Nevereno vliz

";} ?>

Увод

 

За всичко 2.0 и това, което ни очаква

 

Днес е лесно да изглеждаш модерен – поставяш едно е- пред понятията и смисълът им веднага се променя. Говори се за е-книги, е-списания, е-вестници. Говори се за е-демокрация, е-политика, е-правителство. Ако някой приема е- като просто допълнение, което не променя съдържанието, ще сбърка. Новите форми за комуникация в интернет пространството не просто разширяват възможностите за комуникация, те на практика променят начина на комуникация и дават на гражданите много начини да изразяват мнение, да участват, да помагат, да протестират, а някъде по света скоро и да гласуват от мобилните си телефони.

Новият гражданин не просто е заменил телевизора с монитора, той е променил начина си на консумиране на информацията и вече не е пасивен консуматор, а активен участник в събитията, които го вълнуват и които са пряко свързани с живота му. През 2008 г. американците обявиха YouTube за победител в изборите за президент, а през 2009 г. у нас можем съвсем спокойно да обявим Facebook за големия победител. Но дори и това няма да бъде вярно, защото и двата сайта на практика са сайтове за споделяне, социални мрежи, където хората създават основната част от съдържанието. От тази гледна точка големият победител в изборите в демократичните страни ще бъде гражданинът, който вече активно може да участва в политиката, а не просто да наблюдава и да гласува през известен интервал от време.

И това слага край на политическите кампании такива, каквито ги познавахме досега. В никакъв случай никой не се опитва да каже, че традиционните техники на политическия маркетинг ще бъдат изместени от новите. Не, просто вече има и нови техники, а старите могат да бъдат променени и да заживеят нов живот. Днес една реч може да бъде чута стотици пъти посредством новите технологии. Един клип може да бъде видян стотици пъти, без изобщо да имате телевизор. Но по-сериозната промяна е, че кампанията вече може да не е единствено под контрола на тези, които я организират. Предизвикателството е голямо, защото новите медии не просто осигуряват по-евтин и по-бърз достъп до гражданите при провеждане на кампании, а и дават възможност на същите тези граждани да участват в кампанията с коментари, текстове, клипове, мнения и споделяне на информация. Всичко това много точно е описано от Пол Холмс, като той говори за компаниите, а тук ще си позволя да перифразирам думите му по отношение на политическите партии. Според Холмс[1] една от характеристиките на новата реалност е, че инициаторите на комуникацията „вече не притежават контрола върху собствените си марки, както в миналото. Преди десетилетия специалистите бяха на мнение, че марките им се определят от това, което те казват за тях, а днес трябва да осъзнаят, че марките им се определят от това, което хората споделят помежду си и качват онлайн, след като се срещнат с марката“. Разбира се, нямам за цел да навлизам в дебат дали партиите са марки или не са, но едно е ясно - потребителят и гражданинът вече имат много по-голяма власт върху комуникациите и нерядко днес именно гражданите са инициатори на процеса на комуникация, а не партиите или организациите, както това се случваше в миналото.

Защо е нужна тази книга вероятно е въпросът, който мнозина ще си зададат, след като днес всички четат онлайн и всичко се променя изключително бързо. Може би все пак книгата ще привлече вниманието на читатели, които се занимават с политически маркетинг, но все още стоят дистанцирано встрани от интернет. От друга страна, успехът на онлайн кампанията на Барак Обама, накара мнозина политици и специалисти по политически маркетинг да насочат вниманието си към новите медии. Следвайки световните тенденции, интернет ще засилва постоянно своята роля по отношение на политическата информация, която достига до гражданите. И ако приемем тази тенденция за неотменна част от живота ни, няма как в бъдеще българските политици да съумеят да водят успешни кампании, без да овладеят същността и принципите на комуникацията в онлайн пространството и социалните мрежи. Неслучайно се говори за политици, не за специалисти по политически маркетинг, защото голяма част от новите медии изискват личното участие на политика, което е една нова ситуация за занимаващите се с политика. И не на последно място, в тази книга няма да анализираме технологии, които ще са се променили от написването на този текст до неговото излизане в книга.

С помощта на новите технологии кампанията за президент на САЩ на Барак Обама не само му спечели поста президент, а и накара много хора по света да я изучават като модел за бъдещите политически кампании. Ще проследя как новите форми за комуникация навлизат в политическите комуникации и ще направя сравнение за използването им в политическите комуникации у нас и по света.

Цялата втора част ще посветя на основните - познати до този момент - нови начини за комуникация, като ще се спра на същността им и на начина, по който се използват от политиците в държави, където значително по-голям процент от населението има достъп до световната мрежа, и ще търся съпоставка с политическата реалност у нас. Изхождайки от спецификата на новите форми за комуникация, ще направя уговорката, че всичко написано на книга за новите технологии, най-вероятно няма да бъде напълно вярно, към момента на излизане на книгата, защото промените се случват буквално пред очите ни и появата на нови форми и социални медии е нещо повече от обикновено.

В третата част ще представя снимка на присъствието на политиците ни в онлайн пространството, като ще се спра на блоговете на политици, за да проследим кой и до каква степен използва новите възможности за комуникация с гражданите, а след това ще представя резултатите от онлайн анкета, проведена специално за настоящата книга, която бе създадена и разпространена само онлайн и посредством новите форми за комуникация.

Преди да можем да говорим за новите технологии, кампаниите бяха под контрола на организаторите. Днес гражданите имат много по-голяма власт върху комуникациите и нерядко са инициатори на процеса на комуникация. Всичко това заставя специалистите по политически комуникации не просто да бъдат запознати с новите начини за комуникация, но и да овладеят методите за участие в тази нова комуникация, защото когато комуникацията е директна – политически лидер (партия) – гражданин, тя е доста по-различна за управление от политическата комуникация посредством традиционните медии, където личната среща между политика и гражданина не се случва реално.

Но както много добре знаем, всяко ново е добре забравено старо. Новите начини за комуникация с избиратели на практика скъсяват дистанцията между политиците и гражданите и ни връщат към онези далечни години, когато изборите са се печелели с говорене и лични срещи с избирателите. До каква степен всичко това ще промени същността на самата политика, не се осмелявам да кажа. Само ще припомня думите на един от първите специалисти по връзки с обществеността - в основата на успешните комуникации е добрата и правилна политика.[2]

Склонна да съм да се съглася с тези думи, казани преди повече от сто години, защото начините за комуникация не могат и никога не са можели да изместят същността на онова, което се комуникира, а това е най-важното.

Тук е мястото да благодаря на всички, които се включиха в онлайн анкета – като я попълниха и разпространиха сред своите мрежи от приятели в социалните медии.

 

С пожелание за приятно четене,

Д-р Десислава Бошнакова

 

Част 1 Теории в условията на уеб 2.0


[1] Holmes, Paul. The 21st Century Public Relations Firm.

http://thepr2.0universe.com/2007/05/04/a-manifesto-for-the-21st-century-public-relations-firm/, 25.05.2007 г.

[2] Бошнакова, Десислава. PRоговорки: Принципит на ПР, съхранени и увековечени от бълграските пословици и поговорки. София: Рой Комюникейшън, 2009, с. 9