14. Блоговете на българските политици

Каквото и да си говорим за новите медии и комуникациите в интернет, едно е ясно – те изискват време, умения за писане и постоянство. В глава пета разгледахме принципно блоговете и тяхната роля в комуникациите, влиянието им върху медиите и върху сформирането на обществено мнение. Тук ще направим обобщен анализ на това, което се случва в блоговете на българските политици и ще се опитаме да изведем тенденциите, които задават политиците при използването на „личните си дневници”.[1]

Преди да видим какво се крие зад чистата статистика, е добре да погледнем самата статистика, обобщена в по-долната таблица.

В тази таблица ясно личат няколко неща: (1) 12 от политиците със собствен блог са писали всеки месец, което е изискване при добре функциониращите блогове, (2) 4 от блоговете са създадени в периода април–май, което ясно навежда на мисълта, че тяхната основна цел е да се включат в инструментариума на политическите комуникации в кампанията за избори 2009 г., и 3) учудващо 4 блога остават в затишие именно в периода преди изборите за европейски депутати, но причината може би е, че и четиримата автори не са пряко ангажирани с тези избори.

Анализите на политическите блогове, правени всеки месец от фондация „Медийна демокрация”, могат в много по-големи детайли да ви представят блоговете на отделните политици. Нашата цел тук е да погледнем данните обобщено, а това означава като начало да определим от кои политически партии са блогърите политици. В таблицата, която не отразява новите политически обединения в дясното пространство, най-много блогъри политици има от НДСВ (6). Ако обаче се съобразим с политическите процеси през месеците (април-май 2009), се оказва, че в „Синята коалиция” има най-много блогъри. Следват блогърите от ГЕРБ и най-слабо застъпени в блогосферата на политиците са социалдемократите, зелените, БНД и БСП. Буди учудване е слабото присъствие в блогосферата на зелените, които принципно привличат младите хора и е логично именно младите да се насочват и да ползват новите форми за комуникация.

Ако погледнем на тези данни не откъм партийната принадлежност на блогърите, а откъм институцията, за която работят, можем категорично да кажем, че народните  представители в 40-ото Народно събрание са най-активните блогъри – 9, следвани от политици, които към май 2009 г. не заемат постове в държавни или европейски институции. Общинските съветници са третата по брой група от политици блогъри (4), следвани от представителите ни в Европейския парламент и българския еврокомисар (4), а най-малката група е на политиците, работещи в Министерския съвет.

Основен принцип при блоговете е да бъдат поддържани, което означава в тях да се пише редовно. Не можем да кажем, че това е вярно за блоговете на нашите политици в периода януари – май 2009 г. В таблицата е обобщен броят публикации на политик за съответния анализиран период. Ясно се вижда, че само петима блогъри от средите на политиците имат над 50 публикации за първите пет месеца на 2009 г., което само по себе си е показателно за отношението на политиците към техните блоговете. Според теорията (ако изобщо можем да говорим за теория при блоговете) един добре поддържан     блог трябва да има между 3 и 4 публикации на седмица[2], което би трябвало да означава   минимум 12 публикации на месец, или общо 60 за изследвания период. Ако приемем този критерий за част от системата, по която функционират успешно блоговете, се оказва, че само четирима политици отговарят на него – Стефан Иванов (61), Мартин Димитров (62), Борислав Цеков (76) и Богомил Шопов (83). Редно е да уточним, че Богомил Шопов-Бого работи в сферата на интернет и има два блога – личен и блог за политическите си изяви, а анализът е направен въз основа на политическия му блог (bogomep.eu).

 Но тази обобщена картина няма как да ни даде възможност да проследим до каква степен политиците използват или не използват личните си блогове като инструмент в   политическите предизборни кампании.  Ако разгледаме активността в блоговете на всеки от политиците по месеци, ще видим, че активните блогъри захранват с публикации своите блогове през целия период. Ясно личи, че значително увеличават броя на публикациите си с наближаването на изборите за евродепутати в началото на месец юни 2009 г. Броят публикации на Богомил Шопов (31), Меглена Кунева[3] (27) и Борислав Цеков (23) надвишат броя на всички останали. Месеците март и май са най-активни (140 и 161 публикации), като е логично да се очаква през месец юни 2009 г. – след края на едните избори и началото на активната кампания за парламентарните избори – активността да се увеличи, ако наистина използват блоговете като средство за комуникация с избирателите си.

Другият аспект на блоговете е тяхното съдържание - важен елемент от успеха им, защото хората четат онова, което ги интересува и вълнува. Темите, интересували политиците блогъри през януари следват темите, които вълнуваха цялото публично пространство – газовата криза и протестите, които се случваха пред Народното събрание. Сериозно място заемат и общополитически теми, които имат различен аспект в зависимост от политическата принадлежност на авторите. Сред темите присъстват и двама президенти – Барак Обама и Георги Първанов. Прави впечатление, че въпросите, свързани със световната икономическа криза и политическите решения за действия за справяне с кризата, изобщо не присъстват в темите на политиците блогъри.

През февруари 2009 г. основните теми са общополитически и свързани със София. В този период се появяват и публикации, критикуващи управляващите. Прави впечатление, че голяма част от политиците търсят допълнителна публичност на своите изяви в традиционните медии, като публикуват тези материали (текст и видео) в своите блогове. Другата тема, която се откроява през този период, е Европейският съюз. В един от блоговете се появява и въпросът за Facebook, което може да се тълкува като сигнал за предстоящото насочване към социалната мрежа като канал за общуване с избирателите.

Освен традиционните общополитически въпроси другата тема, ангажираща блоговете на политиците през март, са процесите за обединение на дясното пространство. Сериозното присъствие на тази тема е обусловено и от големия брой политици блогъри в дясното пространство. Коментарите за работата на управляващата коалиция са другата тема, на която са посветени три публикации. Промъкват и се теми за екологията (1) и за проблемите в църквата.

Дори и да звучи малко пресилено, може да се каже, че е учудващо слабото присъствие на темата за промените в Избирателния закон в публикациите в блоговете на политиците през месец април. Но сред онова, за което пишат блогърите, вече се промъква, макар и плахо (1 публикация) темата за предстоящите избори.  Също така слабо (1) е застъпен и проблемът до каква степен ще бъде разрешено проследяването на интернет трафика, на който традиционните медии обърнаха сериозно внимание.

И ако досега е имало и най-малкото съмнение, че блоговете на политиците са част от каналите им за комуникация с избирателите, след като видим какви теми са ги вълнували през май – месецът на кампанията за избор на евродепутати, то вече не би трябвало да остане и капка съмнение. Най-често обсъжданите теми са общополитически, изборни и публикуване на личните медийни изяви (с по 7 публикации), което дава сигнал за предстоящите избори. Със сигурност през юни тези теми ще се увеличават, за сметка на конкретните проблеми и събития от живота в страната.

След анализите по месеци редно е да погледнем на тематиката на блоговете и обобщено. В таблицата са показани темите за първите пет месеца на 2009 г. Съвсем логично е в блоговете на политиците да преобладават политическите теми. Сериозният брой публикуваните медийни изяви на политиците е доказателство за няколко неща: 1) блоговете се възприемат като още един канал за генериране на публичност, 2) принципът на хипервръзките не се използва достатъчно, а се поместват още веднъж изявите в традиционните медии на самите политици. Спецификата на блоговете е и в това да се споделят с читателите други материали, но не като се публикуват отново, а като се дават връзки към местата, където вече са публикувани. Неизменно прави впечатление още нещо - подготовката за изборите чрез критика към управляващите, обсъждане на изборите и процесите в политическите партии.

След като разгледахме два важни аспекта на блоговете – съдържанието и честотата на качване на публикации, редно е да се спрем и на третия  - коментарите, важна характеристика на блоговете. Може би коментарите са най-отличителната черта на този вид комуникация между политици и граждани, защото при традиционните медии възможността за обратна връзка е много трудна и зависи от различни фактори. При блоговете най-интересното обикновено дори не е самият текст, а дискусията, която се оформя между автора и неговите читатели. От тази гледна точка принципно може да се съди колко четен е един блог, както и за способността на авторите да представят дискусионни теми. Не може да се подмине фактът, че при пет от анализираните блогове изобщо няма възможност за коментар или поне аз, която също съм блогърка, не я откри. В графиките ще забележим един интересен факт - че блогът на Сергей Станишев е събрал 307 коментара под две от общо трите публикации, които съдържа за изследвания период. От съдържанието на коментарите може да се научи много за народопсихологията ни и искрено се надявам, че някой ще анализира какво искат да споделят с премиера си българите от интернет пространството. Броят наистина е изключително висок, което само показва, че този блог е закъснял като раждане и пускане, а нуждата от него е била налице.

От броя на коментарите през изследвания период се вижда, че не само политиците засилват своята активност преди избори, но и тези, които ги четат и искат да зададат своите въпроси или да изкажат мнението си. Редно е да направим  уточнението, че под брой коментари се отчитат и коментарите, които самите автори на блога дават на въпросите и мненията, оставени в тяхната част от интернет пространството. Коментарите през месец май са два пъти повече от февруари и април. Март е месецът с най-много коментари по отношение на случващото се в дясното пространство, което е и причина за засилената активност от страна на читателите на блоговете.

Ако потърсим връзката между брой публикации и брой коментари, ще видим, че при седем от блоговете средният брой коментари на публикация е между два и четири, което не може да се определи като отличителна черта на един добър блог. Рекордът, както вече обсъдихме, е на блога на Сергей Станишев - 3 публикации и 307 коментара, но е добре да уточним, че всички коментари са по две от публикациите. Като добро подбиране на съдържанието и представяне на блога определяме когато успява да генерира средно над 10 коментара на публикация. В този случай в тази категория попадат само четири блога.

И след като анализирахме съдържанието, честотата и коментарите в блоговете, редно е да проследим колко лесно на случаен принцип човек може да попадне на някои от тези блогове – къде излизат в резултатите на машините за търсене блоговете по име на политикa.[4] На таблицата се вижда, че блоговете излизат преобладаващо на първите пет места в най-ползваната у нас машина за търсене, но също така имат добра индексация и в Yahoo!. Не може да се подмине фактът, че има блогове, които не се появяват в първите двадесет резултата, което е недопустимо, ако се използват за комуникация с потенциалните избиратели и се търси ефективност. Сравнението между двете машини за търсене показва, че блоговете на политиците се появяват в 24 от случаите на първа страница при търсене в Google.bg и 19 пъти при Yahoo!

Както вече споменахме, голяма част от данните за настоящия анализ са взети от анализите в частта от политическата блогосфера на фондация „Медийна демокрация”. Не можем да подминем някои изводи на авторите на изследванията в края на анализа за всеки от месеците. Оставяме конкретиката на събитията, тъй като с времето значението отслабва, но има обезпокояващи сигнали, които политиците блогъри трябва да забележат и да вземат мерки. От анализа на публикациите в блоговете се вижда, че голяма част от политиците четат тези анализи, дори ги анонсират в собствените си блогове. Ще бъде интересно да се установи дали само ги четат, или вникват в съдържанието. Една  обезпокояваща тенденции е забелязана в прочита на коментари, където се прокрадват съмнения, че „политикът не пише лично в блога си, а чрез някой сътрудник”[5]. Ако това е явно, влиза в сериозно противоречие със същността на блоговете, които в превод на български могат да се определят като лични дневници. За разлика от потребителите на информация чрез традиционните медии интернет потребителите са много чувствителни към лъжата, а при блоговете това се проявява още по-силно. Политиците блогъри могат да си направят извода, че ако не са готови лично да общуват с избирателите си посредством блог, по-добре да потърсят друг канал за онлайн комуникация. Силно впечатление прави заключението, че „теми или събития, които вълнуват публичното пространство и са топ заглавия в традиционните медии, не намират релевантен отзвук в блоговете на политиците”[6]. На това съвсем съзнателно обръщаме внимание, защото към момента никой не може да твърди със сигурност – няма изследвания – какво наистина вълнува хората – гражданите и политиците – съдържанието на традиционните медии или съдържание на медиите в интернет, сред които са и блоговете. Но е факт, и то неоспорим, че разликата между съдържанието на онлайн комуникациите и комуникациите чрез традиционните медии е коренна. Добре е това да се има предвид и да не се вземат решения, свързани с политическите кампании въз основа само на едната възможност за комуникация.

За съжаление тази така интересна и важна за политиците и избирателите тема, ще завършим с един не много обнадеждаващ извод, и то подкрепен с прословутата фраза на Маршъл Маклуън – „Медиата е съобщението”. Убедени сме, че думите не са казани за блоговете, но те изключително точно съответстват на следния извод: „Политиците продължават да използват личното си уебпространство за партийни цели и транслират официални позиции, съобщения, манипулативни съждения, препечатки на медийни интервюта. Блоговете им звучат повече като радиоточки, а не като неформален разговор, както е замислен форматът.”[7]

Не можем да отнесем този извод към всички анализирани тук блогове. Някои са силни, редовно публикуват нови материали и наистина водят един неформален разговор с хората, които ги четат. Но има и блогове, които никой не знае защо съществуват.[8]

[1] Данните за блоговете на политиците са взети от изследвания на фондация „Медийна демокрация”, лаборатория за медиен мониторинг, политическа блогосфера - http://www.fmd.bg/?cat=7, 12.06.2009 г.

[2] Scott, David Meerman, The new rules of marketing and PR, Wiley, 2006, p. 206

[3] Сбор от публикациите в двата блога на Меглена Кунева - http://blogs.ec.europa.eu/kuneva и http://votekuneva.eu.

[4] Общият сбор на блоговете е 27, защото са включени и двата блога на еврокомисаря Меглена Кунева, търсене към 14.06.2009 г.

[5] Кирова, Марина, Дясно на борд!, http://www.fmd.bg/?p=1652, 19.04.2009 г.

[6] Кирова, Марина, На старта на изборите, http://www.fmd.bg/?p=2253, 19.05.2009 г.

[7] Кирова, Марина, Газ, протести… или старт на предизборната демагогия, http://www.fmd.bg/?p=749, 19.05.2009 г.

[8] http://filiz.blog.bg/ - последна проверка за достоверността на фактите – 14.06.2009 г.