По-свободен достъп до по-разнообразна информация

Васил Диков, студент

„Новият медиен и ПР потребител”

Проблемът за разрушаването на границата между автор и потребител в електронните медии е сравнително нов. Няма как да бъде избегнато споменаването на Уеб 2.0, защото това може да бъде смятано за началото на трансформацията на модела автор – потребител. Терминът Уеб 2.0 е използван за първи път от Тим О’Райли през 2004 г. и се отнася до възможностите, които новите разработки в сферата на интернет ни предоставят. За първи път в историята на медиите на потребителя е дадена не само свободата да изразява своето мнение, но и технологията, чрез която да направи мнението си достъпно до голям брой от хора. В епохата до появата на Уеб 2.0, авторството е ясно отделено от потреблението. Авторите на медийна продукция и медийно съдържание са били винаги хора, които или са били обучени в сферата, или пък са имали достатъчно дълъг практически опит, който би им позволил да са компетентни в сферата на комуникациите. Дори появата на интернет и превръщането му в общодостъпен канал за комуникация не променя утвърдения модел автор-потребител. Книгите са се писали от писатели, но без печатаря те са щели да останат само като ръкопис, телевизионните предавания никога не са били плод на труда на един единствен човек, дори в епохата на интернет сайтовете тип Уеб 1.0 беше нужна една техническа грамотност, за да можеш да създадеш собствен сайт и да можеш да публикуваш информация на него.Ттехническа грамотност, която масовият потребител не притежаваше.

Промяната, вследствие на техническите нововъведения, позволи на всеки човек, който има достъп до интернет да създава медиен продукт, да генерира информация и не само това, но и да я разпространява до неограничен брой потребители. Разрушаването на модела автор-потребител бавно, но постепенно се превръща във факт, новият модел няма два отделни субекта, по-скоро съществува един субект, които съчетава в себе си характеристиките и на автора, и на потребителя. Както е наречен в един клип в YouTube – The Procumer – комбинация между Consumer и Producer. Днес всеки един от нас може да представлява отделна медия, имаме възможността да публикуваме текст, аудио и видео информация, единственото което ще определи дали сме успешна медия е аудиторията ни. Електронните медии са общодостъпни – така различни хора могат да публикуват информация и тази информация да намери голяма публика. Това води до изместване на лидерите на мнение и формирането на нови такива, които трябва да се вземат предвид. Днес определени блогъри имат аудитория от стотици хиляди, тяхното мнение има тежест,  с която е немислимо да не се съобразиш. Определени юзъри във Facebook, Myspace, Linkedin и Tweeter генерират информация, която задоволява вкусовите предпочитания на огромни масиви от хора, предпочитания, които до този момент са били незадоволени. YouTube се оказва мощна платформа за себеизразяване, идеален пример за това как обикновеният потребител може да се превърне в автор. Става дума за lonelygirl15, като зад този псевдоним стоят група студенти, продуциращи собствено ТВ предаване, което е следено от милиони юзъри на Youtube. Темите и сюжета на предаването всеки път се изготвят на база на моменталната обратна връзка, която авторите получават от зрителите си. Така един вид всички, оставили смислен и съдържателен коментар, са автори под една или друга форма.

Днес нововъведенията в сферата на мобилните комуникации дава възможност на всеки един от нас да бъде репортер и да отрази гледка или събитие, което смята за важно. Не случайно две от най-големите телевизии в САЩ: CNN и FОХ създадоха специални рубрики, които излъчват репортажи направени от техните зрители, от потребителите на продукцията на двете големи медии. Разбира се, не може да се прави сравнение относно професионализма, с който са направени дадените репортажи, но понякога това не е от значение, по-добре е да имаш отразяване на събитието, било и то аматьорски изпълнено, отколкото да нямаш никакво отразяване. Един от първите случаи, при които бе осъзната важността и силата на блоговете, като генератор на информация, беше клането в Техническия университет във Вирджиния през 2007 г.  Тогава, докато традиционните медии можеха да покажат само паниката и хаоса пред самия университет и нямаха адекватна информация за случващото се, десетки студенти публикуваха лични впечатления и снимков материал от мястото на събитието. Публикуваното от студентите в техните блогове даваше далеч повече информация за случилото се, отколкото кадрите, излъчвани от CNN.

Проблем, произтичащ от разрушаването на границата между автор и потребител в новите електронни медии, е защитата на авторското право. Наличието на стотици милиони потребители на информацията в интернет прави изключително трудно авторското право да бъде изцяло защитено. Днес ние лесно можем да присвоим авторски текст и да го използваме като собствен, единственият начин това да бъде разбрано е, ако въпросният текст придобие достатъчно голяма популярност, което да алармира истинският автор за случващото се. Как иначе би могъл един блогър от Австралия да разбере, че текста му бива използван в Канада без неговото разрешение. Днешните автори са наясно с този проблем и за това голяма част от тях подкрепят така наречените open source разработки. С други думи информацията вече е продукт на екипна работа, където всеки може да добавя и дооформя вече съществуващото.

Друг аспект на разрушаването на границата между автори и потребител, който тревожи мнозина, е: доколко е достоверна информацията, генерирана от непрофесионалистите, защото в епохата до Уеб 2.0 генерираната информация е идвала от източници, които са доказали своята достоверност. В днешната ситуация, при която всеки може да публикува информация, е обяснимо притеснението за достоверността на информацията. Но именно фактът, че въпросната информация е достъпна до милиони хора, гарантира нейната достоверност, защото когато имаме лъжлива информация, това предизвиква верижна реакция на недоволство и също така води до генерирането на  множество критични публикации, които коментират, опровергават и предоставят мнение относно дадените факти или мнения. Пример за гореизложеното твърдение е следният случай. Един от колумнистите на списание „Тайм” (Джо Клайн) публикува статия, която осъжда партията на демократите относно внесен от тях закон, засягащ разузнавателни техники за чуждестранни обекти на разследване от страна на разузнавателните служби. Няколко дни след публикуването на статията на сайта на списание „Тайм”, Глен Грийуолд от сайта за новини Saloon публикува статия остро критикуваща публикацията на Клайн и представи доказателства за неверността на предоставената от „Тайм” информация. Последвалата дискусия във виртуалното пространство води до редакция на материала и публично извинение от страна на „Тайм”.

В заключение можем да кажем, че разрушаването на границите между автор и потребител едва ли ще доведе до краха на стандартните медии, както никога досега появата на нов канал за комуникация не е заменял стария. Едва ли също така различните юзъри в социалните мрежи и сайтовете за обмен на видео и снимков материал ще могат да се конкурират с професионалистите от телевизията, музиката и рекламата, блогърите няма да станат по-влиятелни от вече утвърдените големи медии като The New York Times. Това, което ще настъпи вследствие на разрушаването на границата между автор и потребител е по-свободен достъп до по-разнообразна информация, по-голяма прозрачност от страна на големите стандартни медии и възможността за по-добро задоволяване на нуждите на потребителите пък били те и автори в същото време.