Заключение

В края на 2007 г. професорът по политически науки от университета „Джордж Вашингтон” Майкъл Каулфилд споделя, че „политиците изостават, но политиката няма да може да се имунизира срещу дигиталната революция”.[1]

В средата на 2009 г. вече е ясно, че политиците се опитват да се включат в дигитализацията на света, при това някои с успех, който накара не само политиците, но и компаниите да се замислят за собственото си присъствие в онлайн пространството и използването на новите канали за комуникация. Докато пиша този текст, се случиха две неща, които доказват, че политиците и политиката ме следват в новите медии. Ето ги по ред на получаване – зелените ме следват в Twitter, а малко след това ме последваха и сините. И ако приемем, че думите често имат скрито значение, нека помислим върху думата следват. На практика чрез новите медии политиците следват мен, не аз тях. Има нещо символично в това нещата да се обърнат и политиците да последват избиратeлите и да им делегират чрез избори правото да ги управляват.

Всички анализи след президентските избори в САЩ през 2008 г. показват, че основната промяна, на която светът става свидетел в сферата на политиката, е връщането на хората в реалната политика и превръщането им в активни участници в кампаниите, както и в самото управление. Разбира се, това е условно, защото няма как всички заедно да управляват, но хората започват все по-активно да се ангажират в дискусии, обсъждания и кампании чрез новите медии, които се използват като инструмент за създаване на реална политическа подкрепа.

Трябва да  обърнем внимание и на две тенденции, които със сигурност ще окажат влияние върху начина на планиране и реализиране на следващите политически кампании. Първото е  брандирането на политика. Според някои анализатори Барак Обама е първият кандидат за президент на САЩ, който изгражда своята марка според принципите на пазара. Както показват проучванията, за младите избиратели не е проблем политиците да използват брандинг стратегии, сходни със стратегиите, с които „Кока Кола” продава безалкохолна напитка.[2] Кампанията на марката „Обама” достига и до мен, без изобщо да съм потенциален гласоподавател за самия политик. Глобалният подход за налагане на марката „Обама” успешно успява да промени нагласите и възприятията на по-голямата марка  - „Америка”. Не е изминало достатъчно време, за да се направят изводи дали този подход към политиката е ефективен, но е факт, че целият свят говори за новия американски президент и следи неговите изяви – и официалните, и изявите му в социалните медии, като например анимационното филмче за супергероя Обама. Специалистите по брандинг се надпреварват в публичното пространство да анализират феноменалния маркетингов успех на Обама. За „Харвард бизнес пъблишинг” майсторът на маркетинга Джон Куелч казва „когато дойде време да се пише книга за избора на Барак Обама, тя няма да носи заглавие „Изграждането на президент”, а „Маркетингът на президента” и определя кампанията като пример за съвършенство в маркетинга.[3] Разбира се, всичко това не може да има нищо общо с реалното управление на президента, но има общо с начина, по който ще се избират политиците и ще се провеждат политическите кампании. Към всички признания се прибавя и титлата „Специалист по маркетинг на 2008”,  присъдена на Барак Обама от списание „Адвертайзинг ейдж”.[4]

В края е редно да направим едно уточнение – разглеждането на наличните към момента нови инструменти в инструментариума на политическите комуникации изобщо няма за цел да омаловажи значението на традиционните медии, нито ролята на изпитаните в годините техники за комуникация с избирателите. Напротив, опитът, който анализираме, показва, че новите медии вдъхват нов живот на изпитаните през годините техники и привличат поддръжници сред потребителите на новите медии.

Навлизането на политиката и на политиците в социалните медии и мрежи е крачка към сближаването и условие за започване на диалог, но е и крачка към легитимирането на всички тези медии в публичното пространство и трансформирането им от място за забавление в място за информиране и сформиране на мнения. Новите медии, поне привидно, създават равнопоставеност на страните, участващи в диалога – политици и граждани, което е основната промяна в процеса на политическите комуникации в уеб 2.0. Говори се вече за политика 2.0, която, образно казано, би трябвало да се промени и да се адаптира към възможностите гражданите да следват,  да подкрепят и да влияят върху действията на политиците. Дали това ще се случи е въпрос, на който за съжаление няма да можем да дадем отговор тук и сега. Едно обаче е сигурно – средата, в която се провеждат политическите комуникации, е променена, гражданите, към които са насочени политическите послания, са променени. Ако искат да комуникират успешно с новите потребители, политиците ще трябва да се променят, в противен случай ще пропуснат възможността да общуват с огромния брой граждани, които прекарват голяма част в онлайн средата.

Какъв е смисълът от описването на хартия на технологии и техники, които ще са променени преди отпечатването на текста? Може би основната цел е да се привлече вниманието на специалистите по политически комуникации към промяната, която не просто чука на вратата, а направо е влязла и се е настанила удобно. С всичко казано на страниците на тази книга целим да опровергаем старата максима, с която Андрю Шадуик открива в Лондон през април 2008 г., конференция на тема „Политика – Уеб 2.0”: „Говори се, че когато става въпрос за нови технологии, обикновено надценяваме въздействието им в краткосрочен план и го подценяваме в дългосрочен. Ролята на интернет в политиката и в обществото през последните десет години е перфектен пример.”[5]

Със сигурност специалистите по политически комуникации ще работят усърдно, за да намерят отговори на въпросите:

- Каква е промяната в използването на интернет и новите дигитални медии от политиците

- Какво е влиянието на новите уеб 2.0 технологии, които залагат на ценностите на съпричастността?

- Ако новите социални медии доведат до културни и социални промени, как промяната ще се отрази на политиката и политическите комуникации?

-  Уеб 2.0 помага ли или вреди на демократичните процеси?

Въпросите са много. Ако след като прочетете този текст се замислите и започнете да работите с мрежа от съмишленици за намиране отговори на някои от тях, значи трудът си е струвал, независимо че читателите може би вече са в уеб 3.0, който се определя като следващо поколение мрежови ресурси, което включва семантични мрежи, адаптивни системи за извличане на данни, електронни слоеве с изкуствен интелект. Според други специалисти уеб 3.0 технологиите се свързват с развитието на услугите, базирани на местоположението, които комбинират интерактивността на уеб 2.0 с мобилността при използването на клетъчните мрежи.[6]

Където и да ни отведе бъдещето, едно е ясно - политиците ще трябва да следват избирателите си, за да може комуникацията между тях да се случи реално дори и във виртуална среда.

И вместо довиждане, една графика, която се опитва да ни подготви за уеб 3.0[7].

Приложения

[1] Michael Lang Future is NOW: Internet Political Campaign Tool Box Part II http://www.thelangreport.com/political-commentary/172/

[2] Rogers, Devora, Emerging Media, Barack Obama, and the Future of Political Campaigns, http://advance.ipglab.com/wp-content/images/Political_WP.pdf

[3] John Quelch, How Better Marketing Elected Barack Obama, Harvard Business, Publishing, http://blogs.harvardbusiness.org/quelch/2008/11/how_better_marketing_elected_b.html, 22.06.2009 г.

[4] Creamer, Matthew, Obama Wins! ... Ad Age's Marketer of the Year, http://adage.com/moy2008/article?article_id=131810

[5] Andrew Chadwick, Politics: Web 2.0 conference welcome speech, http://newpolcom.rhul.ac.uk/storage/PoliticsWeb20_conference_welcome_speech_Andrew_Chadwick_April_2008.pdf, 22.06.2009 г.

[6] Стефан Станчев, Web 3.0 – завръщане в бъдещето, http://news.sagabg.net/item_3188.html, 22.06.2009 г.

[7] Снимката е от сайта: http://www.christianmontoya.com/2007/10/08/web-30-i-about-money/, 22.06.2009 г.