Малко избързахме с авторството

Иво Йотов, студент

„Новият медиен и ПР потребител”

В днешно време повечето от нас имат по няколко профила в социалните мрежи, разни форуми, поддържаме лични блогове и може би качваме видео и снимкови материали в специализираните сайтове. Всичко, написано на профилите ни, всичко качено от нас по сайтове като Flickr, YouTube и подобни на тях ни прави автори. Споделянето на снимки в интернет го правим заради самите себе си, за приятелите, но и много често ни виждат доста повече хора, отколкото ние сме очаквали. В един момент забелязвам, че всички качват снимки, особено по профилите във Facebook и по другите социални мрежи. Засега наблюдавам, че останалата част от социалната мрежа разглежда снимки и споделени текстове, но това няма винаги да остане така. Какво ще стане, когато всички продължат да споделят информация, а никой не я чете?

В един момент сме автори, в следващия сме и потребители. Четем блоговете на приятели, на колеги и такива, каквито са ни привлекли вниманието. Ами ако един хубав ден решим, че сме много велики и не ни е необходимо да четем нищо, а искаме само да публикуваме? Дали ще се намери някой да чете нашите неща? Предполагам, че най-вероятно ще се пръкне някой заблуден студент, който ще търси да „открадне” нещичко от мрежата, за да сглоби курсовата си работа и тогава нашата публикация ще бъде прочетена. Значи излиза, че има кой да го прочете, но въпроса сега е: Задоволява ли ни случайният „минувач”? Предполагам, че хората, които са автори в онлайн пространството не биха искали да ги четат случайни хора. Всеки се стреми към определена аудитория, всеки търси своята аудитория и когато авторът създава, той го прави за своите хора, своята публика, а не се надява да го види и евентуално оцени някой случаен.

По някой път ми се струва, че наблюдавам процеса, при който потребителите се превръщат в автори. Това ми се случва винаги, когато чета новини онлайн. Може би и вие сте обръщали внимание колко много коментари има след някои от по-пикантните новини за деня. Ами, че дори вече не е необходимо новината да е от по-голямо значение. По новинарските сайтове е пълно с автори.      Интересното е обаче, че никой не се подписва. Но когато прочетеш една анонимна статия и ти се прииска да оставиш коментар, нищо не те подтиква да напишеш своето име. Седи си някакъв журналистически материал, ама нито се знае от кой е, нито се знае защо е там, нищо. Човекът, който е писал това трябва да се радва, ама много, ако събере някакви коментари. Но аз виждам, че дори и такива статии са коментирани. Изглежда у нас има страшно много хора без работа. За образование не знам, но за себе си ще кажа, че не бих дал коментар за каквото и да било, ако не зная кой е авторът. Може би е така, заради образованието, което получаваме тук и предполагам, че наученото в университета ми повлиява по някакъв начин, за да не си оставя коментара на „висяща” статия. С това искам да кажа, че засега, в тази обстановка, не бих станал автор. За момента съм потребител, консумирам умерено, избирателно, но все пак потребявам. Смятам, че за да бъдеш автор се изисква нещо повече, смелост, опитност и най-важното – да има какво да кажеш.

Оттук произлиза, че автори бол, но колко от тях казват нещо? Може би малко избързахме с авторството. Май първо трябва да се научим да консумираме и когато усъвършенстваме това, тогава да се втурнем в авторството. И все пак нека всичко да бъде премерено. Смятам, че е безсмислено да пишеш, да твориш, да станеш автор, ако няма кой да те прочете.