Границата между автор и потребител в интернет

Лора Ранкова, студентка

 „Новият медиен и ПР потребител”

         Глобалната електронна мрежа безспорно се превърна във фактор в масовите комуникации. Средствата за предаване на информация в интернет са много и разнообразни: онлайн медии, блогове, сайтове за споделяне на снимки, видео, ТВ клипове, социални мрежи, форуми. Свободата на обмяна и публикуване на информация в мрежата е факт. Но е погрешно да се твърди, че всеки потребител може да бъде автор във всеки канал на мрежата.

            Водещите класически медии в САЩ и Европа отдавна са съобразили силата на интернет и те са водещи медии и в дигиталното пространство. Ню Йорк Таймс, Би Би Си, Таймс, Дойче Веле, Евронюз, Лайф, Тайм - някои от най-сериозните медии със силно присъствие и в онлайн пространството. Онлайн изданията са еквивалентът на тези медии в интернет. Аудиторията на в."Таймс", например, ще намери всичко в сайта, което очаква (и чете) в печатното издание на вестника, без компромис с качеството и естествено - с характерните предимства на интернет. В този ред на мисли е съществено да се отбележи, че аудиторията на онлайн медията няма как да бъде автор в нея. Точно както и при класическите медии, реципиентите могат да изпращат писма до редакцията, като някои от тях се публикуват. Разликата е, че при някои от онлайн медиите има опцията да се напише коментар директно под статията. Всеки потребител може да коментира, но не и да бъде автор в сайта - трябва да се прави разграничение между двете. Сериозните онлайн медии не са анонимни и имат редакция, съставена от професионални журналисти.

            Блоговете доказаха силното си влияние сред реципиентите, въпреки че бяха и все още са подценявани. Има спорове колко точно е броят на блоговете, но със сигурност числото надхвърля 100 милиона. Те са един от комуникационните канали на интернет, при който всеки потребител може да бъде и автор. За жалост анонимността на автора е гарантирана, ако той не желае да застане с името си зад авторските си материали.

            Блог може да се създаде много лесно: нужен е само компютър с интернет.

В допълнение, никой не контролира публикациите на блогърите. Тези две свойства логично водят до множество негативни страни: щом всеки може да си създаде блог и няма никакъв контрол на(д) написаното, част от блоговете ще са пълни с невярна и зле написана информация, публикации, които нарушват всички професионални правила и етични норми в журналистиката. Не всеки може да стане журналист след няколко часа пред монитора и дузина публикации. А блогът на практика дава точно тази възможност. И аудиторията трябва сама да прецежда качествените публикации (защото има много такива) сред огромното количество.

            Най-големият сайт за споделяне на видео в интернет е YouTube. Подобно на блоговете и тук всеки потребител може да бъде и автор, като качва собствени и чужди (без да е носител на авторското им право, нарушавайки закона) материали. Разликата е, че тук има правила на сайта и според тях не може безконтролно да се пускат видеоматериалите. На практика обаче правилата не се прилагат често и адекватно от редакторите на интернет страницата.

            Добър пример е най-гледаното българско клипче в мрежата - Валентина "Кен Лий" Хасан (над 1.2 милиона показвания). Дали размитата в случая граница потребител-автор е виновна за този тъжен факт не може да се отговори еднозначно. Но е истина, че ако от Би Ти Ви се бяха намесили и бяха свалили клипчето от сайта, може би нямаше най-гледаното българско клипче в тази огромна мрежа да е точно тази катастрофа. Защото аворът на материала е Би Ти Ви, но потребителят, който го е качил (и по този начин - разпространил), не държи авторските права над предаването.

            Социалните мрежи са по-ново средство за комуникация от изброените досега. При тях по-скоро се наблюдава явлението споделяне на моменти от личния живот на потребителя с масовата аудитория. Все повече потребители на социалните мрежи обаче прекарват много от времето си там, поради което и се стремят да заливат останалите с всякаква информация, текст, снимки, музика, напоследък дори и мисли. Странното е, че на практика тези потребители стават автори - споделяйки дадена новина със свой думи, показвайки нова снимка, пишещи различни текстове, рекламирайки различни неща. Абсолютен хибрид.             Анонимността на потребителите тук е по-скоро рядкост. Ако може да се споменава за авторство на ниво медия в социалните мрежи, то граница между потребителите и авторите няма.

            Форумите са сайтовете, в които всеки може да споделя мнение и да коментира даден въпрос. Граница потребител-автор няма и дори, за да си активен потребител на един форум, ти трябва да пишеш в него, тоест - да си автор. Тези интернет канали дават възможност реципиентите да се информират от много различни комуникатори по даден въпрос, тъй като всеки пише собствено мнение и анонимноста допълнително провокира искреността на потребителите.

            Темата и разгледаните примери дотук водят и до някои неизяснени въпроси. Кога медиите се превърнаха в продукт, за да се нарича аудиторията потребители? Кога журналистите станаха продукт/доставчик на услуга, а реципиентите - прости потребители?

            Именно в интернет медийната публика трябва да е по-селективна откъдето и да е другаде, за да може да попадне на професионална журналистика, а не на продукт. И за да може да се нарича аудитория, а не прост потребител.