|
Nevereno vliz";}
?>
5. Блоговете в инструментариума на политическите комуникации Преди на навлезем в зоната на блогосферата, редно е да кажем, или поне да се опитаме, защо блоговете са важни и ще стават все по-важни в политическите комуникации. „Големите медии отразяват човешки истории - но го правят под формата на сензации. До този момент те се провалят в опита си да свържат политиката с човешката страна на въпроса, с нас, не успяват да ни кажат защо и по какъв начин историята ни засяга. Блоговете правят точно това.”[1]
Няма да представяме технологията и докъде е стигнала, защото, ако се опитаме да го направим, когато дойде време да прочетете този текст, нищо от него няма да бъде вярно. Технологиите се развиват с такава скорост, че пишещите на хартия не могат да успеят да уловят мига и да говорят за нещо, което все още е актуално. Събирайки и трупайки информация за блоговете, попаднахме на една мисъл, която много точно въвежда в темата за блоговете и тяхната роля в съвременните комуникации: „Книгите имат две корици и начало и край, интернет няма. Както нямат край и уеблоговете (наричани за кратко блогове).”[4] Истината е, че всеки опит за статистика на блоговете ще бъде напразен, защото няма да бъде пресилено ако кажем, че всяка минута някъде по света се създава нов блог. И по-важното - той може да бъде на български език, а авторът му да живее в Австралия например. В изследване за ролята на блоговете в съвременните връзки с обществеността специалистът по ПР Джеймс Л. Хортън пише: „ Блоговете дават глас на хора, за които никога преди не сте чували.”[5] Дори и само този да бъде приносът им, сам по себе си е достатъчен, за да накара устремилите се към политическа кариера да насочат своето внимание към блоговете, техните автори, коментарите в тях и темите, за които се пише.
Докладът за 2008 г. на „Репортери без граници” нарежда България на 59-о място и извежда една много важна тенденция – „блоговете в България гарантират свободата на пресата”.[6] На въпроса може ли да се говори за интернет цензура в Европа” Оливие Базил, представляващ организацията в Париж и Брюксел, отговаря: „Интернет цензурата в Европейския съюз не е много ефикасна. Точно обратното. В България точно блоговете са платформите, където човек може да се изразява напълно свободно.” Много е важно да се разбере една много характерна особеност на блоговете, която се съдържа в определението какво е блогосфера – термин, използван, за да се опишат милионите взаимосвързани блогове в интернет.[7] Това определение обобщава представата, че блоговете не съществуват поотделно, а са част от онлайн общност. И именно тази общност е важната, когато говорим за използването на блоговете като част от инструментариума на политическите комуникации. Важно е общуването с общността, важно е и политикът, ако се осмели да създаде свой блог, да съумее и да влезе в тази общност, което съвсем не е лесна задача. Изследванията върху блоговете са ограничени, но учените насочват вниманието си към изучаване на ролята на блоговете и приложените им в политически, социални и културни въпроси. Изследванията върху блоговете като част от политическите комуникации най-вероятно ще се насочват в три области: Първо, изследвания на блоговете като показател за социалните настроения, второ – анализ на блоговете като инструмент за организиране на групи и общности, и трето – блоговете като форма на гражданска журналистика.[8] Може още много да се говори за блоговете и ролята им в политиката, но при липсата на сериозни изследвания всичко, което можем да кажем, ще бъде под формата на догадки и лични наблюдения и няма да бъде от полза за специалистите по политически маркетинг, които неизменно ще трябва ако не да използват блоговете, то поне да се съобразяват с написаното в тях. Могат да се определят три важни отличителни белега на значението на блоговете за организирането на групи, които да се прилагат към използването на блоговете за целите на политическите кампании.[9] Първата е, че текстовете в блоговете са кратки и емоционални. Основната разлика между журналистическите публикации и публикациите в блоговете е, че при вторите има силно изразена емоция. Традиционните медии, които са създали към своите сайтове и блогове, обикновено установяват, че читателите на блоговете са повече от читателите на новинарската част. Не бива да се забравя и че при блоговете публиката е също основно действащо лице в създаването на съдържанието, че изказването на мнения, коментари и препоръки е също част от съдържанието, което другите четат. Така на практика текстът е в постоянно състояние на допълване и обогатяване. Втората отличителна черта е използването на блоговете като инструмент за мотивация. Блоговете в Америка за пръв път се използват като начин за мотивиране на поддръжниците в кампанията на Хауърд Дийн. Зефир Тийчаут, която отговаря за кампанията на Дийн в интернет, „вярва, че хората искат да се ангажират”. И според статистиката средно на ден над 30 000 души посещават блога на политика в рамките на кампанията. За разлика от другите инструменти за мотивиране на поддръжници блоговете позволяват да се даде подкрепа, без да коства време и усилия на гражданите. Доказателство е и широката подкрепа за Барак Обама от цял свят, включително и от хора, които не могат да гласуват за него, защото не са американски граждани. Същността на блоговете - да накарат хората да мислят и да създават общности, може чрез умело и прецизно планиране да се превърне в мощна подкрепа за определена политическа кауза или политик. Като не бива да забравяме, въпреки че много често се пренебрегва - потребителят на информацията, на практика потребителят на информацията определя истинността на съобщенията.[10] Третата отличителна черта е интерактивността, която много често превръща читателите на един блог в съавтори на публикацията. Лари Лесиг, професор в училището по право към университета „Станфорд” и основател на Центъра за интернет и общество, отбелязва: „Ще сме свидетели на промяна, която идва от факта, че хората участват в създаването на политическата история около тях. Това според мен ще бъде най-важното политическо събитие през последните сто години.” [11] На практика блоговете предоставят на политическите кандидати лично пространство в интернет, където по неформален начин могат да общуват с гражданите, които се явяват и техни избиратели. Много от блоговете на български политици, анализ на които ще направим в глава 14, показват, че към момента почти половината са изключително официални и не предполагат неформално общуване. Вероятно това е и причина към момента българският избирател да предпочита блогове за политика, а не на политици.[12] Същевременно блоговете предоставят възможност на читателите да споделят и обменят нецензурирани мнения по теми, свързани с политиката и политика.[13] Според Луиджи Канали де Роси[14] блоговете са технологичното превъплъщение на същността на Cluetrain Мanifest[15]. На страниците на своя блог Де Роси предлага единадесет съвета за ефективна комуникация чрез блог и най-важният е авторът на блога да влезе в диалог със своите читатели, отговаряйки на въпросите и коментарите, които получава (3), и да се научи да разказва истории, защото това е най-лесният начин да се обяснят и разберат нови идеи и концепции (11). Друг експерт в политическите онлайн комуникации, Скот Шанлей, в публикацията си „Как да използваме блога за промотиране на политическа кампания”[16] въз основа на личния си опит извежда пет основни стъпки при включване на блога в инструментариума на политическа кампания: Стъпка 1: Първата е да се избере какъв да бъде блогът и как да се казва. Има за и против използването на безплатните сайтове за създаване на блогове, както и за създаването на собствени „независими” блогове. Редно е този въпрос да се обмисли внимателно и да се прецени къде би било най-ефективно да се създаде новият блог. Стъпка 2: Новият блог трябва да предоставя информация още от първата си страница за политика и в кампания за какво участва – за кмет, за общински съветник, за народен представител, за евродепутат и т. н., и да дава лесен достъп до контакти за обратна връзка. И естествено да се отговаря на получените писма. Стъпка 3: За да се впише новият блог в блогосферата и да бъде приет на сериозно, не като кампаниен ход, трябва да се публикуват по няколко публикации на седмица. Текстовете трябва да се придържат към неформалния начин на комуникация, характерен за блоговете. Стъпка 4: Поставянето на линкове от блога към други блогове и от други блогове към блога на политика е изключително важна част от успеха. Помислете върху възможността да се поставят и линкове към блогове на опоненти, което ще се възприеме много добре от посетителите. Стъпка 5: Помислете за споделяне на публикациите в социалните мрежи, мрежите за размяна на линкове, сайтовете за микроблогинг и другите възможности. Колкото и да се говори, че блогът е личен дневник и в него е добре политикът лично да пише, в интерес на истината нерядко в блоговете на политиците по целия свят се случва да пише и човек от екипа му. Когато се взема решение от щаба на политическата кампания дали да се създаде блог, е добре да се потърсят отговори на въпросите, подсказани от Тод Зейглер, в публикацията му „Кога трябва политическата кампания да използва и блоговете”.[17] На първо място е важно да се прецени дали кандидатът има отношение към този вид комуникации и е готов да отделя от времето си ако не за писане, то поне за обсъждане с екипа си. Освен това трябва да се съобрази спецификата на блоговете с културата на самата кампания. Ако културата не позволява свобода при вземането на решения, няма как да се поддържа ефективна комуникация в блога, където културата на общуване предполага бързи и навременни отговори на поставените въпроси. Важно е и решението кой ще пише съдържанието, ще се наема ли консултант, в екипа има ли опитни блогъри и дали може да се отделя поне по един час на ден на блога? Ако отговорите ви затрудняват, значи блогът не е подходящата форма за комуникация в тази кампания, защото не се вписва в цялостната й структура. И не на последно място, кандидатът (или пишещият от негово име) трябва да бъде готов не просто да пише в своя блог, а да заживее в блогосферата, което означава да общува с другите блогъри. В заключението на своята публикация Тод Зейглер пише: „Накратко, мисля, че блогът ще бъде успешен, ако екипът зад кампанията е готов да инвестира необходимото време за създаване на добра стратегия, която да доведе до качествено съдържание и широк достъп до блогосферата. И да е готов да се лиши малко от контрола върху комуникациите. Ако това не може да се случи, вероятно е по-добре изобщо да не се създава блог и да се насочат към други тактики.”[18] Тъй като у нас все още липсва практика за използване на блоговете в политическите кампании, няма как да направим изводи. Изборите за евродепутати и за 41-во Народно събрание ще са първите у нас, в които блоговете ще бъдат в инструментариума на политическите комуникации. Въпреки това, съдейки и по ситуацията в други страни, не можем да не признаем, че пропуски, отчетени и описани преди три години, не се вземат предвид от политиците блогъри за избори 2009 г. На първо място, промотирането на блоговете не се прави успешно и хората трудно могат да попаднат случайно на блога на съответния политик. Без да претендираме за изчерпателност при проверка на пет официални сайта на партии (БСП, ДПС, ДСБ, НДСВ и СДС) само на два имаше линкове от първата страница към блоговете на политиците (ДСБ и СДС). Другият важен момент е общуването с други блогъри. От анализа в глава 14 се вижда, че това не е силна черта и на блоговете на българските политици, като изключение правят не повече от пет блогъри политици, които явно не просто четат останалите блогове, а и коментират и отговарят на поставените им въпроси. Само при един от блоговете публикациите са споделени в мрежите за споделяне на линкове, където най-често блогърите анонсират новите си публикации. За това колко четат други блогове може да се съди и от сравнително малкия списък в категорията „блоговете, които чета”. И не на последно място, най-важното нещо в уеб 2.0. е качественото съдържание, което явно липсва не само в блоговете на българските политици, а и в блоговете на политици, направени единствено с цел да се увеличи арсеналът от инструменти в предизборна кампания. [1] Gracie Lawson-Borders, Kent State University & Rita Kirk, Southern Methodist University, Blogs in Campaign Communication, American Behavioral Scientist, Vol. 49, No. 4, 2005, p.554 [2] Blogs in Plain English, http://www.youtube.com/watch?v=NN2I1pWXjXI, 14.06.2009 г., 12.10 ч. [3] http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%BE%D0%B3 [4] Димитров, Веселин, Блог дал, блог взел, Капитал Лайт - Брой 1, 04 януари 2008, http://www.capital.bg/show.php?storyid=444502, 28.03.2008 г. [5] Цитат от Jennifer Balderama, C/Net, в статия на Horton, James L., PR And Blogging – How To Think About It, http://www.online-pr.com/Holding/PRandBloggingarticle.pdf, 30.06.2008 г. [6] Репортери без граници: Блоговете в България гарантират свободата на пресата, 30.10. 2008, http://e-vestnik.bg/4913, 20.04.2009 г. [7] What is the Blogosphere?, http://www.wisegeek.com/what-is-the-blogosphere.htm, 20.04.2009 г. [8] Gracie Lawson-Borders, Kent State University & Rita Kirk, Southern Methodist University, Blogs in Campaign Communication, American Behavioral Scientist, Vol. 49, No. 4, 2005, p.551 [9] Gracie Lawson-Borders, Kent State University & Rita Kirk, Southern Methodist University, Blogs in Campaign Communication, American Behavioral Scientist, Vol. 49, No. 4, 2005, pр.554-555 [10] Пак там, р.555 [11] Цитиран в Lydon, C. (2003, December 13). The year that made Larry Lessig an optimist. Retrieved April 14, 2004, from http://www.bopnews.com/archives/000093.html [12] Виж резултатите от онлайн проучване, представени в глава 15. [13] Gruszczynski, Michael, Department of Political Science, University of Nebraska-Lincoln, Comparing Apples and Blogs: Presidential Campaign Framing among Blogs and the Mainstream Media, A paper presented at the 2009 meeting of the Midwest Political Science Association, Chicago, Illinois, April 2-5, http://www.allacademic.com//meta/p_mla_apa_research_citation/3/6/0/3/9/pages360390/p360390-1.php [14] Luigi Canali De Rossi, http://www.masternewmedia.org/2003/08/28/blogs_as_instruments_for_effective.htm, 14.06.2009 г. [15] Оригиналният текст на Cluetrain Мanifest - http://www.cluetrain.com/#manifesto. В превод на български - http://mtr-design.com/blog/general/the-cluetrain-manifesto/, но и там заглавието не е преведено, 14.06.2009 г. [16] Scott Shanley, eHow Member, How to Use a Blog to Promote a Political Campaign, http://www.ehow.com/how_2128931_blog-promote-political-campaign.html, 20.05.2009 г. [17] Todd Zeigler, When Should Political Campaigns Blog?, http://www.bivingsreport.com/2006/321/, 06.08.2008 г. [18] Todd Zeigler, When Should Political Campaigns Blog?, http://www.bivingsreport.com/2006/321/, 06.08.2008 г.
|
Тук нямаме за цел да навлизаме в технологични детайли, нито да правим обобщение на класации на блогове. Няма да се впускаме и в подробни обяснения какво е блог, как да си направим блог и други такива неща. Вместо увод към темата ще ви покажем една картинка, която изключително съвпада с темата за новите медии и политиците, която взехме от сайта за видеообмен Youtube. Видеоматериалът „Блоговете на разбираем английски”