Nevereno vliz

";} ?>

7. Уикипедия и уики сайтовете в инструментариума на политическите комуникации

Когато потърсите нещо в интернет, сред първите няколко резултата винаги (или поне почти винаги) се появява и какво се съдържа в онлайн енциклопедията Уикипедия (wikipedia.org). Със сигурност няма потребител на интернет, който да не е ползвал енциклопедията. В сайта на самата енциклопедия пише: „Най-простата онлайн база данни, която работи.” Но тук няма да разглеждаме историята на енциклопедията и хората зад идеята за свободния обмен на информация в интернет. Още повече че имахме уникалния шанс Джими Уелс известен като Джимбо -  основателят на Уикипедия и председател на управителния съвет на Фондация Уикимедия, да изнесе безплатна лекция в София.

Към 12 юни 2009 г. българоезичната Уикипедия има 73 218 статии[1] и тече кампания за преминаване на 100 000. Политиците и техните щабове със сигурност могат да се включат в тази кампания, като добавят информация за себе си и своите партии. Когато отворите една статия в уикипедия и някои от участъци са оцветени в червено, означава, че тези теми очакват вас – да, точно вас – да ги напишете, защото съдържанието на уикипедия се поддържа от нас, потребителите. Ние можем да качваме материали, да редактираме и популяризираме съдържанието на уикипедия. В секцията „политика” в българската Уикипедия има доста подробна информация, но има и много липси. Както се вижда от илюстрацията - за пет от партиите и кандидатите в изборите за евродепутати през 2009 г. Ако обърнем този факт в проценти, се вижда, че все пак над 60% от участниците в избора са представени в енциклопедията. В кръга на шегата на очи се набива един извод, а именно - точно те не са спечелили мандат.

Разбира се, няма никаква връзка между изборите и информацията в Уикипедия, но има връзка между резултатите от изборите и отношението на партиите и кандидатите към присъствието им в интернет пространството. Статистиката за изборите за 41-вото Народно събрание показва, че само за 45% от участниците в изборите има информация в енциклопедията, или 9 от общо 20. Организацията на една кампания има своите правила и утвърдени канали за комуникация, които достигат до съответните групи гласоподаватели, но в XXI век да не положиш усилия да напишеш информация за себе си в най-голямата онлайн енциклопедия най-малкото говори, че онлайн комуникациите не са приоритет като начин за общуване, и оставя сериозна част от активното население извън обсега на кампанията.

Някои донякъде поради липса на информация или време асоциират уики само с уикипедия. Няма да е пресилено, без да подценяваме ролята на Уикипедия, че сериозен прелом в уебпространството внася не толкова съществуването на тази енциклопедия, колкото съществуването на възможността на нейния принцип да се правят сайтовете – уики сайтове, които могат постоянно да се актуализират, да се допълват и да се разширяват от потребителите. Ако трябва да обясним какво е уики, най-просто можем да кажем, че е част от софтуер, който позволява на потребителите свободно да създават и редактират съдържанието на страници в интернет, използвайки уеб браузър. Уики е изключителен механизъм за групови комуникации, който позволява на много хора да участват в създаването и развиването на съдържание.[2]

В концепцията на този вид сайтове има нещо много близко до същността на самия демократичен процес – да участва, а не просто да бъде читател, слушател или зрител. Това е характерна особеност и на разглежданите инструменти от уеб 2.0, а по-точно генерирането на съдържание от потребителите, което взема превес над генерираното съдържание от самите организации – политически и търговски, дори и неправителствени. Явно статуквото - пасивната роля, отредена на толкова много хора от епохата на телевизията – върви към промяна, която ще позволява много повече хора да създават и да участват в събитията, а не просто да бъдат информирани за тях.

Концепцията за „отвореното редактиране” има дълбок и важен ефект върху използването на уики сайтове. Вълнуващо и в същото време не много лесно е да дадеш право на потребителите да създават съдържание, но това е част от утвърждаването на демократичното използване на интернет и промотиране на създаването на съдържание от хора, които не са технологични специалисти. В отворено писмо към политическата блогосфера създателят на Уикипедия Джими Уелс-Джимбо пише какво го е накарало да създаде сайта Campaigns Wikia[3]. За специалистите по политически комуникации това писмо е сигнал за промените в средата, в която ще провеждат оттук насетне своите кампании, още повече че списание „Тайм” го включва в списъка на най-влиятелните хора в света още през 2006 г.[4] Ето и част от причините политиците и специалистите по политически комуникации да обърнат сериозно внимание на новите медии и хората, които създават съдържание в интернет: „Авторите на блогове и уики сайтове създават нова медийна епоха и аз силно вярвам, че новите медии ще създадат и нова ера в политиката. Ако телевизията ни предостави телевизионна политика, медиите с участие на хората ще ни донесат политика, в която хората участват.”[5] Учудващо е колко пророчески се оказват тези думи, особено прочетени в средата на 2009 г. след успеха на кампанията за президент на САЩ на Барак Обама, която използва именно участието на хората като основен двигател на самата кампания. И според думите на Джимбо Барак Обама отговаря изцяло на неговата представа за политик на бъдещето – умее да спечели подкрепата на хората и да ги включи в своята кампания. За съжаление сред многото езици, на които се дискутират и обсъждат политически кампании в тази част от интернет, българският все още не е.

Уики сайтовете, свързани с политическото, не спират дотук. В онлайн пространството вече тече първият експеримент в света - WikiDemocracy[6], чрез който програмите на политическите партии могат да се напишат отдолу нагоре – хората да започнат и да предават нагоре по политическата стълбица своите идеи и виждания какво партиите трябва да правят за своите избиратели. Към момента сайтът е в процес на разработване и е фокусиран върху политическите партии в Италия, но идеята е отворена за поддръжници от всички страни.

Тенденцията към привличане на гражданите за активно участие в политиката не е само американски феномен. Към тази вълна се присъединяват и други страни, а основната идея е политиката да не се създава, без в процеса да участват онези, за които е предназначена. Сайтът „Хора и участие”[7] е създаден от британската неправителствена организация „Инволв”, която работи за създаването на повече възможности за хората да участват в политиката. Би Би Си определя сайта като „нов радикален ресурс, който помага на хората във Великобритания да влияят върху вземането на решения от страна на правителството, като комбинира експертните насоки за начините за участие с интерактивността и възможностите за лично участие на уики сайтовете.”[8]

Нова Зеландия също се включва сред страните, търсещи начини гражданите да участват в политиката, като дава шанс на гражданите си да пишат сами закони посредством нов онлайн инструмент, който използва принципа на уики сайтовете.[9] Идеята е по този начин да се промени законът за полицията в страната, който последно е променян през 1958 г. Разбира се, никой не твърди, че законът ще бъде изцяло написан от гражданите, но техните идеи и предложения ще бъдат чути и взети предвид, което на практика е гражданско участие в процеса на промяна на закон.

Ще спрем с примерите, които илюстрират някои от възможностите за включване на гражданите в политиката, стига да имат компютър и връзка с интернет, и ще насочим вниманието си към това как политиците се възползват от възможностите да общуват с новите граждани. На Международна конференция на IPRA за Югоизточна Европа (12.02.2009 г.) тематичните блокове бяха разделени по следния начин: Политика 2.0, Корпоративни комуникации  3.0 и Потребител 4.0.[10] Тази градация на цифрите пред нулата показва, че в новите реалности на интернет потребителите са изпреварили както корпорациите, така и политиците и политическите партии. Това не е добър знак, защото и политиците, и компаниите работят за тези потребители, които явно имат към тях много по-високи изисквания и очаквания.


Разговорите в публичното пространство за е-правителство са по-скоро епизодични, отколкото следствие на открита дискусия по темата. На сайта на Министерството на държавната администрация и административната реформа ясно пише, че развитието на електронното правителство е негов приоритет и че „електронното правителство в България е елемент от прехода от индустриално към информационно общество и е средство за повишаване конкурентоспособността на българската икономика и за цялостно подобряване на бизнес климата. To е процес на промяна, който позволява да се разширят възможностите на гражданите и бизнеса за участие в една нова, базирана на знанието икономика”.[11] Ясно е, че политиците и правителствата ще трябва максимално бързо да се адаптират към новите реалности и изисквания на гражданите към тези, които ги управляват, и да създадат работещо е-правителство.[12]

И всичко това се случва на фона на задаващата се е-демокрация, която използва новите електронни форми за комуникация за подобряване на демократичните процеси в демократичните страни. Този процес е в развитие, но наличието на сайтове за отворено редактиране и всички възможности, от които се възползват гражданите в интернет, ще променят със сигурност начина на комуникация в демокрациите и ще създадат по-големи възможности за участие в процесите на вземане на решения от страна на гражданите, които избират политиците.

И ако се върнем към политиците, компаниите и гражданите, ще си дадем сметка, че пътят, който политиците и компаниите трябва да извървят е дълъг, включва приспособяване към новия интернет, в който потребителите активно генерират съдържание, и най-важното изисква сериозна промяна в начина на мислене и прехода от теле


[1] Данните са от http://bg.wikipedia.org, 16.06.2009 г.

[2] What Is Wiki, http://www.wiki.org/wiki.cgi?WhatIsWiki, 16.06.2009 г.

[3] http://campaigns.wikia.com/, 16.06.2009 г.

[4] Anderson, Chris (April 30, 2006). "Jimmy Wales: The (Proud) Amateur Who Created Wikipedia, http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1187286,00.html, 16.06.2009 г.

[5] An open letter to the political blogosphere, Jimmy (Jimbo) Wales, July 4, 2006, http://campaigns.wikia.com/wiki/Campaigns_Wikia

[6] http://www.wikidemocracy.org/wiki/about_eng

[7] http://peopleandparticipation.net

[8] BBC News, 26 September 2007, http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/7015024.stm, 16.06.2009 г.

[9] NZ police let public write laws, http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/7015024.stm, 16.06.2009 г.

[10] Програма на Международна конференция на IPRA за Югоизточна Европа (12.02.2009 г.), http://www.ipra-bg.org/Pages/Conference/Programme/Default.aspx

[11] Развитието на електронното правителство, http://www.mdaar.government.bg/egovernment.php, 16.06.2009 г.

[12] The е-government, http://www.redcar-cleveland.gov.uk/main.nsf/Web+Full+List/863E6B7AEAD1341B80256EEC003A6DAE?OpenDocument, 10.06.2009 г.