Повярваха си, че са значими

Златина Иванова, студентка

„Новият медиен и ПР потребител”

Високо технологичната епоха, в която живеем, премахна много бариери, преобърна много понятия и представи, заличи много граници и продължава да го прави и днес. В контекста на масовите комуникации и медийното електронно пространство, границата между автор и потребител е вече почти неосезаема.

На първо място е важно да отбележим, че трансформацията е не толкова в посока автор-потребител, колкото потребител-автор. Докато в традиционната печатна преса и дори в традиционните електронни медии като радио и телевизия все още има отчетливо разграничение между автора и потребителя, то в интернет пространството за такова разделение отдавна не можем да говорим.

Днес почти всеки интернет потребител е и активен блогър, участва в сериозен брой социални мрежи, където също има терен да се изяви и така неусетно чрез личното си творчество от потребител той се превръща и в автор. Интернет се оказа толкова мощен фактор, че успя да трансформира най-старата медия – печатната. Всеки уважаващ се вестник вече разполага със свой електронен вариант, който е достъпен за читателите си по всяко време на денонощието. Голяма част от сайтовете на тези вестници сами предлагат на потребителите си да бъдат част от списването на вестника. Така неусетно интернет модифицира познатия ни медиен свят. И най-любопитното е, че го прави със завиден успех. Доказателство за това е парадоксът, че все по-малко потребители се осведомяват от традиционните информационни източници, дори включително от тези в интернет и все повече масово се абонират за блогове. На въпроса „защо предпочитат да четат субективни мнения и доста често субективно представени факти?”, повечето отговарят с това, че освен сухите факти биха искали да видят и мнение, коментар, анализ и дори да разпознаят своята собствена позиция там.

 Оказва се, че повечето хора не обичат точната информация, а по-скоро предпочитат тази, в която откриват своето лично мнение. Именно този факт превръща най-обикновени интернет потребители в активно пишещи и дори в активни граждани впоследствие.

Но къде се крият корените на това явление?! На всички ни е добре известно с каква главозамайваща бързина интернет нахлу в живота ни и придаде друг смисъл на всекидневието ни и понятието “време”. Интернет пространството се оказа най-успешното поле за изява на средностатистическия човек. То ни предоставя на практика неограничени възможности да творим, да се развиваме, да участваме в литературни конкурси, да списваме електронните варианти на медиите, блогове или просто да оставим личното си мнение и коментар за каквото и да е. Преди появата на интернет това беше немислимо, а днес дори се насърчава. Примерите са безброй – като се започне от сайтовете, които публикуват линкове за най-четените блогове до сайтове като бг-журналист, където буквално всеки може да напише новина, да направи анализ, коментар за актуално събитие. В традиционните медии все още може би това не е толкова лесно разпознаваемо, въпреки че и те отбелязаха сериозен прогрес в тази насока с рубриките “влез в новините със свой репортаж на обществено значимо събитие” или “бъди репортер, открий новината”. Нараства все повече възможността да чуем новината на съседа или нашата собствена дори. Всички без изключение безспирно убеждаваха и продължават да убеждават потребителите, че те били важните. Е, потребителите май взеха и си повярваха и решиха, че след като са толкова значими, значи имат правото да участват пряко и в медийното производство. В общи линии основното е, че главоломното развитие на електронните медии стана причина да настъпи момента, в който се оказва, че де факто всички сме потенциални автори. Но щом всички сме  автори, чия истина е вярната?! „Ами нашата  собствена” би отговорил всеки от нас и би имал право, защото последната инстанция винаги са нашите собствени светоусещания. Може би това е най-сериозния недостатък на разрушената граница между автор и потребител – десетките интерпретации на информацията, от които можем да загубим усещането за достоверност.

            И цялата вина за това можем най-лекомислено да препишем на интернет. Друга интересна подробност е, че някои активно списващи блоговете си са получили такава популярност, че дори са били канени на дебати, дискусии в традиционните електронни медии, което само потвърждава нарастващата власт на виртуалното пространство. Какви обаче са последствията от това явление ? Лично аз съм на мнение, че са по-скоро положителни. Хората, които досега не са имали възможността да заявят или дори защитят своята позиция, също така и тези, които пък не са имали шанса да бъдат забелязани, сега го имат. Пишат поезия, пишат проза, пишат във форуми, по сайтове, блогове, информационни и социални мрежи, пишат новини, създават новини и неусетно вече имат предоставена територия в електронната медия.

И съвсем неочаквано откриваме доста интересни и колоритни образи, които не са просто потребители, а имат пълното право да се наричат и автори. Основният недостатък е, че понякога наистина е трудно да отделиш ценното от масата и че мрежата предоставя поле за изява не само на хора, които не могат да бъдат наречени автори, но включително и на такива, които не заслужават да бъдат дори потребители.

И все пак трябва да оценим предимствата на електронните медии, защото те са носителите на свободата, модерните идеи и културно-цивилизационния процес. Преди всичко обаче, не трябва да забравяме, че новата реалност носи със себе си и нови отговорности.