Nevereno vliz

";} ?>

Регулиране на вътрешно-организационните комуникации в контекста на ЕС

Евелина Христова

 

В работата в областта на вътрешно-организационните комуникации има редица фактори, улесняващи процеса на вътрешния пиар – публиките са познати и могат да станат много добре познати, лесно достъпни са, може да се говори с тях пряко, обикновено нямат нужда от посредник при говоренето. За жалост, тези на пръв поглед облекчаващи професионалиста фактори също имат своята специфика - трудно е да се прецени къде е границата на положителното – не трябва да се нарушават правата на публиките на работа, на личен живот, трябва да се защитават от дискриминация и т.н.

Затова е важно да се познават законовите рамки на държавата и на ЕС, които регулират отношенията работодател-работещ и които имат значение за работата на специалистите по вътрешни комуникации. На първо място това са разпоредбите и директивите на ЕС, с които България трябва задължително да се съобразява, както и законите на Република България – като Търговския зякон, Закон за защита от дискриминация и т.н.  Границите, в които се простира работата на специалиста по вътрешни комуникации са обширни - в модерните организации ключовите публики са тези, които спомагат за реализирането на работата – служителите, акционерите, спонсорите, настоящите и бъдещи клиенти, партньорите. От голямо значение за работата на ПР специалистите, които се занимават с вътрешно организационни комуникации, са също така и международните спогодби  за трансгранични компании, защото понякога  вътрешните комуникации се разпростират на няколко континента. Също така трябва да се имат предвид съществуващите синдикати и съсловни организации – като КНСБ и „Подкрепа”, защото изграждането и поддържането на позитивни и трайни взаимоизгодни взаимоотношения, основаващи се на доверие с тези публики, е от огромно значение за успешната работа на всяка организация.  

Основателят на най-голямата световна ПР агенция „Бърстън-Марстелър” – Харолд Бърстън, обяснява през 2004 г. в своя реч пред Института за ПР, че специалистите по ПР изпълняват роля, която може да бъде описана в четири основни пункта[1]. На първо място те са сензор за социални промени – търсят и определят общественото мнение и обществените шумове по отношение на техния работодател. На второ място от тях се очаква да са съвестта на компанията – да са блюстители на етиката и морала. Третата им функция е на корпоративен одитор – те трябва да са сигурни, че политиката на компанията е в съответствие с очакванията на публиките.  Четвъртата основна роля на ПР специалистите е в комуникационния процес, насочен в две основни посоки – вътрешна и външна.

Организациите в днешно време са сложни, многослойни и често международни и мулти-културни. Следователно е от огромно значение процесите на комуникация със служителите, партньорите и акционерите да протичат безпроблемно и ефективно, както и в съответствие със специфичното законодателство. Вътрешните комуникации са функция на ПР професията, но те трябва да бъдат провеждани в съответствие с политиките на управлението на човешките ресурси, на управлението на компанията и стратегическите и пазарни цели на компанията. А всички те работят, спазвайки законите на държавата, в която са, както и тези на международното търговско право и на международните харти за човешките права.

След 2007 г. България е пълноправен член на Европейския съюз[2] и заедно с всички други страни-членки трябва да приведе законодателството си в съответствие с вече съществуващите правни норми на общността.

Право на европейския съюз с отчитане на договора от Лисабон.[3]

В края на 2009 г. приключи процесът по подписване и ратифициране на Лисабонския договор, започнат на 13 декември 2007 г., когато ръководителите на държавите членки подписват Договора от Лисабон, който съдържа фундаментални промени на същността и начина на функциониране на Европейския съюз – слага край на досегашното разграничаване на ЕС и Европейска общност и постановява да има само един съюз с единна юридическа правосубектност. Договорната основа се уеднаквява и остават да действат само два основни договора – Договор за ЕС и Договор за функционирането на ЕС, които обединяват действалите основни договори за създаването на европейските общности, Договора за ЕС и внесените в тях промени. С други думи, начинът на управление на ЕС се променя така, че вече не е необходим консенсус за взимане на редица важни решения, а мнозинство. Това с други думи означава, че ЕС започва да придобива елементите повече на федерална държава, отколкото на съюз от държави. Тази промяна още веднъж потвърждава задълженията на Република България като член на ЕС. Също така се засилва демократичното начало в работата на ЕС, чрез предлагането на „по-отворени институции и повече възможности за европейските граждани гласът им да бъде взет под внимание”[4]. Цял нов раздел в договора от Лисабон определя принципите, по които се води демократичната отговорност на ЕС. Ценностите, върху които е основан съъзът са човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и зачитане на правата на човека, като Договорът от Лисабон признава правата, свободите и принципите, залегнали в Хартата на основните права и им придава задължителен правен характер; ЕС се присъединява към Европейската конвенция за правата на човека като единен субект.[5] Засилено е участието на националните парламенти в процесите на взимане на решения и е подчертано правото на всеки европейски гражданин да получава своевременна информация за работата на ЕС.

В основата на демократичните принципи в Европа стоят правото на информация и правото на изразяване на мнение. С реалното членство на страната ни в Европейския съюз се очаква тези два основни момента на демокрацията да стоят в основата на всяка комуникационна дейност. Има два европейски документа, които ги подкрепят – „Харта на основните права на Европейския съюз” - чл. 11, т.1 (ЕС), валидна за България след присъединяването ни и „Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи” - чл. 10, т.1 (Съвет на Европа), която е валидна за България още от 1992 г.

Комуникационна политика на ЕС    
С течение на времето европейските институции предприемат серия от мерки, за да направят дейността си по-прозрачна и да се доближат до гражданите на ЕС. Това им желание е изразено и в междуинституционална декларация за демокрацията от октомври 1993 г[6]. През юни 2001 г. Европейската комисия приема нов рамков документ за сътрудничество по въпросите на информационната и комуникационна дейност на ЕС. Институциите на Общността, както и държавите-членки, обединяват усилията си за осъществяване на предложените в документа инициативи. През март 2002 г. Европейският парламент приема декларация, в която се настоява за подобряване на информационната политика на Съюза. През юли 2002 г. Европейската комисия одобрява нова комуникационна стратегия, която също не успява да спре процеса на отслабване на обществения интерес към общностните проблеми.

Изборите за Европейски парламент през 2004 г. за пореден път препотвърждават липсата на обществен интерес към европейските въпроси. Новата Комисия на Барозо реагира, създавайки нов пост за комисар - по комуникационната стратегия. Маргот Валстрьом е първият Комисар по комуникационната стратегия. През юли 2005 г. тя представя първия си работен план за модернизиране на комуникационната дейност на институциите. Междувременно ЕС остава изненадан от резултатите на референдумите във Франция и Холандия, които водят до прекратяване на процеса на ратификация на основния европейски договор.

През октомври 2005 г. Маргот Валстрьом лансира план "Д" за демокрация, диалог и дебат, който насърчава държавите да започнат диалог със своите граждани за бъдещето на Съюза.

На 1 февруари 2006 г. заместник-председателят на ЕС и комисар по комуникационната стратегия Маргот Валстрьом обявява проекта "Бяла книга на европейската комуникационна политика"[7] със заглавие "Заедно с хората да  дискутираме за Европа". Основната идея на проекта е в продължение на шест месеца да се събират мнения на европейските граждани по отношение на тяхното виждане за ЕС и на базата на събраните мнения ЕК да подготви окончателния текст на "Бялата книга". През март същата година стартира и „Дебат Европа", чрез който Комисията също събира мненията на граждани, изказани на всички двайсет административни езика на ЕС. Уводът на Бялата книга показва какво е заявеното отношение на ЕК към комуникацията с използваните изрази като "комуникацията е жизнено важна за една здрава демокрация"[8]. Комуникацията за Европа е въпрос на демокрацията и именно обществената дискусия търси и предлага нови идеи.

В първата част от "Бялата книга" се разглежда "комуникацията в служба на хората". Целта е да се елиминира комуникационната пропаст между Европейския съюз като институция и гражданите на съюза. Властите на национално, регионално и местно равнище трябва да консултират гражданите за европейската политика, да ги информират и да поддържат дискусия на национално ниво, на която да се придаде европейско измерение.

Във втората част се обсъжда установяване на общи принципи, които трябва да служат като насоки за комуникационни дейности по отношение на Европа:

  • Засилване ролята на гражданите,
  • Ясна картина за спечелване на общественото мнение,
  • Съвместна работа с медиите и използване на новите технологии,
  • Съвместно решаване на задачите.

Като част от изграждането на комуникационната си политика Европейският парламент и Съвета на Европейския съюз с Директива 2002/14/ЕО(17) от 11 март 2002 г. определя общовалидна рамка за информиране и консултиране на наетите работещи в европейската общност. Нейната главна цел е да предложи на работещите правото на информация и консултация по отношение на бизнеса, за който работят и неговите измерения, с главен фокус върху позицията на работещите (служителите). В рамките на ЕС, с избора на отделните правителства, тази Директива трябва да се отнася за всички:

- обществени или частни инициативи, извършващи икономическа дейност, които имат не по-малко от 50 наети работници.

- бизнес единици, дефинирани според местното законодателство, където икономическа дейност се извършва от не по-малко от 20 служители.

Според българското законодателство такива „бизнес единици” са Дружествата с ограничена отговорност, едноличните дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества, еднолични акционерни дружества, както и други търговски дружества или командитни дружества (ТЗ, чл.64)[9].  По-популярен след обществото е терминът „фирма”, който се използва като синоним на „търговско дружество”, но според българския закон „фирма” е наименованието, под което търговецът упражнява действието си (ТЗ, чл.7)[10].

Страните членки на ЕС е трябвало да приложат на практика директивата до март 2005 г., а държави в преходен период – България и Румъния до март 2007 г.  На двете държави се дава възможност до тази дата да ограничат практическото приложение на директивата до

- обществени или частни инициативи с не по-малко от 150 служители,

- бизнес единици, в които икономическа дейност се извършва от не по-малко от 100 наети служители.

В тази връзка директива 2002/14/ЕС предлага две основни групи насоки.  Първата посочва кои са основните точки, които трябва да се застъпят в комуникацията с работниците:

  • Информация по отношение на скорошно или предстоящо развитие на организацията, нейните дейности и икономическа ситуация.
  • Информация на ситуацията, структурата и възможните промени при назначението на служителите.
  • Информация по отношение на решения, които биха могли да доведат до промяна в работата на организацията. 

Втората насока е, че информацията трябва да се представя във времето като съдържание и чрез подход така, че да позволи на работниците и техните представители да предприемат адекватно проучване на въпроса и евентуално да се подготвят за работни срещи и коментари.  

Тези насоки са общи и са добра база за адекватен двупосочен комуникационен процес вътре в организациите. От управленския екип зависи намирането на подходящите професионалисти за поддържането на комуникацията. Поради това разлики в прилагането на програмите за вътрешни комуникации могат да се проявят не само в различните страни членки, но и във всяка организация в тези страни. Отбелязването на основните точки в процеса на вътрешно организационните комуникации, според литература от различни световни източници, ще е от съществено значение за определянето на важните стъпки при определянето на дизайна на ефективния вътрешно организационен комуникационен процес. 

В Директивата са отразени основни положения на общата рамка за начина на регулиране на отношенията по време на информирането и консултирането между мениджмънта и представителите на работниците и служителите, а също така и социалните партньори в лицето на работодателя и синдикалните организации. С Директивата се регламентират минималните изисквания относно правото на информиране и консултиране на работниците от Общността. Приложението на директивата не засяга специфичните разпоредби относно информирането и консултирането, уредени с други директиви - Директива 2001/23/ЕО, Директива 98/59/ЕО, Директива 94/45/ЕО и Директива 97/74/ЕО. С оглед заявения вече ангажимент в Националния план за възприемане достиженията на правото на Европейския Съюз (NPAA 2002) за приемане на изменения и допълнения на Кодекса на труда до края на 2003 г. България е трябвало да  транспонира тази директива преди предвидения срок на директивата за държавите членки - 23 март 2005 г.[11]

Съобразно дефинициите в Директивата:

Информация означава прехвърляне на данни от работодателя на представителите на работниците и служителите, за да им се даде възможност да се запознаят със същността й и да я разберат; Консултация означава обмяна на мнения и установяване на диалог между представители на работниците, служителите и работодателя. Тоест, дефинициите на информация и консултация се припокриват с общоприетото разбиране за ефективна комуникация в областта на работа на специалистите по пиар.

Общите рамки на системата за информация и консултация, предложени от директивата, определят структурата, обхвата и начина за реализация на процедурите за информиране и консултиране, които следва да се осъществяват на подходящо равнище на представителност. Формите, механизмите и начините за осъществяване на тези процедури, както и участието на работниците и служителите и техните представители в тях не бива да бъдат в противоречие с икономическия интерес на организацията и ефективното  й управление, но също така би следвало да съответстват на защитата на социалните и трудови интереси на работниците и служителите при функционирането на организациите. Директивата изисква въвеждане в националните законодателства на административни и съдебни процедури в случаите, когато работодателят изисква поверителност на предоставената информация. Информацията и консултациите предполагат едновременно права и задължения и за двете страни – управленческият състав и работниците и служителите на ниво предприятия или организации.

В синдикална оценка на КНСБ, публикувана на сайта на ELEX е направен подробен прочит и анализ на директивата, който предлага възможни решения на отчтените препятствия пред ефективното й прилагане у нас. Оценката се нарича „Проблеми на прилагане на вътрешното законодателство по отношение на информиране и консултиране на работниците и служителите”.[12]

Според синдикалната оценка правото на информиране и консултиране на работниците и служителите е издигнато във фундаментално право на европейско ниво. Четири директиви на ЕС имат за цел да направят работниците и служителите граждани на Европа на работното им място чрез информиране, консултиране и участие в управлението на компаниите. Това са Директива 2002/14/ЕС, която създава общата рамка на системите за информиране и консултиране в Европейския съюз, Директива 94/45/ЕС за създаване на ЕРС, Директива 2001/86/ЕО, допълваща Устава на Европейското търговско дружество по отношение на участието на работниците в неговото управление и Директива на Съвета на Европа 2003/72/ЕО, допълваща Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците. Директивите са транспонирани в българското законодателство, като първата е транспонирана чрез изменение и допълнение на Кодекса на труда (2006 г.).  В списъка за европейска интеграция на българското законодателство, транспониращо директивите в раздел “Трудово право“[13], Директива 2002/14/EO на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност, е посочена под номер 14 и е транспонирана в „Кодекс на труда” на РБ. Останалите три директиви за транспонирани чрез нов Закон за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия, групи от предприятия и европейски дружества, е приет на 30.06.2006 г. и обнародван в  Държавен вестник бр.57 от 2006 г.[14].

Цитираната синдикална оценка поставя за цел да установи състоянието на прилагането на законодателството за системите за информиране и консултиране в българските предприятия, да се очертаят проблемите по тяхното създаване и функциониране и на тази база предлага възможни решения за тяхното преодоляване.

            Състояние на прилагането на законодателството по информиране и консултиране[15]

Единствената информация за състоянието на прилагането на законодателството по информиране и консултиране за цялата страна се базира на регистрационните карти на основните членове на КНСБ и на направеното от ИССИ пилотно изследване по тази проблематика сред членовете на Клуба на синдикалните председатели на поделения на МНК в България.

От анализа на базата данни на КНСБ за синдикалните организации, направен за целите на синдикалната оценка през 2008 г., се установява, че под изискванията на директивата (и на българското законодателство) попадат около 2 400 предприятия със синдикални организации на КНСБ. В едва девет от общо 33 синдикати, съюзи и федерации, основни членове на КНСБ, са осъществени стъпки към създаване на системи за информиране и консултиране. По данни от регистрационните карти, прегледани за целите на синдикалната оценка, в момента има избрани 347 представители в 137 предприятия със синдикални организации на КНСБ.

От представените данни и анализи в синдикалната оценка се констатира, че всички избрани представители са членове на КНСБ и КТ „Подкрепа”, като членовете на КНСБ са около 97% от общо избраните представители. Предвид факта, че оценката е изготвена за КНСБ, може да се предполага, че има известно изкривяване на данните, но въпреки това е интересен фактът, че се отчита такъв превес на единия от двата синдиката.

Проблемите на прилагането на българското законодателство за Европейски работнически съвети и състоянието на прилагането на Закона за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия, групи от предприятия и европейски дружества, които се коментират в синдикалната оценка, дават точна представа за мащабността на действията, които трябва да се предприемат в областта на прилагането на европейските директиви. Тези действия засягат всички представители на големия и среден бизнес в България, като по този начин могат да окажат влияние върху огромна част от населението на страната. От формулировката на термините информиране и консултиране става ясно, че проектът излиза извън формалните рамки на информирането, а предполага сериозна двустранна комуникация. Немислимо е да се предполага, че единствено юристи и синдикалисти ще са в основата на тази комуникация. Необходимо е да се потърсят консултации със специалисти по комуникация, които познават процесите на обмен, разбиране и приемане на информация в двупосочен поток. Данните, представени по-нататък в синдикалната оценка потвърждават мащабите на разглежданата проблематика.  

Към момента на изготвяне на синдикалната оценка, в четиринайсет Европейски работнически съвети има осемнайсет представители на българ­­ските поделения на многонационалните компании. От тях петнайсет са синдикални членове на национално представителните синдикални конфедерации – 13 на КНСБ и 2 на КТ „Подкрепа”. В две от поделенията на многонационалните ком­па­нии няма синдикални организации. В тях инициативата за излъчване на български представители в Европейски работнически съвети идва от компанията-майка, която е базирана извън България. Българските предприятия, в които има избрани представители в Европейски работнически съвети са от десет отрасъла на икономиката: лека промишленост, текстил и облекло; финансово посредничество; металургия, мета­лообработване и машиностроене в т.ч производство на машини, производство на електроуреди и електроника; хранителна промишленост; химическа промиш­ле­ност; производство на строителни материали; търговия; енергетика (електро­производство и електроснабдяване).  В 12 от предприятията, в които има избрани български представители в Европейските работнически съвети, има синдикални организации, обикновено – и на КНСБ, и на КТ ”Подкрепа”, в някои има само структури на КНСБ - Данон, Кодак. В Уникредит-Булбанк има структури на КНСБ, както и на друг браншов синдикат, който не членува в нито една от двете национално пред­ставителни конфедерации. В четири многонационални компании с поделения в България е започнала процедура по изграждане на Европейски работнически съвети – една от химическата промишленост (Актавис) и още три от енергетиката – ENEL, EVN, Overgas.  В ЕNEL има избран представител за Специалния орган за преговори, който е член на КНСБ. Предстои конституирането на ЕРС при Аурубис (мултикомпания, формирана в резултат от сливането на Кумерио -Белгия с Норд дойче рафинери – Германия), където ще участва и български представител - досегашният представител в ЕРС на Кумерио, който е и член на КНСБ[16].

В изследване на фондация „Фридрих Еберт” и Институтът за социални и синдикални изследвания на КНСБ от месец септември 2008 г. също се разглеждат данни, свързани с проблемите на информирането и консултирането на работниците и служителите, като в това изследване вече се говори за комуникация и специфика на комуникациите при отношенията между служащи, синдикати, работодатели и държавни и международни закони. Изследването се казва „Мултинационалните компании – 2008. Европейски аспекти на индустриалните отношения”

Според данните, представени в изследването, в над 1/3 от представените предприятия има избрани представители на работниците и служителите по информиране и консултиране по чл. 7 от Кодекса на труда. Изборът се е осъществявал на събрания на пълномощниците, иницииран от синдикатите. В Кодекса на труда, в частта му за самоорганизиране на представителите на работниците и служителите и изпълнението на функциите им по информиране и консултиране, има неясноти по отношение на това, кой следва да предприеме действия[17], поради което в част от предприятията синдикатите са предприели действия и са създали органи. В Солвей Соди органът е наречен „Съвет по информиране и консултиране”, Крафт фуудс има „Комисия по информиране и консултиране”, в Кумерио мед е сформирана „Група за информиране и консултиране”, а в Монди Пекиджинг – „Работнически съвет”. В половината от предприятията с избрани представители има сключени споразумения за технологичното време за движението на информацията от представителите до работниците и служителите и връщане на обобщеното мнение към работодателя и за вида и сроковете за получаване на информацията.

Според изследването на фондация „Фридрих Еберт”, единствено в споразумението на Солвей Соди се надхвърлят изискванията на Кодекса на труда и то се доближава до основната идея на Директива 2002/14/ЕС за създаване на обща рамка на системите за информиране и консултиране на територията на Европейския съюз, с която да се издигне ролята на социалния диалог. В споразумението са включени и въпросите, по които ще се осъществява консултация между работодателя и „Групата по информиране и консултиране”.

Като основни причини за липса на създаване на система за информиране и консултиране чрез избрани представители в изследването се изтъква на първо място непознаването на същността и смисъла на процесите за информиране и консултиране на работниците и служителите. Друга причина за липса на инициатива за създаване на системи за информиране и консултиране, която се посочва, е непознаването на Кодекса на труда в частта му, която дава правните основания за това.  На европейско ниво информирането и консултирането на работниците и служителите е издигнато във всеобщо право, а не в право само на синдикатите.

Българската комуникационна политика за ЕС - 2006.

В одобрените по Комуникационната стратегия проекти на МВнР, в сайта http://www.mfa.government.bg/ (датата е 18 май 2006, т.е. пет месеца от годината са изминали) изненадващо са отбелязани единствено "дейности по международен план"[18]. Акутална информация за изпълнението на директивите, свързани с иформирането и консултирането на работещите в средни и големи организации в България може да се намери в изследванията на синдикалните организации, които обаче разглеждат въпросите, които засягат тяхната дейност, като открито задават въпроса – има ли опит за изместване на функциите на синдикатните представители в конкретните организации: „В изследването не установихме данни, че в 12-те предприятия, в които има избрани представители за информиране и консултиране, се изземват функции и че работодателят ги използва за намаляване на влиянието на синдикатите – най-големите опасения сред преобладаващата част от синдикалните лидери”[19].

За да се получат данни за комуникационните подходи и за информацията, с която се работи, както и кой отговаря за комуникациите със служителите, ще е необходимо да се проведе специализирано изследване.

Документи и връзки към тях

Бяла книга на комуникационната политика на Европейската комисия (PDF, на англ. език):

http://europa.eu.int/comm/communication_white_paper/index_en.htm

План за действие на ЕК за подобряване на комуникацията за Европа (PDF, на англ. език):   http://europa.eu.int/comm/dgs/press_communication/pdf/communication_com_en.pdf

План Д за демокрация, диалог и дебат - Комуникационен план на ЕК (PDF, на англ. език): http://europa.eu.int/comm/commission_barroso/wallstrom/pdf/communication_planD_en.pdf

Интервю на еврокомисар Марго Валстрьом за EurActiv:

http://www.euractiv.com/Article?tcmuri=tcm:29-137597-16&type=Interview
външна връзка:  http://www.euractiv.com/Article?tcmuri=tcm:29-152182-16&type=News

 

Източници на информация за преглед[20]:

ДОКЛАД     

 

 217k

 

 143k

27 януари 2009 г.

PE 415.166v02-00

 

A6-0023/2009

относно прилагането на Директива 2002/14/EО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност

(2008/2246(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси

Докладчик: Jean Louis Cottigny

  

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

 

 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

 

 

СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси

 

 

СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси

 

 

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

 

 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

 

относно прилагането на Директива 2002/14/EО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност(2008/2246(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 136 до 145 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид декларацията на държавните или правителствените ръководители от 9 декември 1989 г. относно Хартата на Общността за основните социални права на работниците и по-специално членове 17 и 18 от нея,

–   като взе предвид Европейската социална харта на Съвета на Европа, преразгледана през 1996 г., и по-специално член 21 от нея,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския Съюз, приета на 7 декември 2000 г в Ница и подписана официално от държавните или правителствени ръководители на 27-те държави-членки в Европейския парламент през декември 2007 г., и по-специално член 27 от нея,

–   като взе предвид Конвенция 135 на Международната организация на труда (МОТ) за защита на представителите на работниците и служителите в предприятията и предоставените им възможности, приета на 23 юни 1971 г. и по-специално член 5 от нея,

–   като взе предвид Директива 94/45/ЕО на Съвета от 22 септември 1994 година за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение(1),

–   като взе предвид Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения(2),

–   като взе предвид Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности(3),

–   като взе предвид Регламент (EО) №: 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 година относно Устава на Европейското дружество(4),

–   като взе предвид Директива 2001/86/EО на Съвета от 8 октомври 2001 година за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица(5),

–   като взе предвид Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност(6) и съвместната декларация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно представителството на работниците (7),

–   като взе предвид Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 година за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. за засилване на европейското законодателство в областта на информирането и консултирането на работниците (9),

–   като взе предвид предложението на Комисията за преработка на Директива 94/45/EО за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение(COM(2008)0419) и на анекса към него (SEC(2008)2166),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно прегледа на прилагането на Директива 2002/14/ЕО в ЕС (COM(2008)0146) и придружаващия го работен документ (SEC(2008)0334),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и комисията по правни въпроси (A6-0023/2009),

А. като има предвид, че транспонирането на Директива 2002/14/EО от страна на отделни държави-членки е забавено и че някои държави-членки са се ограничили да възпроизведат определени аспекти на нейните минимални приложими разпоредби,

Б.   като има предвид, че сегашната финансова криза ще даде отражение върху икономиката на ЕС, което ще се изрази в преструктуриране, сливане и делокализиране на предприятията на равнище ЕС,

В.  като има предвид, че целта на Директива 2002/14/ЕО е да създаде обща правна рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите относно бъдещето на предприятията, в които те са наети, както и за ефективно консултиране на работниците и служителите, за да се реагира предварително на бъдещото икономическо развитие на съответното предприятие,

Г.  като има предвид, че информирането и консултирането на работниците и служителите представляват ключови елементи в социалното пазарно стопанство и не следва да бъдат разглеждани като пречка за икономическото развитие на предприятията,

Д.  като има предвид, че в Европейския съюз има 23 000 000 предприятия с персонал под 250 работници и служители (които представляват 99 % от предприятията и осигуряват работа на над 100 000 000 души) и че институциите на ЕС следва да гарантират и да подобрят правото на работниците и служителите на информиране и консултиране с тях,

Прогресивно засилване на информирането и консултации с работниците и служителите в рамките на ЕС

1.   отчита, че транспонирането на Директива 2002/14/EО в отделни държави-членки закъснява значително и, следователно, оценката на транспонирането изисква допълнително време; подчертава обаче, че в някои държави-членки, където не е съществувала обща система за информиране и консултации с работниците, въздействието от тази директива е очевидно;

2.   настойчиво призовава държавите-членки, които все още не са транспонирали правилно Директива 2002/14/EО, да направят това във възможно най-кратки срокове;

3.  счита, че инициативите на Комисията в тази насока, осъществявани в тясно сътрудничество със съответните националните органи на държавите-членки и със социалните партньори, следва да позволят допълнително изясняване и разрешаване на проблемите, възникващи във връзка с тълкуването на Директива 2002/14/EО и съответствието на разпоредите за прилагане;

4.   установява, че в своите национални мерки за транспониране на Директива 2002/14/EО отделни държави-членки не са взели предвид определени категории млади работници, жените, работещи на непълен работен ден, или работници на краткосрочен договор; при тези обстоятелства насърчава държавите-членки да приспособят своите разпоредби относно изчисляването на броя на наетите работници и служители в предприятията към духа и буквата на директивата, т.е. това изчисляване винаги да се извършва въз основа на реалния брой на работниците, без никакви други условия;

5.  счита за желателно държавите-членки, като зачитат своите национални практики, да предвидят по-точно условията и ограниченията, свързани с член 6 от Директива 2002/14/ЕО относно поверителната информация, и вземат под внимание:

а)      продължителността на това задължение след изтичане на мандата на въпросните представители на работниците;

б)     критериите и случаите за законния интерес на предприятието да пази в тайна такава поверителна информация или риска от накърняване на интереса на предприятието, в случай че тази информация бъде разпространена;

6.   приканва държавите-членки при осъществяване на техните мерки за транспониране да следят:

а)   за даване на точно определение на термина "информация", което не предоставя възможност на работодателя за каквото и да е свободно тълкуване и е в съответствие с Директива 2002/14/EО, т.е. дава право на представителите на работниците да проучат предоставените данни, а не да се ограничат да изчакват приключването на процедурата по информиране, в случай че решенията на предприятията имат преки последици по отношение на работниците;

б)     за включване на позовавания на член 4, параграф 2, букви а), б) и в) от Директива 2002/14/ЕО, във връзка със съдържанието на информацията;

в)     за изискване информацията да се предоставя своевременно преди консултирането;

г)      за гарантиране на цялостното спазване на задълженията, произтичащи от член 4 от Директива 2002/14/ЕО, отнасящи се до правото на информиране и консултиране, и с цел да се постигне споразумение по смисъла на буква д), параграф 4 от член 4;

д)   за включване също така на професионалните съюзи, представени в предприятието, с оглед заздравяване на социалния диалог;

7.   насърчава държавите-членки, които не разполагат с ефикасни, пропорционални и възпиращи санкции, предвидени в член 6, параграф 3, за случаи на неспазване на нормите, уреждащи упражняването на правото на работниците и служителите да бъдат информирани и консултирани, да въведат такива санкции;

8.   приканва всички държави-членки, които не разполагат със система за защита на представителите на работниците и служителите, да създадат такава;

9.  предлага държавите-членки, в които защитата на представителите на работниците традиционно се гарантира от споразумение, договорено между профсъюзните организации и организациите на работодателите, да предвидят допълнителна защита в случай на провал на преговорите;

Осъществяване и подобряване на мерките за транспониране на Директива 2002/14/EО

10. счита за необходимо да определи и да предостави на разположение на държавите-членки класификация с възможни санкции, които те биха могли да предприемат по отношение на работодатели, нарушаващи правото на работниците и служителите на информиране и консултиране, посочено в разпоредбите на Директива 2002/14/EО;

11. подчертава, че субсидиарността не може да бъде изтъквана като аргумент в полза на неизпълнение на задължението на държавите-членки да определят достатъчно високи санкции, които да разубедят работодателите да нарушават Директива 2002/14/EО;

12. припомня правния принцип, установен с решението на Съда на Европейските общности на 8 юни 1994 г.(10), според който държавите-членки, в чиито процедурни и институционални системи има пропуски в това отношение, се задължават да установят подходящи административни и правни средства за защита, както и адекватни, ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции за работодатели, които не спазват задълженията си за информиране и консултиране с работниците;

13. призовава държавите-членки, в очакване на преразглеждане на Директива 2002/14/EО, да черпят опит от съдебната практика на Съда на Европейските общности при определянето на административни или съдебни процедури за защита и на санкции за работодатели, които не спазват задълженията си за информиране и консултиране с работниците;

14. счита за необходимо при прилагането на приетите от държавите-членки мерки по транспониране да бъде запазена автоматичността на правото на информиране и консултиране с представителите на работниците в съответствие с правилното тълкуване на Директива 2002/14/ЕО;

15. счита за необходимо да се определят начините на изпълнение на мандата на представителя на работниците, така че той да бъде изпълняван в рамките на работния ден и да бъде възнаграждаван съответно,

16. счита за необходимо да се гарантират на представителите на работниците и служителите в публичната администрация и в държавния и финансовия сектор същите права на информиране и консултиране, които се предоставят на останалите работници;

17. счита за необходимо да се преразгледа възможността за прибягване до пряко консултиране, в случаите, в които съществува структура на изборно или профсъюзно представителство, като по този начин се избягва намесата на работодателя чрез пряко консултиране по въпроси, попадащи в обхвата на колективните преговори, водени от профсъюзите, като въпросите, отнасящи се до работното възнаграждение;

18. призовава да се разгледа въпросът относно необходимостта от промяна на прага по отношение на броя на наетите работници и служители от предприятието или организацията, над който се прилага Директива 2002/14/ЕО, така че от приложното ѝ поле да не се изключват микропредприятията,

19. посочва на държавите-членки, че ако възникнат съмнения по отношение на точното определение на термина "предприятие" в Директива 2002/14/EО, в тази област съществува обширна съдебна практика на Съда на Европейските общности и приканва държавите-членки да се позовават на нея при мерките по транспонирането, като по този начин ще се избегне необходимостта от започването на производство по неизпълнение;

20. приканва настоятелно Комисията в най-кратки срокове да предприеме мерки за гарантиране на правилното транспониране на Директива 2002/14/EО от страна на държавите-членки, като същевременно се прегледат всички отделни пунктове, в които са отбелязани пропуски или които пораждат проблеми, като например националните разпоредби и практики, приложими към изчисляването на броя на наетите работници и служители в предприятията, използването на специфичните разпоредби, предвидени в член 3, параграфи 2 и 3, както и гаранциите, които следва да се прилагат във връзка с клаузата за поверителност, предвидена в член 6; призовава Комисията да започне процедури за нарушение срещу държавите-членки, които не са транспонирали директивата или са я транспонирали неправилно;

21. приканва Комисията да представи доклад за оценка относно резултатите от прилагането на Директива 2002/14/ЕО по отношение на засилването на социалния диалог, на способността за прогнозиране и превенция и на капацитета за заетост на пазара на труда, както и по отношение на способността за избягване на административни, правни и финансови трудности в малките и средни предприятия, като при необходимост се добавят към доклада подходящи предложения;

22. приветства предложението на Комисията за устава на европейското дружество, което отчита специфичните потребности на малките предприятия;

23. призовава Комисията, която наблюдава сливанията и поглъщанията, да се погрижи разпоредбите на националното и общностното право в областта на информирането и консултирането с работниците да се спазват при вземането на решения за сливане и поглъщане;

24. счита, че информация, която с разкриването си може да причини сериозни икономически щети на предприятието, следва да се разглежда при условия на абсолютна поверителност до вземане на окончателно решение относно основни икономически въпроси, отнасящи се до предприятието (напр. под формата на деклариране на намерение);

25. призовава Комисията да препоръчва редовно подобряването на правото на информиране и консултиране с работници и служители и да го поставя на дневния ред на европейския социален диалог – както на междуотраслово, така и на отраслово равнище;

26. призовава Комисията да насърчава социалните партньори за предприемане на стъпки за положително въздействие по проактивен начин върху прилагането на национално равнище, например чрез разпространение на най-добри практики;

27. призовава Комисията във възможно най-кратък срок да поеме инициативи за засилване на ефективната култура на сътрудничество между социалните партньори в Европейския съюз в областта на информирането и консултирането с работниците, при отчитане на естеството на темите, както и характеристиките и размера на предприятията;

28. отбелязва със задоволство, че в споразумението, сключено между Сдружението на корабособствениците от Европейската общност (ESCA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) във връзка с Морската трудова конвенция от 2006 г., се споменава консултирането по различни въпроси, като например когато съществува опасност за здравето и безопасността на работниците и при случаите на преждевременно прекратяване на трудовите договори;

29. приветства инициативата на Комисията да се позове в своето съобщение, отнасящо се до "повторното оценяване на регулаторната социална рамка за повече и по-добри работни места в областта на мореплаването в ЕС" (COM(2007)0591), на Директива 2002/14/EО и я приканва при това повторно оценяване да преразгледа във всички негови подробности въпроса относно възможността за дерогация по отношение на прилагането на член 3, параграф 3 от Директива 2002/14/EО;

30. призовава Комисията да разгледа въпроса относно изискванията за координиране на Директиви 94/45/ЕО, 98/59/ЕО, 2001/23/ЕО, 2001/86/ЕО, 2002/14/ЕО, 2003/72/ЕО и Регламент (ЕО) № 2157/2001, така че да се проучи възможността за евентуални изменения с цел премахване на противоречията и застъпването между тези законодателни актове; счита, че евентуалните изменения следва да се направят едновременно.

o

o        o

31. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)

OВ L 254, 30.9.1994 г., стр. 64.

(2)

OВ L 225, 12.08.1998 г., стр. 16.

(3)

OВ L 82, 22.03.2001 г., стр. 16.

(4)

    OВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1.

(5)

     OВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22.

(6)

     OВ L 80, 23.03.2002 г., стр. 29.

(7)

     OВ L 80, 23.03.2002 г., стр. 34.

(8)

     OВ L 207, 18.08.2003 г., стр. 25.

(9)

     OВ C 76 E, 27.3.2008 г., стр. 138.

(10)

Решение от 8 юни 1994г., Комисията/Обединеното кралство (C-382/92, Сборник 1994 г.,стр. I-2435); решение от 8 юни 1994 г., Комисията/Обединеното кралство (C-383/92, Сборник 1994г.,стр. I-2479).

 

 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Директива 2002/14/EО е първата директива на Европейския Съюз, с която се въвежда задължение за информиране и консултиране на работниците и служителите в рамките на предприятията; задължение, което представлява основен принцип в модела за представителство на работниците и служителите в Европа. Тя бе приета като реакция на явно преднамереното непризнаване на националното право по отношение на информирането и консултирането на работниците в отделни предприятия. Това непризнаване на разпоредбите на националното право бе улеснено от юридическата празнота в тази област, съществуваща на общностно равнище.

В отделни държави-членки тази директива е единствената правна рамка, гарантираща правото на информиране и консултиране на работниците и служителите и, както изтъква Комисията в своето съобщение, нейното отражение в тези страни ще бъде още по-значимо.

Докладчикът признава факта, че създаването на постоянна структура за представителство на работниците и служителите в някои държави-членки с волунтаристични традиции свидетелства за наличие на значителна промяна във взаимоотношенията работодател-наемни работници. Въпреки това, правото на информация и на консултации на работниците и служителите е вписано в много нормативни документи на Общността и, следователно, тези държави-членки следва да транспонират правилно директивата в съответствие с нейните разпоредби.

Според докладчика, в контекста на настоящата тревожна финансова криза, предизвикана отчасти от поведението на ръководителите на отделни финансови дружества, следва да се засили демократичното участие на работниците и служителите във вземането на решения, които се отнасят до тяхното предприятие, с оглед на опасността от преструктуриране, сливане, делокализиране и други подобни действия.

Подобряване на мерките за транспониране на Директива 2002/14/EО

Докладчикът се присъединява към мнението на Комисията, че в някои държави-членки транспонирането на Директива 2002/14/EС е слабо, преднамерено неясно или изобщо отсъства. Вследствие на това, отделни основни елементи на защитата на правото на информиране и консултиране на работниците и служителите бяха пренебрегнати и нетранспонирани, независимо че отговарят напълно на разпоредбите на директивата. Тук става дума по-специално за:

- приложното поле на директивата : неотчитане на "нетипичните" работници и служители при изчисляване на броя на наетите работници и служители или отчитане на продължителността на трудовия стаж на работника като условие за включване в този брой,

- същността на задълженията, наложени от директивата : неясно определение на понятието за информация, което понякога е прерогатив само на работодателя, невинаги включва референтни справки за заетостта, а понякога не представлява предварително условие за консултиране - независимо че съответната информация следва да бъде целесъобразна и да даде възможност на работниците и служителите да дадат адекватен отговор на предложенията за решения, представени от работодателя,

- санкции по отношение на работодателите, които не спазват тези задължения: те рядко са възпиращи, а понякога дори липсват..

Докладчикът се опасява, че подобно минимално транспониране може да намали ефективността на документа и изказва съжаление за възприетата стратегия от отделни държави-членки, изразяваща се в заобикаляне на ангажиментите, поети към Общността.

От друга страна, отделни основни елементи на представителството на наемните работници, които, наистина, не са включени в тази директива, но представляват нейното необходимо допълнение и фигурират в международните конвенции за труда, заслужават да бъдат въведени в държавите-членки. Тук става дума по-специално за защитата на представителите на наемните работници. Според докладчика, тъй като няма установена такава защита, Директивата 2002/14/EО може да се окаже една "празна черупка", която няма да даде възможност на представителите на наемните работници да бъдат подходящо информирани и консултирани и ще ги изправи пред сериозен риск по отношение на тяхната работа, в случай че оспорят информацията и консултациите, установени от техния работодател. Държавите-членки, чиято институционална и процедурна система е недостатъчна, следва да поемат ангажимент за създаване на подходящите правни мерки. Този принцип произтича от съдебната практика на Съда на Европейските общности (СCJCE) а, според докладчика, всяка институционална и процедурна система, която не предвижда мерки за защита на представителите на наемните работници, е незадоволителна по отношение на транспонирането на директивата.

Подобряване на правото на Общността, отнасящо се до информиране и консултиране на работниците и служителите

Като се има предвид отрицателното ирландско гласуване на референдума за ратификация на Договора от Лисабон, където работниците са били мнозинство, докладчикът смята, че е необходимо да се оповести на европейските работници като например на екипажите на морските кораби за далечно плаване, наличието на инициативи на Общността, които подкрепят правото на информиране и консултиране на работниците при вземането на решения, отнасящи се до бъдещето на техните предприятия. За тази цел, Европейският съюз следва да редовно да полага задълбочени усилия за защитата на това право, което все още е далече от положението на общ стандарт.

При тези условия, въпреки че не бе възможно да се направи цялостна оценка на въздействието на транспонирането на тази директива, очевидно е, че нейното отражение върху живота на работниците и служителите следва да бъде задълбочено и развито чрез редовно актуализиране от страна на компетентните органи на Общността, което би било свидетелство, че те следват световното икономическо развитие. В този контекст докладчикът изразява съжаление, че Комисията няма намерение да предложи изменения и допълнения към тази директива.

Според него, това би могло да бъде направено в много области:

- На първо място, по отношение на засилване на санкциите по отношение на работодатели, които не зачитат задълженията за информиране и консултиране на работниците и служителите ( понастоящем тези санкции не са действително възпиращи).

- Укрепването на автоматичното действие на това право ще попречи на работодателя да взема едностранно решение за съдържанието на информацията, предоставяна от него на работниците.

- В Европейския съюз има 23 милиона предприятия с персонал под 250 работници, които представляват 99% от всички предприятия и осигуряват работа на над 100 милиона души. При тези условия, според докладчика снижаването на прага по отношение на броя на наетите работници и служители, над който директивата се счита за приложима, дори ако той вече е под тези 250 работници и служители, е една необходимост, за да може нито едно от малките и средните предприятия в Европа, дори най-малките от тях, в това число и тези, които наемат екипажи на морски кораби за далечно плаване, да не бъдат ощетени по отношение на останалите. Всички тези предприятия трябва да се ползват по възможност от мощния мениджърски инструмент, изграден с информиране и консултиране на работниците.

От друга страна, поради същите причини, останалите специални директиви, отнасящи се до информиране и консултиране на работниците и служителите като например Директива 94/45EО за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение, следва да бъдат преразгледани и засилени.

В този смисъл, докладчикът изказва дълбоко съжаление за отричането на ролята на съ-законодател на Европейския парламент от Комисията при неговото позоваване на член 80 а от правилника за ново преразглеждане на този текст, считан за особено важен за бъдещето на социалните отношения в Европа. Тази директива следва да бъде сериозно засилена чрез едно истинско преразглеждане през следващия мандат, ако не желаем да задълбочим чувството на недоверие на европейските работници към Европейския съюз.

Прогресивно хармонизиране на информирането и консултирането на работниците и служителите в рамките на ЕС

Настоящата световна финансова криза ще засегне без разлика икономическата мрежа на всички държави-членки; в тази връзка, докладчикът смята, че на правото на информация и консултации следва да се погледне от друга страна. Това право не е, както обикновено се представя, процедура, която пречи на предприятията да реагират. Тази процедура трябва да бъде създадена от заинтересованите страни (работодатели, наемни работници и обществени органи) по начин, който да им даде възможност по-добре да реагират предварително на икономическите и социални последици от промените в условията за дейност на предприятията.

Ето защо, тази основна процедура на европейския социален модел трябва да бъде позната и призната от работодателите и от наемните работници в Европа. Всяко едно предприятие на европейска територия, изправено пред подобна промяна на икономическата си среда, трябва да разполага със същите инструменти за изпреварващо действие и подготовка, като конкурентите си от Европейския съюз. Подобен подход ще способства също така за насърчаване на здравословна конкуренция между тях, отговаряща на правилата на вътрешния пазар.

Подобряване на координацията на инициативите на Общността, отнасящи се до информирането и консултирането на работниците и служителите

В своя отговор на молбата за консултация от страна на Комисията, изложен в приложение 2 на работния документ на Комисията, Европейската конфедерация на профсъюзите смята, че поради множеството директиви относно информирането и консултирането на работниците и служителите, съществува опасност от "двойни процедури", при които отделните заинтересовани страни ще разглеждат един и същ проблем. Докладчикът е съгласен с тази постановка.

 

 СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (4.12.2008)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

 

относно прилагането на Директива 2002/14/EО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност

(2008/2246(INI))

 

Докладчик по становище: Harald Ettl

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че работниците и служителите могат да влияят върху решенията и с това да дават своя положителен принос за постигането на целите за рентабилност на предприятието само при навременно информиране и консултиране и поради тази причина те трябва да бъдат информирани и с тях трябва да бъдат провеждани обширни консултации своевременно преди вземане на съответните решения, например при преструктурирания, сливания, закупувания и продажби на предприятия, както и поглъщане от финансови инвеститори, като напр. хедж фондове, фондове за дялово участие и държавни инвестиционни фондове; поради тази причина счита, че при преразглеждането на Директива 2002/14/EO на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност следва да се изработи ясна дефиниция на правото на работниците и служителите на информиране и консултиране;

2.  посочва, че правото на информиране и консултиране е основно право на работниците и служителите, и счита, че с оглед на разнообразието от форми на предприятия и създаването на нови инструменти за финансиране, това право трябва да се приспособи, за да отчита обстоятелствата, и да се гарантира съществуването му и при поглъщания от хедж фондове, фондове за дялово участие и държавни инвестиционни фондове; поради това призовава Комисията да представи съответно предложение за изменение на Директива 2002/14/EO;

3.  счита, че информация, която с разкриването си може да причини сериозни икономически щети на предприятието, следва да се разглежда при условия на абсолютна поверителност до вземане на окончателно решение относно основни икономически въпроси, отнасящи се до предприятието (напр. под формата на писмо за намерение);

4.  отбелязва, че в отделни законодателни актове на Общността съществуват ограничения на обхвата на приложение на правото на участие на работниците и служителите, като например при изчисляването на праговете; посочва, че някои държави-членки избират комплексно понятие за "работници и служители" при изчисляването на праговете; счита, че при изчислението винаги трябва да се използва броят на регистрираните работници и служители, независимо от възрастта на работниците и служителите или вида на трудовия договор; призовава Комисията да преразгледа съществуващи ограничения от този вид;

5.  призовава Комисията, която наблюдава сливанията и поглъщанията, да се погрижи разпоредбите на националното и общностното право в областта на информирането и консултирането на работниците да се спазват при вземането на решения за сливане и поглъщане;

6.  призовава Комисията да гарантира еднаквото третиране на екипажите на морските кораби за далечно плаване с другите работници и служители и да включи в своето предложение за изменение на Директива 2002/14/ЕО екипажите на морските кораби за далечно плаване в обхвата на приложение на директивата.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.12.2008 г.

 

 

 

  

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

0

0

  

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mariela Velichkova Baeva, Paolo Bartolozzi, Zsolt László Becsey, Sebastian Valentin Bodu, Sharon Bowles, Udo Bullmann, David Casa, Manuel António dos Santos, Christian Ehler, Jonathan Evans, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Robert Goebbels, Donata Gottardi, Louis Grech, Othmar Karas, Wolf Klinz, Astrid Lulling, Gay Mitchell, Sirpa Pietikäinen, John Purvis, Peter Skinner, Margarita Starkevičiūtė, Ivo Strejček, Sahra Wagenknecht

  

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Harald Ettl

  
             

 

 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (20.1.2009)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

 

относно прилагането на Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност

(2008/2246(INI))

 

Докладчик по становище: Gabriele Stauner

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че информирането и консултирането на работниците и служителите представляват ключови характеристики на социалното пазарно стопанство и не следва да бъдат разглеждани като пречка за икономическото развитие на дружествата;

Б.  като има предвид, че срокът за транспониране на Директива 2002/14/ЕО съгласно член 11 вече е изтекъл и преходните периоди съгласно член 10, позволяващи на някои държави-членки ограничаване на прилагането на разпоредбите до определени предприятия, също така вече са изтекли,

1.  призовава Комисията незабавно да предприеме необходимите мерки за гарантиране на пълното и коректно транспониране на директивата от държавите-членки, както и да използва всички възможности, с които разполага, по отношение на държавите-членки, възползвали се от преходните периоди, за да се осигури пълно транспониране на директивата във въпросните държави-членки;

2.  посочва по-специално, че създаването от страна на държавите-членки на предвидените в член 6, параграф 3 от директивата процедури за преглед е от решаващо значение, от една страна, за да се гарантира ефективната защита на законните интереси на работодателите, и от друга страна, за да се избегне ограничаване на правата на информиране и консултиране чрез необосновано позоваване на клаузата за поверителност; поради това призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да гарантира коректното прилагане на директивата от страна на държавите-членки и в това отношение;

3.  счита, че с оглед на централното им значение за социалното пазарно стопанство правата на информиране и консултиране на работниците и служителите по принцип не следва да бъдат ограничавани до големите дружества;

4.  поради това призовава Комисията да намали праговете по член 3 от директивата, за да се предвиди ефективно информиране и консултиране и в малките и средни предприятия и от разпоредбата да се изключат само микропредприятията.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.1.2009 г.

 

 

 

  

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

0

0

  

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Carlo Casini, Bert Doorn, Monica Frassoni, Giuseppe Gargani, Neena Gill, Klaus-Heiner Lehne, Katalin Lévai, Antonio López-Istúriz White, Manuel Medina Ortega, Hartmut Nassauer, Aloyzas Sakalas, Eva-Riitta Siitonen, Francesco Enrico Speroni, Diana Wallis, Rainer Wieland, Jaroslav Zvěřina, Tadeusz Zwiefka

  

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Eva Lichtenberger, Jacques Toubon

  
             

 

 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

 

Дата на приемане

21.1.2009г.

 

 

 

  

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

44

2

0

  

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Andersson, Edit Bauer, Iles Braghetto, Philip Bushill-Matthews, Milan Cabrnoch, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Luigi Cocilovo, Jean Louis Cottigny, Jan Cremers, Harald Ettl, Richard Falbr, Carlo Fatuzzo, Ilda Figueiredo, Joel Hasse Ferreira, Roger Helmer, Stephen Hughes, Ona Juknevičienė, Jean Lambert, Raymond Langendries, Bernard Lehideux, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Maria Matsouka, Elisabeth Morin, Juan Andrés Naranjo Escobar, Csaba Őry, Siiri Oviir, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Pier Antonio Panzeri, Rovana Plumb, Bilyana Ilieva Raeva, Elisabeth Schroedter, José Albino Silva Peneda, Kathy Sinnott, Jean Spautz, Ewa Tomaszewska, Anne Van Lancker, Gabriele Zimmer

  

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Françoise Castex, Richard Howitt, Magda Kósáné Kovács, Csaba Sógor, Anja Weisgerber

  

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Adrian Manole

  
             

 

 

http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+CRE+20090218+ITEM-026+DOC+XML+V0//BG

Разисквания

Предупреждение

сряда, 18 февруари 2009 г. - Брюксел

Версия ОВ

 

 26. Прилагането на Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (кратко представяне)

Видеозапис на изказванията 

PV 

 

 

  Председател. - Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0023/2009) на г­н Cottigny – от името на Комисията по заетост и социални въпроси, относно прилагането на Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност. (2008/2246(INI)).

 

 

 

  
 

Jean Louis Cottigny, докладчик. – (FR) Г­н Председател, г-н Potočnik, госпожи и господа, първо бих искал да благодаря на различните докладчици в сянка за непредубедената им работа по време на сътрудничеството ни по този текст в Комисията по заетост и социални въпроси.

Държавите-членки трябва да подобрят мерките за прилагането на Директивата за информиране и консултиране на работниците и служителите, особено в настоящите условия на финансова криза и нейните последствия за предприятията, докато се преструктурират, сливат или делокализират. Това е посланието, което Комисията по заетост се стремеше да отправи в този доклад по собствена инициатива.

В Европейският съюз има 23 милиона предприятия с персонал под 250 служители. Те представляват 99 % от предприятията и осигуряват работа на над 100 милиона души. Правата на работниците на информация и консултация са съществени елементи на социалната пазарна икономика.

Транспонирането на Директива 2002/14/EО е значително забавено в някои държави-членки. В този доклад по собствена инициатива ние подчертаваме, че въздействието на директивата е очевидно в държавите, където не е съществувала обща система за информиране и консултации с работниците.

Призовавам да се подобрят мерките за транспониране на директивата в държавите-членки. Приканваме Комисията да предприеме мерки възможно най-скоро, за да гарантира правилното транспониране на тази директива от държавите-членки и да предприеме процедури за нарушение срещу онези, които или не са я транспонирали изобщо, или са го направили неправилно.

Докладът набляга и на това, че в мерките си за транспониране някои държави-членки не са взели предвид младите работници, жените, работещи на непълен работен ден или работници, наети краткосрочно или с временни договори.

Приканваме държавите-членки прецизно да дефинират термина „информация“, като позволят представителите на работниците да проучат предоставените данни, а не да се ограничат да изчакват приключването на процедурата по информиране, в случай че решенията на предприятията имат преки последици по отношение на работниците. Държавите-членки, които не разполагат с ефикасни, пропорционални и възпиращи санкции, се насърчават да въведат такива. Накрая, в условията на едно по-добро координиране на различните законодателни инструменти, приканваме също така Комисията да разгледа въпроса относно изискванията за координиране на шестте директиви и регламента относно информирането на служителите, така че да могат да бъдат направени всички изменения с цел премахване на застъпването и противоречията.

Тъй като този тип напредък в областта на правата на работниците е повече от полезен, Съюзът е длъжен да гарантира, че държавите-членки са транспонирали задълженията, произтичащи от директивата, правилно и изцяло. Много важно е всички европейски работници да знаят, че Европа ги подкрепя в тяхното участие в живота на тяхното предприятие, в ежедневния им живот като работници и особено в сегашния момент.		  
   

  Janez Potočnik, член на Комисията. – (EN) Г­н Председател, надлежно си вземам бележка от доклада на г-н Cottigny относно това какво е важна директива, която консолидира на европейско равнище основното социално право на служителите. Комисията придава голяма значение на информирането и консултирането на служителите на национално и на транснационално равнище, особено в настоящите трудни условия на финансова криза.

Ние предложихме преработване на директивата относно европейските работнически съвети. Това беше завършено успешно. Продължаваме работата по превантивната дейност и социално отговорното управление на преструктурирането и въпросите, възникващи на европейско равнище, от договарянето на транснационални споразумения.

Както се обяснява в съобщението на Комисията от 17 март 2008 г., основната загриженост на Комисията относно прилагането на Директива 2002/14/EО е свързана с това, че то трябва да бъде пълно и ефективно в сътрудничество с държавите-членки и двете страни на индустрията, които изпълняват изключително важна роля, както знаете. Не трябва да се забравя, че директивата само установява обща рамка, която може да бъде прилагана и разширявана от двете страни на индустрията, по-конкретно на равнище предприятие.

Комисията провежда и подкрепя дейности, насочени към повишаване на информираността, като насърчава обмена на най-добри практики и укрепва капацитета на всички заинтересовани страни с помощта на семинари, курсове за обучение, изследвания и финансова помощ за проекти, особено по конкретен бюджетен ред.

Комисията също така наблюдава и правилното прилагане на директивата в качеството си на „пазител на Договорите“: например в случай на отправени оплаквания от профсъюзни организации. Досега обаче Комисията е получила много малко оплаквания във връзка с прилагането на тази директива.		  

 

 

 

 

  Председател. - Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

 

 

 

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE), в писмена форма. – (RO) Транспонирането на Директива 2002/14/ЕО, установяваща обща рамка за информиране и консултиране на служителите в Европейската общност беше предмет на значително забавяне от страна на определени държави-членки.

Мисля, че е необходимо да се увеличи демократичното участие на работниците при вземането на решения, които влияят върху предприятието, като се има предвид глобалният характер на настоящата финансовата криза, която безразборно поразява държавите-членки по отношение на техните икономически мрежи и създава страх от преструктуриране, сливания и делокализиране.

В случай на преструктуриране на предприятия, бих призовала европейските фондове да бъдат достъпни и да бъде предвидена помощ не само за предприятията, но и за работниците. Също така смятам, че трябва да стане задължителна практика в ситуации, при които мултинационална компания се преструктурира, представители на профсъюзите от всички филиали на компанията да бъдат поканени на преговори и консултирани, а не само онези от държавата-членка, в която се намира централата на компанията.

Мисля, че е важно законодателството относно правата на работниците на информиране и консултации да бъде редовно осъвременявано и тази точка да се включи в дневния ред на европейския социален диалог както на междубраншово, така и на индустриално равнище.

 

Бележки

 

[1]Burson, H.,  http://www.instituteforpr.org/files/uploads/Burson_Lecture2004.pdf, последно посетен 26 ноември 2009г.  

[2] http://europa.eu/abc/european_countries/eu_members/bulgaria/index_en.htm, посетен на 28 октомври 2009г.

[3] Е.Савов и Н.Марин, Право на европейския съюз с отчитане на договора от Лисабон, Б., 2009, с.151

[4] Е.Савов и Н.Марин, Право на европейския съюз с отчитане на договора от Лисабон, Б., 2009, с.152

[5] Official journal of the European Union, C 306, Volume 50, 17 December 2007, C306/155,  http://eur-lex.europa.eu/JOHtml.do?uri=OJ:C:2007:306:SOM:en:HTML, Official journal of the European Union, посетен на 5 ноември 2009г.

[6] http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=730335, посетен на 25 ноември 2009г.

[7] http://www.bta.bg/cgi-bin/site.1/freenews/bulgariaes_news.pl?sepfilename=337783404&predmes=02&predgod=2006, посетен на 27 ноември 2009г.

[8] http://eur- lex.europa.eu/smartapi/cgi/sga_doc?smartapi!celexplus!prod!DocNumber&lg=en&type_doc=COMfinal&an_doc=2006&nu_doc=35 , посетен на 27 ноември 2009г.

[9] Търговски закон, чл. 64

[10] Търговски закон, чл.7

[11] http://www.metalicy-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=34&Itemid=23, посетен на 20 ноември 2009г.

[12] www.ewc-elex.eu/wp.../ERS%20-%20problemi%20v%20Bulgaria.doc, посетен на 10 ноември 2009г.  

[13] http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/euro/chapter13/bg/index.htm, посетен на 6 ноември 2009г.

[14] http://www.parliament.bg/?page=archive&lng=bg&nsid=10&obj=l&type=show&id=177, посетена на 12 ноември 2009г.

[15]  www.ewc-elex.eu/wp.../ERS%20-%20problemi%20v%20Bulgaria.doc, посетен на 10 ноември 2009г.  

[16] http://library.fes.de/pdf-files/bueros/sofia/06037.pdf, посетен на 27.10.2009г.

[17] Кодекс на труда, чл. 130, в сила от 2.01.2009 г., www.mlsp.government.bg/bg/law/law/KT.doc, посетен на 15 май 2009г.

[18] http://bgnewsroom.com/singlevoice/?ID=187, посетен на 20.11.2009г.

[19] http://library.fes.de/pdf-files/bueros/sofia/06037.pdf, посетен на 27.10.2009г.

[20] http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?language=BG&reference=A6-0023/2009, посетен на 25 ноември 2009г.

 

Обратно горе