог на Хамлет, защото именно Шекспир, заедно с другата си съвършена творба „Ромео и Жулиета”, успява да направи един доста силен пиар на Англия. За времето си пиар звучи като едно далечно от реалността понятие, но днес ние можем да го наречем така, защото тези две творби популяризират Англия.

И ако в миналото пиарът е бил поезия, то днес той е изкуство. Изкуство, което не всеки разбира и което не всеки би могъл да научи. Нещо повече, трябва да си роден с него, да притежаваш нюх и усет към нещата, да му вдъхваш живот, така че в един момент то да оживее в ръцете ти. Тогава това, което си направил, можеш да наречеш изкуство, защото то е уникално и неповторимо, защото ти си неговият творец.
            За мен пиар е точно това  - изкуството да създаваш неповторими неща. Но като всяко изкуство и той има начало, има история.

Възникването и развитието на връзките с обществеността  като социална практика и професия се свързва най-вече с обществения живот в САЩ. Най-важните етапи на тази история показват, че връзките с обществеността се развиват интензивно  предимно в бурни и преломни периоди, докато се превърнат  днес в една обществена необходимост.

Една от първите кампании, които се вписват в систематичната работа по връзките с обществеността, датира от 1641 г., когато “Харвард колидж” изпраща свои мисионери в Англия. Пристигайки там, те съобщават, че се нуждаят от брошура за привличане на съмишленици. Не след дълго тя е готова под заглавие “Първите плодове на нова Англия”. Днес подготовката и разпространението на печатни информационни материали е един от най-популярните канали за въздействие по линия на връзките с обществеността.

От много десетилетия средствата на пъблик рилейшънс са използвани за политически цели, а в съвременното общество те са и сериозни оръжия за реализиране  на  политически задачи. Кампании за манипулиране на общественото мнение се водят с използването на разнообразни техники още от времето на борбата за отхвърляне на британското владичество от Самюел Адамс. Още тогава той казва, че “публичното мнение е резултат от хода на събитията и начина, по който тези събития са забелязани от активните граждани в обществената сфера”.  Адамс често прибягвал до създаване на събития в услуга на каузата му за независимост. Той писал слова, организирал проповеди и срещи по площадите, използвал символи, разпространявал информация.

Често се твърди, че връзките с обществеността произлизат от така наречените пресагенции. Пресагентството започва с активната работа на Финеас Барнъм и множеството театрални пресагенти. Те продават билети и популяризират развитието на шоубизнеса. Постепенно тези агенти, които се занимават с публичност, навлизат и в областта на железниците в средата на миналия век. Светът на бизнеса много бързо разбира каква е ползата от публичността и във втората половина на века пресагентството е обхванало почти всички слоеве на бизнеса. Едновременно с това пресагентите стават прекалено много, а и не всички работят добросъвестно и успешно. Това силно девалвира професията и към края на века тя потъва в забрава.

В края на 19. век бурно се развиват индустрията, железниците, услугите и това създава основа за развитието и на връзките с обществеността през нашия век. От 1875 до 1900 г., в така наречените “25 години без дъх”, Съединените щати удвояват населението си, хората се концентрират в градовете, машините завземат индустриалното производство и работят по-добре и повече от хората. Комуникациите се развиват изключително бързо – железопътни и пощенски връзки обхващат цялата страна. Монополите са вече могъщи, концентрират се власт и пари в едни и същи ръце. Като резултат безцеремонно се демонстрира пренебрежението на бизнеса към обикновените хора. Брутално се потушават стачки, смазват се профсъюзни организации и т.н. Бизнесмените смятат, че колкото по-тайно и неясно за обществото развиват своята дейност, толкова по-добре е за тях самите. Голяма част от техниките на връзките с обществеността се създават именно в този период на безогледна експлоатация, арогантност и борба между работници и работодатели.

В същия период, през 1889 г. е създаден първият ПР отдел в компания, от Джордж Уестингхаус в неговата електрическа фирма. Той вече е разработил революционната за времето си система за променлив ток, но има изключително трудната задача да се бори за предимство с компанията на Томас Едисон, който използува прав ток. Наети са журналисти и пресагенти, които да помагат в тази “електрическа война”.

В началото на 20. век чувствителността на хората към действията и поведението на политиците и на хората на бизнеса значително нараства. Печатните медии и телефонните връзки вече са навсякъде в страната. Разпространението на информация не е проблем. Поради обществената нетърпимост журналистите се заемат с разследване и разкриване на нередности и престъпления. Настъпва времето на “разобличаващата журналистика”.

Несвикнали с такава публичност, лидерите в обществото имат нужда  да говорят публично, за да се защитят, но повечето от тях не знаят как да го направят.  Създават се първите бюра по публичност. Бюро за публичност, това е и името на първата фирма, регистрирана в САЩ с предмет на дейност, свързан с публичността. Започва голямото вербуване на журналисти, които са посредници между фирмите и медиите, респективно обществеността.

За родоначалник на ПР се приема американецът Айви Лий. Той започва кариерата си като бедно платен журналист във в. ”New York Times”. През 1906 г. заедно с още един журналист на име Паркър основават самостоятелна консултантска фирма на име “Паркър-Лий”, която просъществува само две години. По-късно Айви Лий става щатен прес-агент в пенсилванските железници, където натрупва богат опит и става един от най-известните специалисти по работа и взаимоотношения с пресата. Звездата на Айви Лий изгрява през 1914 г., когато е назначен за личен съветник на Джон Рокфелер младши именно в областта на връзките с обществеността. През 1919 г. той за пръв път използва термина ПР като съдържание на дейността на промяната на обществения имидж. Негов е  успеха за превръщането на Рокфелер от “мръсен капиталист” в мил стар човек, който дава милиони долари за благотворителност и се превръща в легенда. Още в началото на 1906 г. Айви Лий се обръща с писмо към редакторите на вестниците, озаглавено “Декларация на принципите”. Аанализирайки проблемите на американските корпорации при отношенията им с обществото, той стига до извода, че публиката трябва да бъде обективно информирана. По този начин Айви Лий става първият прес-агент, който формулира основната задача на работата на фирмите с обществеността, а това означава да се съгласуват интересите на общественото мнение с тези на големия бизнес. Айви Лий формулира и първите теоретични тезиси в бъдещата концепция за ПР. Периодът след Първата световна война  развитието на ПР е свързан с името на Едуард Бернайс. През 1923 г. той публикува прочутата си книга “Кристализация на общественото мнение”, която поставя основите на третирането на ПР като отделна самостоятелна комуникационна система. В тази книга Бернайс на първо място разработва принципите, на второ място практиката и на трето място – етиката на професията. Така той, за разлика от Айви Лий, който по принцип разглежда PR като изкуство, се превръща в човекът, който за пръв път официално извежда ПР на обществената сцена и поставя тази дейност на научни основи. В същата година Бернайс открива първия курс по ПР в New York University със заглавие “ПР – курс върху теорията и практическия метод”. Най-важните функции на ПР Едуард Бернайс описва като внимателно проучване на обществените настроения, убеждаване на обществото да промени отношението и действията си, полагане на усилия за генерация на интересите на компаниите и институциите с тези на обществото и обратно. Този автор подробно обяснява какво всъщност представлява специалистът по ПР. Той, според него, прилича на адвоката – дава съвети на клиента си и защитава неговите интереси. Пиарът е също така изследовател, чийто обект на проучване  и анализиране е масовото съзнание. Той е и практик, според Бернайс. Специалистът по ПР получава от своя клиент идеята за нужния му образ и той я проектира върху масовото съзнание. Бернайс отделя изключително голямо внимание на работата с пресата – за тясното му взаимодействие с дейността на журналистите. Пиарът трябва да създаде такива новини, които в дадените конкретни условия са способни да въздействат върху масовото съзнание. ПР-ът е не само доставчик на новини, но и техен създател.

В наши дни „Връзките с обществеността” са се превърнали в мощно средство за постигане на всякакви цели – политически, социални и икономически. За някои оръжие, за други занаят, а за малцина посветени – изкуство. С традиции и история, претърпяло много метаморфози. Корените на това изкуство за манипулативна комуникация се губят далеч в миналото. Със сигурност обаче знаем, че настоящият му рафиниран вид е резултат от редица събития от недалечното минало. Предвоенните години, Америка – време на просперитет и упадък, на динамика и застой, време на нови идеи и бушуващ капитализъм.

За да разберем по-добре настоящата роля на „Връзките с обществеността” и за да се опитаме да отгатнем бъдещето им трябва да надникнем в близкото минало. Един от важните въпроси е дали личностите правят историята или историята създава личностите.

Може много да се пише и да се говори за хората, допринесли за изграждането на своето време. Интересните личности обаче са тези, които са създали нещо различно, нещо за бъдещето. Хората, които често са били неразбрани или просто твърде напредничави. А според мен те са онзи малък процент хора, посветени в изкуството на ПР.