11. Микроблогинг в инструментариума на политическите комуникации

Какво правиш? Това днес е въпросът, който мъчи все повече хора, които стават част от потребителите на Twitter. А отговорите са най-различни – от безкрайно лични, до много отговорни политически и държавни. Всичко зависи от това кого следваш. Но преди да се насочим към същността на Twitter, ще потърсим разумни основания да отделим място на този вид комуникации в политическия маркетинг.

На 6 януари 2009 г. в статия вестник „Гардиън”[1] обявява 2009 г. за година на Twitter (Туитер). Това не е единствената медия, която стига до този извод. Към момента на написване на този текст общото между Бритни Спиърс, Си Ен Ен, Опра Уинфри и Барак Обама е, че оглавяват челната шестица на туитерхолиците, която се прави въз основа на броя на хората, които ги следват. Ето как изглежда класацията:

Twitterholic.com обявява топ 100 туитерхолици, по броя на последователите им[2]

Наред с личностите в Twitter можете да получавате новини от „Даунинг стрийт” 10, от американския Конгрес и още много държавни и политически институции и личности. В началото на годината британският вестник „Телеграф” в подзаглавие пише: „Гордън Браун може да иска ние да си мислим, че упорито работи за разрешаването на финансовата криза, но профилът на „Даунинг стрийт 10” в Twitter показва съвсем друг подход”.[3]

Разбира се, последователите на британския кабинет не са повече от последователите на американския президент, но са достатъчно, за да превърнат профила на кабинета в един от влиятелните в сферата на политиката в Twitter. Друга медия, отвъд океанa, започва свой материал с лек хумор: „Джон Макейн регистрира свой профил в Twitter. Не, това не е неврологично заболяване. Добре е.” Защо кандидат-президентът, който през цялата кампания не показваше пристрастеност към новите медии, изведнъж се предаде? И защо толкова много американски сенатори и британски министри и депутати постоянно пишат и споделят в тази нова медия?

Преди да потърсим мястото и ролята на подобен вид комуникации в политическия маркетинг, трябва да се върнем към началото и да разберем същността  й, за да можем да я използваме ефективно.

Говорейки за Twitter, на практика ние говорим за микроблогинг платформи, които обединяват огромен брой микроблогове. В тях всеки със свой профил може да споделя информация в рамките до 140 знака.[4] Това ограничение, първо, отправя предизвикателство към краткост и яснота и, второ, е съобразено с факта, че този вид системи се ползват в по-голямата си част от мобилни телефони, от които няма как да се четат дълги текстове. Микроблогът – профилът на отделния потребител,, обединява силата на блоговете и придава някои характеристики от социалните мрежи като „приятели” и „последователи”.

Тъй като микроблоговете са лесни за ползване и бързи, могат да се ползват от всякакви устройства с връзка с интернет, хората бързо се запалиха и започнаха да споделят с приятели  и с такива, които ги следят.

Много бързо много компании и политически и държавни организации се впуснаха в микроблоговете, въпреки че все още поради младостта на този вид платформи няма сигурност доколко ефективни могат да бъдат комуникациите в тях, разбира се, професионалните, не личните.

Преди българските политици да населят и Twitter, добре е те и екипът им, който отговаря за комуникациите, да си отговорят на някои важни въпроси:

- Има ли неоспорима причина да навлезете в света на микроблоговете?

- Разполагате ли с време да пишете достатъчно често?

- Вашата целева аудитория следи ли микроблоговете?

- Как ще поддържате своя микроблог информативен?

Вероятно малко от нашите политици и техните екипи са си отговорили на тези въпроси, защото към датата на писане на този текст в Twitter открихме само профил на НДСВ[5].

Голяма част от организациите – политически партии, медии, компании, използват платформите за микроблогове като социални мрежи за споделяне на линкове, водени от идеята, че голяма част от тези, които ги следват, ще отворят и линка, който води към цялата информация. За начинаещите в този вид комуникация нерядко изглежда, че колкото повече хора следват, до толкова повече хора ще достигне тяхната информация. И в този вид комуникация бройката е от значение дотолкова, доколкото хората, които следвате, са представители на вашата целева аудитория, което означава, че малка група от правилните хора е за предпочитане пред голяма, която не се интересува от вашата кауза или изобщо не се интересува от политика и не гласува. За разлика от традиционните медии и някои от социалните мрежи поради краткостта на информацията (100 - 160 знака) микроблоговете не са място за спорове и дебати.

На 5 юни 2009 г. Европейският парламент разпространи следната информация:

„Следете новините от Европейския парламент в Twitter!

В навечерието на Европейските избори 4 - 9 юни 2009 Европейският парламент създаде профил в Twitter. На него всекидневно се публикуват новини от Европейския парламент и информации за предстоящите избори на 22 езика. В изборната нощ на 7 юни ЕП ще разпространява горещи новини чрез съобщения и в Twitter.”[6]

Както се вижда, никой не опровергава думите, че 2009 ще бъде годината на Twitter. Не става ясно обаче защо съвсем в навечерието на изборите, а не по-рано, но така или иначе няма кой да отговори на този въпрос, след като не е зададен навреме и на точното място - http://twitter.com/EU_Elections_BG.

Освен световноизвестния Twitter има и други глобални платформи за микроблогинг, а в България вече има родни микроблогинг платформи, първите сред които са Edno23.com и Clix.bg. Със сигурност броят им ще нараства както и ентусиастите, споделящи информацията в тях.

Идва ред и на фундаменталния въпрос как политиците използват и ще използват тези микроблогове и платформите за микроблогинг. При компаниите вече има натрупана практика за използването им за изграждане на организации, в центъра на които са клиентите, защото новият начин за комуникация е елегантна форма да се поддържат клиентите информирани и обвързани, без географското положение и технологиите да имат сериозно значение. Според списание „Форбс” „евангелистите на уеб 2.0. казват, че микроблогингът може да спомогне за изграждането на отворена организационна култура, в която прозрачността, сътрудничеството и иновациите са основни ценности”.[7]

Дали политиците ще успеят да се възползват от възможностите на новите технологии и ще използват микроблогинг платформите за създаване на политика, базирана на прозрачността, сътрудничеството и иновациите, сега не можем да кажем. Но със сигурност е ясно, че това няма да бъде последната нова форма за комуникация в онлайн среда между политиците и гражданите. И като всяка преди нея тя ще намери своето точно място, след като отмине еуфорията към. Доказано е по време на кампаниите през последните няколко години в САЩ, че онлайн методите постигат много по-добри резултати при търсенето на дарения от отделни личности, защото при тях много бързо можеш да се вдъхновиш и изключително лесно да направиш дарение онлайн. Една от чертите на Twitter, която определя и неговата популярност, е преносимостта на ползването и възможността да споделяте от всякакви места. През 2009 г. голяма част от членовете на американския Конгрес споделят в Twitter и документират своята работа час по час, понякога дори минута по минута. Всичко това позволява на гражданите, които са ги избрали, да знаят не само какво правят, но и за какво мислят управляващите ги. В статия на „Чикаго трибюн” се казва: „Изглежда, половината от Конгреса пишат в Twitter, дори и по време на речта на президента Барак Обама пред камарата по търговия, и всички тези улегнали хора приличат на 25-годишни в заведение по време на промоция.”[8]

Към момента микроблоговете се използват основно от политиците, за да поддържат нас, техните избиратели, информирани и да осъществяват известна форма на прозрачност и отчетност. Пример за такова използване на Twitter е написаното от Барак Обама в деня на изборите, когато става ясно, че „ние” сме спечелили изборите за президент на САЩ. Ето какво пише в този съдбовен ден в своя микроблог:[9]

„Ние току-що създадохме историята. Всичко това се случи, защото вие дадохте от своето време, талант и страст. Всичко това се случи заради вас. Благодаря.”

Не е ясно дали нашите политици са прочели този текст в Twitter, но е факт, че за пръв път след избори (за евродепутати през 2009 г.) партия пуска по телевизията клип след изборите, за да благодари на избирателите за подкрепата.

Факт е, че по-голямата част от политиците са в Twitter, за да промотират себе си и да привлекат нови поддръжници. Те или членовете на техния екип използват платформата за разпространение на новини или линкове към статии, които ги хвалят. Ако обаче искат да успеят да постигнат целта си да спечелят поддръжници, трябва да приемат неформалната природа на този вид комуникация и да споделят мисли, идеи, коментари и не на последно място - да приемат критика. Няма съмнение, че не всички хора като мислене са готови за този начин на общуване. В Америка вече е факт и първият Twitter скандал, след като републиканецът Пете Хоекстра споделя в Twitter, че е в Багдад, без да си дава сметка за последствията от разкриване на информацията.

Когато политиците казват, че искат да говорят с гражданите, обикновено се приема като естествено намерение, което няма как да се случи на практика. И доскоро тези фигуративно наречени разговори се случваха посредством традиционните медии – вестници, списания, радио и телевизия. Днес обаче гражданите и политиците разполагат с нови начини за директна комуникация и успешният политик и успешната политика вече няма как да се правят без участието на гражданите. Който от политиците по-добре осъзнае колко е важно директно да комуникира с гражданите и да създава у тях усещането за значимост, за съпричастност, за чуваемост на мнението и въобще за участие в правенето на политика, ще спечели и доверието на гражданите по време на избори. Това съвсем не означава, че традиционните медии не са важни, че политиците трябва да бъдат в Twitter. Но дори и техните избиратели да не следят микроблоговете, със сигурност лидерите на мнение и традиционните медии са там, което е сериозен аргумент за всеки политик да се потопи в света на микроблоговете. А когато го направи, трябва да бъде в тази платформа, в която има най-много хора, които да го следват и които той да следва. [10]

[1] Jemima Kiss, Twitter: 2009 is the year it gets big, and gets integrated,  Tuesday 6 January 2009 12.01 GMT   guardian.co.uk , http://www.guardian.co.uk/media/pda/2009/jan/06/twitter-blogging, 10.05.2009 г.

[2] http://twitterholic.com/, 10.06.2009 г.

[3] Downing Street on Twitter: Snowmen and 'playing on the internet,  Published: 8:05AM GMT 17 Feb 2009, http://www.telegraph.co.uk/scienceandtechnology/technology/twitter/4677631/Downing-Street-on-Twitter-Snowmen-and-playing-on-the-internet.html, 23.03.2009 г.

[4] Това е ограничението в Twitter, при другите платформи варира между 100 и 160 знака.

[5] http://twitter.com/NDSV, 10.06.2009 г.

[6] http://www.europarl.europa.eu/news/public/story_page/008-56343-152-06-23-901-20090527STO56341-2009-01-06-2009/default_bg.htm, Институции -05-06-200912:09, 06.06.2009 г.

[7] Why microblogging could be the new email, http://www.zeta.net/blog/2009/04/why-microblogging-could-be-the-next-email/, 03.05.2009 г.

[8] James Oliphant, Politicians using Twitter in growing numbers, Chicagotribune, March 03, 2009, http://archives.chicagotribune.com/2009/mar/03/business/chi-talk-twitterpolsmar03, 10.06.2009 г.

[9] От профила на Барак Обама в Twitter - http://twitter.com/BarackObama/status/992176676

[10] Към момента на написване на тази книга Twitter e най-голямата платформа за микроблогинг, с над 32.1 милиона потребители, според данни на „Уолстрийт джърнъл”: Jessica E. VAscellarot, Twitter Trips on Its Rapid Growth, May 26, 2009, The Wallstreet Journal, http://online.wsj.com/article/SB124329188281552341.html?mod=dist_smartbrief, 04.06.2009 г.