8. Сайтове за видеообмен в инструментариума на политическите комуникации

Днес не е изключение някой в дома си да няма телевизор, но съвсем не означава, че не гледа телевизия. За голяма част от младите компютърът е всичко, от което имат нужда -  на него могат да четат, да слушат и да гледат. Както е модерно да се казва у нас, 3 в 1. А може би много повече в 1. Според справка в уеб архива, най-популярният в света сайт за видеообмен се появява през февруари 2005 г.[1] Според класацията на най-посещаваните сайтове в света YouTube.com е на трето място[2], изпреварван само от двете машини за търсене Google и Yahoo! Близо година по-късно  в интернет тръгва и българският сайт за видеообмен Vbox7.com.[3] Според статистиката у нас vbox7 е на трето място по посещаемост, а YouTube – на седмо.[4] Разбира се, в отделните страни има и много други сайтове, които дават възможност да се сформират локални общности за споделяне на видеофайлове. [5]

Какво представляват тези сайтове и на какво се дължи техният успех? Най-общо казано, предлагат възможност за гледане и споделяне на оригинални видеоматериали. След като потребителят си направи профил, което е безплатно, може да качва свои видеоматериали и да ги качва на сайтове, блогове, в електронни писма или да ги изпраща на познати с мобилни устройства за интернет. Защо са толкова важни? Лесният начин за гледанe и невероятно удобният начин за споделяне плюс факта, че всичко това е безплатно, отварят широко вратите към света на онлайн видеото за много потребители. Това е нов начин за себеизразяване чрез образи и обвързването на потребителите чрез социалните мрежи позволява да се създават нови общности и да се печели уважение сред реални и виртуални приятели и познати.[6]

Но нас ни интересува не историята на сайтовете за видеообмен, а възможността да се използват като инструмент в политическите комуникации. Както при повечето нови технологии, и тук все още няма достатъчна практика, която да позволи задълбочени изследвания за въздействието им върху цялостната политическа кампания. Само, преди да продължим с обзора на това как политиците по света, а и у нас използват тези нови възможности, ще се спрем на един детайл от кампанията на Барак Обама:

- близо 2000 официални видеоматериала в YouTube

- гледани над 80 милиона пъти

- 135 000 абоната за видеоматериали от Барак Обама

- 442 000 видеоматериала за Барак Обама качени от потребители.[7]

Числата сами по себе си говорят за значението на новия начин за общуване в инструментариума на политическите кампании. През октомври 2007 г. сутрешното предаване на Си Би Ес прави специален репортаж, озаглавен „YouTube изгрява като инструмент в политическите кампании”.[8] Водещият Хари Смит разговаря с главния политически кореспондент Джеф Грийнфилд за значението на YouTube в предизборната кампания в Америка през 2008 г. и описва начините, по които някои кандидати използват сайтовете за видеообмен за целите на политическата си кампания. Ясно е, че при всяка политическа кампания основният момент е да се достигне до гласоподавателите и по най-удобния за тях начин да се достави съответното послание. Колкото по-директно се обърне политикът към избирателите, толкова по-добре. В това отношение сайтовете за видеообмен са чудесен канал за директна комуникация с гражданите. Според сайта TechPresident.com видеоматериалите, свързани с предизборната кампания в Америка през 2008 г., са гледани над 22 милиона пъти само в Youtube.[9] Малко преди изборите в същия сайт се публикува статия със заглавие „Youtube за президент”, в която авторите анализират влиянието на видеообмена в кандидатпрезидентската кампания. Стигат до следния извод: „Каквито и да са резултатите на 4 ноември 2008 г., ние вече сме готови да обявим победителя в избори 2008: YouTube”.[10]

Според главния политически кореспондент на Си Би Ес Джеф Грийнфилд от гледна точка на политическите кампании използването на този вид сайтове „е по-евтино и достига до много повече хора”[11], при това без да им досажда, докато правят нещо друго, а те сами го търсят. Според Хари Смит, водещ на сутрешното предаване на Си Би Ес, „ако запишете свое собствено видео, след това го качите в YouTube и го  разпространите в интернет, вие заобикаляте телевизията, заобикаляте платената реклама и сами разпространявате посланието си в интернет”.[12]

Очевидно е, че след успеха на кампанията на Обама и сериозната роля на видеоматериалите в интернет всички политици ще изучават този модел и ще се опитват да го адаптират към условията в своите страни. В цялото масово говорене за влиянието на видеоматериалите в интернет и тяхната роля за доставяне на посланията на кандидата, някъде на заден план остана един сериозен ход,  определян  като опасен, който най-големият сайт за видеообмен предприе, за да „приюти” видеоматериалите на американските политици. Още в началото на 2007 г. сайтът добави политическа секция, в която всеки от политическите кандидати може да качва безплатно свои видеоматериали, а от сайта се ангажират да не публикуват реклама на тези страници. Както се вижда от илюстрацията вляво, това обещание не е спазено, поне не за територията на България.[13] От Обама до Рон Пол, всеки от кандидатите се възползва от предложението и създаде свой безплатен канал в YouTube. Така на практика кампаниите на всеки кандидат се сдобиват с полуконтролируема среда, в която да качват официалните си видеоматериали, като в зависимост от броя зрители някои от клиповете може да се появят и в първата страница на YouTube и да достигнат до много повече зрители.

Въпросът, който повдига Майкъл Колович[14], е какъв е интересът на сайта за видеообмен и защо всички политици мигновено прегърнаха идеята, без да потърсят причина за този ход от собствениците на сайта. От гледна точка на политиците това е възможност да спестят средства за създаване на своя собствена система за разпространение на видеоматериали, като тези средства могат да се пренасочат към други инструменти. Какви са ползите и мотивите на Youtube? Според Колович – позиционирането на сайта като сериозно място за политически дебат, не само за развлечения, от една страна, и по-важното, интереса на сайта и неговия собственик Google.com към разработването и предлагането на реклама според поведението на потребителите. Как работи този принцип на таргетиране на рекламата според поведението – зрителите не виждат реклами, докато посещават канала на даден кандидат, но системата им поставя етикет в зависимост от това какво гледат. След това машината за търсене Google.com и сайтът Youtube.com продават реклама според поведението на потребителите и така, ако вие искате да рекламирате сред привърженици на демократите, двата сайта знаят кои са те и им показват съответната реклама за нея.

В същото време, избягвайки тези скрити опасности в кампанията си, друг кандидат за президент, Мит Ромни, създаде свой собствен интернет телевизионен канал. В случая интересното е, че екипът, работил по този проект, споделя извлечените поуки и без съмнение те ще бъдат от полза за специалистите по политически маркетинг в целия свят:[15]

1. YouTube е нож с две остриета. Няма съмнение, че клиповете чрез сайта достигат до много по-голяма аудитория, но когато става дума не просто за информиране, а за обвързване и вдъхновяване на хората за действие, може още много да се желае за възможностите на сайта.

2. YouTube е необходим канал, но не достатъчен. Все пак е място, където хората могат да видят вашия кандидат, но също и останалите и не разполагате с пълното им внимание.

3. Видеоплатформа за управление на съдържанието е жизнено необходима за успеха на всяка кампания оттук насетне.

4. При избора на платформа водеща трябва да бъде крайната информация, която ще достига до вас, тъй като тя ще представлява основата ви за следващата кампания.

5. Подгответе се за успеха: използвайте CDN (мрежи за доставка на съдържание). Това означава, че всички видеоматериали няма да бъдат на вашия сървър и ако ваш клип стане страшно известен и милиони хора искат да го гледат, сайтът ви също ще работи, тъй като натоварването няма да бъде при вас.

6. Поддържайте една колекция от видеоматериали, но с много лица. Не е необходимо да има много видеоматериали, ако системата за управление на съдържанието може да ги обедини тематично, така че потребителят (зрителят) да може да си избере според съдържанието и да гледа каквото му е необходимо.

7.  Създайте бърз и гъвкав процес на производство. Добрите режисьори се нуждаят от време за производството на видеоматериали. Заложете на видеоматериали, тип репортаж, не на филми, които ще ви отнемат много време.

8. Създавайте и подхранвайте зрителската си аудитория – търсете и канете зрители чрез генериране на новини в машините за търсене, чрез блогове, форуми и чрез RSS (Really Simple Syndication).[16]

9. Не вярвайте на всичко, което прочетете за продължителността на видеоматериалите. Масовото схващане е, че материалът не трябва да бъде по-дълъг от две минути, ако искате много хора да го гледат. Според данните, които анализира екипът на Мит Ромни, най-гледаните видеоматериали са с цели речи и с продължителност около двадесет минути.

10. Анализирайте данните. Предимство да имате собствен интернет телевизионен канал е, че получавате огромно количество данни, които са безценни, и със сигурност анализът им ще ви помогне да планирате по-добре своята следваща кампания.

Но сайтовете за видеообмен крият и много опасности за политиците и хората, които управляват кампаниите им. На практика днес политиците са под прожекторите 24 часа в денонощието и всеки може да ги заснеме и да ги качи онлайн. Неоспорим факт е, че качените от потребителите любителски материали придобиват много по-бързо популярност и е много по-вероятно именно те да предизвикат ефекта на предаването от приятел на приятел и така материалите обикалят света за много кратко време. Подобни примери има и в българската политика - записаният разговор между Пламен Орешарски и Даниел Вълчев е достъпен онлайн и може да се види отново всеки път, когато потребителят реши.[17]

Двата най-популярни сайта за видеообмен у нас са заредени с доста видеоматериали по темата „България - избори 2009”. Наред с части от телевизионни новини и интервюта на политици са качени и колажи, направени от потребителите, които явно показват пристрастията към един или друг политик.

При търсене в VBox7.com гореспоменатите ключови думи се появяват в 51 видеоматериала[18], a в Youtube.com – в 97.[19]

Vbox7.com – 51 резултата при търсене по ключови думи „България - избори 2009”:

- Активности на „Атака” – 39 от двама потребители - pravaslava (17) и emsky05 (22)

- Записи на предаването „Национална гвардия” (BBT) – потребител r3vange (4)

- Осем видеоматериала, качени от различни потребители, явно неангажирани професионално и нямащи личен интерес.

- Най-гледани клипове (1) Автобусите от Турция отново тук за изборите![20] - 5828, (2) За тази България ли загина Левски?[21] – 5695, и (3) Ако подкрепиш Станишев Получаваш Доган Сердоган – 4076.[22]

Youtube.com – 97 резултата при същото търсене:

- Записи на предаването „Национална гвардия” (BBT) – потребител bnssofiavideo (35)

- Активности на „Синята коалиция” - 17 от петима потребители - dsb990371 (7), Bluesummer2009 (3), cocarachala (3), Deneva2000 (2) и bgizbori2009 (2) 

- Активности на ВМРО - batuli1 (15)

- Активности на движение "Напред" 5 от двама потребители – DDFC1919 (3) и NapredBG (2).

- Активности на „Атака” – потребител emsky05 (4)

- Активности на РЗС – потребител spisanieu (3)

- 18 видеоматериала, качени от 18 потребители.

- Най-гледани клипове (1) Избори 2009 Posle ebenje nema kaenje - 8182[23], (2) ГЛАСУВАЙ! БЪДИ ЕГОИСТ! - 4116[24], и (3) Откриване на щаба на „Синята коалиция” (16.04.2009) – 1216[25].

Разбира се, че и в двата сайта със сигурност има още видеоматериали по темата избори 2009 г., но тези, които са ги качили, не са им сложили етикети (tags), включващи ключовите думи, по които бе проведено това търсене. Въз основа на представените резултати могат да се направят няколко извода за двата най-често посещавани сайта за видеообмен у нас:

- Независимо че Vbox7.com е по-посещаван от българите, в него излизат по-малко материали по ключовите думи в сравнение с Youtube.com (51–97).

- И двата сайта се показват в резултатите активности на „Атака” (39+4) и записи на предаването „Национална гвардия” (BBT) (4+35).

- ВМРО е единствената политическа сила, която е качвала материали съвсем редовно в Youtube.com, като естествено около изборите броят им се увеличава.

- „Атака” е единствената политическа сила, която е качвала материали съвсем редовно в Vbox7.com, като естествено около изборите броят им се увеличава.

- Повечето партии са се насочили към Youtube.com като място за качване на видеоматериали – „Синята коалиция”, ВМРО, движение „Напред”, „Атака” и РЗС.

- И трите най-гледани видеоматериала във Vbox7.com са качени от представители на „Атака”.

- Двата най-гледани видеоматериала в Youtube.com са точно онова, за което са основно създадени сайтовете в самото си начало – потребителски, и на това се дължи широката им популярност.

Какво ни остава да кажем в заключение? Може би печелившият от изборите в България през 2009 г. за разлика от Америка 2008 г. няма да бъде Youtube, а по-скоро Facebook.com. На какво се дължи разликата и защо политиците ни се насочиха с всички сила към социалната мрежа и не обръщат сериозно внимание на сайтовете за обмен на видеофайлове е тема, която специалистите по политически комуникации ще трябва да анализират и да се подготвят за следващата кампания, която не се знае с какво ново средство за общуване ще ни изненада. Но едно е сигурно - тепърва ще нараства ролята на този вид сайтове в инструментариума и на българските политици.

[1] http://web.archive.org/web/*/http://youtube.com, 14.06.2009 г.

[2] http://alexa.com/topsites/global, 14.06.2009 г.

[3] http://web.archive.org/web/*/http://vbox7.com, 14.06.2009 г.

[4] http://alexa.com/topsites/countries/BG, 14.06.2009 г.

[5] http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_video_sharing_websites, 14.06.2009 г.

[6] 7 things you should know about...YouTube, EDUCAUSE Learning Initiative (ELI), http://net.educause.edu/ir/library/pdf/ELI7018.pdf, 14.06.2009 г.

[7] Hartman, Jalali. “Obamanomics: A Study in Social Velocity.”, http://www.yovia.com/Obamanomics.pdf, 14.06.2009 г.

[8] YouTube Emerging As Campaign Tool, The Early Show, CBS Nеws, New York, Oct. 11, 2007, http://www.cbsnews.com/stories/2007/10/11/earlyshow/main3356715.shtml, 14.06.2009 г.

[9] Пак там.

[10] Andrew Rasiej & Micah L. Sifry, YouTube for president?, http://www.politico.com/news/stories/1008/14535.html

[11] YouTube Emerging As Campaign Tool, The Early Show, CBS Nеws, New York, Oct. 11, 2007, http://www.cbsnews.com/stories/2007/10/11/earlyshow/main3356715.shtml, 14.06.2009 г.

[12] YouTube Emerging As Campaign Tool, The Early Show, CBS Nеws, New York, Oct. 11, 2007, http://www.cbsnews.com/stories/2007/10/11/earlyshow/main3356715.shtml, 14.06.2009 г.

[13] Резултати при търсене в секцията политици, 14.06.2009 г.

[14] Michael Kolowich, In Political Campaigns, YouTube is a Two-Edged Sword, http://www.diginovations.com/web-video-expert/2008/3/1/in-political-campaigns-youtube-is-a-two-edged-sword.html, 14.06.2009 г.

[15] Michael Kolowich,  Ten Lessons from Mitt TV, February 10, 2008, http://www.diginovations.com/web-video-expert/2008/2/10/ten-lessons-from-mitt-tv.html, 10.06.2009 г.

[16] RSS (Really Simple Syndication) е технология, извличаща и събираща на едно място новини и информация от различни интернет страници, http://www.ue-varna.bg/bg/index.php?page=100001,14.06.2009 г.

[17] Правителството Преговаря С Учителите, http://vbox7.com/play:b313a1b9, 14.06.2009 г.

[18] http://vbox7.com/, 14.06.2009 г., 23.30 часа. Няма дата на качване на материалите и не може да се установи дали са само от 2009 г.

[19] http://www.youtube.com/, 14.06.2009 г., 22.27 часа – проверявани са само видео материали качени през 2009 г.

[20] http://vbox7.com/play:bb15665b, 14.06.2009 г., 23.30 часа

[21] http://vbox7.com/play:3166268a, 14.06.2009 г., 23.32 часа

[22] http://vbox7.com

[23] www.youtube.com/watch?v=DPcJqVNaWw8, 15.06.2009 г., 00.50 ч.

[24] www.youtube.com/user/mamkamu11, 15.06.2009 г., 00.55 ч.

[25] http://www.youtube.com/watch?v=3BRejYxk6j8, 15.06.2009 г., 00.58 ч.