|
Nevereno vliz";}
?>
12. Втори живот (Second life) за политическите комуникации
„Всяка политика е виртуална”[1], казва в заглавието на една своя статия журналистът Уорнър Джеймс Ау, автор на книгата „Създаването на Втори живот” (2008). Това със сигурност ще породи дискусии и несъгласия, но те ще бъдат част от един друг дебат, който поне засега не се е състоял в нашето публично пространство. Тук ще насочим вниманието си към виртуалния свят, който все повече се населва от реалните политици от цял свят. Преди да навлезем във втория живот на политиците, ще се опитаме накратко да опишем какво представлява Втори живот и да потърсим отговори на въпроса защо политиците вече гледат устремено към възможността да живеят и във виртуалния свят. Най-прекият път да разгадаем какво е Втори живот е сайтът на самия Втори живот. Там пише така: „Second Life (Втори живот) е най-популярната триизмерна онлайн вселена, която се създава и развива от нейните жители. Във вселената Second Life хората могат да се превъплъщават в каквото си искат и да водят живот, който няма нищо общо с реалния. Досега са регистрирани 4,5 млн. жители и броят им продължава да расте. Във виртуалния свят е в обращение собствена валута, линден долари, с която там може да се купи всичко. Има и възможност за обмяна на линден долари за реални долари, което пък позволява на някои жители да си изкарват добре хляба. Жителите могат да създават сами не само здания и различни обекти, но даже и игри.”[2] Това съвсем не е достатъчно, за да разберем мястото, ролята и възможностите, които Втори живот предлага на онези, които все още не го познават и живеят в първия си живот. Ще започна с малко статистика от виртуалния пресцентър на Втори живот:
• Светът на Втори живот е глобален, като най-голяма част са американци - 31,19%, французи – 12%, германци и британци – 10%, швейцарци – 1,3% , а българите са 0,05% • Почти 50% от жителите са жени • Почти 50% са с доходи над средните и с висше образование • Населението нараства с около 500 000 на месец • Разпределението на населението по възраст е:[3]
Както ясно се вижда, във Втори живот преобладават активните хора, които са основна целева група за повечето организации и политически партии. Мнозина погрешно приемат Втори живот като игра, но в този свят основната цел не е да се събират точки. Според Дейвид Миърман Скот, „демографски погледнато, първите жители на Втори живот са мечтатели, креативни и иновативни хора, с високо образование, които мислят независимо, с либерални възгледи”.[4] Какво е необходимо, за да заживеете във Втори живот? Просто да си изберете аватар, казва професор доктор Кая Тим от Института за комуникационни и медийни изследвания към университета в Бон, Германия.[5] Използването на думата аватар за изображение в онлайн комуникациите, се въвежда от Нийл Стивънсън в киберпънк новелата му „Снежна катастрофа” (1992). Буквално, избирайки своя аватар, вие избирате своето ново виртуално аз и се моделирате по собствено желание. Нерядко жените са с мъжки аватари и мъжете с женски, което прави неприложими голяма част от традиционните техники за определяне на публиките. Къде живеят всички тези хора - в градове, реплика на истински като Ню Йорк[6], Франкфурт на Майн[7], Париж[8] и т.н.,
И когато виртуалният живот е толкова реален, няма как животът да продължи без медиите. А който е работил с медиите, знае, че медии без Ройтерс трудно се правят, защото информационната агенция Ройтерс е там, където има новини. Репортерът Адам Пасик, познат в Second Life като Адам Ройтерс[9], оглавява виртуалното новинарско бюро[10]. „Като всеки репортер отразявам събитията в Second Life така както се случват, правя интервюта с гражданите и откривам интересни истории, разказва Пасик. Способностите на Ройтерс, новинарският опит и уменията да отразяваме финансовите новини ще са от полза за хилядите хора в Second Life, които трябва да вземат решения как да управляват тукашния си бизнес.”[11] Освен виртуалните новини, свързани с живота в това ново пространство, появата на Ройтерс във Втори живот създава възможност и за генериране на новини в наричаните днес традиционни медии.
През декември 2006 г. германският таблоид „Билд” лансира онлайн вестник за жителите на Втори живот, който се казва „Авастар”[12], излиза на английски език и всеки брой струва около 150 линденови долари.[13] Вестникът се доставя на абонатите до техните виртуални пощенски кутии, след това намира мястото си на познатите ни сергии и за съжаление като много от офлайн вестниците спира да излиза, но издателите обещават да продължават да следят новините във Втори живот.[14]
И понеже говорим за медии - нито в реалния, нито във виртуалния живот можем да минем без телевизията[15]. Там жителите мога да гледат над 100 канала, като имат предаванията, които гледат и жителите на реалния живот – футбол, хокей, ток шоута, „Биг брадър” и т.н. и разбира се, свое вечерно шоу „Life 4-U”[16], където гостуват виртуални и реални знаменитости.
Освен медиите и много реални компании създават свои виртуални офиси и предлагат услуги и продукти на жителите на Втори живот.[17] Всъщност във Втория живот има всичко, което познаваме, но и още нещо, което кара толкова хора по света да стават жители на този свят – виртуалният свят позволява да се създават митове. Виртуалният втори живот има потенциала да създаде и оформи един нов свят, в който материалните условия не представляват ограничение, в който реалността може да бъде преодоляна и контролирана, в който всеки може да премине в един свят, създаден от потребителите и да се озове на крачка от безсмъртието, и така човек създава нов мит, тъй като самият той се явява създател и боец, който преодолява препятствията по пътя си. Все повече специалисти по политически и корпоративни комуникации ще трябва да се замислят какво означава този виртуален свят за техните организации или партии. Много медии и учени отделят сериозно внимание на случващото се във Втори живот и търсят тенденция, която да очертае докъде ще стигне виртуалното съществуване на хората. Къде се намират и как се адаптират политиците във Втори живот? И дали всичко там е виртуално или доста реално и свързано с истинските им политически намерения и постижения. В изследване на д-р Джеръми Байленсън от университета „Станфорд” в Калифорния се установява, че политическите аргументи стават по-убедителни, когато лицата на политиците приличат на лицата на слушателите, което позволява да избегне хилядите реклами и да се вслушаме в хора като нас.[18] Оказва се, че политическите аргументи могат да излязат от устата на аватар, който няма нищо общо на външен вид с реалния политик. Кои политици са се осмелили да заживеят втори живот?[19] - Сеголен Роаял, кандидат за президент на Франция през 2007 - Никола Саркози, кандидат за президент на Франция през 2007 - Франсоа Байру, кандидат за президент на Франция през 2007 - Жан-Мари льо Пен, кандидат за президент на Франция през 2007 - Майк Гравел, кандидат на демократите за президент на САЩ през 2008 г. - Хилари Клинтън, кандидат на демократите за президент на САЩ през 2008 г. - Джон Едуардс, кандидат на демократите за президент на САЩ през 2008 г. - Барак Обама, кандидат на демократите за президент на САЩ през 2008 г. Броят на политиците, живеещи във Втори живот, със сигурност ще се увеличава, защото голяма част от младите хора, живеят там и като в реалния живот обменят идеи, водят дискусии и вземат решения, които пренасят в реалния си живот. Професор Кая Тим е категорична, че „Втори живот не е само платформа, използвана за комерсиален маркетинг, а и място за политически активизъм”.[20] Освен самите политици към момента две държави поддържат свои виртуални посолства във Втори живот – Унгария и Швеция, като целта им е да привличат виртуални туристи, които да се превърнат и в реални гости на техните държави. Професор Тим обобщава, че „аватарите участват в демонстрации, протести, митинги и създават групи за натиск.”[21] Каузите във Втори живот са много – от човешките права в Бирма, срещу десния кандидат Льо Пен срещу атомната енергия, срещу Г-8 и т.н.
„Политическият дебат сред младите хора се премества от кафенетата във Втори живот”, пише онлайн списанието за маркетинг „Вокс”.[22] Виртуалният щаб на Саркози[23], откъдето поддръжниците му могат да си вземат рекламни тениски, има над 15 000 посетители на ден.[24] Пред щаба на Льо Пен[25] се провежда гола демонстрация преди изборите, която се превърна във водеща новина в традиционните медии от реалния живот. „Интересът към кампанията за избор на президент на Франция бе толкова голям, че посещенията във виртуалните щабове на кандидатите успяха да изкачат Франция на второ място по брой на аватарите, изпреварена единствено от американците.”[26] Тези примери показват, че хората се интересуват от политика, но искат да получават информацията там, където на тях им е удобно, и ако това се случи, активно вземат участие в дебатите. Това е и основно правило на новите комуникации, които трябва да съумеят да предоставят на онези, с които искат да комуникират, информацията така, че те да могат да я ползват, когато им се наложи, и във форма, подходяща за техните нужди.
Но какво се случва с американските политици, които според данни от сайта на Втори живот, разполагат с 5 милионна аудитория във виртуалния свят. Като начало ще кажа, че виртуалният щаб на кандидата на демократи за президент Джон Едуард бе разбит от вандали. Повечето политици живеят във Втори живот чрез своите аватари, изключение засега прави само Хилари Клинтън[27], която и в реалния, и във виртуалния свят изглежда по един и същ начин, но най-вероятно се среща с различни хора. Една от особеностите на политическите комуникации във Втори живот е, че там политиците не общуват единствено с гражданите на своята страна, защото жителите на глобалния свят във Втори живот идват от всички страни по света. Това най-вероятно ще застави специалистите по политически комуникации да подготвят стратегии, предназначени за гражданите на света – реален или виртуален, които ще бъдат в някаква степен различни от реалните, при които общуването е с жителите на една страна.
Новият американски президент във Втори живот живее чрез своя аватар[28]. Но щабът му бе изключително активен по време на кандидатпрезидентската кампания и срещите с избирателите и митингите течаха в реалния и във Втория живот. Най-вероятно за онези, които още не са се осмелили да посетят Втори живот, мястото на откриването на кампанията на Обама няма да им говори нищо – Сохо, 16.00 часа, координати: 135, 147, 22). Няма в подробности да се спираме и да анализираме хода на кампанията, но едно от местата, на които Обама превъзхождаше категорично своите опоненти, бе именно виртуалното пространство, което, както всички знаем, е територия, на която младите имат предимство пред по-възрастните. След избирането на новия президент и съставянето на новия Конгрес, демократите в Америка определено се насочват и към нови места – Втори живот.
Конгресменът Джордж Милър[29] участва в открита дискусия във Втори живот. Това показва посоката за новите политически комуникации, които дори и да се преместват във виртуалното пространство, на практика създават нови възможности за взаимодействие между политиците и гражданите, между управляващите и гражданите. А както знаем, колкото повече възможности има за взаимодействие между политиците и гражданите, толкова по-добре и за политиците и за гражданите, казва Франк от „ВериСпатиал” на 4 януари 2009 г.[30]
Към политиците във Втори живот се присъединява и японският политик Кан Сузуки[31], който споделя, че влиза във виртуалния свят, защото иска да обсъжда с гражданите новите политики, иска да говори с тях – формално и неформално, като планира дискусии, на които той и експертите от екипа му да отговарят на въпроси на гражданите.[32]
Ясно се вижда, че политици, които искат да отговорят на новите реалности под една или друга форма, търсят присъствие и във виртуалния живот. Не бива обаче да приемаме Втори живот единствено откъм позитивната страна. Добре е, преди да се насочим към невероятната възможност да заживеем втори живот, да обмислим и рисковете. Сред основните рискове може да определим възможността за объркване между реална и виртуална личност, нарастващата социална сегрегация и посвещаването на все повече време на дигиталното съществуване, дистанцията на индивидите от установения социален и когнитивен опит и факта, че при някои хора този начин на живот се превръща в зависимост и води до усамотение и отказ от реалния живот. И преди да излезем от света на виртуалния живот, може би е добре да потърсим причините, които правят Втория живот толкова съблазнителен и желан. На първо място магията е във възможността да се самосъздадеш – създаваш ново същество, което много често се натоварва с всички неща, които човек не успява да постигне в реалния живот, и в същото време, независимо че Втори живот започва като дигитален пазар, той се променя и започва да се утвърждава като място за срещи на дигитални същества от всички краища на света. Разходката из виртуалния свят на Втори живот ще завърша с цитат от блога на Патрик Майер, докторант в Харвард, който е имал щастието на присъства на лекцията на проф. Кая Тим: „Дискусиите след лекцията ме накараха да се замисля и за нещо друго. Сред присъстващите повечето бяхме учени, говорещи за социалните мрежи като експерти, а само малка част от нас имаха свой блог. От над шестдесетте участници в конференцията само трима са в Twitter и малка част имат свой аватар или профил в Youtube. Наистина е много важно да използваме тези инструменти на социалната мрежа, ако искаме да ги изследваме и да ги изучаваме. Разбиранията ми за блоговете, тяхната сила, мрежовия им ефект и негативната им страна коренно се промениха, след като започнах своя блог. Същото се случи и с представите ми за Twitter. Затова и след лекцията на Тим вечерта се регистрирах във Втори живот и създадох своя първи аватар.”[33]
[1] Au, Wagner James, „ All Politics is Virtual”, http://www.huffingtonpost.com/wagner-james-au/all-politics-is-virtual_b_91139.html, 24.05. 2008 г. [2] Втори живто за българи, http://www.vtorizhivot.com/, 20.03.2009 г. [3] Key economic metrics, http://lindenlab.com/pressroom/general/factsheets/sloverview, 24.08.2009 г. [4] Scott, Meеrman David, “New Rules of Marketing and PR”, Wiley, USA, 2006, p. 238 [5] Prof. Dr. Caja Thimm, Institute for Communication/ Media Studies, University of Bonn/Germany - “Avatar as marketing Tools – Second Life as a global market place”, http://www.caja-thimm.de/Downloads/York_SL_2007.pdf [6] Снимката на Ню Йорк е от профила на Leaf Evans във Flickr - http://www.flickr.com/photos/14191421@N02/2496327530, 22.06.2009 г. [7] Снимката на Франфурт на Манйн е от сайта: http://www.welt.de/webwelt/article783226/Frankfurt_am_Main_wird_Second_Life_Stadt.html, , 22.06.2009 г. [8] Снимката на Париж е от сайта: http://edumuve.com/tour/languages-other-than-english/the-french-speaking-area-of-new-paris-is-one-of-many-regions-in-second-life-where-one-can-chat-in-various-languages/, 22.06.2009 г. [9] Снимката на аватара на Адам Ройтерс е взета от www.msnbc.msn.com, 08.10.2007 г. [10] Снимката на Ройтерс е от сайта: http://blog.clickz.com/2006_10_16t023700_450x338_us_media_secondlife_reuters.jpg, 22.06.2009 г. [11] Scott, Meеrman David, “New Rules of Marketing and PR”, Wiley, USA, 2006, p. 238 [12] Снимката на вестник „Авастар” е от сайта: http://freshtakes.typepad.com/sl_communicators/2007/01/more_second_lif.html, 22.06.2009 г. [13] Към 08.06.2009 г. 260 линденови долара са равни на 1 американски долар, http://secondlife.com/statistics/economy-market.php [14] Издателите информират читателите, че вестникът вече не излиза във Втори живот, http://www.the-avastar.com, 08.06.2009 г. [15] Снимката на SLCN.TV е от сайта: http://www.prlog.org/10089212-first-worldwide-live-telethon-in-second-life-slcn-teams-up-with-relay-for-life-for-cancer-awareness.html, 22.06.2009 г. [16] Снимката от студиото е от профила на Torley във Flickr - http://www.flickr.com/photos/70285332@N00/484785677/, 22.06.2009 г. [17] Кои компании имат свои офиси във Втори живот, можете да намерите на http://slbusinesscommunicators.pbworks.com/Companies%20in%20Second%20Life [18] Highfield, Roger, How politicians will con Second Life residents, http://www.telegraph.co.uk/scienceandtechnology/science/sciencenews/3299691/How-politicians-will-con-Second-Life-residents.html, 07.06.2008 г. [19] Списък на политиците във Втори живот, http://slbusinesscommunicators.pbworks.com/Politicians-List, 06.06.2009 г. [20] Caja Thimm, Avatars in Politics - “Second Life” as a new Platform for Political Communication (University of Bonn/Germany), http://www.caja-thimm.de/Downloads/Abstract_Thimm_New_Media_Worlds2008.pdf, 10.02.2009 г. [21] Пак там [22] http://www.marketingvox.com/french-politics-takes-on-second-life-028342/, 10.02.2009 г. [23] Снимката на Саркози от сайта: http://www.marketingvox.com/french-politics-takes-on-second-life-028342 [24] Пак там [25] Снимката от голата демонстрация срещу Льо Пен във Втори живот е от профила на VeniceVandal във Flickr - http://www.flickr.com/photos/venicevandal/354364069/, 22.06.2009 г. [26] Molly Moore, French Politics in 3-D on Fantasy Web Site, Washington Post, Foreign Service, Friday, March 30, 2007; Page A01 [27] Снимката на Хилари Клинтън от от профила на natachaqs във Flickr: - http://www.flickr.com/photos/natachaqs/410641501/ [28] Снимката на аватара на Барак Обама и щаба на кампанията му са от профила на rikomatic във Flickr - http://www.flickr.com/photos/rikomatic/442033437/ [29] Снимката от дискусията на Джордж Милър във Втори живот е от сайта: http://www.internetnews.com/commentary/article.php/3653691, 22.06.2009 г. [30] Frank, Politicians in Second Life, http://veryspatial.com/2007/01/politicians-in-second-life/, 10.02.2009 г. [31] Japanese Politician Opens Second-Life Office, June 15, 2007, http://www.psfk.com/2007/06/japanese_politi.html, 10.12.2008 г. [32] Снимката на щаба на Сузики е от сайта: http://news.bbc.co.uk/2/hi/6292602.stm [33] Patrick Meier,Doctoral Research Fellow, Harvard Humanitarian Initiative, Harvard University, Henry R. Luce PhD Candidate at The Fletcher School, http://irevolution.wordpress.com/2008/11/09/social-web-carrotmob-anonymous-and-second-life/, 10.12.2008 г.
|
