|
Nevereno vliz";}
?>
15. Избирателите за онлайн представянето на българските политици В основата на успешната политика е добрата комуникация. За да бъде тя ефективна, двете страни които участват, източникът и получателят, трябва да бъдат удовлетворени от начина на комуникация, от
Най-общо може да се каже, че според анкетираните в българското онлайн пространство всеки от тях успява да намери информацията, която му е необходима, за да вземе своите политически решения или да направи своя избор за кого и дали да гласува. Малък процент са на мнение, че в онлайн средата по-скоро не може (8%) или изобщо (2%) не може да се достигне до необходимата информация. Обикновено при търсенето на информация човек се насочва първо към сайта на самата организация (партия). Както видяхме от глава 4, към средата на 2009 г., при това в предизборна ситуация, все още има партии, които нямат свой сайт. От графиката с отговорите на втория въпрос в анкетата ясно се вижда, че потребителите са по-скоро удовлетворени от състоянието на сайтовете на политическите партии и лидери, а не е малък процентът и на тези, които не могат да преценят (23%) - признак, че политическите партии не успяват много ефективно да използват всички онлайн инструменти за насочване на потребителите към контролираното от тях онлайн пространство. С други думи, необходими са усилия в посока популяризиране на сайта и генериране на трафик към съдържанието му.
Едно от най-често подчертаваните предимства на новите канали за комуникация в интернет е възможността за двупосочна комуникация, диалог, и относително улеснен достъп на гражданите до политиците и управляващите. Това означава задаване на въпроси и получаване на отговори. Както отчетливо се вижда на графиката, само 5% от анкетираните мъже и едва 2% от анкетираните жени са се възползвали от тази възможност за общуване с политиците най-вероятно защото знаят, че няма голяма вероятност да получат отговор. Все пак процесът на комуникация зависи от двете страни и както показват практиките в други страни, гражданите все повече ще използват новите начини за комуникация, за да търсят информация от и за политици и управляващи, което ще застави тези политици и управляващи да започнат активно да ползват новите технологии за поддържане на взаимоотношения с гражданите. Пасивността не е отличителна черта на онлайн средата.
В социалните мрежи обаче комуникацията е много по-лесна и неформална, което я прави предпочитана за общуване между приятели. Да, в тези мрежи се събират приятели и определено не всеки политик може да се впише естествено в среда, която не търпи фалш и измама. Половината от анкетираните определят социалните мрежи онлайн като подходящо място политици да се срещат с избирателите си. В това наистина няма нищо неестествено, ще припомним, че само във Facebook Барак Обама имa над 3 милиона приятели[1] и има профил в 15 различни социални мрежи. В кампаниите за евродепутати и народни представители през 2009 г. някои български политици направиха опит да се впишат в живота на социалните мрежи и изключително настъпателно събираха приятели, като сами ги канеха да им станат приятели. Водена от научните си интереси, на получените покани отговарях с въпрос „защо искате да станем приятели”. Получих над 10 покани, но само един политик ми отговори. И след дълги дискусии станахме „приятели”. Другите още при първата си среща с мен показаха, че не познават новата среда, в която всички сме равни, а приятелите си общуват. Всичко това показва, че може би социалните мрежи не са за всеки, а дали това е правилното място за среща с избирателите зависи от кандидата и партията, смятат 27% от анкетираните жени и 21% от анкетираните мъже. Не бива да се подценява и значителният процент от мъжете (20%), които не приемат социалните мрежи като подходящо място за политически комуникации между политик и избиратели.
Тези разсъждения се подкрепят и от отговора на следващия въпрос от анкетата „дали биха приели за приятел в социална мрежа политик, когото не познават лично”. Мъжете са по-категорични в отговора си, че не биха го направили - на това мнение са 35%. Мнението на жените се различава - 35% мислят, че биха приели за приятел политик, когото не познават, ако ги убеди защо да го направят. Както се вижда, хората не биха приели безрезервно за приятел дори и политик от партия, на която симпатизират – само 19% от мъжете и 26% от жените биха се „сприятели” при това условие. Все пак не бива да забравяме, че за мнозина социалните мрежи са новото лично пространство, в което искат да приемат и да допускат само приятели или приятели на техните приятели. По този въпрос има и най-малко хора, които споделят, че не могат да преценят как биха постъпили. Не можем да подминем без коментар и една друга група потребители на социалните мрежи - за която известните имена в списъка с приятели е гордост, а нарастването на броя на приятелите цел, която се преследва упорито. Може би точно този тип потребители без колебание биха приели който и да било политик за свой приятел. Процентът на готовите да се сприятелят с политиците по принцип не е голям (9 при жените и 10 при мъжете), но като се има предвид принципът на съществуване на социалните мрежи, всеки, сприятелил се с политик, му отваря врати към нови хора, които да му станат приятели, и т.н. Всъщност дали ще е в социалните мрежи онлайн или в социалните мрежи офлайн, най-важно е да се поддържат създадените контакти, за да бъдат ефективни. Политиците, които имат свой блог, коментират по форумите – иначе казано, познават и владеят новите инструменти за комуникация, много по-лесно и естествено се включват в социалните онлайн мрежи и хората ги възприемат на мястото им.
Много се говори у нас и по света за блоговете и дали са журналисти тези, които ги пишат. Провеждат се изследвания за влиянието на блоговете върху политиката, икономическите решения на гражданите и върху традиционните медии – все още само по света, у нас предстои да се случи. В средата на 2009 г. обаче блоговете на политиците не са предпочитан източник на информация за по-голямата част от анкетираните – над 70% не следят блоговете на политиците, които участват в изборите през 2009 г. Малко по-голям е интересът към съдържанието, предоставяно от самите политици от страна на мъжете (28%) – данни, които могат да помогнат на специалистите по политически комуникации по-добре да планират съдържанието. Практиката показва, че най-успешните блогове са най-естествените и непринудените и които се поддържат редовно с полезно за читателите съдържание.
Когато темата е политика, а блогърът не е политик, интересът значително се повишава. Добре е да си припомним изследването, според което хората по целия свят вярват най-много на човек като тях.[2] Блогърът е точно такъв – гражданин, който споделя своите мисли и чувства, мнения и коментари по актуални и интересуващи го теми. Мъжете отново проявяват чувствително по-голям интерес (54%) към този начин на получаване на информация, свързана с политиката у нас. Не е правено изследване, но определено може да се каже, че политическата тема предизвиква и най-много коментари по публикациите в блоговете. Този резултат може да се тълкува и от гледна точка на това, че съдържанието в блоговете е по-скоро насочено към мъжката аудитория, което кара жените да не проявяват предпочитания към информация от блоговете.
За по-силния интерес към политическото в онлайн пространството от страна на мъжете подсказват и резултатите от следващия въпрос – дали гледат видеоматериали в сайтовете за видеообмен. Мъжете отново са по-заинтересовани и следят по-активно видеосъдържанието, свързано с политическите събития у нас. Факт е, че в периода между изборите за евродепутати и за народни представители през 2009 г. голяма част от политическите партии започнаха да качват повече видеосъдържание, като в предпочитания от потребителите у нас сайт, Vbox7.com, най-активно присъствие има „Атака”, а повечето от останалите партии са се насочили към световния лидер във видеообмена – Youtube. Може да се окачва, че след повишаването на видеосъдържанието на политическа тема ще се увеличи и броят на зрителите, но не е задължително. Обемът съдържание в социалните медии не е правопропорционален на зрителския интерес. В този вид сайтове успех сред зрителите имат клипове, които изглеждат автентично и с нищо не подсказват користни намерения на тези, които са ги качили. Не случайно по време на кампанията на Обама най-гледаният клип е произведен от хора, които нямат нищо общо с щаба на кандидата за президент – Yes, We Can[3], а екипът на кампанията много стратегически прие песента и превърна името й в мото на цялата кампания. Политиците, които следват модела на кампания в социалните медии на американския президент, пропускат един сериозен факт – от щаба на кампанията предоставят сериозно количество материали и съвети как потребителите да направят сами видеоматериали, които да качват. Големият брой гледания на клипове – 80 милиона пъти, със сигурност се дължи в много по-голяма степен на 442 000 видеоматериала, генерирани от потребителите, а не на 2000 официални видеоматериала, качени от щаба на кампанията.[4] Анализът на видеосъдържанието, представен в глава 8, показва ясно, че към момента по отношение на политическото видеосъдържание преобладават официалните видеоматериали, качвани от самите политически партии.
За да може успешно да се планира комуникацията в сайтовете за видеообмен, трябва да се проучат потребителските навици и предпочитания на аудиторията. За мъжката аудитория най-силен интерес представляват материалите, качени от потребителите (27%), следвани от записи на предавания и новинарски емисии на телевизиите (26%). От хората, които са гледали видеоматериали, най-малко предпочитат материали, качени от щаба на партията или кандидата (18% от мъжете и 16% от жените). Ниският процент (19 при мъжете и 11 при жените) на хората, които гледат колажи, най-вероятно е свързан и с факта, че все още има много малко материали, които да се определят като колажи, качени от потребителите. Все пак, когато се подготвят дейности, свързани със сайтовете за видеообмен, не бива да се пренебрегва, че над 50% от анкетираните изобщо не гледат подобни материали.
И така стигаме до един от най-важните въпроси, чиито отговори залягат в основата на успешните кампании – откъде хората получават информация за политическите кампании. Ясно се вижда, че при мъжете водещият източник на информация са онлайн медиите (66%), които изпреварват телевизията (61%), като двата канала за информация чувствително се предпочитат пред всички останали начини за информиране. При жените водещи са същите два източника, но на първо място поставят телевизията – 67%, и след това онлайн медиите – 62%. Всички на трето място класират пресата, което ясно показва, че днес успешната кампания интегрира традиционни и нови медии, за да се постигне желаният ефект. При мъжете блоговете и сайтовете на политическите партии са с еднаква тежест (27%), докато при жените блоговете отстъпват на сайтовете и се ползват само от 19% от анкетираните жени. Форумите, от които всички много се боят поради злостния език на коментиращите, дори и да се четат, не се приемат за надежден източник на информация, но съвсем не означава, че може да се пренебрегват и да се оставят без внимание.
Отговорите могат да се погледнат и от друг ъгъл – колко хора разчитат само на традиционни или само на онлайн канали за информация и дали има разлика в навиците за информиране между потребителите под 25 години и между 26 и 35 години. Както ясно се вижда, мъжете (26%) и потребителите на възраст между 26 и 35 години (26%) са най-голямата група, която предпочита онлайн информацията пред информация само от традиционните медии – преса, радио и телевизия. Не е малък и процентът на онези, които по политически теми ползват информация само от офлайн медии, като най-голям е процентът на жените (25), следвани с 24% от хората на възраст между 26 и 35 години. От резултатите от изследването ясно се вижда, че във всички категории – по пол и по възраст, повече от половината анкетирани ползват различни медии да се информират за случващотото се в сферата на политиката. Редно е да обърнем внимание и че над 10% се доверяват единствено на телевизията като източник на информация, като този процент е най-висок сред женската аудитория – 15%.
Интересни за анализ са и 4% от отговорите, които не са сред предварително зададените възможности за избор. При мъжете 2% отговарят, че не се информират изобщо по темата, помалко от 1% (четирима) посочват като източник на информация самите политици, трима – приятели и колеги, в един от отговорите конкретно се посочва адрес на сайт, който има секция за изборите през 2009 г.[5] Разбира се, не липсват и мнения, сходни с мнението на героя на Алеко Константинов Бай Ганьо, който оприличава всички на маскари - „vsi4kite sa ednakvi, nqma nujda ot informirane”, „напълно са ми ясни”, „не им вярвам, каквото и да кажат” и конкретна забележка „никой от тях не представя ясни програми”. Жените са по-лаконични в свободните отговори и посочват като други източници на информация приятели, брошури с програмата на кандидата/партията, самите кандидати, предизборни срещи и познати, които се занимават с политика. Не липсват и тук крайни мнения като – „не знам какви са програмите”, „не ме интересува” и „никъде няма смисъл”. Една от жените, посочили друг отговор, откровено споделя, че „разчита на компетентното мнение на баща си”. Разбира се, не можем да си вадим изводи от 4% от анкетираните, но все пак личи значението на междуличностната комуникация – приятели, колеги, роднини, и незаинтересоваността сред определена част от гражданите – „не се информирам по темата”. Вярно е, че 4% не са достатъчни за генерални изводи, но ако не се вземат мерки за справяне с нагласата „всички са маскари” този процент може да се увеличи. Според теорията в успеха на всяка комуникационна програма лежи промяната на поведението сред целевата група. Изхождайки от нея, можем да кажем, че успехът на всяка политическа кампания и в частност предизборна, зависи от броя на хората, предприели желаното поведение – или избирателната активност. В търсене на варианти за справяне с намаляващата избирателна активност много държави насочват своето внимание към нови начини за упражняване на правото на глас. Другият начин за стимулиране на активното участие на гражданите е появата на политик или кауза, която да мобилизира избирателите. Така може да се определи предизборната ситуация в Америка през 2008 г., когато гласуваха близо 65% от американското население - най-високата избирателна активност в страната след изборите от 1908 г.[6]
Както се вижда от графиката, избирателната активност у нас в периода 2003 – 2009 г.[7] варира и е различна за различните избори, които гражданите трябва да правят.
Търсейки начини за стимулиране на избирателната активност, правителства по целия свят обсъждат, експериментират и дискутират възможността от предоставяне на нови форми за гласуване – онлайн, от мобилен апарат и т.н. Все още скептицизмът е голям, повдигат се въпроси, свързани с тайната на гласуването и сигурността на резултатите. От друга страна, прилагането на новите технологии в методологията на изборите според мнозина ще увеличи избирателната активност, най-вече сред младите. Това показват и резултатите от отговора на въпроса дали биха гласували, ако можеше да го направят онлайн. Категорично с „не” отговарят 10% от мъжете и 5% от жените, което показва готовността на гражданите да прилагат новите технологии във всяка сфера от своята дейност. Със сигурност това е въпрос, който ще ангажира вниманието на политици и управници през следващите години, защото навлизането на новите технологии в живота на всеки един от нас е процес, с който всички ще трябва да се съобразяваме. В мотивите към закона за електронно гласуване се казва: В голяма степен дебатът за онлайн гласуването може да се определи като дебат за промяната по принцип. Но както показва анализът на възможностите пред политиците с появата на новите начини за комуникация, тази промяна е за добро, тъй като позволява на гражданите да участват в реалната политика и им дава трибуна, от която и те да разговарят с политиците и управниците. В онлайн пространството преобладава нагласата, че въпросът за онлайн гласуването не е дали, а кога ще се случи. Остава специалистите да намерят възможно най-добрия отговор на въпроса как и нагласите към този начин на гласуване да се променят. Но за целта се изисква добра комуникационна кампания, която да обясни на гражданите, или по-скоро на самите политици, ползите от разширяване възможностите за участие в изборите чрез технологии, които се използват през XXI век. Независимо от начина на гласуване политическите партии и кандидати ще трябва да усъвършенстват уменията си за комуникация в новата онлайн среда, тъй като все повече хора по света започват да използват новите технологии. Това обаче в никакъв случай не означава кампаниите да се виртуализират и да загърбят традиционните методи и техники. Успешната политическа кампания трябва да съумее да използва интегриран подход в комуникациите, който да спомогне посланията да достигнат до целевата аудитория там, където тя очаква да ги получи. Настоящата анкета няма за цел да установи как гражданите оценяват като цяло политическите кампании през 2009 г., но резултатите по отношение на качествата на онлайн кампаниите показват, че гражданите не са удовлетворени. При мъжете близо 40% оценяват слабо (31%) и лошо (8%) представянето на политиците в онлайн средата. На същото мнение са над една трета от жените – 29% определят представянето на слабо, а 5% като лошо. Немалка част от анкетираните не могат да преценят - 34% при мъжете и 37% при жените. Активностите на политиците като добри определят 21% от мъжете и 26% от жените, а още по-малък процентът дават отлична оценка.
В края на анализа на данните от проведената онлайн анкета можем да кажем, че интересът към политическите теми и събития зависи в голяма степен от способността на политика (политиците) да преведат думите си на разбираем език за гражданите, да общуват с тях по начин, присъщ за съответната група избиратели, и да съумеят да бъдат максимално естествени в комуникациите си, защото днешните избиратели вече разполагат с алтернативни източници на информация, много от които са със съдържание, генерирано от потребителите, и не на последно място, хората са готови да участват в кампаниите, ако намерят отговор на въпроса „какво в тази кампания е свързано с мен”. Кампания, която съумее да използва новите канали за комуникация за привличане на съмишленици и поддръжници в реалния живот, е формулата, която политиците ще следват след успеха на кампанията на Обама през 2008 г. Важното е да се следва не външната страна на модела, а съдържателната, защото днес потребителите търсят съдържание – в политиката, както и в останалите сфери от своя живот.
[1] Vargas, Jose Antonio. “Obama Raised Half a Billion Online.” Washington Post. 20 November 2008 http://voices.washingtonpost.com/the-trail/2008/11/20/obama_raised_half_a_billion_on.html, 22.06.2009 г.
[2] The 2008 Edelman Trust Barometer, http://www.edelman.com/trust/2008/TrustBarometer08_FINAL.pdf, 22.06.2009 г. [3] Yes We Can - Barack Obama Music Video, http://www.youtube.com/watch?v=jjXyqcx-mYY, 22.06.2009 г. [4] Hartman, Jalali. “Obamanomics: A Study in Social Velocity”, http://www.yovia.com/Obamanomics.pdf, 22.06.2009 г. [5] Посочен е адресът - http://dnevnik.bg/izbori2009/ [6] Brian-Solis, www.scribd.com/.../Barack-Obama-and-the-Future-of-User-Generated-Governance-by-Brian-Solis, 22.06.2009 г. [7] Данните да взети от сайта на Централната избирателна комисия - http://www.cik-bg.org/, 22.06.2009 г. [8] Мотиви към закона за електронно гласуване, http://www.sds.bg/public/files/vote/Motivi.pdf, 22.06.2009 г.
|
съдържанието и от ефектите. Всяка кампания, независимо колко е добра, ако не успее да комуникира ефективно, няма как да постигне желаните резултати. Досега разгледахме промяната в начина на комуникиране, който променя и политиците, и гражданите, същността на тази промяна и инструментите за комуникация в новата среда. Анализът няма да бъде пълен, ако не проследим и оценката на гражданите, за които е предназначено съдържанието, което политиците се опитват да комуникират. Използвайки новите инструменти – документите на Google, подготвихме онлайн анкета, която бе разпространена само онлайн чрез социални мрежи, електронни писма и блогове, като се опитахме да използваме най-силната страна на социалните медии – препоръчай на приятел. В периода от 29 май до 23 юни 2009 г. анкетата бе попълнена онлайн от 864 души. Какво показват резултатите? Напълно очаквано разпределение по възрасти - най-активни са участници под 25 години и един участник (всъщност участничка) над 65 години. По-скоро може да се каже, че е необичайно силно женското присъствие в анкетата, като се има предвид, че потребителите на интернет не са така разпределени. От друга страна, жените винаги са били по-склонни да участват в различни анкети. Няма към момента изследвания, които да представят картината на потребителите у нас на социалните медии, където основно се разпространи анкетата.
