13. Българското онлайн пространство

Живеем във времена на постоянни промени. Промяната може би е единственото сигурно нещо, с което специалистите по комуникации трябва да се съобразяват. По данни на „Маркет тест”[1] в периода 2004 – 2008 г. при така наречените традиционни медии се отчита спад по отношение на медийната консумация – телевизия (-1,37%), радио (-7,35%) и преса (-18,82), докато при интернет се наблюдава явно покачване - с 13,08%. Същата тенденция по отношение на телевизията се наблюдава и в данните на GARB – спад в средния рейтинг на телевизиите в България с 2051 за периода 2007 – 2009 г.[2], като броят на гледащите намалява за сметка на времето, което прекарват пред телевизора. Специалистите по комуникации трябва да се съобразят с тези тенденции при планирането на своите комуникационни кампании, за да могат да планират и да реализират очакваните резултати.

Навлизането на интернет през последните години постоянно расте и  все повече хора ползват мрежата като източник на информация, забавление, търсене на информация и т. н. За последните седем години (2001 - 2008) хората, които ползват интернет, са се увеличили с над 25% и това е най-голямата промяна в медийните навици на гражданите.[3] По данни на „Интернет уърлд статс” за страните с най-силно навлизане на интернет България е на 39-о място (55.1%)[4]. За периода 2000 – 2008 г. увеличението на интернет потребителите у нас в 450,7%.[5] Тези тенденции обясняват все по-сериозното внимание, което специалистите по комуникации отделят на онлайн средата. При тази ситуация редно е да се направи преглед кой е в интернет, какво прави и накъде се развива българското онлайн пространство. Европа е на второ място в глобален контекст по брой интернет потребители (24,6%), изпреварена само от Азия (41,2%).[6]

Много сериозна предпоставка при избор на канали за комуникация в една кампания е целевата аудитория. Както се вижда от данните за потребителите на интернет[7], голяма част от активните избиратели са там и броят им се увеличава за последната година, като нараства броят на жените. Единствената сериозна промяна за периода е увеличаването на интернет потребителите на възраст 35 - 54 години, които са и водеща целева аудитория на голяма част от политическите кампании. По отношение на образованието на потребителите - преобладават с висше образование, 44,5 – 46%, със средно образование са 34,1 - 33,9%, с основно и по-ниско - 15,3 - 14%, и с полувисше 6,1%. По критерия занятие на интернет потребителите в България най-голяма част са наетите, учещите и самонаетите -  представляват близо 90% от всички, които ползват интернет. Над една трета от потребителите на интернет са в София (35,5 - 35,8%), над половината (61,1 - 61,3%) са в градовете и само около 3% в селата. Близо половината са с доходи до 600 лв. месечно (45,4%), а 24,3% са с доходи над 1000 лв. Сериозният процент потребители с доходи под 600 лв. най-вероятно се дължи на факта, че близо една трета от потребителите на интернет са учещи (~30%).

След като се установи кои са потребителите на интернет, редно е да видим какво правят в интернет, за да преценим до каква степен потребителските им навици в мрежата отговарят на целите на една политическа кампания. Търсене на специализирана информация (2 място) и посещение на страници на печатни издания и онлайн новини (4) са две от водещите причини  да се влиза в мрежата.[8] И двете са тясно свързани с намирането и ползването на информация, което е от съществено значение при провеждането на политически кампании. В анализа на резултатите от агенция „Алфа рисърч” условно потребителите се разделят на два сегмента. Първите, по-младите потребители на интернет (18 - 30 години), го използват основно за теглене на файлове (музика, филми, видеоклипове), игри и слушане на музика онлайн, чат, сърфиране за удоволствие, а също и за обучение и търсене на конкретна информация. От гледна точка на политическите кампании по-интересна е втората група, работещи граждани от големите градове на страната – служители на ръководни длъжности, упражняващи свободни професии, частни собственици, с висше образование и по-високи от средните доходи (31 - 60 години). Те влизат в мрежата предимно за да посещават страниците на печатни издания/онлайн новини, да търсят специализирана информация и обучение или да сърфират удоволствие. Посещават предимно информационни, икономически и социалнополитически сайтове.[9] Ако кампаниите не съумеят да присъстват в онлайн пространството, има голяма вероятност информацията им да не достигне до сериозна част от активното население, което все повече се насочва към електронните източници на информация. Не са малко примерите от нашата реалност, когато печатната медиа има много по-ограничена аудитория от аудиторията на сайта на издание. И все повече потребители ще се насочват към онлайн версиите на печатните медии и причините може да не са само икономически. В електронното издание новините се публикуват почти веднага, има възможност за коментар, връзки към допълнителна информация и прочит на коментарите на останалите читатели.

Модерната политическа кампания не може да си позволи да остане извън мрежата, защото към мрежата се насочват все повече хора за сметка на печатните медии. „Влиянието на интернет като информационна среда се изравнява с влиянието на пресата. Изводите се налагат от обстоятелството, че дяловете на хора на средна активна възраст, които ползват интернет, и на хора, които четат всекидневници, са почти еднакви, а именно там е битката, защото те се интересуват най-много от новини”, коментира Мира Янова. И допълва: „Същевременно се увеличава делът на хората, които не четат всекидневници. През 1992 г. техният дял е бил 20%, а към декември 2007 г. 46,6% от респондентите са отговорили, че в рамките на седмица не прочитат нито един всекидневник.”[10] Няма подобни данни към май 2009 г., но може да се предположи, че в ситуацията на икономическа криза пренасочването към консумацията на онлайн новини ще се увеличи за сметка на печатните медии.

На фона на ясно очертаващата се тенденция към консумация на новини и информация в интернет специалистите по политически кампании трябва да следят и класациите на сайтовете, предлагащи новини. Както за много неща в България, и тук има разминаване в данните на различните агенции. Според „Нилсен онлайн” през април 2009 г. най-посещаваният сайт за новини и информация е vesti.bg (новото име на netinfo.bg)[11]. Прави впечатление, че сред водещите десет сайта за новини и информация три са традиционни медии (в. „Дневник”, „Дарик радио”, в. „Капитал”), а сред първите пет три са изцяло онлайн информационни медии – vesti.bg, dnes.bg и news.bg.

Според другата агенция за проучване на интернет потреблението, „Гемиус България”, в категорията нови водещо място има сайтът на в. „Дневник”.[12] И в тези данни прави впечатление, че пет от водещите сайтове за новини са сайтове на традиционни медии – в. „Дневник”, „Дарик радио”, в. „Капитал”, в. „24 часа” и bТV. В тази класация влиза и сайт с новини изключително от сферата на културата – avtora.com.

Няма да навлизаме в детайли, които след време няма да имат значение, като например точният брой на посетителите, а ще обърнем внимание на тенденцията традиционните медии да набират популярност и влияние в интернет пространството. Разчитайки на своя екип и опит, голяма част от традиционните медии насочват сериозна част от усилията си към създаване на работещи, модерни и влиятелни сайтове, които да привличат аудитория към основната медиа – вестник, радио или телевизия. Тази тенденция се наблюдава по света, а вече се случва и в България. Голяма част от младото поколение „чете” новините на bТV или „Дарик радио”, което за представителите на предишните поколения е съчетание, което изобщо не се вписва в представите за консумация на телевизионни или радионовини. Аудиторията се променя, навиците й за консумация на новини се променят и медиите, както и кампаниите, ще трябва да се адаптират към промените.

Друга съществена част от българското онлайн пространство са блоговете, които представителите на „Репортери без граница” определят като „гарант за свободата на пресата в България”.[13] Изследванията в тази сфера тепърва ще набират скорост. Все още няма ясни данни за броя на блоговете у нас, тяхната аудитория и влияние. „В България водещите блогъри са хора с активна и ясна гражданска позиция, обичат да изказват мнение по различни теми. Както навсякъде по света, 2/3 са мъже, а материалният им статус е над средния за страната. Около 50 000 българи имат свой личен блог, но постоянно активни са не повече от 500.”[14]. Според „Блог класацията за България”[15] сред първите 100 блога към 19 юни 2009 има три блога на политици – два на Богомил Шопов-Бого съответно на 2-ро и 86-то място, и един на Мартин Димитров – на 28-о място. Сред водещите се открояват и блоговете на двама журналисти – Иво Инджев (15-о място) и Иван Бедров (16-о място). Не може да подминем факта, че много от водещите блогове посвещават немалка част от съдържанието си на политиката и изборите през 2009 г. Сериозно внимание заслужава и появата на обединения сред блогърите като „България е наша” – блог, който се определя като „Инициатива на обединени блогъри за гражданска реакция” (53-о място).

По темата за блоговете може много да се говори, но все още липсват сериозни изследвания и анализи за мястото им в политическите кампании. Най-вероятно това ще се случи след края на изборите за 41-во Народно събрание, защото е първата кампания у нас, в която блоговете участват активно като източник на информация и като автори, генериращи съдържание, различно от съдържанието на самите политически участници в избора и традиционните медии.

Интернет ще става все по-важен инструмент за комуникация на политическите партии и самите политици с гражданите. За разлика обаче от другите добре познати канали за комуникация интернет дава възможност за истински диалог между политиците и гражданите, както и възможност на гражданите да генерират съдържание, върху което политиците нямат контрол. Като изхождаме от няколкото примера за влиянието на онлайн комуникациите върху реалната дейност на компаниите – ПИБ[16] и „Белла”[17], може да предвидим, че политическите кампании ще трябва да се съобразяват със случващото се в онлайн пространството и да заемат своето достойно място в тази нова сфера, където активно тече публичният дебат. Вярно е, че все още не обхваща всички граждани, но това съвсем не означава, че може да се пренебрегва или да се подценява неговото въздействие върху начина на възприемане на политическите събития.

[1] Томс, Жюстин, Горица Белогушева. Уеб сайтът – Мисия задължителна. София: Сиела, 2009, с.190

[2] Стоилова Зорница, Борислав Кандов, ТВ аудиторията намалява, Капитал, брой 16, 24.04.2009 г.

[3] По данни на „Алфа Рисърч” за интернет потреблението към края на 2008, за март 2008 и септември 2001 г., http://aresearch.org/internet, 12.06.2009 г.

[4] Top 47 countries with the highest Internet penetration rate, http://www.internetworldstats.com/top25.htm, 12.06.2009 г.

[5] Internet usage in EU, http://www.internetworldstats.com/stats9.htm#eu, 12.06.2009 г.

[6] World Internet Users by World Regions, http://www.internetworldstats.com/stats.htm, 12.06.2009 г.

[7] Данните за април 2009 са от Nielsen Online, публикувани в списание „Sign café”, май 2009 г. Данните за май 2008 г. са от Nielsen Online, публикувани на http://interactive-share.com/?p=400, 12.06.2009 г.

[8] По данни на „Алфа Рисърч” за интернет потреблението към края на 2008, http://www.aresearch.org/internet.html, 12.06.2009 г.

[9] По данни на „Алфа рисърч” за интернет потреблението към края на 2008, http://www.aresearch.org/internet.html, 12.06.2009 г.

[10] Половината интернет потребители у нас следят информационни сайтове, 25.01.2008 г. http://www.ibg.bg/news.php?newsid=185, 12.06.2009 г.

[11] Данните за април 2009 са от Nielsen Online, публикувани в списание „Sign café”, май 2009 г.

[12] Данните за април 2009 са от Gemius, публикувани в списание „Sign café”, май 2009 г.

[13] Репортери без граници: Блоговете в България гарантират свободата на пресата, 30.10. 2008, http://e-vestnik.bg/4913, 20.04.2009 г.

[14] Томс, Жюстин, Горица Белогушева, „Уеб сайтът – Мисия задължителна”, Сиела, 2009, с.144

[15] http://topbloglog.com/, 19.06.2009 г.

[16] ПИБ няма да фалира, 13.05.2008 г., http://oggin.net/vile/fali/, 19.06.2009 г.

[17] Не купувайте продуктите на “Белла” - България. Tе са убийци.,15.12.2007 г. http://www.bogomil.info/900/, 19.06.2009 г.