|
Nevereno vliz";}
?>
Журналисти и блогъри за ПР-а в България Илияна Александрова, Диана Попски, проф. Толя Стоицова, доктор на психологическите науки Илияна Александрова[*], Настоящото проучване се опитва да осветли отношението на журналистите и блогърите към дейността на специалистите по връзки с обществеността или както ги наричаме на професионален жаргон – ПР-те у нас. Изследването представлява своеобразно продължение на едно друго проучване, направено по поръчка на НБУ през 1999, засягащо отношението на журналистите към ПР дейността, която се институционира като университетска специалност за първи път у нас през 1992 година в Нов български университет. Или, първият университетски магистърски випуск у нас, който завършва ПР, е този през 1998 г. Разбира се, през 1999 г. блоговете не бяха разпространени. Проучването 2009 г, тоест 10 години след първото изследване, естествено разширява обхвата си като включва съвременното функциониране на блоговете. В настоящата студия представяме само част от резултатите от по-обширно изследване от 2009 г. като правим опит и за сравнение с данни, получени в проучването, проведено 10 – 28 май 1999[1]. Идеята и на трите участващи институции в проучването – ПР агенция AMI Communications България, Агенцията за пазарни проучвания Arbitrage и НБУ, департамент „Масови комуникации”, е да продължи да следи взаимоотнощенията между ПР специалисти и журналисти или обмена в ПР дейността и масмедиите. Основната цел на допитването е получаване на обратна връзка от журналистите и блогърите за полезността от информацията, която получават от ПР специалистите, както и преценката на използването на различни ПР практики у нас. Методиката на изследването включва онлайн анкета, проведена от 7 до 27 септември 2009 г., която е изпратена индивидуално на участниците, на е-мейл адресите им. Анкетата за журналистите се състои от 31, от смесен тип – със затворени (зададени отговори) и отворени (свободни за попълване отговори). Анкетата за блогърите включва 12 въпроса. Изследваната извадка включва 208 журналисти от столични и 30 регионални медии, както и 52 от най-популярните блогъри у нас. Всъщност, участници в проучването са хората, които доброволно са попълнили онлайн анкетата, независимо, че тя е била изпратена до много по-голям брой специалисти. Както и очаквахме, много по-голям е процентът на блогърите (80%), които попълниха анкетата, отколкото на журналистите, отзовали се на поканата за участие в проучването (22.2%), По-конкретно, от какви медии са участниците – журналисти, може да се проследи от следната диаграма: Графика 1. Процентни разпределения по медии
Много добър от гледна точка на ПР специалистите е резултатът, който показва, че голям брой от журналистите – 67.4 % смятат, че комуникацията в една компаниия се подобрява, ако тя работи с ПР агенция. Графика 2. Качество на комуникацията.
Изненадващ, донякъде дори звучащ невероятно, и със сигурност не добър резултат от социална гледна точка, е този, който показва, че ПР специалистите не разбират спецификата на журналистическата професия. Подобно твърдение споделят близо половината от учасвалите в анкетата журналисти. Графика 3. Как ПР специалистите разбират спецификата на журналистическата професия
Данните, които показват, че най-достоверни източници на информация си остават независимите експерти и анализатори (76.9 %), са очаквани и логичени. На фона на този резултат, по-скоро се настройваме скептично по отношение на отговорите на журналистите колко много е необходимо съществуването на ПР агенции, за да се подобри комуникацията на организациите. Изненадатани сме от факта, че най-ниско доверие журналистите оказват на ПР специалистите в организациите. Намираме, че има някакъв тип противоречие в получените отговори: От една страна, онлайн журналистите декларират голяма потребност от ПР агенции – знак за доверие в ПР дейността или в ПР професията. От друга страна, относително малко журналисти използват онлайн ПР агенциите и затова на общия фон на доверие към различните източници, доверието към ПР специалистите в организацията се оказва най-ниско, по-ниско дори от доверието към служителите на същите компании. Графика 4. Доверие в източниците на информация
По отношение полезността на ПР практиките и събитията, които са характерни за ПР дейността у нас, данните са аналогични на предходните, свързани с достоверността на източниците на информация. А именно, за над 70 % от журналистите най-полезни са индивидуалните срещи (79.8 %) и пресконференциите (74.5 %), а като че ли не толкова полезно се оказва съгласуването на статии с ПР специалистите (22.6%). От гледна точка на ПР професионалната реализация, особено важен се оказа въпросът, от каква по-конкретно допълнителна информация от ПР специалистите се нуждаят журналистите. Интересно е, че журналистите най-малко търсят от ПР-ите аудио и видео съдържание. Специалистите по връзки с обществеността биха удовлетворили в най-висока степен потребностите от информация на журналистите, ако им предостават повече факти, цифри (64 %) и снимки (49.0 %). И отново се натъкваме на негативен социален резултат, свързан с въпроса как предпочитат журналистите да отговорят на отправената към тях покана да присъстват на конкретно събитие. Много журналисти – повече от една трета, не смятат въобще за нужно да потвърждават присъствието си. Графика 5. Обратна връзка от журналистите
Трябва да кажем, че този резултат показва една характерна черта от нашата народопсихология, а именно неголямата коректност на българина. След като България стана редовен член на ЕС от началото на 2007 г. представители на европейски институции регулярно се оплакват от българските си колеги от това, че нарушават комуникацията като не отговарят на е-мейли, чието съдържание не импонира на интереса им. Правилата в общуването обаче, или по-високото равнище на комуникативна компетентност, ни задължават да отговаряме на покани, дори когато отговорът ни е отрицателен. Или с други думи, просто е необходимо да се отговори, независимо какво. Ще се въздържим да коментираме използването на социалните мрежи като цяло от страна на журналистите, тъй като други наши изследвания показаха, че семантиката на самото понятие „социални мрежи” е доста неясна у нас. Оказва се, че с термина „социални мрежи” се етикитират най различни медии – от специализираните[2], до фактологичното обобщаване на всички медии, включително и мобилните телефони[3]. Без съмнение обаче, Facebook попада според всички критерии в категорията „социални мрежи”, а 62 % от българските журналисти декларират, че използват Facebook. Какво мислят блогърите за ПР дейността? Много интересен е резултатът, който показва, че 39 % от блогърите биха искали да получат информация от ПР агенции, само ако предварително са дали съгласието си за това. За нас тези данни, макар и завоалирано, показват, че блогърите по-скоро не желаят да получават информация от ПР агенции. А като прибавим и отговорите с „не” (13 %), общият % става 52 %, т.е. повече от половината блогъри фаворизират други информационни източници, освен, ако специално не са пожелали да се информират по конкретен проблем от ПР агенция. Макар и премерено с различна скала, мнението на блогърите по отношение на степента, в която те смятат, че ПР специалистите разбират нуждите им от информация, е по-различно от това на журналистите. Графика 6. Разбиране на ПР специалистите за информационните потребности на блогърите
Освен, че 6.3 % смятат, че ПР-те отлично рабират, значим е процентът от блогъри, които преценяват, че ПР-специалистите отчасти разбират необходимостта им от специфична информация. Още по-важен според нас е позитивният резултат, който показва, че преценката на половината от блогърите за качеството на подаваната от ПР специалистите информацията е, че тя е на добро ниво. Графика 7. Качество на получената информация
Почти всички блогъри – 94 %, биха публикували информация за продукт или услуга, ако няма натиск върху тях или, ако имат свобода на мнението (46 %), или, ако темата е интересна за блогърите 44 %, и един малък брой, (4 %) – срещу заплащане. За разлика от журналистите, оказва се, че блогърите се интересуват най-много от информация, подавана от ПР агенции и компании, която засяга проучвания и кратки представяния на продукти и услуги.
Графика 8. Предпочитана от блогърите информация
В заключение от резултатите, които представихме от това проучване, могат да се формулират няколко извода:
Нека се върнем към изследването на ПР дейността у нас преди 10 години. То цели да установи какво е състоянието и тенденциите за развитие на тази нова практическа дейност, наричана с чуждицата пъблик рилейшънс или на български език с придобилия популярност термин, макар и неотразяващ точния смисъл, връзки с обществеността. В изследването през 1999 г. за достигане на целта са разработени 2 анкети – една за допитване до журналистите и друга – за специалистите по ПР. Анкетите са проведени в класическия вариант, на хартиен носител, като на поканата за участие са се отзовали 102 журналисти – 72-ма от различни печатни медии и 30 радиожурналисти. ПР специалитите са 24. Ако в проучването от 2009 г. безспорно е интересно участието на блогъри, то в старото изследване от 1999 г. несъмнено положителен факт е сравнението на мненията на ПР-специалистите с това на журналистите или получаването на обратна връзка от практикуващите специалисти по връзки с обществеността. Ще направим кратка съпоставка между мненията на журналистите в двете изследвания в опита си да очертаем характера на развитие на ПР дейността в България за последните десет години. По отношение доверието в източниците на информация, получените данни и в двете проучвания са много близки (за 2009 г., виж Графика 4 от настоящата студия). Според резултатите от 1999 г., първо място по доверие печелят персоналните интервюта, второ място заема най-голямата ни информационна агенция БТА, трето и четвърто място делят пресконференциите и личните разговори с ръководители на компании. Според проучването доверието в ПР-агенциите е най-ниско (5.9 %) и те заемат последното осмо място[4]. Както се вижда от Графика 4 (изследване от 2009 г.), последно място, отново осмо, е отредено на ПР агенциите, макар и процентът на доверие да е нарастнал – 37 %. И ако интерпретацията за относително най-ниското доверие в ПР агенциите преди десет години се обяснява с факта, че дейността на специалистите по връзки с обществеността не е толкова популярна у нас по онова време, то интерпретацията за ниската степен на доверие в ПР-а днес донякъде остава открита за дискутиране. От една страна, личните контакти, особено на експертно равнище, си остават както е известно в психологията, силно доверителни. От друга страна, може би професионализмът в ПР дейността, макар и много по-популярна днес у нас, не е на необходимото удовлетворително равнище. Донякъде това ни подсказват и данни и от двете сравнявани от нас изследвания, в които се забелязва несъответствие между високото самочувсвие, което демонстрират ПР специалистите и не високата оценка на работата им, която те получават от журналистите. Интересен е и фактът, отново в синхрон в двете изследвания, че колкото по-често се използва един източник на информация, толкова по-скептично е отношението на журналистите към него и следователно доверието към този източник намалява. Безспорно положителен резултат, фигуриращ и в двете проучвания, е този, свързан с нагласите на журналистите, а във второто изследване и на блогърите, към използването на информация от различен характер от агенции по връзки с обществеността. 70.5 % от журналистите, анкетирани през 1999 г. изразяват готовност да използват информация, подадена им от ПР агенции. В същото време 87.5% от ПР-ите смятат, че журналистите са склонни да използват информацията от тeхните агенции. Относителният дял на блогърите, участвали в проучването 2009 г. по същия въпрос е 4% с безусловно „да”, 44% с уговорката, че темите е необходимо да ги интересуват и накрая, към тях можем да прибавим още 39%, ако включим и тези, с отговор „ако предварително съм дал съгласието си”. Така общият процент нараства до 87%. Голяма част от журналистите от второто изследване (67.4%) смятат, че работата на една компания се подобрява, ако тя работи с ПР агенция. Въпреки това ни се струва, че ПР специалистите не бива да пренебрегват факта, че близо една трета от журналистите не мислят така. Може би един от най-интересните резултати на основата на съпоставката на данните от двете изследвания, проведени през относително голям интервал от време – 10 години, е взаимните „упреци” – между журналисти и ПР-и, че не познават добре спецификата на работата на другия тип специалисти. По-конкретно, в проучването от 1999 г. данните показват, че журналистите нямат много ясна представа за същността на работата на ПР-те. Нещо повече, не малка част от тях смятат, че тя се припокрива изцяло или частично с тази на журналистите. На въпроса „Има ли припокриване в дейността на частните ПР агенции и журналистите”, 5.9% от журналистите отговарят „да, изцяло” и 57, 8 % дават отговор „да, частично”[5]. Или, 63.7 % от журналистите намират по-голямо или по-малко припокриване между собствената си дейност и тази, на специалистите по връзки с обществеността. Реципрочно, данните от изследването от 2009 г. показват, че журналистите смятат, че голяма част от ПР-те – 42.4% не разбират спецификата на журналистическата професия. Показателен според нас е и относително големият процент на анкетирани, които не са отговорили на този въпрос – 6.7%. Така, с някакво приближение можем да кажем, че „силите с изравнени” – половината от журналистите смятат, че ПР-те разбират спецификата на тяхната дейност, а другата половина мисли тъкмо обратното, или, че специалистите по връзки с обществеността не разбират същността на журналистиката. Изводите, до които стигаме в опита си да обобщим краткия сравнителен анализ между данните, получени от двете изследвания, са:
В заключение, искаме още веднъж да подчертаем поне два по-общи, може би най-положителни извода от социална гледна точка. Първият се заключава в желанието и още по-важното, в реализацията на изследвания, засягащи развитието на дейността по връзки с обществеността у нас, както и взаимоотношенита в професионален аспект между журналисти и ПР специалисти. Вторият, не по-малко важен извод, необходимостта да се формират и да функционират т.нар. междудисциплинарни изследователски екипи, които включват специалисти от практиката на ПР, други – от агенциите, свързани с измервания, и от трета страна – изследователи, принадлежаши към академичните среди, обучаващи специалисти по ПР и журналистика.
Бележки
[1] Бондиков, Венцислав и Галев, Тодор. Състояние и тенденции на ПР-дейността в България. В: сб. Европейски тенденции в Пъблик рилейшънс, Нов Български Университет, С., 1999 [2] Маринов, Руси (2009). Социалните медии – начин на употреба и тенденции за развитие. http://www.nbu.bg/ 28.10.2009 [3] Stoitsova, Tolya (2009). Social Media and Children:Less Theory and More Questions. In: K. Todorova (Ed.) “Social Media for Children. Cyberbulling and Media Literacy”, UNSS (in press). [4] Бондиков, Венцислав и Галев, Тодор (). Състояние и тенденции на ПР-дейността в България. В: сб. Европейски тенденции в Пъблик рилейшънс, Нов Български Университет, С., 1999, с. 88 [*] Г-жа Александрова ръководи AMI Communications България, която е партньор на най-голямата независима глобална PR агенция Edelman PR Worldwide и я представлява на българския пазар. [**] Г-жа Попски ръководи независимата агенция за пазарни проучвания Arbitrage, създадена през 2002 г.
|
