Колекционерът. Портрет на Юго Вутен

Десислава Ангелова, студентка

След като гледах филма за Юго Вутен,

разбрах че . . .

това е човекът - истинският човек. Този, който търси себе си в заобикалящия го свят, стреми се към усъвършенстване по пътя на духовното, живее не за себе си, а преди всичко за другите. Това е колекционерът на емоции. Ценителят на онова красиво, което кара сърцето ти да забие в учестен, радостен ритъм, в следствие на което даряваш усмивка, чувстваш се жив.

 Научих че . . .

това е човекът от Белгия, проспериращият бизнесмен, почетен консул на България за белгийските провинции Лимбур, Анвер, фламандски Брабант и Западна Фландрия, почетен гражданин на столицата ни, удостоен с орден “Стара Планина” първа стенен,  доктор хонорис на Националната художествена академия, носител и на почетния знак на МВнР “Златна лаврова клонка”.

Човек с главно “Ч”, който е най-големият колекционер на българско изкуство в света. Той събира, съхранява, прославя българските таланти, чиито творби се намират в създадения от него парк,  разположен върху стотици декари  в Геел. Там са експонирани  повече от 300 скулптури на именити български творци като  Валентин Старчев, Крум Дамянов, Емил Попов, Альоша Кафеджийски, Павел Койчев, Ангел Станев, Иван Славов, както и на много млади български таланти, които Юго Вутен приветства с отворено сърце, тъй като е истински ценител на изкуството, воден  преди всичко от страстта и любовта си към него. За него популярността на даден творец е без значение, важно е самото произведение,  въздействието, което оказва, естетическата наслада, която оставя в съзнанието и душата на човека.

Видях че . . .

стремежът му към колекционирането е чисто човешки и съвсем искрен. Любов,  предадена от майка му, която често е посещавала с децата си антиквариати и търгове. Когато Юго Вутен за първи път идва в България, за да ловува, той купува първото си произведение - графика на Светлин Русев. От там насетне колекцията му расте и днес наброява около 1200 произведения от близо 90 наши художници.

Преди две години той купува фабрика, която в момента се преустройва в арт-център, в който ще бъде изложена колекцията му. И защо в всичко това? Повечето от нас биха си помисли, че е подтикнат от стремежи за бъдеща печалба, но това никак не е така. Единственото, което мотивира Юго Вутен към колекционирането, е самото изкуство и преданата любов към нея. Той споделя, че за нищо на света не би продал и едно произведение. Всичко, което е събирал с години, смята да остави като наследство на обществото, за да могат поколения да се любуват така, както той сам го прави.

 Юго Вутен е. . .

Човекът - пример, който всички ние трябва да последваме, защото е парадоксално сред нас, българите, да няма хора, които така силно да обичат и подкрепят българското изкуство и неговите творци. Ако се замислим за това, може би ще станем малко по-добри, малко по-обичащи и ценящи българските произведения на изкуството.