Филмовото производство в БНТ: ценностни ориентири и подходи за администриране

Борил Мечков, преподавател

Както е известно, съвременната телевизия има дуалистичен характер.

 От една страна, тя може да се разглежда като вид икономическа услуга, тъй като електронните медии са сред най-динамичните и влиятелни сектори в европейския и световния бизнес. Това е причината, поради която ключова тема на общностното медийно право и политика става либерализацията чрез премахването на бариерите пред свободата на разпространение в рамките на ЕС. Този въпрос е централен за директивата „Телевизия без граници”, която представлява сърцевината на общностното право, регулиращо медиите.

От друга страна, основен възглед за телевизията винаги е бил този за културното й измерение. Съвременната телевизия и нейните продукти са натоварени с отговорността да формират част от нашата култура, да бъдат възприемани като генератор на морални послания, да бъдат разработвани и оценявани през призмата на концепциите за обществените услуги и, не на последно място, да утвърждават важни права, категорично очертани на национално и международно ниво , като  човешките права и преди всичко правото на свобода на изразяване и правото на лична сфера.

Именно културното измерение е от ключово значение за определяне на кръга от въпроси, които формират мисията и сферата на компетенции  на обществената телевизия. Това определя и причината, поради която мисията на обществените телевизии се дефинира на национално ниво и остава като приоритет  в сферата на компетентност на отделните държави.

В доклада “Обществените медии в информационното общество” на Съвета на Европа от февруари 2006 г. се констатира, че “общата тенденция към глобализация и интернационализация, регионална интеграция на държави и индивидуализация на граждани изисква модерното общество да намери механизми да противостои на фрагментацията и да допринася за социалното сближаване. Електронните медии и услуги, адаптирани към новия контекст на информационното общество могат да изпълняват тази роля”.[1]

В тази връзка са изведени  четири основни предпоставки, аргументиращи ключовата роля на обществената телевизия в информационното общество:

1) Модерното общество има нужда от сили и инструменти за по-нататъшно социално, политическо и културно сближаване.

2) И националните европейски култури, и културното разнообразие на Европа трябва да бъдат запазени и закриляни.

3) Отделните индивиди и малцинствени групи трябва да бъдат адресирани със специфично целево съдържание и услуги.

4) Търговският медиен пазар не може да отговори на тези нужди като съдържание и качество на предлаганото.

Оттук произтича базисната идея - мисията на обществената телевизия - да бъде насочена към следните стратегически цели:

- да служи на гражданите;

- да утвърждава и закриля националната култура и културно разнообразие;

- да стимулира демократичните процеси (основният контекст тук  се отнася и до гражданските аспекти на културата – гражданството, политическото участие, демокрацията и нейните институции; и то в многостранна обвързаност с фундаменталните човешки права, като свободата на изразяване и на информация, които несъмнено са тясно свързани с ролята на медиите като средство за комуникация в обществото);

- да разширява социалното, политическото и културното сближаване.

Именно от гледна точка на така дефинираната мисия на обществената телевизия е обосновано създаването на един от най-важните инструменти за насърчаване на производството и разпространението на европейско аудиовизуално съдържание - програмите MEDIA. Те често са наричани „другият инструмент” освен директивата „Телевизия без граници”.[2] Програмите MEDIA са създадени, за да предоставят възможност на европейските граждани за избор в глобализиращия се и мултикултурен свят.

Целта на програмите е да повишат конкурентността на европейските аудиовизуални продукции и да предоставят повече продукции с високо качество на нарастващия брой европейски телевизионни оператори.

 България беше допусната до средствата от програмата MEDIA + (приключила през 2007 г.) веднага след успешното приключване на преговорите по глава „Политика в областта на културата и аудиовизията”. Подпрограмите на програма MEDIA + бяха:

- обучение;

- развитие на производства и компании в областта на аудиовизията;

- разпространение на продукти и телевизионни програми;

- насърчаване на производството;

- подкрепа за фестивали и други събития.

След приключването на MEDIA+, на 15 ноември 2007 г. Европейският парламент и Съвета на Европа прие следващата програма за подкрепа на европейския аудиовизуален сектор - MEDIA 2007.[3] Проектирана като елемент от частта за гарантиране права и възможности на гражданите от и чрез рамките  на бюджета 2007 – 2013 г., тя се основава на повече от двойно увеличаване на средствата спрямо предходния бюджетен период (от 335 млн. евро на 755 млн.евро). Това са средствата за вътрешен ред, здравеопазване, култура, защита на потребителите и диалог с гражданите, а за производство на филми се предвижда да бъдат предоставени 1 /един/ млрд.евро.

На фона на тези обнадеждаващи данни е особено важно да се посочи, че основното в новата програма е отчитането на последиците от дигиталната революция и от разширяването на Европейския съюз за европейския аудиовизуален пазар.

Тези нови обстоятелства изискват радикално преосмисляне на приоритети  и структурата на подкрепата за аудиовизуалното производство. Публичните консултации, проведени в процеса на подготовката на MEDIA 2007,  допълнително акцентират върху някои области, където промяната е наложителна.

Специално внимание се обръща на проблемите на професионалните общности в сферата на аудиовизуалното производство в новоприсъединилите се страни, в това число осигуряването на стимулиращи условия за малки и средни продуцентски и производствени компании. В този смисъл, още тука е мястото да се посочи, че както ще стане видно по-нататък в настоящето изложение - през последните години се наблюдава отстъпление от добрите практики,  постигнати в БНТ.

Още повече, че и целите на MEDIA 2007 изцяло хармонират със стратегическата мисия на обществената телевизия, а именно:

- защита и обогатяване на европейското културно многообразие, включително опазване и съхраняване на кинематографическото  и аудиовизуално наследство, гарантиране на достъп до него за всички европейци и поощряване на диалога между културите;

- интензифициране на циркулацията на европейските аудиовизуални продукти в и извън границите на Европейския съюз;

- засилване на конкурентноспособността на европейския аудиовизуален сектор в рамките на един открит и конкурентен пазар.

            Програмата има редица иновативни черти, насочени към все по-ползотворен диалог и партньорство с всички заинтересовани страни в сферата на аудиовизуалното производство. По-конкретно, следва да бъдат отбелязани:

-         засилването на вниманието към творческите процеси и постижения в европейския аудиовизуален сектор;

-         укрепване на позициите на малкия бизнес, на който се възлагат основните надежди за подобряване на конкурентноспособността на европейския аудиовизуален сектор, изграждането на нова бизнес култура в сектора и стимулиране на частните инвестиции и продуцентски инициативи;

-         коригиране на дисбалансите между отделните страни от ЕС от гледна точка на капацитета за аудиовизуално производство и ограниченията на езиковите бариери, което е от голямо значение за съхраняване и развитие на културното многообразие и междукултурния диалог в Европа.

От казаното дотук следва, че всяка обществена телевизия, в т.ч. и БНТ, трябва да има активно отношение и да подпомага филмовото производство като гръбнак на аудиовизуалното производство.

В България като член на Европейския съюз това отношение трябва да съответства на добрите европейски принципи и практики на обществено партньорство, което означава, че мениджмънтът на процесите в тази област има като императив приобщаването на филмовата общност.

Това обуславя голямото значението на партньорството и доверието между обществената телевизия и членовете на филмовата общност като цяло, и  преди всичко с продуцентите като пресечна точка и еманация  на усилията и отговорността  по иницииране, подготовка и представяне на проектите, както  и тяхната производствена  реализация, дори разпространение и показ на готовия филмов продукт. Бих добавил - продуцентите като гаранти, генератори и катализатори на енергията и таланта на филмовата общност.

Коректността изисква да се посочи, че още в началото на 90 - те години БНТ, по  времето на Хачо Бояджиев и неговия управленски екип, по примера на Би Би Си (т. нар. продуцентски избор - „producer choice”) се   въведе продуценството и фигурата на продуцента като основен фактор в управлението на аудиовизуалното производство.

За съжаление в духа на „класическите български традиции”  при следващите ръководства на БНТ (с малки изключения), енергията и потенциала на продуцентсвото и продуцентския подход като основен мениджърски метод умишлено или по-скоро поради отсъствие на управленска компентност бе завоалиран и дори изоставен, връщайки се към някои от отживелите и ретроградни социалистически стереотипи.

 Необходим изходен пункт на всяка адекватна програма за усъвършенстване на филмовото производство в БНТ трябва да бъде установяването и прилагането на ясни, точни и прозрачни правила за оценяване и подбор на филмовите проекти, които да гарантират равен достъп и справедлив шанс за финансиране в зависимост от достойнствата и производствените параметри на проектите.

Именно в този контекст трябва да бъдат направена обективна оценка на някои тревожни тенденции в мениджмънта на филмовото производство в БНТ през последните години.

Най-важното и най-страшното е, че е налице  категоричен отлив на интерес от страна на изпълнителните продуценти. Преди няколко години се провеждаха по три редовни сесии годишно, понякога с повече от 150 представени проекти на сесия, сега нещата са сведени само до 1 сесия годишно с не повече от 30 проекта, при това значителна част от тях копродукции.

Основната причина е кризата на доверие от страна на продуцентите  в резултат на несъстоятелни и нелогични управленски  решения, неясни процедури и нерегламентирани влияния в процеса на селекцията. Настъпиха сериозни промени в състава и начина на работа на селекционните комисии, беше премахната добрата практика от предишни периоди, когато в тях имаха мнозинство външни членове – представители на филмовата общност.

Липсва солиден и действен консенсус относно огромните отговорности при селекцията на филмовите проекти. Тази отговорност трябва да се сподели с филмовата общност. Без да абдикира от своята роля, мениджмънтът на филмовото производство в БНТ трябва да насочва вниманието си към това, българската обществена телевизия да гарантира добросъвестно разпределение на публичните средства в интерес на филмовата общност, а оттук – и на обществото. За целта, запазвайки принципа на продуцентския избор,  мениджмънтът трябва да се фокусира върху акуратната селекция и преценка на предлаганите проекти на основата на обективни филмово-производствени критерии.

Очевидно отдавна е назряла необходимостта от  система за оценка на крайния резултат (филмов продукт), която да включва съответни критерии и измерими показатели. Разбира се, критерий №1 трябва да бъде обвързан с оценката на зрителите, като  на преден план трябва да излязат и показатели като участие и награди на филмови фестивали, продажби и др.

 Напълно възможно е  продуценти, реализирали високи постижения с оглед посочените по-горе критерии, да ползват определени бонуси (предимства) при бъдеща селекция.

В условията на финансова криза ключово значение има редуциране  на бюджетите и особено на скъпите, излишно разточителни проекти. Преминаването към по-скромни във финансово отношение проекти, освен че отговаря на моментните възможности на държавата и обществото има и по-дългосрочни преимущества.

Най-малкото, този подход дава възможност да  се увеличи обема на произвежданите  филми, и може би най-важното, възможност да бъдат  подпомогнати повече  дебютни проекти на младите филмови творци. В този смисъл, осъзнавайки колко важно е младите творци да направят своя навременен дебют е добре да се помисли дори за по-ограничено финансиране – включително с по-ниски хонорари, на 27-минутни дебютни филми, като идеята е да се реализират възможно повече дебютни проекти - примерна бройка поне 10-15 на година.

От друга страна,  редуциране на скъпите проекти и подобряване на организацията на набиране, селекция и реализация на проектите, би „уплътнило” годишния производствен цикъл, би създало допълнителни възможности за постоянни творчески и производствени ангажименти на продуцентите  и екипите, с които работят по реализация на проектите.

            Специално внимание трябва да се отдели на утвърждаването на практиката за изготвяне на качествени сценарни портфейли, но не бива да се пропуска, че този важен принцип понякога се използва като инструмент и фасада за прокарване на интереси и алгоритъм за заобикаляне на селекционните процедури.

            Може би тука е мястото да се посочи, че някои филмови и телевизионни дейци припознават „сценарния портфейл” и обичайните методи и подходи по неговото формиране и функциониране като възможна „панацея” за излизане от кризата, в която се намира филмовото производство в БНТ.

            Разбира се, без да се подценяват или омаловажават подобни нагласи, следва да се посочи, че сценарният портфейл е един сериозен и важен елемент , влияещ върху селекционните процеси, но само и единствено при условие проектите, идващи от него (сценарният портфейл), следва да преминат през конкурсна сесия, състезавайки се заедна с всички останали проекти.  

            Като се има предвид, че голяма част от разходите по филмовите проекти отиват за снимачна и монтажна техника, следва  да се обмисли възможността националната телевизия да придобие от най-новите образци  такава техника, като предоставяйки я под наем при производственото  реализиране на  филмови проекти да гарантира високо техническо качество и, разбира се, икономия на средства. Същевеременно ще се създават условия БНТ  да  участва активно  с нея при реализирането на копродукции.

            Изброените стъпки могат да допринесат да се постигне една основна цел – да се възстанови присъствието, самочувствието и доверието на филмовата общност и, разбира се, на продуцентите,  като основен неин представител, участващ в изграждането на ползотворни и дългосрочни партньорски  взаимоотношения с БНТ .

             За да се случи това, необходим е консенсус около дългосрочни принципи на филмовото производство в БНТ, които да не зависят от смяната на ръководители на различни нива. Основата за такъв консенсус е последователното прилагане на принципа  за финансиране на конкретен проект, а не разпределяне на публичните  средства за различни дейности, придобили популярност в обществото като финансиране  „на калпак”.

            Именно към отклонението от тези принципи следва да се проявява критичност, към каквато линия се придържам в настоящия текст, която не бива да се схваща като персонален негативизъм към един или друг участник в процеса.

В контекстта на споделените тревожни тенденци е логично да се приеме, че всеки опит за анализ на състоянието и перспективите на филмовото производство в БНТ изисква обективна оценка и извличане на поуки от резултатите от дейността по филмопроизводството в лицето на първообраза - Центъра за производство на телевизионни филми - за краткост Центъра, появил  се на бял свят като предшественик на СТФ „Екран”, преди повече от 10 години, както и с процесите и промените, настъпили през този период, като неминуемо анализът стигне до последния действащ вариант, структуриран като  СТФ „Екран”.

            В реда на изложените намерения, в ретроспективен план, основните принципи и подходи  при основаването и първоначалните етапи от дейността на Центъра биха могли да бъдат систематизирани в следните основни насоки:

            Гарантирана прозрачност на процесите и решенията, посредством привличане представителите на филмовата общност, преди всичко чрез:

- включване за всяка сесия в петчленния състав на Селекционните комисии по трима нови външни представители, предложени от филмовата общност и свързаното с това право и възможност за решаващото им участие при определяне на окончателния  избор на проектите за реализация;

- включване в петчленния състав на Бюджетната комисия по 2 външни представители за период от 1 година, предложени от филмовата общност и свързаното с това условие за информираност, съчетано с право за професионално участие,  въздействие и поемане на отговорност, при определяне на окончателния  размер на съответните бюджети на проектите за реализация.

Съпричастност на филмовата общност - последователното привличане на представители на филмовата общност, тяхното активно участие и решаващо присъствие, създаде ползотворна среда за тяхната „дълбинна” ангажираност и всеотдайна мотивация.

            Право на равен старт - всички кандидатстващи проекти задължително преминават през процедурата по селекция на съответната конкурсна сесия. На практика не съществуват проекти, които да са определени за производство и финансиране, без  да са се състезавали наред с всички други участващи, разбира се в съответния жанр или позиции, предварително обявени за конкретната сесия. 

            Стабилност, ритмичност и възможност за планиране - чрез провеждането на 3 редовни сесии годишно се създават условия за оптимално планиране етапите на работа в Центъра, свързани с производствената реализация и осигураване на необходимите траншове за финансиране на проектите. 

            Предварителен отказ от скъпоструващи и разточителни проекти - чрез въвеждане на бюджетни параметри и лимити, насочени към минимализиране на разходите и освобождаване средства за финансиране на повече проекти.  

            Категоричен отказ от т. нар. финансиране „на калпак”, свързано със стихийно финансиране на дейности и бюрократични структури, отнасящо се най-често към студийната организация на филмовото производство   и преминаване към финансирането на проекти, подготвени от  продуценти по правилата на Центъра за кандидатстване на съответните конкурсни сесии пред определените за тях селекционни комисии.

            Повсеместно възприемане и прилагане на продуцентския подход при организацията и осъществяване на цялостната дейност по производство и финансиране на филмовите проекти в БНТ. Това на практика е основното завоевание и несъмнено постижение за интензифициране креативното присъствие и участие на филмовата общност. И ако се върнем малко назад в настоящето изложение, бихме могли да констатираме, че  този добър резултат забележително кореспондира и се хармонизира с иновативните черти от стратегиите  на програма MEDIA 2007, отнасящи се до „укрепване позициите  на малкия бизнес и продуцентските инициативи в аудиовизуалния сектор”.

            Гарантиране и отстояване правото на всеки изряден продуцент (регистриран в НФЦ) за свободен достъп до всяка конкурсна сесия с неограничен брой проекти, без никакви предварителни  такси и други ограничения.

            Утвърждаване и последователно налагане институционален статут на  продуцентите като единствен, юридически отговорен и професионално компетентен партньор на БНТ, чрез договориране делегирането на конкретни права и прецизиране на отговорностите им както при производствената реализация на проектите, така и при  бъдещото им разпространение, показ, продажби, бартери, участие във фестивали и др. В контекста на тази идея е  и  изискването длъжността на Изпълнителния продуцент да не се съвместява с каквато и да е друга длъжност от екипа, работещ по конкретния проект.

            Плановост, последователност  и предвидимост - следва да се отбележи, че редовното провеждане на 3  сесии годишно дава възможност на продуцентите така да организарат работа по проектите, че да могат да разпределят сравнително равномерно в рамките на съответната календарната година енергията и усилията си както по проекти,  пуснати в производство, така и по проекти на различни етапи от подготовка за участие в  бъдещи конкурсни сесии. Нещо повече, от тази организационно-производствена ритмичност и последователна  активност се създадават условия за един мултиплициращ позитивен ефект, като на бял свят се  появяват  и първите признаци за сформиране и налагане на малки,  ефективни екипи, които имат възможност да се ангажират трайно и да работят целогодишно по проекти на БНТ.

            Вътрешно разделение на управленските отговорности и специфични компетенции в Центъра, свързани най-общо казано с децентрализация при взимане на основните решения в Центъра, характеризирани, от една страна, с автономност на художествената политика при селекция и реализация на проектите, и от друга с независимост и ненамеса в тези дейности, отнасящи се до финансирането и оганизационно производственния аспект на съблюдаване на решенията и контрол при реализация на проектите.  Създават се благоприятни и надеждни условия за разделяне на комптенциите, съчетано с взаимен контрол за  равнопоставено третиране на проектите.  Дори и най-обещаващите в художествено отношение проекти се третират равнопоставено с останалите при определяне на постановъчната им сложност - като обективен и реалистичен инструмент за оценка на бюджетните параметри и финансово обезпечаване на производствената им реализация.

            Гарантиран достъп и приобщаване на филмовите дейци от различните гилдии с оглед създаване на приемливи и привлекателни условия за професионалната им реализация в конкретните проекти.

            Обвързване на правата, задълженията и функциите - между режисьора и продуцента на всеки отделен проект - чрез механизма на взаимният контрол. Разпределението на основните функции между режисьор и продуцент на нивото на реализация на конкретен проект се материализира чрез споделяне на отговорността и чрез механизмите на взаимен контрол. Да си припомним, че основно изискване е календарно-постановъчния план и бюджета на конкретния проект да бъдат подписани и от режисьора , както и императивното условие, всеки финансов отчет на продуцента да бъде подписан от режисьора.

            Недопускане участие в проект и /или получаване на възнаграждение под каквато и да е форма на служители на Центъра.

         Въз основа изложените принципи и идеи още от началото на дейността на Центъра бе постигнат значителен напредък във формирането у филмовата общност на такива ценности и нагласи (в т.ч. институционални представи за БНТ, Центъра и неговите филмопроизводствени компетенции), че се получи обвързване на енергията и въображението на отделните творци и участници в проектите по сложен и понякога странно ефективен начин с правилата и принципите в  нормативните документи на БНТ.

            Както успешно се изрази тогава един наш колега, активното участие на филмовата общност се превъръна в своеобразен референдум, показващ доверието и позитивните очаквания към БНТ и респективно към Центъра. Това бе една от основните причини през тези начални години количеството произведени филми, съответно количеството кандидатстващи проекти, да бъде наистина  респектиращо.

            За съжаление, тези добри и обнадеждаващи резултати някак си постепенно склерозираха, размиха се, някои от тях изчезнаха безследно  и се тръгна по един път, който доведе до посочените вече тъжни и нелицеприятни факти - само 1 сесия годишно с 30 участващи проекта.

            Очевидно е, че всякакъв опит за подобряване и оптимизиране на управлението на филмовото производство в БНТ, поставено на основата на съвременните общоевропейски ценности и изисквания към обществените медии, предполага преди всичко очертаване и дефиниране на основните причини, довели до появата на тези тревожни резултати, както и комплекс от възможни мерки за тяхното  преодоляване.

            Считам, че следва да се посочат на вниманието на филмовата общност и мениджмънта на БНТ следните основни групи пречки.

            На първо място - пречки от финансов характер. Наблюдава се непрекъснато намаляване на средствата за финансиране на проекти, одобрени от селекционните комисии на обявените конкурсни сесии, факт, който от една страна доведе до редуциране броя на сесиите, провеждани през календарната година, а от друга,  до намаляването броя на позициите за различните видове и жанрове кино, включени  като програмна необходимост на отделните конкурсни сесии. Главните причини за намаляване на тези средства, представляващи 10 % от годишната субсидия за БНТ,  са свързани с тяхното пренасочване към:

            - заделяне на средства за финансиране на проекти, пуснати в производство от    т. нар. сценарен портфейл;

            - заделяне на средства за финансиране на проекти по договорни задължения за копродукции (предимно с Националния филмов център);

            - заделяне на средства за финансиране на проекти, пуснати с решение на ръководството на БНТ;

            -  заделяне на средства за финансиране на проекти, дефинирани като вътрешна продукция на БНТ.

            На второ място - пречки от административно-управленски  характер, затрудняващи продуцентите и  екипите им както  да кандидатстват с проекти в обявените сесии, така при тяхната производствена реализация, като например:

            -  ограничаване броя на проектите, с които един продуцент може да кандидатства на отделна сесия;

            -  задължението да се заплаща такса участие за всеки проект, кандидатсващ на  определена сесия;

            - бюрократични трудности за наемане, отчитане и договориране използването на техника и технически услуги (вкл. транспортни средства) от БНТ и то при задължението да се ползват такива от БНТ;

            - отказ от принципа на взаимен контрол  и разпределение на функциите и компетенциите вътре в Студията чрез делегиране на еднолични и изключителни  права на директора, свързани както с управленски компетенции в художественно-творческите и естетически акценти от дейността на студията, така и организационно-производствените и финансово-икономически такива при управление и контрол на етапите при реализация на проектите;

            - отказ от принципа на взаимен контрол вътре в структурата на взаимоотношенията между основните участници във всеки конкретен проект чрез отпадане на изискването финасовите отчети за направените разходи да бъдат подписвани и от  режисьора на филма;

            - отстъпление от принципа на гарантирана прозрачност чрез намаляване относителния  дял на външни участници, представители на филмовата общност,  в селекционните комисии (художествени съвети);

            - отказ от принципа на гарантирана прозрачност чрез изважване на външните представители и заличаване на тяхната квота в състава на бюджетната комисия; 

            - въвеждане на функции на службен контрол и административно вмешателство в чисто творчески решения и креативни процеси, свързани  с реализацията на конкретен проект, които по посегателството върху творческия суверинет и авторска автономност нямат аналог дори в социалистическата практика на филмопроизводство;

            - необосновано забавяне на дължими от БНТ на продуцентите финансови траншове по сключени договори и то в най-активните периоди от реализация на проектите;

            - някои проблеми от трудовоправен и синдикален характер, отнасяши се най-вече към реалната продължителност на работния ден за служители на БНТ по време на снимки.

            На трето място - пречки от психологически характер, свързани най-вече със загуба на доверие и мотивация за участие от страна на продуцентите. Загубата на това трудно завоювано доверие бе  породена преди всичко от съмнения за нарушената  обективност и дразнещи факти за очевидната неравнопоставеност  на кандидатстващите проекти по отношение шансовете им да бъдат селекционирани.

            На четвърто място - пречки от морален характер, където пред погледите както на филмовата общност, така и пред тези на колегите от БНТ, въпреки писани и/или неписани принципи и правила, щатни служители на Центъра, респективно на  Студията, работеха срещу възнаграждение по конкретни проекти, финансирани от Центъра, респективно Студията .

            На пето място - пречки, свързани със структурата на Студията, след преобразуването на Центъра в Студия се появиха отдели, звена и длъжности, които имат  по-скоро имагинерен характер и не се вписват  както в традиционните производствени практики и постижения, така и някои от тях имат, дори дублиращи функции с аналогични такива, съществуващи  в общата структура на БНТ. Нещо по-вече, поради елементарна необвързаност,бих посочил отсъствите на управленска мисъл,  свързана с реално производствено програмиране и планиране, както и неговата практическа реализация, т.нар. технически отдели /вкл., техника и хора/, перманентно бездействат. 

            На шесто място - пречки, свързани със състава на Студията. След преобразуване на Центъра в Студия бяха назначени хора със съмнителни или може би непознати качества, които имаха по-скоро маргинално присъствие и неизяснено участие в работата на Студията, без да имат възможност да докажат или поне покажат някакви професионални възможности и/или капацитет.

            На седмо място - пречки от субективен характер. Неминуемо състоянието и резултатите от работата на една структура, каквато е Студията,   зависи и се определя и от хората, работили на управленски позиции в нея. В този смисъл през годините , предмет на настоящия анализ, трудно може да се посочи пример за много добър избор.  

            На осмо място - пречки от правен  характер. За съжаление обезверяване сред продуцентите настъпи и когато  зад фасадата, замислена като  „защита на интересите на БНТ”, се отнеха някои дори минимални и доста хипотетични права, дадени им по силата на първите типови договори, разработени в началота на анализирания период.

            Така Студията, като правоприемник на Центъра, превръщайки се в бюракратичен инструмент, конструиран да бъде безличностен и псевдорационален,  проявявайки задкулисна избирателност,  релативна симпатия и съпричастна зависимост, чрез административни хватки, структурни недомислици, бюрократични прийоми и  не особено морални примери, създаде резултативни условия да бъдат отблъснати и дори натирени мнозинството от продуцентите  и екипите от филмови дейци,  с които те работеха.

            Останаха да работят най-устойчивите и жилави продуценти, филмови дейци и  автори, които с малки изключения общо взето се включиха в една виртуална абонаментна структура с логични и предвидими селекционни попадения и които успяха да се утвърдят, дори да  монополизират и осребрят  своите позиции като си осигуриха перманентно участие сред успешно (правилно) селекционирани  проекти.

            И ако приемем, че доверието е психологическо състояние, включващо готовност да допуснеш да бъдеш уязвим, основано на позитивните очаквания за поведението на другите , то загубата на това доверие  е един от най-тежките и непоправими удари, нанесени на институционалния авторитет и професионален престиж на филмовото производство в Българската национална телевизия.

            Във връзка с направените констатации може да се изведат следните два  основни извода:

            Преди всичко продуцентският подход и финансирането на конкретни филмови  проекти, а не на дейности,  в дългосрочен, стратегически план е без алтетернатива. Колкото по-рано се осъзнае и възприеме тази аксиома, толкова по-големи шансове имаме да влезем през официалния вход на семейството на съвременните филмопроизводсвени  общества. 

            Очевидно е обаче, че основните проблеми са от управленски характер. В този смисъл очакванията са за преосмислянето на ролята на управлението на филмовото производство в БНТ. С други думи, нужно  е добро управление с капацитет за стратегическо мислене и поведение. Това съвсем не означава многочислен, още по-малко – бюрократизиран административен подход и  свързания с него  апарат. Става дума за управление, което комуникира, вслушва се в мненията и препоръките на отделните филмови дейци, независимо от това към коя от различните структури и гилдии  на филмовото общество принадлежат. Също така - управление, чиято публична дейност  е жизнеспособна   и напълно  открита, а процесът на взимане на решения е прозрачен и достъпен за обществен контрол.

Затова поставянето на доброто управление във фокуса на ролята, функциите и оценката на филмовото общество не трябва да се разглежда като  декларация. То произтича и следва една последователна и неизбежна логика.

Именно защото е насочено към създаване и осъществяване на ефективни политики в областта на телевизионното филмопроизводство доброто управление сега   изисква приемственост по отношение на постигнатите добри практики, основани на  прецизно балансиране на финансово - икономически, организационно - производствени и  художествено - творчески фактори и то в условията на свободен пазар и  задължителен перманеитен диалог с   гражданския сектор, разбира се, без залитания и пристрастия към някой връх в този „триъгълник”.

        Очевидно днес, тук и сега, администрирането на процесите в телевизионното филмопроизводство е мишена и то основателна за  обвинения  в много  грехове. На практика, персоналното участие в тези процеси напълно загуби каквато и да е привлекателност, особено след като в състава на Студията се появиха и пребивават  видимо некомпетентни маргинали.

От друга страна, вярното идентифициране на разнообразните публични интереси на филмовата общност се  измерва с отразяването им в добре балансирани публични политики. В този смисъл успех ще има това управление, което има капацитет да разработва, прилага и оценява такива решения на конкретните проблеми, които изразяват възможно най-пълно разнообразните настоящи и бъдещи публични интереси на филмовата общност.

 Тук явно съществуват различни предизвикателства като:

 - съотношението между интереси на мнозинството и интереси на малцинството;

- съотношението между настоящи, краткосрочни и дългосрочни или стратегически интереси;

- уважението към експертните предложения за решаване на проблемите;

- изчистването на съмненията за злоупотреба при формиране управленски решения в Студията;

- изчистването на съмненията за конфликти на интереси при разработването и практическото прилагане на политиките в Студията и т.н.

- последователно прилагане на принципите и правилата за отговорно и компетентно управление, въпреки натиска отвън и отвътре.

        Нужна е промяна. Потребността от промяна напълно съответства на сложността на задачата да се справим както със същността, така и с  възприемането на проблема,  особено за дефицита на административен капацитет при регулиране на процесите  в телевизионното филмопроизводство .

Очевиден е фактът, че такава задача не може да бъде решена докрай или третирана ефективно само от Студията или БНТ като цяло, действаща в изолация, без участието и енергията на филмопроизводствената общност и нейните институционални структури на гражданското общество.

Една от доказаните азбучни истини на всяко реформаторско усилие е, че реформите трудно могат да бъдат доведени до успешен край, ако не се постигне определена минимална степен на обществена подкрепа, доверие и дори емоционална съпричастност. Тази аксиома важи с пълна сила и за постигането на стандартите за добро управление на филмовото производство в БНТ.

            Освен всичко друго, основен аспект на проблема се състои императивно в огромните усилия, които следва де се положат за възстановяването на климата на доверие както към Студията, така и между нея и филмовата общност.

         Защото, в крайна сметка, логиката на това доверително  взаимоотношение почива върху фундаменталния принцип, че филмовото производство в БНТ произлиза от обективните нужди и професионалните интереси на филмовата общност и нейните  граждански формирования. Ето защо,  управлението на това производство следва да  се упражнява само и единствено в тяхно име, поради което свързаното с нея  доверие се очертава като базова конструкция и носеща аксиома на развитието,  и  не е възможно и допустимо да се разглежда като начин на преследване на личния интерес от нито една от страните.

Бележки

[1] Council of Europe (2006) Public service media in the information society. Report prepared for the Council of Europe’s Group of Specialists on Public Service Broadcasting in the Information Society (MC-S-PSB) by Christian S. Nissen. Media Division Directorate General of Human Rights, February 2006, р. 6

[2] Наименованието на програмата MEDIA произхожда от „Measures to Encourage the Development of the Audiovisual Industry” (мерки за насърчаване на развитието на аудиовизуалната индустрия)

[3] http://ec.europa.eu/information_society/media/overview/2007/index_en.htm